Решение по дело №1102/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 147
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20215300501102
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501102 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Микро Кредит“АД
против решение № 260043/02.02.2021г. по гр.д.№ 514/2020г. на РС- гр.Асеновград, с което е
прогласен за нищожна клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към договор за
заем № *** г., сключен между жалбоподателя и въззиваемата Т. К. Т. и жалбоподателят е
осъден да заплати на въззиваемата сумата от 200 лева, платена без основание такса
преференциални услуги по горепосочения договор за допълнителни услуги, както и съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се също така, че
първоинстанционният съд неправилно е счел, че представените от жалбоподателя
доказателства, а именно няколко договори, сключени с неучастващи по делото лица, са
неотносими към спора по делото. Същите били представени за да обосноват твърдението на
жалбоподателя, че допълнителните услуги са напълно реални и са ползвани от други
потребители. Излагат се подробни доводи в подкрепа на същото твърдение, като по-
конкретно се твърди, че сключването на договора за допълнителни услуги не е
задължителна предпоставка за предоставяне на заема. Обосновава се също така, че по
отношение на договора допълнителни услуги към договора за заем не е приложим Закона за
потребителския кредит, а общата уредба по Закона за задълженията и договорите.
От въззиваемата Т. К. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна.
1
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 514/2020г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова
молба от Т. К. Т. против „Микро кредит“АД, с която са предявени обективно съединени
искове по чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД за това да бъде прогласена нищожността на
клаузата по чл.3 от Договор № ***г., сключен с ответника- жалбоподател в настоящето
производство, визираща заплащане на пакет от допълнителни услуги и застраховка и да
бъде осъден ответникът да върне на ищцата сумата от 200 лева, представляваща платена без
основание сума по пакет допълнителни услуги и застраховка към договор за кредит № ***г
за периода от 25.05.2016г. са 25.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че
по силата на горепосочения договор за кредит на Т.Т. е предоставена сумата от 1900 лева
при ГПР от 49,96%, ГЛП от 30,91%, със срок на кредита от 12 месеца и обща стойност на
всички плащания в размер от 2232,84 лева. В чл.3 от Договора била постигната
договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер от 200,64 лева и
застраховка „Защита пакет премиум живот“ в размер от 1504,80 лева, като с така
начислените такси за допълнителни услуги кредитополучателката следвало да върне сумата
от общо 3938,28 лева. Излагат се доводи за това, че договорът за кредит и договор за
допълнителни услуги към него са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради
това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от
ЗПК. Договорът за кредит бил недействителен и поради нарушаване изискванията на чл.19,
ал.1 от ЗПК. В договора били посочени единствено като абсолютни стойности лихвения
процент и ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Липсвала яснота
досежно включените в ГПР разходи по кредита. Освен това бил посочен лихвен процент от
30,91%, но не било ясно как тези стойности се отнасят към ГПР. Сочи се, че освен
уговорената възнаградителна лихва между страните не били уговорили други разходи, от
което следвало, че обявеният в договора ГПР от 49,96% е нереален. Получаването на
кредита било обусловено от сключаването на договор за допълнителни услуги. С
начислените такси за допълнителни услуги размерът на ГПР противоречал на разпоредбата
на чл. 19 ал. 4 ЗПК, тай като надвишава пет пъти размера на законната лихва. Договорът за
кредит бил нищожен и съгласно чл. 22 ЗПК като нарушаващ изискванията на чл.11, т.11 от
ЗПК, тъй като не била посочена общата сума дължима от потребителя, не била налице
информация за размера на лихвения процент на ден, съгласно изискването на чл.11, т.20 от
ЗПК, освен това уговорената възнаградителна лихва надвишавала двукратния размер на
законната лихва.
С подадения от „Микро кредит“АД исковете се оспорват като неоснователни. Сочи
се, че разпоредбите на ЗПК се отнасят и регулират единствено правоотношения
произтичащи от договори за потребителски кредит, а договорът за допълнителни услуги
нямал характер на такъв и правоотношението, произтичащо от него, се регулирало от
общите разпоредби на ЗЗД. Услугите, които били предоставени на кредитополучателката не
2
били свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
поради което и по отношение на същите не се прилагала императивната норма, предвидена
в чл.10а, ал.4 от ЗПК. Тези услуги се предлагали по искане на клиента и за негово удобство,
регламентирани били в подписаните от него ОУ към договор за заем. Сключването на
договор със застрахователя било в резултат на изрично изразената воля на заемополучателя
и не било предпоставка за отпускане на кредита. ГПР представлявал печалбата на кредитора
под формата на договорна лихва и другите разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит и се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1. По договора
за заем от 19.04.2016г. ГПР бил фиксиран в размер от 49,96% и била посочена общата сума
за погасяване в размер от 2232,84 лева, като при изчисляване на ГПР било взето предвид
допускането, че договорът ще е валиден за срока, за който бил сключен и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията на договора.
Нямало основание разходите за допълнителите услуги- предмет на договора за
допълнителни услуги, да бъдат включвани в общия размер на ГПР по договор за заем от
19.04.2016г., тъй като не били част от общия разход по кредита. В погасителния план се
съдържала ясна информация относно размера на погасителните вноски, техният брой и
разпределение, както и датите на плащането им. Последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми следвало да се съдържа единствено при
различни лихвени проценти, а в процесния договор бил заложен фиксиран лихвен процент.
Оспорва се и твърдението за нарушение на изискването на чл.11, т.20 от ЗПК, като се
твърди, че тъй като е договорен фиксиран лихвен процент, изчисляването на лихвения
процент на ден е нищо повече от елементарна аритметика. Твърди се също така, че
договорената възнаградитена лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като ответното
дружество попадало в обхвата на определението за небанковите финансови институции по
смисъла на чл. 3 ал.1 т.3 от ЗКИ. Отпусканите от тях кредити били свързани с по-високи
проценти на риск, които финансовата институция поема заради бързината, с която се
одобряват потенциалните клиенти, а и договореният лихвен процент надвишава
изключително малко трикратния размер на законната лихва. По отношение на договора за
допълнителни услуги, заявява че те се предоставяли единствено и само при изрично желание
на заемополучателя и не са изискване за сключване на договора, аналогична бил ситуацията
и по отношение сключената застраховка Защита.
Безспорно между страните е, че между тях е сключен договор за заем КредиХоум №
***г.. На същата дата въззиваемата е подписала искане за допълнителни услуги и договор за
допълнителни услуги към договора за заем. Допълнителните услуги са посочени в самия
договор и в приложение № 1 към същия. Допълнителните услуги са следните: 1. Посещение
вкъщи или на удобно място в рамките на населеното място за събиране на вноски, 2.
Внасяне на вноска директно на каса в офис на „Микро кредит“АД, 3. Внасяне на вноските
от името и за сметка на клиента по сметка на „Микро кредит“АД, събрани предварително от
служител на дружеството, 4. Предоговаряне и разсрочване на заема, 5. СМС- известяване за
направено плащане, 6. Преференциално одобрение- разглеждане на искането за нов кредит
3
преди исканията на други клиенти, 7. Преференциално обслужване в офиса- експресно
обслужване на клиента преди всички останали, 8. Право за участие в специални промоции.
Първите три услуги се отнасят до начина на плащане, като и без тях не би следвало да има
никакви ограничения за кредитополучателя да заплаща вноските си по банков път или в
брой. Посещението вкъщи би било полезно в случай, че кредитополучателят е
възпрепятстван да излиза от дома си, но в тази връзка следва само да се отбележи, че,
съгласно стандартния текст на искането за допълнителни услуги, кредитополучателят
декларира, че няма здравословни проблеми и определена група инвалидност. Като цяло е
твърде съмнително в какъв случай клиентът би имал полза от посещението вкъщи.
Възможността за плащане на каса в офис е нещо напълно нормално, като при това същата
би могла да се реализира при положение, че дружеството има офис в съответното населено
място. Внасянето на вноската по банкова сметка на дружеството- кредитодател, след като
негов служител е получил вноската от кредитополучателя в брой, не съставлява абсолютно
никакво облекчение за последния. Всъщност на интерент- сайта на „Микро кредит“АД
всички възможности за плащане, включително на представител на дружеството в удобно за
клиента време и място, са посочени като общо валидни условия, а не като такива,
представляващи част от пакет допълнителни услуги. Възможността за предоговаряне и
разсрочване на заема съществува и без въпросната услуга при наличието на съгласие и от
двете страни, като в тази връзка следва да се има предвид, че с предоставянето на тази
услуга кредитодателят не се задължава да удовлетвори всяко едно искане за предоговаряне
и разсрочване или дори не и при някакви конкретно определени параметри / максимален
брой на вноските, които могат да бъдат разсрочени, максимален срок на разсрочване или
др./. СМС- известяването от години е нещо стандартно, а и преференциалното одобрение за
нов кредит и преференциалното обслужване в офис не създават някакво особено удобство
предвид възможността за дистанционни плащания и подаване на документи за отпускане на
заем.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за това, че договорът за
допълнителни услуги съществувал самостоятелно, отделно от договора за заем. Връзката е
очевидно дори и само поради факта, че първият договор е наименован „Договор за
допълнителни услуги към договор за заем КредиХоум № ***г.“. Вноските по договора за
допълнителни услуги са включени в погасителния план към договора за заем, който
погасителен план е наименован „График на плащанията към договори за заем и услуги
КредиХоум № ***. Липсва друго логично обяснение на причината за поемане на
задължение за заплащане на сума, равняваща се на 10,56 % от отпуснатия заем, срещу
напълно безпредметни услуги, освен, че подписването на договора за допълнителни услуги е
предпоставка за отпускането на заема. Този извод не се опровергава от приетите по
първоинстанционното дело договори за заем, сключени от дружеството- жалбоподател с
трети неучастващи по делото лица, тъй като не е напълно изключено те също да са
подписали договори за допълнителни услуги, а и въпрос на фирмена политика е, дали
всички клиенти да бъдат задължавани да подпишат такъв договор.
4
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“. На практика с
договора за допълнителни услуги се набавя печалба за кредитодателя, извън
възнаградителната лихва, в резултат от което общият разход по кредита за потребителя се
завишава с 200,64 лева. При положение, че възнаграждението за допълнителните услуги
представлява част от общия разход по кредита, то същото е следвало да бъде прибавено към
сумата в графа „Обща стойност на плащанията“ в договора, но това очевидно не е сторено,
което води до извод за некоректно изпълнение на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
което некоректно изпълнение е равносилно на пълно неизпълнение. Некоректното
отразяване на действителния общ разход по кредита дава основание да се счита, че
годишният процент на разходите не е в посочения размер от 49,96 %, а надхвърля 50%-
обстоятелство, което се установява и от приетото по първоинстанционното дело заключение
по ССЕ, изготвено от в.л.А. Д..
Горните констатации дават достатъчно основание да се приеме, че договорът за
потребителски кредит, сключен между страните, е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК. Щом като възнаграждението за допълнителните услуги се включва в общия разход по
кредита, то вземането за него не може да се разглежда като самостоятелно спрямо всички
останали вземания по договор за заем КредиХоум № *** и при положение, че същият е
недействителен, по аргумент от разпоредбата на чл.23 от ЗПК то се явява недължимо. От
заключението по ССЕ се установява, че въззиваемата е платила изцяло възнаграждението за
допълнителните услуги в размер от 200,64 лева, като тази сума подлежи на възстановяване
като платена без основание. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено,
като в полза на пълномощника на въззиваемата Т.Т., адв.Е.Г. И., ще следва да бъде
присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 300 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043/02.02.2021г. по гр.д.№ 514/2020г. на РС-
гр.Асеновград, с което е прогласен за нищожна клаузата на чл.3 от Договор за допълнителни
услуги към договор за заем № 1162- 00008045 от 19.04.2016г., сключен между
жалбоподателя „Микро кредит“АД и въззиваемата Т. К. Т. и жалбоподателят е осъден да
заплати на въззиваемата сумата от 200 лева, платена без основание такса преференциални
услуги по горепосочения договор за допълнителни услуги, както и съдебни разноски и
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
5
ОСЪЖДА „Микро кредит“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Цариградско шосе“№ 137, ет.3 да заплати на адвокат Е.Г. И. от АК-
гр.Пловдив, личен № ***, адрес: гр.П., ул.*** сумата от 300 лева- адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6