РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на трети февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14420 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответниците В.К.Г. и В.Г. срещу решение от 13.08.2018 г., постановено
по гр. дело № 15825/2015 г. на Софийски районен съд, 165 състав, в частта, с която изцяло са уважени предявените
по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между жалбоподателите
и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателите дължат разделно по равно плащане на
сумата общо 1 674. 13 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2014г.,
ведно със законната лихва от 19.12.2014 г. до окончателното изплащане, както и
на обезщетение за забава в размер на сумата 111. 07 лв. за периода от 30.06.2013
– 20.11.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 71227/2014г. на СРС, 165 с-в.
В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение
на материалния закон и на съществени процесуални правила, като се излагат
подробни доводи и съображения в тази насока. Жалбоподателите молят въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените
искове. Претендират и присъждане на направените разноски по делото.
В хода на въззивното
производство е починал въззивникът-ответник В.К.Г., като на негово място са конституирани
наследниците му по закон. Част от тях са се отказали от наследството му и
производството срещу тях е прекратено. Предвид ицложеното, въззивницата В.Г.
участва в производството като ответник на собствено основание и като единствен наследник
по закон на починалия В.Г..
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД и третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД
не заявяват становище по въззивната жалба.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е влязло в
сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
като правилни и законосъобразни. С оглед доводите във въвзивната жалба, следва
да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 71227/2014 г. на СРС, 165 състав.
СРС
е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия , като е
кредитирал изцяло заключението на приетата СТЕ.
По делото е безспорно установено, че въззивницата
В.Г. и починалия В.К.Г. са носители на вещно право на ползване върху процесния
имот пожизнено, съгласно представения нотариален акт № 83/2008г.
Договорното
правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на
Общите условия на ищцовото дружество. По време на този период ответницата е
била вещен ползвател на имота. През същия период ползвател е бил и починалия В.К.Г.,
чийто единствен наследник след вписаните откази от наследство, е въззивницата –
В.Г.. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна
собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия
за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство
и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от дружеството - топлинен
счетоводител, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от
упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото
събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответницата, в качеството ѝ на вещен
ползвател на имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния
имот топлинна енергия, за претендирания период.
Доводите в жалбата досежно
нередовност на исковата молба са неоснователни. Съдът е събрал държавна такса
върху материалния интерес за всеки от исковете като е взел предвид и платената
за заповедното производство.
Неоснователни са и
твърденията, че потребител на услугата доставка на топлинна енергия има единствено
лицето, което е титуляр на съответната партида. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците/ползвателите
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни възраженията на въззивника за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата
на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, забраняваща доставката на централно отопление без искане
на потребителя, е приета с цел транспониране в националното законодателство на
разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета. В тази връзка вече е постановено ТР № 2/25.05.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат
на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното
ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1
ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите
на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в
такива сгради. Ето защо доводите на жалбоподателите, че е налице хипотезата на
непоискана доставка, са неоснователни.
Оплакванията в жалбата относно
действието на Общите условия са неоснователни - договорът се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В случая представените по делото Общи условия са
публикувани и са влезли в сила.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя досежно неизправност на абонатна станция и на
измервателните уреди. В заключението на
СТЕ са констатирани периодични проверки на топломерите в абонатната станция
съгласно БДС и са описани протоколи за тяхната смяна на всеки две години.
Доводите относно служебно
начисляване на топлинна енергия не са относими към спора, който касае суми,
изчислени на база на реален отчет. Неотносими са и оплакванията относно
извършване на недопустимо прихващане със суми за връщане. Изравняването на начислените прогнозни количества
топлинна енергия води единствено до корекция на дължимата сума за съответния
отоплителен период, не и до възникване на вземане за ответника за връщане на
суми, които не е платил. Тъй като не е възникнало насрещно вземане за
потребителя на топлинна енергия, не е възможно това вземане да бъде служебно
прихванато по правилата на чл. 103 ЗЗД, нито по правилата на цитирания от
въззивника чл. 32, ал. 3 от ОУ, с вземания на „Т.С.“ ЕАД срещу нея. В този случай
корекцията "за възстановяване" следва да бъде отнесена към начислената
прогнозна сума по фактури за съответния период, обект на корекцията, като
прогнозната сума бъде редуцирана до действителната стойност на реално потребената
топлинна енергия.
Във въззивната жалба са
направени и оплаквания относно липсата на доказателства за поставяне на ответниците
в забава чрез публикуване на сумите на сайта на дружеството-доставчик на
топлинна енергия. Това оплакване е основателно.
С исковата молба се
претендира лихва за забава за периода от 30.06.2013г. до 20.11.2014 г. В този
период в сила са били Общите условия на ищеца от 2008г., одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008г., както и Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник
„19 минути, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно клаузата на чл.
33, ал. 1 от Общите условия от 2008г. за продажба на топлинна енергия, задължението
за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно.
Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника. Според нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е
нужно отправянето на покана/. Съгласно заключението на приетата в хода на
първоинстанционното производство ССчЕ, лихвата върху вземанията на ищеца при
приложението на тези Общи условия възлиза на 66. 52 лева. Следва да се
отбележи, че счетоводната експертиза е приела, че размерът на дължимите
вземания за главница за доставена ТЕ за периода е същият като установения от
съдебно-техническата, която е залегнала в мотивите на постановеното
първоинстанционно решение. Ето защо за този размер вземането за лихва е
установено, респ. дължимо от клиента.
За периода след 12.03.2014г.
са в сила Общите условия на ищеца от 2014г. Съгласно чл.33, ал.1 от тези Общи
условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на купувача. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Публикуването на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата/ за
изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е.
той решава кога да поиска изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не
са определили срок за изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото
не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били
поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия през периода на приложение на тези ОУ. Поради това
и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за периода 12.03.2014г. - 20.11.2014г. е неоснователна. Съгласно
заключението на приетата ССчЕ, за визирания период начислената лихва е в размер
на сумата 44. 55 лв.
По изложените съображения,
искът за мораторна лихва е основателен и доказан до размера на сумата 66. 52
лв. – лихва за периода 30.06.2013г. – 12.03.2014г., а за разликата до пълния
присъден размер от 111.07 лева, СРС е постановил неправилно решение, което в
тази част следва да се отмени - за разликата над 66. 52 лева до присъдения размер
от 111.07 лева. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора,
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответниците в
първоинстанционното производство са осъдени за разноски за разликата общо над сумата
594.60 лв. /302. 33 лв. за всеки/ до сумата общо 604. 66 лв. - сторени в първоинстанционното
и в заповедното производство разноски по съразмерност.
При така изложеното, на
въззивницата – ответник следва да бъдат присъдени на основание чл. 78,
ал.1 ГПК претендираните разноски в
размер на общо сумата 0. 89 лв. за въззивната инстанция /държавна такса съответно
на уважената част на жалбата/.
На въззиваемото дружество
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата 48. 75 лв., с оглед изхода на спора / при определен общ размер от 50
лв./.
На основание чл. 280, ал. 3
от ГПК и предвид цената на предявените искове, настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.08.2018г., постановено по гр. дело № 15825/2015г.
на Софийски районен съд, 165 състав, в
частта, с която е уважен предявения
от „Т.С." ЕАД срещу В.Г., ЕГН ********** (лично и като правоприемник на
основание чл. 227 ГПК на починалия в хода на производството В.К.Г.) иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 66.
52 лв. до уважения размер от 111. 07 лева и за периода 12.03.2014г. - м.
11.2014г. – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, както
и в частта, с която всеки от ответниците в първоинстанционното производство е осъден
да заплати сумата над 297. 30 лв. до присъдения размер от 302. 33 лв. - сторени
в първоинстанционното и в заповедното производство разноски по съразмерност и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******срещу В.Г., ЕГН ********** (лично и
като правоприемник на основание чл. 227 ГПК на починалия в хода на производството
В.К.Г.) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване съществуването на вземане в полза на „Т.С." ЕАД за сумата над
66. 52 лв. до уважения размер от 111. 07 лева и за периода 12.03.2014г. - м.
11.2014 г. – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 71227/2014г. на СРС, 165 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение 13.08.2018г., постановено по гр. дело № 15825/2015г. на Софийски
районен съд, 165 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** да заплати на В.Г., ЕГН ********** (лично и като
правоприемник на основание чл. 227 ГПК на починалия в хода на производството В.К.Г.),
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 0. 89 лв., представляваща сторени
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Г.,
ЕГН ********** (лично и като правоприемник на основание чл. 227 ГПК на
починалия в хода на производството В.К.Г.) да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 48. 75 лева - съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението в частта за отхвърляне
на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участие
на третото лице „Т.с.” ЕООД – помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.