№ 63
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно
гражданско дело № 20215000500374 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Жалбоподателят ПРБ, редовно призована, не изпраща представител.
Въззиваемият Ф. В. Ч., редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. А.Й., упълномощена от по-рано.
За контролиращата страна – АПП, редовно призована, се явява
прокурорът М. Б.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Б: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва делото: Въззивно производство, образувано по въззивна
жалба от Окръжна прокуратура Хасково срещу решение № 260166 от
1
18.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8/2021 г, в частите, с които е осъдена
ПРБ да заплати на Ф. В. Ч. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2547,47 лв. за
пътни разходи от Свиленград и обратно, ведно със законна лихва върху двете
главници, считано от 05.01.2021 г. както и разноски по делото по
съразмерност в размер на 900 лв.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на решението в
обжалваните части.
Искането е за неговата отмяна и за отхвърляне на исковите претенции.
Не са заявени нови доказателствени искания.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
ПРОКУРОР Б: Поддържам жалбата на П..
Други доказателства по делото няма да сочим.
Да се даде ход на устните състезания по делото.
Адв. Й.: Оспорвам жалбата на ПРБ. Същата е неоснователна. Нямаме
искания за доказателства.
Не претендирам разноски за настоящата инстанция, тъй като не ми е
заплащано допълнително адвокатско възнаграждение.
Да се даде ход на устните състезания по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приключва съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ПРОКУРОР Б: Моля да приемете за основателна жалбата на П. по
2
съображенията, изложени в нея.
Считам, че наистина не са доказани по категоричен начин
имуществените вреди. Само на базата на декларативно изказване от страна на
ищеца са приети за верни, без да са представени каквито и да е първични
документи.
Неимуществените вреди и по-скоро тяхната стойност, е определена
неправилно. Доказаните обстоятелства моля да приемете, че съответстват на
обезщетение в рамките на до 10 000 лв.
В този смисъл моля за вашия съдебен акт, като представям и писмено
становище, с препис за другата страна.
Адв. Й.: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и да
потвърдите решението в обжалваните му части по отношение присъденото
обезщетение за неимуществените и за имуществените вреди в размер на
направените пътни разходи.
Въпреки че П. е посочила, че съдът не бил взел предвид фактическата и
правна сложност на делото, факт е, че е продължило повече от 4 години
производството. При внимателен прочит на делото се вижда, че доверителят
ми не е станал причина за отлагане на делото в 28 проведени съдебни
заседания. В жалбата изрично пише, че спрямо моя доверител П. не
поддържала обвинението и това именно довело до оправдателната присъда.
След като П. не е поддържала обвинението за нещо, за което няма никакви
доказателства, а те са такива каквито са били още при образуването на
досъдебното производство, поради което и спрямо него не бе взета никаква
мярка за неотклонение, дори и най-леката и независимо че П. действа по
вътрешно убеждение, нормалният и разумен изход от едно дълго ДП, който
ние очаквахме, беше да не се внася обвинителен акт. Факт е, че около една
година продължиха насрочванията и явяванията ни, за да бъде даден ход на
разпоредително заседание - нито на едно от тези заседания доверителят ми не
е пропуснал да се яви и не е станал причина за отлагане. Всяко едно такова
явяване пред съд за него бе емоционално и въпреки уверенията, че се касае за
разпоредително заседание, същият изживяваше всяко едно пътуване до
3
София и обратно. Така че, абсолютно несъставомерно е твърдението на П., че
имал само забрана за напускане на пределите на страната за няколко месеца и
това не било основание да се приеме, че има мярка за процесуална принуда и
съответно да се определи такъв размер на обезщетението.
По време на съдебното заседание той стана баща, разпитахме жената, с
която живее на съпружески начала, представих копие от трудовата книжка, за
да се види, че са го вземали на работа, но в момента, в който каже, че трябва
да отсъства, за да се яви в съда по наказателно дело, е било прекратявано
трудовото му правоотношение. Не е вярно твърдението, че след приключване
на делото с оправдателна присъда, е останал без работа. Напротив - той и в
момента работи в Н. поради стеклите се обстоятелства с Ковид 19. Излагам
тези факти, за които няма събрани доказателства. С оглед изложеното считам,
че правилно е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение на имуществените разходи – назначена е експертиза, не е
оспорено заключението й, посочени са датите и часа на заседанията.
Заключението на вещото лице е за пътните разходи до София и обратно с
автомобил и е на база разхода на гориво на автомобила по каталог, а не на
действителния конкретен такъв.
Моля в този смисъл да отхвърлите жалбата и потвърдите решението
като правилно и законосъобразно.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 04.11.2021 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4