Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 280, 08.05.2019 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Валентина Войникова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 35 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД, за сумата от 335.95лв. главница и 15.78лв. лихва
Ищецът –„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД твърди в исковата си молба, че ответницата Ф.Ш.М. е клиент на ищцовото дружество с кл. № ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обекти с аб.№ ********** в с.И., обл.Шумен, ул.“В.П. 29. Отношенията между тях се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на “Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия. Потребителят изпадал в забава от падежа на фактурата, без да е необходима покана. Ответницата консумирала ел. енергия за периода от 15.01.2018г. – 22.03.2018г., като не е платила задълженията си по издадените фактури. Предвид това в полза на ищеца е издадена Заповед № 1175/20.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2063/2018г. по описа на РСТ за следните суми: сумата от 335.95лв. представляваща общ сбор на главници за консумирана ел.енергия в периода 15.01.2018г.-22.03.2018г, във връзка с които главници са издадени фактури в същия период, както и за сумата от 15.78лв. представляваща сбор от мораторната лихва по падежа на всяка фактура до 20.09.2018г. Тъй като ответницата оспорила с възражение съществуването на вземанията към него, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозирал е становище делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
В срока за отговор на ответницата по реда на чл.131 от ГПК е постъпил такъв. Същата оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е собственик на имота от 14.04.2006г., когато го е продала заедно с децата си на трето лице-О.Т..Тя от своя страна го е предоставила на наемател, който у ползвал ел.енергия и не е заплатил стойността й. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа отговора.
Третото лице – помагач в процеса на страна на ответницата -О.В.Т. ***, е депозирала отговор на исковата молба, след изтичане на месечния срок по чл.131 от ГПК. Твърди, че тя е собственик на имот в с.И., общ.В., обл.Шумен на ул.“В.П.“ № 23, а не на № 29. Твърди, че същият този имот е прехвърлила на лицето А.Д.А.по силата на предварителен договор от 16.10.2015г. На същата дата е предала и владението на купувача и не се явява негов ползвател. Моли съда да отхвърли иска по чл.422 от ГПК. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Ищцовото дружество ”ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна Таурс Г, представлявано от П.С.С., Я.Д. и Г.К., чрез процесуален представител М.М., в качеството му на доставчик на ел. енергия е подало на 31.10.2018г. до Районен съд гр.В.П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Ф.Ш.М. за дължими суми за ел.енергия за обекти с кл.№ ********** и аб. № ********** с адрес на потребления с.И., общ.В., обл.Шумен, ул.“В.П.“ № 29, за периода 15.01.2018г.-22.03.2018г. Въз основа на заявлението на “Енерго Про –Продажби” АД гр.Варна и изпращане делото по подсъдност в гр.Търговище е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1175/20.11.2018г. за претендираните суми от 335,95лв. главница, 15.78лв. лихва и 75лв. разноски.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжницата е подала възражение за недължимост на сумите по нея, на осн. чл.414 от ГПК.
По делото като писмени доказателства са представени извлечение от сметка към 20.09.2018г. за обекта, справка за платени и неплатени фактури, справка за консумирана ел.енергия, както и издадените фактури за претендирания период.
От заключението на назначената и приета без възражения от съда и страните ССчЕ се установи, че сумата от 335.95лв., представлява неизплатени задължения за ползвана ел.енергия в обект с аб.№ ********** с адрес на потребление И.-Шумен, ул.“В.П.“ № 29, по фактури № **********/15.01.2018г. на стойност 108.31лв., по фактура № ********** от 13.02.2018г. на стойност 120.34лв., по фактура № ********** от 13.03.2018г. на стойност 88.30лв. и фактура № ********** от 22.03.2018г. на стойност 19лв. Общият размер на лихвата за забава само върху първите три фактури (последната фактура е за такса), до 20.09.2018г., възлиза на стойност 15.78лв.
Ответницата още в заповедното производство е представила нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 95, том ІІІ, рег.№ 726, дело № 525 от 14.04.2006г. на съдия по вписванията при РС гр.Вeлики Преслав К.К.П., съгласно който, заедно с трети лица са продали на О.В.Т. недвижим имот в с.И. , ул.“В.П.“ № 23, представляващ Дворно място с площ от 2380 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-146, ведно с построените в него къща и сайвант.
От представения от третото лице О.В.Т. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19, ал.3 от ЗЗД от 16.10.2015г., се установява, че тя е предала владението върху имота на посочената дата на лицето А-Д-А-.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.И. - брат на ответницата и Х.Х. - фактически съжител на ответницата се установи, че тя е продала имота в с.И. на една госпожа от Русия, О. през 2006г. В имота след продажбата живяла нейната майка, а сега живее Аспарух. И двамата свидетели твърдят, че след продажбата Ф. *** и няма други имоти в с.И..
При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по
същество същите са неоснователни и недоказани. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствена тежест ищецът, трябва да докаже
съществуването и дължимостта на процесните суми. Той следва да проведе пълно и
главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата
страна, т.е. че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Енерто –
Про Продажби” АД гр.Варна за процесния
период до процесния имот, като и размера на вземането си. По отношение на
предявения иск по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД ищецът следва да
докаже наличието на главен дълг, както и изпадането на ответника в забава. От
събраните по делото доказателства не се доказва ответницата Ф.Ш.М. да е
потребител на ел. енергия за процесния обект по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ
на ДПЕЕ. За да бъде такава тя през процесния период (в случая 15.01.2018г.–22.03.2018г.)
следва да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ” АД и да купува електрическа енергия за стопански или битови нужди. От
анализа на чл. 4, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ се извежда още, че потребителят на
електрическа енергия за битови нужди трябва да е собственик или титуляр на
вещното право на ползване в съответния имот, респ. да е дал съгласие в
нотариално заверена форма друго лице да е потребител в имота.
Видно то цитирания
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 95, том ІІІ,
рег.№ 726, дело № 525 от 14.04.2006г. на съдия по вписванията при РС гр.В.П. К.К.П., ответницата заедно с трети лица са продали на О.В.Т. съсобствения си недвижим имот в с.И. , ул.“В.П.“ № 23,
представляващ Дворно място с площ от 2380 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-146,
ведно с построените в него къща и сайвант, като това
прехвърляне и отбелязано върху акта от служба по вписванията при ВРС.
Имотът е предаден на същата дата на новия собственик – О.В.Т.,
което е вписано в договора за покупко-продажба. Т.е. собствеността върху имота
е преминала в полза на новия купувач от тази дата. Исковата претенция е за
ползване ел.енергия в периода 15.01.2018г.
– 22.03.2018г., когато собствеността и
владението вече са предадени на новия собственик, който от своя страна ги е
прехвърлил на друго лице с предварителен договор на 16.10.2015г.
По делото липсват доказателства ответницата Ф.Ш. Чакърова
да е останала в имота на някакво правно основание – вещно право на ползване,
договор за наем, заем и т.н. или пък да е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от
ОУ на ДПЕЕ, при която лице, различно от собственика и носителя на вещното право
на ползване има качеството на потребител на ел. енергия за битови нужди.
С оглед изложеното се налага извод, че ответницата не само
е престанала да бъде собственик на имота преди исковия период, но не е била и
негов ползвател по смисъла на ОУ на ДПЕЕ, и като такава не е използвала ел.
енергия за битови нужди в този обект. В тази връзка неизпълнението на
задължението на ответницата по чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ не може да обоснове
дължимост на процесните вземания, които се претендират като цена на доставена и
реално потребена от Ф.Ш. ел. енергия.
Основателността на такава претенция изисква пълно и главно
доказване, че ответницата като собственик, респ. ползвател на имота, е
потребявал ел. енергия за стопанските си нужди, доставяна от ищеца. Такова
доказване по делото обаче не е проведено. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител на ел. енергия за
битови нужди е физическо лице - собственикът или титуляр на вещното право на ползване на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕРВ, което ползва ел.енергия за
домакинството си. Съгласно чл.4,
ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител на ел. енергия за
стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува ел.енергия за стопански нужди, включително и
лица за издръжка на държавния или общинския бюджет. При
наличната уредба, предвидена в ОУ на ДПЕЕ, според която собственикът, или
ползвателят на имота следва да заплати консумираната ел. енергия, е неоправдано
сумите да се събират от предходен собственик на обекта, след като същите са
дължими от настоящия собственик. По делото не се доказа ответницата Ф.Ш. да е
имала качеството на потребител на ел. енергия, доставяна в процесния имот за
посочения в исковата молба период, поради което претенцията на ищцовото дружество
за заплащане на доставена и консумирана в този период ел. енергия се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
След като искът за главния дълг е неоснователен, то
обусловената от него акцесорна претенция за мораторни лихви в размер на 15,78
лв. за периода до 20.09.2018г. също следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива не са претендирани до приключване на делото поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
На ищцовото дружество не се дължат разноски при този изход на спора.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна Таурс Г, представлявано от П.С.С., Я.Д. и Г.К., чрез процесуален представител М.М., против Ф.Ш.М.
с ЕГН-********** ***, искове по
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването и дължимостта на следните суми: 335,95лв.(триста тридесет и пет лв. и
95ст.), представляваща главница на неизплатени задължения за консумирана
електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 15.01.2018г.- 22.03.2018г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2018г., до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 15,78лв. за периода от
27.02.2018г. до 20.09.2018г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и
направените по делото разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК, за които вземания в полза на „Енерго-Про
Продажби” АД е издадена Заповед №1175/20.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2063/2018г. на
РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, постановеното решение, в частта му по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, има установително действие в отношенията на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр.Варна, и Ф.Ш.М. с ЕГН-********** ***.
На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите, на решението, по предявените искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, е задължително за О.В.Т. с ЕГН-********** ***, в отношенията й с Ф.Ш.М. с ЕГН-********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд, на осн.чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: