№ 260149 / 23.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 23.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...............трети наказателен състав в публично
заседание на 19 април......…...……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година………….………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова......................………….…и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от
съдията Цветкова.……………………........………......АН дело 382 по описа
за 2021г...………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001831/ 05.03.2021г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Б. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от Н. К. М.-старши юрисконсулт е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 300.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала представляващата Дружеството, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призована не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на място на 19.01.2021г. и на 29.01.2021г. по документи административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.264 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно-наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Към момента на проверката на 19.01.2021г. на дружеството-жалбоподател е оставена призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК, с която призовка е записано представител на дружеството да се яви на 21.01.2021 г. за довършване на проверката по документи, която призовка е получена от лицето И. П. С. - управител със задължението да я предаде на управителя. На посочената дата са представени по електронен път, изисканите с призовката документи. Актът е съставен на 08.02.2021г. Към момента на съставяне и връчване на АУАН дружеството чрез представителя си е направило възражение, като е записано, че ще подадат възражения в срок. В срокът по чл.44 от ЗАНН са направени и писмени възражения.
АНО е изпълнил процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН и издал атакуваното НП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че при извършена проверка на място на 19.01.2021г. и по документи на 29.01.2021г. по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна, в магазин 803, находящ се в град Монтана, ул. „Климент Охридски” № 5, обект на жалбоподателя се констатирало, че жалбоподателя в качеството си на работодател, представлявано от В. Д. Д. и С. Н. Т., видно от представеният поименен график за месец декември 2020г. за действително положеният труд и ведомост за месец декември 2020г. за начислени и изплатени трудови възнаграждения е допуснал действително положеният труд през дните на официален празник 25 декември и 26 декември - Рождество Христово 2020 г. от заетото лице Д. В. Г. да не бъде начислен и изплатен във ведомостта за начислени и изплатени трудови възнаграждения през месец декември 2020 в размер не по-малко от удвоеният размер на трудовото й възнаграждение.
Съгласно чл.264 от Кодекса на труда за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на основното трудово възнаграждение за отработеното време.
Безспорно е установено, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Установеното нарушение е отстранено веднага след установяването му, чрез изпълнението на задължението, и то преди започване на административнонаказателното производство със съставения АУАН, а именно чрез представяне на всички изискващи се по закон документи. Предвид на това правилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.415в от КТ, която предвижда административно наказание имуществена санкция. Не са налице доказтелства сочещи за настъпили вредни последици за работниците или служителите.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието обаче съдът намира, че административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Няма доказателства по делото, че жалбоподателя има други нарушения на трудовото законодателство, поради което и минимално предвиденото в правната норма наказание би изпълнило целите на наказание.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна и следва наложеното наказание имуществена санкция в размер на 300.00лв. да бъде намалено на имуществена санкция в размер на 100.00 лева.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на юристконсулта на въззиваемата страна за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Директора на ОИТ-Монтана сумата в размер на 80.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-001831/ 05.03.2021г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Б. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от Н. К. М.-старши юрисконсулт е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 300.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА същото на имуществена санкция в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН „Б. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, бул.”Б.” № 55, с ЕИК *********, представлявано от Н. К. М.-старши юрисконсулт да ЗАПЛАТИ на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр. Монтана сумата в размер на 80.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: