№ 357
гр. Пазарджик, 13.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело
№ 20225220104034 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
И на второ повикване в 14:15 часа се явиха:
Ищцата М. Г. С., редовно призована при условията на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява. За нея се явява адв. **, редовно упълномощена от преди.
Ответникът ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, редовно уведомена от
предходното съдебно заседание, се представлява от гл. юрк. В., редовно
упълномощена с пълномощно приложено по делото.
Явява се вещото лице г С., редовно призована.
АДВ. **: - Моля Ви да се даде ход на делото. Считам, че липсват
процесуални пречки.
ГЛ. ЮРК. В.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, с оглед редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. **: - Запознах се с постъпилите писмени доказателства, и ще имам в
тази връзка доказателствени искания, защото констатирам, че в нашето
лечебно заведение в Пазарджик има спешно отделение, което се намира,
очевидно, на мястото, в което се приемат и пациенти от Центъра по спешна
1
помощ. Всички доказателства, които сме приели до този момент, от ЦСМП се
твърди, че доверителката ми не е техен пациент, успоредно с това, в приетите
писмени доказателства, включително и представените, които днес ще
приемем, има данни, че доверителката ми е приета с лист за преглед на
пациент в ТДБСО, което е спешно отделение, със становище за
хоспитализация, отделно от това има отговор от доктор л в, която е началник
Спешно отделение при МБАЛ Пазарджик, различното е отговорът на д-р г.
Тъй като доверителката ми, а и ние твърдим, че сме преминали през спешно
отделение, каквото впечатление останало при приема у доверителката ми,
въпросът е, че очевидно става дума за две различни спешни отделения, става
дума за ЦСМП и Спешно отделение, но те очевидно се помещават на едно и
също място. Ние сме твърдели, че е през ЦСМП, защото аз съм живяла с тази
идея и доверителката ми също.
Не възразявам да бъдат приети документите, които са представени, както и да
потвърдят дали това е техническа грешка, дали е напуснала спешно отделение
на 21-ви.
Доколкото ми е известно, в МБАЛ гр. Пазарджик, на практика кабинетът на
спешно отделение, който е към МБАЛ Пазарджик се помещава в едно и също
помещение или е разположен в едно и също помещение, с кабинета, в който
се приемат пациенти на ЦСМП, които се приемат там с линейка. Това, което
бих искала по реда на чл. 192 ГПК да се изиска повторно информация от
отделението по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ
Пазарджик, дали са имали пациент, а не дали е хоспитализирана в това
отделение доверителката ми, тъй като госпожа С. не е била хоспитализирана
там, тя е имала направление за провеждане на определени рехабилитационни
процедури. По нейни данни и по спомен е била пациент на д-р т, която е била
и към онзи момент, мисля, завеждащ отделението. Това са ми
доказателствените искания.
Твърдим, че е приета към спешно отделение към МБАЛ Пазарджик, а не в
ЦСМП към МБАЛ Пазарджик, както сме твърдели в исковата молба – сега го
констатираме, а и тя е останала с такова впечатление, тоест възприятията й са
били, че е била в ЦСМП.
ГЛ. ЮРК. В.: - Аз смятам, че и двете доказателствени искания са неотносими
към спора. Моля да не ги уважавате. Предметът на спора е, дали ищцата е
2
претърпяла инцидент изразяващ се във фрактура, тоест счупване на кост в
глезена. Ето това е предметът на спора, който трябва да се разреши – е ли е
претърпяла инцидент, не е ли претърпяла, и ако е претърпяла инцидента,
какво увреждане е получила, тоест счупване. Това е установено и от
изслушаната СМЕ. Според мен няма никакво значение за изхода на делото в
какво отделение или в какъв кабинет е прегледана, приета ли е или не е
приета за настаняване за лечение. Никой не твърди такова нещо, ицщата не
твърди, че е хоспитализирана в болница, и това е без значение кой, къде я е
прегледал и какво е установил. Факт е, че има такъв инцидент, факт е, че
рентгеновото изследване е показало въпросното счупване, и стои въпросът
колко обезщетение трябва да се плати на ищцата. Без значение е къде и дали в
една и съща сграда се намират, на един и същ адрес, без значение е и дали е
била хоспитализирана и приета във физиотерапевтичното отделение за такива
манипулации, или не е лежала, а само се е придвижвала за извършването на
физиотерапевтични манипулации. Аз считам, че тези искания са
неоснователни. Ще се стигне до поредното отлагане на делото, което е
започнато от 2022 година, и до ден днешен не можем да го приключим. Не е
това основното ми съображение за неуважаването на исканията, а основното
ми възражение е, че не са относими към спора и с нищо не допринасят за
изясняване на обективната истина по делото, с оглед спора, който е пред Вас
за разрешаване. Моля да него уважавате. Нямаме доказателствени искания на
този етап. Да се примат представените писмени доказателства.
Съдът по доказателствените искания на страните, намира, че следва да бъдат
приети изисканите и представени документи от третото неучастващо по
делото лице, а именно МБАЛ Пазарджик – Спешно отделение и ЦСМП, тъй
като същите доказателства ще бъдат от значение за по-пълното и правилно
изясняване на предмета на настоящия правен спор. Следва да бъдат приети и
представените към допълнителната молба на адв. ** писмени доказателства,
касаещи същите обстоятелства, и със същото значение за настоящия правен
спор, като в тази връзка намира за неоснователно искането на адв. ** отново
да се пише писмо до ЦСМП при МБАЛ Пазарджик, дотолкова, доколкото
представените писмени доказателства съдържат данни за приема на ищцата в
спешно отделение на МБАЛ Пазарджик на процесната дата, а в крайна
сметка, в кое от звената на МБАЛ Пазарджик е приета и прегледана е без
значение за настоящия правен спор. Относно твърдението дали ищцата е била
3
със статут на хоспитализирана в отделението по рехабилитация или пък го е
посещавала амбулаторно, съдът също намира, че това доказателствено
искане за повторно искане на документи не следва да бъде уважавано,
дотолкова, доколкото от значение за настоящия правен спор е видът и
тежестта на уврежданията, за което се съдържат Д.тъчно данни, както в
представената медицинска документация, така и в заключението на
изготвената СМЕ. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА допълнително представените и изискани по делото писмени
доказателства, съобразно изложеното по-горе в мотивите на настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на адв. **, да се
изискат нови данни от ЦСМП и от отделението по рехабилитация към МБАЛ
гр. Пазарджик.
АДВ. **: - С оглед Вашето протоколно определение, по реда на чл. 147, т. 1
предложение първо, с оглед приетите в днешното съдебно заседание
доказателства, а именно отговора на началник спешно отделение при МБАЛ
Пазарджик, то в този случай, ще Ви моля да приемете, че правя изменение на
обстоятелствата изложени в исковата молба, а именно твърденията, че
доверителката ми е била незабавно откарана до Центъра за спешна и
неотложна помощ Пазарджик от съпруга й, моля да се приеме, че същата е
била откарана до отделението за спешна помощ към МБАЛ Пазарджик.
ГЛ. ЮРК. В.: - Според мен това не променя съществено фактическата
обстановка. Инцидентът е станал на улица, далеч от болницата, в центъра, в
района на пазара. Кой я е закарал, дали съпругът, каквито твърдения има още
първоначално с исковата молба, дали линейка е викана, това е факт без
значение, важно е, че има инцидент на улицата, важно е, че има увреждане,
затова смятам, че това не променя фактическата обстановка, къде точно е
закарана – в отделението или в кабинета в центъра – това няма никакво
значение. Завърших.
Съдът, съобразявайки изявленията на страните в днешното съдебно
заседание, намира, че се касае за конкретизиране на обстоятелства от
процесуалния представител на ищцата. Същите обстоятелства, обаче, не
променят основанията на първоначалния иск, а касаят конкретна фактическа
4
обстановка за наличието на която съдът ще анализира и представените по
делото писмени доказателства. В този смисъл, не е налице същинско
процесуално действие свързано с изменение на основанията на исковата
претенция, така, както е очертана в първоначалния предмет на спора.
Изложените доводи и възражения са по съществото на спора и съдът ще ги
обсъди в съдебния акт по същество.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило заключение на
изготвената съдебно-психологична експертиза, което е депозирано от вещото
лице Г. Ц. С. на 19.12.2023 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на вещото лице.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Ц. С.: – на 55 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, висше образование, без родство и служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Г. С.: - Известна ми е отговорността по чл. 291 от НК. Поддържам
представеното писмено заключение.
АДВ. **: Можете ли да кажете, предвид Вашата компетентност, тъй
като сте заявили, че проявяването на негативни емоции при всеки индивид е с
различен интензитет, предвид Вашата беседа, и сте придобили впечатления за
С. като индивид, бихте ли казали, продължителен ли би бил интензитетът за
преодоляване на натрупаните негативни емоции, които Вие сте констатирали
във Вашето заключение от този инцидент, у Милена С.?
В.Л. Г. С.: - Милена С. е Д. емоционална личност, и много силно въз
основа на болката която е преживяла, това се отразява на нейната
емоционалност, защото тази болка и е причинила страдание, а страданието
пък се възбужда от самия спомен за страданието. И от тук, в зависимост от
тази емоционалност психотравмената ситуация може да бъде с различна
продължителност във времето в зависимост от това какъв е бил личният опит
на индивида – говоря тук за индивид, и не мога точно да кажа колко време ще
продължи това при Милена С., М.. При условие, че ние правихме изследване
и беседа на 08-ми декември, травмата стоеше още в нея. Тя непрекъснато се
5
разплакваше. Особено в частта, в която тя описваше своите преживявания,
даже с ръка, което това е неосъзнат процес, тя си галеше на болката – най-
силната, мястото на глезена и малко нагоре в частта на подколянна става, ако
правилно се изразявам, с ръка галеше, неосъзнато, мястото в което е
преживяла най-силната болка. Но още колко време ще бъде необходимо – да,
времето лекува, да, тя получава увереност, всеки един изминал ден, всеки
един изминал месец. В своя житейски план, но може би, още около година,
предполагам, не съм категорична, когато има неравни повърхности, когато
има дъжд, когато има мокри листа, тя получава неувереност в себе си, тоест,
това е страхът от неизвестното, който съм мотивирала и констатирала, и
тогава се получава отново страхът й.
АДВ. **: Можете ли да кажете дали това преживяване, емоционално за
нея, се е отразило по някакъв начин върху ежедневието й, върху стайлинга и
като жена – дали се е наложило да променя начина си на обличане, обуване и
т.н.
В.Л. Г. С.: - Да, тя много подробно разказва в проведената с нея беседа,
как е преживяла самото падане на пазара, което е, което налага към
настоящия момент тя да променя маршрута, за да не минава от там и да не и
напомня за това психотравмено събитие. Даже сподели за една ситуация
преживяна от нея, на първи декември, минавайки по тази улица, пред магазин
„Орион“ или около може би магазина за цветя, отивайки към аптеката, тя е на
тротоарната част, няма смелостта да слезе долу, защото се притеснява отново,
защото тя е вървяла от лявата част на тротоарната площ, и трябва да слезе с
десен крак, тоест кракът, който й е наранен, тя не смее да слезе с него, за да
не го нарани и е влезнала в конфликт с хора, които са общували помежду си
на улицата, като ги е помолила да се отместят, а в същото време те не са й
сторили път, и тя споделя: „Те не знаят аз какво съм преживяла“ и тук това
пак е отново през сълзите, през емоцията, през нейните преживявания.
От там нататък, нали, аз разказвам за негативните ситуации, в които
попада в ежедневието си, но това, определено е дало отражение и върху
нейния стил на обличането – казва: „Край с точкчетата“, „Ток вече не мога да
сложа. Не мога да облека пола, чоропогащник, ботуш с ток“. Старае се да
носи равна платформа, маратонка или по-стегната обувка в областта на
глезена, за да не се стигне пак отново до нараняване или до някакво
6
изкълчване. Дори разказва, че само в официалната част , извинявайте, в
ритуалната част на сватбеното тържество на сина й, само тогава си е
позволила, ток 3-4 см, през останалото време, маратонка, кубинка и по-
стабилна обувка. Казва: „Дори и на ресторант вече ходя облечена по този
начин.“ Това определено й се отразява, защото, казва: „Винаги съм била“ - а
тя си личи, че е поддържана жена, жена държаща на външния вид, в същото
време, вече казва: „Не обръщам внимание на това, по-скоро съм го
подтиснала“, за да бъде добре и да не преживява отново болката и
страданието.
АДВ. **: - Нямам повече въпроси. Моля да се приеме заключението.
Считам същото за обосновано.
НА ВЪПРОСИ ОТ ЮРК. В., В. Л. С.: – На осми декември 2023 година
съм правила беседата с нея. Тя сподели с мен много неща, да, беше
изчерпателна.
ГЛ. ЮРК В.: - Искам да Ви попитам, тук има едно изявление - Тя
сподели ли с Вас, че след инцидента, това значи, че две години след
инцидента сте разговаряли с нея, че е изкачила връх Тодорка? Тук го пише на
страница 16-та.
В.Л. Г. С.: - Да, тя го сподели това нещо. Само това ли е – дали е
изкачила връх Тодорка?
ГЛ. ЮРК В.: - Ако е споделила с Вас, че го е изкачила?
В.Л. Г. С.: - Не, по скоро като е видяла камъните отново в нея се е
върнало това преживяване, че кракът може да й пропадне между камъните и
отново да преживее същото, и казва: „Не, не, не, не, аз това повече, не мога да
си го причиня.
ГЛ. ЮРК В.: - А била ли е на връх Тодорка, или не е?
В.Л. Г. С.: - Ами тръгнали са да го изкачват, ама дали го е изкачила. Да,
в смисъл, аз също като Вас не детайлизирам. За мен е важно емоционалното
състояние, преживяванията – това при мен е основният акцент в работния ми
процес, каква е травмата, която е останала в нея, и това е обстоятелство, което
не ме касае.
Може и да го е изкачила, но по друг път или друг маршрут, не, не – не
зная.
7
ГЛ. ЮРК В.: - Склонна ли е да преувеличава за болките, физическите
болки, които е претърпяла?
В.Л. Г. С.: - Не. По никакъв начин.
Емоционална е, да, но не преекспонира по никакъв начин. Това си личи,
че е болка, че е страдание, че е изстрадано и е преживяно, защото в процеса
на беседата, на моменти й се насълзяваха очите, но на моменти тя много се
разплакваше, тоест, личи травмата. Това, лице което симулира, не може да го
направи, колкото и да се напъва да плаче, не може да го направи. Това е
преценката ми като специалист.
ГЛ. ЮРК В.: - И с оглед факта, че тя се е разплаквала седем пъти при
интервюто с Вас, можете ли да кажете – и понеже казахте, че е емоционална –
емоционално устойчива или неустойчива е ищцата? Други въпроси нямам.
В.Л. Г. С.: - Не съм броила колко пъти се е разплаквала.
ГЛ. ЮРК В.: - Емоционално устойчива ли е или не?
В.Л. Г. С.: - Към там и тогава е била емоционално неустойчива – към
момента на травмата.
Към момента на интервюто с мен е устойчива личност, емоционално.
Защото, на база под емоции, извинявайте, не на база емоции, на база
преживяване, болка, страдание, на база нарушен ритъм ежедневен, на човек
му се променя абсолютно всичко около него и тогава е било вероятно тя да е
била емоционално неустойчива, но към момента тя ходи на работа.
Към момента е емоционално стабилна.
Не, по никакъв начин това не противоречи на изложеното от мен, че
ищцата е много емоционална, човек може да се смее в опредЕ. ситуация,
може да плаче, но това не го прави емоционално нестабилен или лабилен.
Към момента е емоционално стабилна, да.
Като личност, аз не съм изследвала личностната й структура, но да,
определено да, емоционално стабилна. Не съм изследвала, защото спрямо
постановения въпрос, аз съм работила в тази посока.
ГЛ. ЮРК. В.: – А какви методи сте използвали – интервюта, разговори с
нея, има ли други някакви обективни научни методи, които да сте
използвали?
8
В.Л. Г. С.: - Основно съм работила с въпросника за изследване на
тревожността, който също е упоменат – ситуативна и личностова тревожност
изследваме. Мисля, че съм го упоменала – на Спилбъргър. Тест за личностова
и ситуативна тревожност на Спилбъргър, посочила съм го в заключението.
ГЛ. ЮРК. В.: – Какво показва този тест?
В.Л. Г. С.: – Показа, повишени нива на личностна и ситуативна
тревожност, които много добре съм ги описала в частта на обсъждането. По-
скоро, ситуативна тревожност към момента, когато е била преживяната от нея
травма и към момента, настоящия, когато времето е лошо, когато види
неравност, тогава е повишена нейната ситуативна тревожност, и личностова,
съответно настъпва от неизвестността.
ГЛ. ЮРК. В.: - Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. **: - Нямам други въпроси. Да се приеме експертизата.
Съдът заключението изготвено от вещото лице Г. С. следва да бъде
прието като доказателство по настоящото делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно-психологичата експертиза
изготвено от вещото лице Г. Ц. С. и депозирано по делото на 19.12.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Г. Ц. С. в размер на 819
лв., 300 лева от което да се изплати от внесения по делото от ищцовата страна
депозит.
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит за изплащане на възнаграждението
на вещото лице в размер на 519 лв., вносим от ищцовата страна.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да внесе сумата по сметка на Районен
съд Пазарджик, в седмодневен срок от днес, след което сумата да се изплати
на вещото лице, като след изтичане на този срок, при неизпълнение
задължението на ищеца, при поискване с писмена молба, в полза на вещото
лице ще бъде издаден изпълнителен лист.
АДВ. **: - Аз нямам други доказателствени искания госпожо председател.
Моля Ви да дадете ход по същество. Прилагам списък с разноските, към
който съм дописала само размера на допълнителния депозит за вещото лице,
представям с препис за колегата.
9
ГЛ. ЮРК. В.: - Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
След изчерпване доказателствените искания на страните, съдът, счете делото
за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
АДВ. **: - Уважаема госпожо председател, ще Ви моля да уважите
предявената искова молба от доверителката ми М. С., като ще Ви моля да
осъдите по изложените в исковата молба обстоятелства, които считаме за
доказани при условията на пълно и главно доказване с приетите писмени
доказателства, събраните гласни такива, изслушаните експертизи - СМЕ и
СПЕ, като ще Ви моля да осъдите Община Пазарджик да заплати на
доверителката ми сумата от 12 хиляди леда, представляващи обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, ведно с лихвите от датата на
претърпения от нея инцидент, в резултат на което е увреждането, ведно със
законната лихва за забава, както и претендираната мораторна такава. Ще Ви
моля да присъдите сторените от доверителката ми разноски по списък
представен в днешното съдебно заседание. За процесуална икономия Ви
моля, с оглед обемността на спора, да ми преД.вите възможност да представя
писмени съображения в подходящ срок.
ГЛ. ЮРК. В.: - Аз ще Ви моля да постановите решение, с което да
отхвърлите предявения иск. Алтернативно, ако приемете, че същият е
основателен и доказан да присъдите справедлив размер на обезщетението,
което считаме, че не е претендираните над 12 хиляди лева. Моля да ми дадете
възможност, в указан от Вас срок, да представя подробни съображения в
писмена защита, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът ДАВА на ищцовата и на ответната страна седем дневен срок
считано от днес за представяне на писмени бележки, и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение по делото в установения от закона едномесечен срок, но
не по-късно от 13.03.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:55
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10