Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 321 14.09.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На осми септември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател:
Светлана Чолакова
секретар Сребрена
Русева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№750 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.232
ал.2 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Т.Х.Т., с която е предявен иск против Е.М.К., за
заплащане на сумата 3238,63лв. от които
2008лв. дължими неплатени наеми за периода от 01.03.2019г. до 31.10.2019г.
сумата 1450,63лв. неплатени консумативи на наетия имот, от които 230,94лв.
електроенергия, 715,66лв. за вода, 504,03лв. за парно, законната лихва. Иска
разноски. Твърди се, че на 30.07.2017г. сключил договор за наем с ответника,
съгласно който предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване собствения
си недвижими имот в ж.к.Освобождение ***с площ 81кв.м. По силата на договора
ответницата му заплатила 2420лв., които представлявали наемната цена за периода
на договора и депозит от 220лв. На 02.09.2018г. сключили нов договор за наем,
за срок от 11 месеца считано от 02.09.18г. до 02.08.19г. при месечна наемна
цена в размер на 280лв. Плащането трябвало да се извърши на 5-то число на
текущия месец. Първото плащане било извършено на 03.09.18г., за което издал ПКО
№1 от същата дата, последвало второ плащане на 03.11.18г. и трето плащане на
04.02.19г., като издал и съответни ПКО От м. февруари 2019г. до месец юли 2019г. не последвало плащане от
ответника, като многократно напомнял за дължимите вноски. На 02.07.19г.
ответницата му заплатила 1000лв., която представлявала месечните наеми от
м.12.18г. 01.19г., и м.02.19г., от която
оставали частично 160лв. за месец март.
От тогава до фактическото прекратяване на договора и предаването на
имота, не заплатил нито една наемна цена което към м.10.19г. е в размер на 2080лв. наемите за месеците частично за м.
март-120лв. до м. октомври 2019г.В деня на освобождаването през м.10.19г. била
извършена проверка на водомера от служители на Водоснабдяване-Дунав ЕООД за
което бил съставен протокол №304557 от 24.10.19г., на което присъствали лично с
наемателката, като установил, че не е заплащала редовно месечните задължения за
текущи разходи, както следва: за ел. енергия за периода от 23.08.19г. до
22.09.19г. -107,75лв., за периода от 23.09.19г. до 23.10.19г. за 123,19лв. Както за потребена вода за
периода от 6.12.18г. до 24.10.19г. на стойност 715,66лв., за ел. енергия в
размер на 504,03лв. за периода 12.11.18г. до 30.03.19г., за което има издадени
фактури.
Ответникът депозира отговор. Оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че от претендираните суми следва да се
приспадне депозита от 220лв., който дала по първоначалния договор от
30.09.17г., който не бил върнат. От задълженията за топлоенергия следвало да
бъде приспадната сумата 284,41лв., тъй като била възстановена на наемодателя
след отчитане на топломерите за съответния сезон. Оспорва задълженията за
водоснабдяване - частично за 450лв., тъй като част от платените суми от
наемодателя са за стар период, които били задължения на друг наемател от
предходен период. През лятото на 2019г. дала на ръка 500лв. на наемодателя за
дължими суми за топлоенергия за отоплителен сезон 2018-2019г. пред свидетели.
Приложени са ПКО фактури за
доставена ел. енергия топлинна енергия, както и касови бонове за заплатена
доставени до адреса ВиК услуги, покана за доброволно плащане, уведомление,
разписка
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С договори за наем от 30.07.2017 г. и от 02.09.2018г. страните по делото са уговорили ищецът като наемодател да предостави на ответника- наемател за временно безвъзмездно ползване собствения си недвижими имот в ж.к.Освобождение ***с площ 81кв.м., срещу заплащането на наемна цена в размер на 220лв. по първия и 280 лв. по втория договор. Първия договор е за срок от десет месеца/02.10.17г.-02.08.18г./, а втория - единадесет месеца/02.09.18г.-02.09.19г./ Плащането по същия трябвало да се извършва в брой, за което наемодателят издава разписка. Първото плащане по него било извършено на 03.09.18г., за което издал ПКО №1 от същата дата, последвало второ плащане на 03.11.18г. и трето плащане на 04.02.19г., като издал и съответни ПКО. В разписка от 13.08.18г. е отразено, че сумата 220лв., която е наем за м. август 2018г. В ПКО №4/20.07.19г. отразена сума от 1000лв., за плащане за периода м.12.18г. м.01.19г., м. 02.19г. и остатък 160лв. По делото са приложени фактури от Енерго Про за доставена в имота ел. енергия 23.08.19г.-23.10.19г. общо за 230,94лв., справка за доставена топлинна енергия от Топлофикация Разград и уведомление за дължима сума в размер на 504,03лв. за периода 12.11.18г. до 30.04.19г., както и системни бонове за заплатена сума за ВиК услуги към Водоснабдяване за период 06.12.18г. до 24.10.19г. на обща стойност 715,66лв.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск е допустим, налице е спор между страните в
материалното правоотношение. Претенцията за заплащане на наем е основателна и
доказана. Между страните е сключен писмен договор, по който дължат изпълнение, а
това обстоятелство не е спорно, не е оспорен и писменият договор от ответника. От
приложените писмени доказателства се установява, че ищецът като наемодател е изпълнил
своето задължение за предоставяне ползването на имота. Ответникът като наемател
не е платил всички наемни вноски, останали са дължими такива за периода 01.03.19г.
до 31.10.19г. Това се установява от
приложените ПКО, от които е видно, че са заплатени посочените суми, като и за
м. март 2019г. е заплатена 160лв.,
остават 120лв. В приложената разписка за заплатена сума от 220лв. е
отразено, че е за наем за м. август 2018г., поради което е неоснователно
възражението на ответника, че следва да се приспадне. В т.2.2 от договора е
посочено, че плащането на наема ще се извършва в брой за което наемодателят
издава разписка. Т.е. ПКО имащи характер на разписка установяват вписаните в
тях обстоятелства, тъй като не са оспорени от ответника. За други наемни
плащания не са представени доказателства. Ответникът в чиято доказателствена тежест и предвид и
възражението, не е ангажирал доказателства, че претендираната сума е платена на
ищеца, или задължението е погасено по друг начин. Поради което същият дължи
наемната цена за периода – част от м. март 2019г. в размер на 120лв., както и
по 280лв. до м.10.19г., т.е. в общ размер на 2008лв., като за последния месец
претенцията е до 23.10.19г., тъй като на 24.10.19г. имотът е бил освободен, за
което по искане на ищеца с констативен протокол №304557 от на водоснабдяване е
извършено замерване на водомера и който протокол също не е оспорен. Приложените
документи за извършени плащания на консумативните разходи в процесния период за
ел. енергия, топлинна енергия и ВиК услуги, са явно сторени от ищеца, няма
доказателства същите да са заплатени от ответника, поради което са дължими в
общ размер на 1450,63лв. Дължима е и законната лихва от датата на подаване на
молбата 17.06.2020г. Поради което искат е основателен и доказан.
Предвид основателността на иска на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи и заплащането на направените по
делото разноски в размер на 430лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Х.Т., ЕГН **********, адрес ***, сумата 2008лв. /две хиляди и осем лева/ неплатени наемни цени за периода м. март 2019г. до 31.10.2019г., сумата 1450,63лв./хиляда четиристотин и петдесет лева и шестдесет и три стотинки/ общ размер на неплатени консумативи за наетия имот, ведно със законната лихва от 17.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: