Решение по дело №662/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 551
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20197170700662
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 551

                                                   гр.Плевен, 24.09.2020г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

при секретаря В. Мушакова, като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №662 по описа за 2019г. по описа на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 във връзка с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството по делото е образувано по жалба от „Белмондо“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, с управител М. М.Г., против Заповед №130/10.05.2019г. на Кмета на Община Долни Дъбник, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Плътна ограда“, ограждаща УПИ Х-2192, ХІ-2192, ХІІІ-2192, ХІV-2192, ХV-2192, ХVІ-2192,ХVІІ-2192, ХVІІІ-2192, ХІХ-2192, ХХ-2192, ХХІ-2192, ХХІІ-2192, ХХІІІ-2192, ХХІV-2192, ХХV-2192 и ХХVІ-2192, стр.кв.7в по регулационния план на гр.Долни Дъбник, с извършител „Белмондо“ ЕООД, като е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение.

В жалбата се твърди, че в заповедта не е извършена индивидуализация на адресата на акта чрез посочване на ЕИК и адрес на управление, с което липсва ясно посочване на адресата. Твърди се още, че не е посочено още при наличието на коя от двете хипотези на §4 ал.2 от ЗУТ е съставен констативният акт. В тази връзка се сочи, че адресатът на заповедта, който е и собственик на поземлените имоти, в които е изграден строежът, е търговско дружество и в ТР е отразен неговия адрес. Счита се, че неуведомяването на собственика на строежа за проверката е нарушение на процесуалните правила. Твърди се също, че процесната ограда е заварена при закупуването на имота и дружеството е извършило единствено поддръжка на същата и поставяне на захлупващи плочи, за които не се изисква разрешение за строеж и одобряване на проекти. Счита се, че като заварен строеж оградата попада в хипотезата на §16 от ДР на ЗУТ и е търпим строеж, поради което не подлежи на премахване. Твърди се, че оградата не огражда имотите по външна регулационна линия, а е построена навътре в поземлените имоти, поради което за нея не се прилагат разпоредбите на чл.48 от ЗУТ, както и че няма решение на ОЕСУТ по чл.114 ал.2 от Наредба №5/2001г. В тази връзка се счита, че не са налице фактическите основания за издаване на оспорената заповед. В заключение се моли за нейната отмяна.

От ответната страна е представено становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.Х. от САК, който счита, че не е установено наличие на незаконен строеж, а е налице ремонтирана съществуваща частично разрушена ограда, за която не се изискват строителни книжа. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски, съобразно представен списък. Депозира писмени бележки, в които се твърди, че оспорената заповед е недействителен административен акт, тъй като разпореждането за премахване се отнася до несъществуващ строеж, алтернативно се иска отмяна на заповедта, тъй като оградата представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв.Я. ***, която счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Представя писмени бележки с доводи за законосъобразност на оспорената заповед и искане за разноски.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Оспорената заповед е връчена лично на представител на дружеството на 14.05.2019г., а жалбата е подадена на 28.05.2019г. и заведена с вх.№2600-2379/28.05.2019г. при административния орган. Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е  подадена  в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че УПИ Х-2192, ХІ-2192, ХІІІ-2192, ХІV-2192, ХV-2192, ХVІ-2192,ХVІІ-2192, ХVІІІ-2192, ХІХ-2192, ХХ-2192, ХХІ-2192, ХХІІ-2192, ХХІІІ-2192, ХХІV-2192, ХХV-2192 и ХХVІ-2192 в кв.7в  по плана на гр.Долни Дъбник са собственост на оспорващото дружество „Белмондо“ ЕООД.

На 19.04.2019г. от служители на Община Долни Дъбник е изготвен Констативен акт №2, видно от който е извършена проверка на строеж „Плътна ограда“ ограждащ УПИ Х-2192, ХІ-2192, ХІІІ-2192, ХІV-2192, ХV-2192, ХVІ-2192,ХVІІ-2192, ХVІІІ-2192, ХІХ-2192, ХХ-2192, ХХІ-2192, ХХІІ-2192, ХХІІІ-2192, ХХІV-2192, ХХV-2192 и ХХVІ-2192, стр.кв.7в по плана на гр.Долни Дъбник, който строеж и УПИ-та са собственост на „Белмондо“ ЕООД. Констатирано е, че оградата минава по уличната регулация на УПИ и е с дължина 364,80м, като на североизток включва и две големи порти, на северозапад една малка порта и на югозапад една малка порта. Констатирано е още, че оградата е изпълнена плътна с оградени кухи бетонови блокчета върху бетонов фундамент, по дължината на оградата са иззидани колони от оградни бетонови блокчета, които колони са покрити със захлупващи плочи; портите са от ковано желязо. Констатирано е също, че строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект по чл.48 ал.9 от ЗУТ и без разрешение за строеж по чл.148 ал.1 от ЗУТ, които нарушения са допуснати от възложителя „Белмондо“ ЕООД. В констативния акт е отразено, че установените нарушения са основание за започване на административно производство по реда на чл.225а  ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативният акт е изготвен в отсъствието на представител на дружеството и е подписан от членовете на работната група. Дадена е възможност за възражения в 7-мо дневен срок, като констативният акт е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ.

Видно от Акт за постъпили възражение от 02.05.2019г. е, че по Констативен акт №2 не са подадени възражения.

На 10.05.2019г. Кметът на Община Долни Дъбник, на основание чл.225а ал.1 вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е издал Заповед №130/10.05.2019г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Плътна ограда“, ограждаща УПИ Х-2192, ХІ-2192, ХІІІ-2192, ХІV-2192, ХV-2192, ХVІ-2192,ХVІІ-2192, ХVІІІ-2192, ХІХ-2192, ХХ-2192, ХХІ-2192, ХХІІ-2192, ХХІІІ-2192, ХХІV-2192, ХХV-2192 и ХХVІ-2192, стр.кв.7в по регулационния план на гр.Долни Дъбник, с извършител „Белмондо“ ЕООД, като е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение. За да издаде заповедта административният орган е приел, че строежът е незаконен, тъй като е извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ и в нарушение на чл.148 ал.1 и ал.2 и чл.147 ал.1 т.7 и ал.2 от ЗУТ. В заповедта е посочено още, че собственик на поземлените имоти и извършител на строежа е „Белмондо“ ЕООД, като е описано какво представлява строежът – плътна ограда, изпълнена с оградни кухи бетонови блокчета върху бетонов фундамент, и че плътната ограда минава по дворищната регулация на УПИ Х-2192, ХІІІ-2192, ХІV-2192, ХV-2192, ХVІ-2192 от югоизток, по уличната регулация от североизток – по УПИ ХVІ-2192, ХХVІ-2192, ХХ-2192, ХХІ-2192, по уличната регулация от северозапад  - по УПИ ХХІ-2192, ХХІІ-2192, ХХІІІ-2192, ХХІV-2192, ХХV-2192, и по уличната регулация от югозапад – по УПИ ХХV-2192,  ХІ-2192 и Х-2192. Отразено е в заповедта, че няма данни кога е извършен строежът, както и че същият е шеста категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Отразено е още, че незаконният строеж е установен при проверка, за която е съставен Констативен акт №2/19.04.2019г., съставен в отсъствие на представител на извършителя на строежа и е съобщен по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, като по КА не са постъпили възражения. В заключение административният орган е приел, че за строежа не са приложими разпоредбите на §16, §183, §184 и §127 от ЗУТ, същият е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява също, че с Договор №2/03.07.2015г. Община Долни Дъбник е продала на „Белмондо“ ЕООД недвижим имот частна общинска собственост, представляващ незастроен терен с площ 3000кв.м. за „промишлено-стопански дейности“, урегулиран поземлен имот № Х-2192, кв.7в по плана на гр.Долни Дъбник, а с Договор №3/03.07.2015г. общината е продала на дружеството недвижим имот частна общинска собственост, представляващ незастроен терен с площ 4000кв.м. за „промишлено-стопански дейности“, урегулиран поземлен имот № ХІ-2192, кв.7в по плана на гр.Долни Дъбник.

Установява се още, че на 06.07.2015г. Община Долни Дъбник предава на „Белмондо“ ЕООД УПИ № Х-2192 и УПИ № ХІ-2192, кв.7в по плана на гр.Долни Дъбник, съгласно приемо-предавателни протоколи от 06.07.2015г., в които изрично е отразено, че към датата на предоставяне теренът е неограден, обрасъл с храсти и треви. Протоколите са подписани за дружеството от пълномощника В.В. /л.45 и л.47/.

По делото са приложени, Решение на ЕСУТ от 31.05.2016г., Скица №168/10.05.2016г. по чл.140 от ЗУТ и Заповед №230/01.06.2016г. на Кмета на Община Долни Дъбник, от които е видно и се установява, че с промяна на ПУП-ПРЗ от УПИ № Х-2192 и УПИ № ХІ-2192 се образуват шестнадесет нови имота, а именно: УПИ Х-2192, ХІ-2192, ХІІІ-2192, ХІV-2192, ХV-2192, ХVІ-2192,ХVІІ-2192, ХVІІІ-2192, ХІХ-2192, ХХ-2192, ХХІ-2192, ХХІІ-2192, ХХІІІ-2192, ХХІV-2192, ХХV-2192 и ХХVІ-2192.

По делото е назначена СТЕ, по която е представено първоначално и допълнително заключение, които съдът кредитира като компетентни и обективно изготвени. В заключенията вещото лице сочи, че при оглед на място в имотите на дружеството се установява, че е  изградена плътна ограда със средна височина 2,20м. от нивото на прилежащия терен, като оградата е изпълнена с бетонова основа с различна височина, бетонови блокчета с размери 40/20/20см., в осем реда по височина, колони от бетонови блокчета с размери 30/30/20см., в девет реда по височина, през 3,25-3,50м. осово разстояние и покрита с бетонови капаци. Според вещото лице оградата представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и за него няма строителни книжа, като изрично е посочено, че оградата попада в хипотезата на чл.48 ал.9 от ЗУТ, тъй като височината на плътната част на изградената в отделните имоти ограда към улиците е 2,20м., т.е. за издаване на разрешение за строеж освен становище от инженер конструктор по чл.147 ал.2 е необходим и архитектурен проект. Според вещото лице строежът е изграден в периода 06.07.2015г – 07.2018г., като се позовава на приемо-предавателните протоколи от 06.07.2015г., според които УПИ ХІ-2192 и Х-2192 са били неоградени, обрасли с храсти и треви, както и на сателитни снимки към м.февруари 2012г. и м.юли 2018г., като на първата снимка от 2012г. ограда не е имало, а на втората снимка от 2018г. оградата вече е съществувала. Вещото лице е посочило още, че строежът е извършен по време на действието на ЗУТ и разпоредбата на §184 от ПЗР на ЗУТ е неприложима, като строежът е допустим съобразно действащия подробен устройствен план, но е изпълнен без необходимите за целта строителни книжа – архитектурен проект, конструктивно становище и разрешение за строеж. В съдебно заседание вещото лице сочи, че изцяло оградата е изпълнена от стоманобетонови блокчета по абсолютно идентичен начин  и с бетонова основа. Сочи също, че масивни огради се нанасят в кадастралните планове, а не се нанасят ажурните огради с мрежи и колове.

Според допълнителното заключение няма нанесена плътна ограда около процесните имоти, отразени в действащия кадастрален и регулационен план на гр.Долни Дъбник, одобрен със Заповед №РД-25-721/12.11.1990г.

По искане на оспорващото дружество по делото като свидетел е разпитан В.В., който е син на представляващия ЕООД, и изразява желание да свидетелства. Свидетелят заявява, че подписът на приемо-предавателните протоколи от 06.07.2015г. е негов и знае какво е тяхното съдържание. Твърди, че от общината са му казали, че е написано неограден, защото част от оградата е съборена. Сочи, че и самият той счита терена за неограден, тъй като е било разградено. Сочи, че имотът е бил ограден с плътна ограда тухли и отгоре керемиди, но в част от секторите това е било разрушено и на места са можели да минават кравите. Свидетелят заявява, че познава имота от дете – 1985,1986, 1987г., когато имотът е имал една изградена вътре ограда, като след време  /след 1989г/ имотът е бил разграбен. Заявява също, че когато е купил имота на места оградата от тухли и керемиди е съществувала, на места е било разградено, липсвали са 10-20% от оградата. Свидетелят твърди, че след придобиване на имота е развалил изцяло оградата и е изградил изцяло нова ограда. Сочи, че е питал в общината дали му е необходимо разрешение и са му отговорили, че след като има съществуваща ограда това се води текущ ремонт и не са необходими строителни книжа.

По искане на ответника до разпит в качеството на свидетели са допуснати Т.С.-*** и В.Д.-специалист ТСУ при общината. Св.С. заявява, че познава лицето В.В. и са имали с него разговори по повод строителни книжа, но не и за ограда. Твърди, не е казвал на В., че за процесната ограда не следва да се издават строителни книжа, тъй като винаги по ЗУТ се е изисквало определена процедура за плътни огради. Сочи, че има принципна позиция, че след като бъде премахнат един строеж, той влиза в режим на ново строителство с всички необходими строителни книжа.  Сочи, че няма задължение да ходи на място на обект преди издаване на строителните книжа. Сочи още, че за извършване на текущ ремонт не се изискват строителни книжа.

Св. Д. заявява, че познава В.В., който се явява в общината като представител на „Белмондо“ по пълномощие. Твърди, че няма спомен да са разговаряли за строителни книжа за ограда. Заявява, че при изграждането на нова ажурна ограда е необходимо конструктивно становище и разрешение за строеж, а ако е плътна  или е към улична регулация е необходим архитектурен проект. Сочи, че почни никой не прави текущ ремонт на ограда и не идват да питат за текущ ремонт. Твърди, че преди да започнат проверките на процесния обект не е ходила на място, а е ходила миналата година и оградата е била построена.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Оспорената заповед е издадена на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. чл. 223 ал.1 т.8 от ЗУТ. В нормата на чл.225а ал.1 е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Според чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Процесната заповед е издадена от Кмета на Община Долни Дъбник, т.е. от компетентен за това орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. С разпоредителната част на заповедта е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Плътна ограда“, ограждаща УПИ Х-2192, ХІ-2192, ХІІІ-2192, ХІV-2192, ХV-2192, ХVІ-2192,ХVІІ-2192, ХVІІІ-2192, ХІХ-2192, ХХ-2192, ХХІ-2192, ХХІІ-2192, ХХІІІ-2192, ХХІV-2192, ХХV-2192 и ХХVІ-2192, стр.кв.7в по регулационния план на гр.Долни Дъбник. Неоснователно е възражението на адв.Х., че е разпоредено премахване на несъществуващ строеж, тъй като според мотивите на заповедта имотите не са изцяло заградени, а оградата засяга частично всеки един от имотите. Видно от административната преписка и от заключението на вещото лице е, че строежът представлява плътна ограда, разположена по имотните граници /подробно описани/ на шестнадесет УПИ, собственост на „Белмондо“, които са образувани при разделяне на УПИ Х-2192 и УПИ ХІ-2192, кв.7в по плана на гр.Долни Дъбник. Т.е. налице е конкретизация на строежа, който е незаконен и подлежи на премахване. Неоснователно е и възражението на адв.Х., че по преписката липсват данни за УПИ Х-2192, поради което не е възможно да се установи кои от шестнадесетте новообразувани имоти са част от УПИ Х-2192 и кои от УПИ ХІ-2192. По делото са приложени Договор №2/03.07.2015г. и Договор №3/03.07.2015г., с които Община Долни Дъбник е продала на „Белмондо“ ЕООД УПИ № Х-2192 и УПИ № ХІ-2192, кв.7в по плана на гр.Долни Дъбник, както и два приемо-предавателни протоколи от 06.07.2015г., с които двете УПИ са предадени на представител на дружеството. Т.е. безспорно се установява, че от двата съществуващи УПИ са образувани 16 нови УПИ, около които е изграден незаконния строеж. Предвид горното не е налице и противоречие между мотиви и диспозитив на процесната заповед. Налице е конкретизация на задълженията на извършителя на строежа и не са му нарушени правата.

            Процесният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

            Съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ, заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Обстоятелствата, посочени в заповедта, представляващи фактическо основание за нейното издаване, а именно констатирани нарушения на чл.148 ал.1 и ал.2 и чл.147 ал.1 т.7 и ал.2 от ЗУТ – изградена плътна ограда без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, са установени по реда на чл.225 от ЗУТ с Констативен акт  №2/19.04.2019г. от длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствието на извършителя на строежа и е съобщен на оспорващото дружество по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение. Следва да се посочи, че в самия констативен акт е положен подпис на пълномощника на дружеството В. и е дадена възможност за възражение в 7-мо дневен срок, считано от 23.04.2019г. Такива не са постъпили, което е удостоверено с Акт за постъпили възражение от 02.05.2019г. В действителност по делото не са приложени доказателства дружеството да е търсено и да не е намерено на посочения от него адрес, поради което е приложена процедурата по §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, но по мнение на настоящия състав дори това да представлява нарушение на административно-производствените правила, то не е от рода на съществените, с което да е нарушено правото на защита на дружеството и да представлява самостоятелно отменително основание. Последното е така, с оглед обстоятелството, че в хода на съдебното производство на „Белмондо“ ЕООД е дадена възможност да изложи своите доводи и възражения,  и да представя или да иска събирането на доказателства.

            По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Според §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл.48 ал.1 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен /ал.5/. Към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. /ал.7/. Строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство /ал.9/.

Съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината /ал.2/.

Според разпоредбата на чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9.

Съгласно чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, строежът или част от него е незаконен когато се извършва без одобрени проекти и/или без разрешение за строеж.

Оспореният в настоящето производство административен акт е издаден за незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ с мотиви, че процесната плътна ограда е изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, безспорно по делото е доказано, че процесният строеж отговаря на понятието строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Същият е шеста категория, съобразно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Безспорно е доказано още по делото, което се установява и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, че  строежът е изграден без строителни книжа и същият представлява плътна ограда със средна височина 2,20м. от нивото на прилежащия терен. Т.е. оградата попада в хипотезата на чл.48 ал.9 от ЗУТ, тъй като височината на плътната част на изградената в отделните имоти ограда към улиците е 2,20м. и за издаване на разрешението за строеж е необходимо освен становище от инженер конструктор по чл.147 ал.2 от ЗУТ, така и архитектурен проект.

От доказателствата по делото, включително и разпита на свидетелите, се установява, и съдът приема, че процесният строеж представлява ново строителство, изграден в периода 06.07.2015г.- 07.2018г., а не текущ ремонт. В този смисъл са двата приемо-предавателни протоколи от 06.07.2015г., според които теренът е неограден. В този смисъл е и заключението на вещото лице и приложените към него сателитни снимки към м.02.2012г. - когато няма налична ограда и към м.07.2018г. - когато вече съществува ограда. Но дори да се приеме, че към момента на придобиване на УПИ-та е съществувала частично ограда, то същата е била съборена и е изградено изцяло нова процесната плътна ограда. В този смисъл са показанията на св.В.. Предвид последното за процесния строеж не са приложими §16  и §127 от ДР на ЗУТ, независимо, че същият е допустим съобразно действащия подробен устройствен план, тъй като е изграден след посочените в тези разпоредби дати. Т.е. процесният строеж не е търпим по смисъла на закона и като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ подлежи на премахване, както правилно е приел административният орган с оспорената заповед.

            Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

            Независимо от изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски в размер на 350лева, представляващи адвокатско възнаграждение, тъй като в договора за правна помощ и съдействие на л.53 от делото не е отразен начина на плащане на договореното адвокатско възнаграждения – в брой или по банков път. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, каквото отразяване в настоящия случай липсва, като не са приложени и доказателства за плащане по банков път, поради което не може да се направи извод, че е налице реално заплатена сума за осъществена правна защита.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Белмондо“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, с управител М. М.Г., против Заповед №130/10.05.2019г. на Кмета на Община Долни Дъбник.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответника адв.Я. за присъждане на разноските, направени по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: /п/