Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

гр.Плевен, 22.02. 2010 год.

 

          Плевенският районен съд, ІІІ-ти граждански състав в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:                                          

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д.№ 1876 по описа за 1994 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

        

            Производство по чл. 299 и сл. от ГПК/отм./.

            Производството по делото е образувано въз основа на постъпил Акт за начет вх.№88/14.02.1994год., съставен от Дирекция държавен финансов контрол-Плевен, входиран в РС-Плевен с писмо-3025/94год. от 21.06.1994год. В акта се твърди, че при извършена финансова ревизия на ТКЗС в ликвидация -с.Николаево, общ.Плевен е извършена финансова ревизия за периода от 05.03.1992год. до 11.11.1994год. от финансов ревизор Й.П.Й., при която било установено, че в ТКЗС-то липсват общо 12 броя животни, общо в размер 88425,60лв.- неденоминирани, за която липса било отговорно  лицето Т.П.С. /ответник по делото/, спрямо който следва да се реализира пълна имуществена отговорност с оглед заемана от него длъжност – „бивш „Бригадир животновъдство” в ТКЗС в ликвидация с.Николаево, т.к. по този начин нанесъл вреда на стопанството.

             Първото по делото о.с.з. е било насрочено за  11.11.1994год., като  за ищцовата страна е била призована ТКЗС в ликвидация с.Николаево, Районна прокуратура-Плевен, МФ чрез ДФК-Плевен, респективно ответникът, който е оспорил констатациите в акта за начет и е ангажирал искания по доказателствата, уважени от съда-гласни и писмени такива.

             С Определение на съда, постановено в съдебно заседание на 15.03.1996год. производството по делото е спряно на основание чл.182 ал.1 б.”д” от ГПК /отм./ до приключване на предварителна проверка, заведена под номер В-2032/95год. по описа на Районна прокуратура-Плевен. С писмо от 19.11.2008год. на настоящия съдия-докладчик, председател на ІІІ-ти граждански състав при ПлРС е изискана информация за хода на разследването. На 04.12.2008год. е изпратено писмо от Зам.районен прокурор Н.П., в което е посочено, че досъдебното производство № Д 591/2001год. /преди това материали по преписка № В 2032/1995год./ е прекратено поради изтекла давност с Постановление, влязло в сила на 02.12.2008год., приложено с писмото – л.158 от делото.

           Преди спиране на производството по делото на посоченото по-горе правно основание и с оглед заличаване на кооперациите в ликвидация, предвид §28 от ЗСПЗЗ като ищци са конституирани с оглед правоприемството и призовавани лицата В.Х.Г.-Председател на Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС-с.Николаево и членове: В.И.И. и Д.П.К..

           След възобновяване на производството по делото от конституираните ищци не се явява първият от тях-починал на 08.07.1996год. - л.139 от делото.

           От останалите двама конституирани ищци В.И. заявява, че   са извършвани кражби на животни от кооперацията още по време на предходен председател, за които е давала обяснения, но същите са „скрити”; че няма данни за такава документация в кметството-с.Николаево.

           Ответникът е починал на 08.09.2008год. /л.182 от делото/ и наследниците му Н.С. , П.С. *** са конституирани като ответници. Същите не ангажират конкретно становище по предявения иск срещу техния наследодател.

           За АДФК-ТД-София не се явява представител и не се ангажира становище по делото.

          В проведеното последно о.с.з. за РП-Плевен се явява прокурор И.И., който изразява становище съдът да се произнесе съгласно доказателствата, събрани в хода на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно е, че при извършена ревизия на ТКЗС в ликвидация с.Николаево е съставен Акт за начет №88/14.02.1994г. /л.2, 3, 4 от делото/. Действително съгласно чл.301 ал.1 от ГПК/отм./ фактическите констатации в Акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. В случая и с оглед оспорването на констатациите /с оглед причините за посочените от финансовия ревизор липси-а именно: липса на документация, липса на водена отчетност и множество извършване кражби на животни/, като и предвид съвкупната преценка на всички доказателства по делото съдът  намира, че същите оборват успешно доказателствената сила на съставения Акт за начет.

В акта за начет е отразено, че на основание чл.17 от ЗФК за установената липса на 12 бр. животни общо, в размер 88425,60лв. починалият ответник Т.П.С. се привлича към пълна имуществена отговорност, като само е посочено длъжностното му качество - а именно: „бивш Бригадир животновъдство”. Съдът приема, че констатациите в акта за начет са непълни, че същите разгледани във връзка с всички събрани в хода на делото доказателства не могат да обосноват извод за основателност на претенцията, насочена към ответника, респективно-към конституираните негови наследници. Не се доказва Т.С. да е работил на длъжност, която да обосновава ангажирането на пълна имуществена отговорност спрямо същия и в конкретния случай. По делото не са представени доказателства за това същият да е бил работник или служител, на когото да е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, и да отговаря спрямо работодателя.

В приложението към акта за начет и в графа „легитимация на  отговорните лица” е посочено, че Т.С. *** като „Бригадир овцеферма” с Трудов договор от 17.07.1990год. и е освободен със Заповед №30 о 23.06.1992год. - поради пенсиониране. Също така непосредствено след това е вписано - „продължил да работи” - без да се посочва до кой момент и на каква длъжност. В акта за начет е посочено, че е ревизиран период, както следва: 05.03.1992год.- 11.11.1994год. Същевременно финансовият ревизор е посочил в приложението към акта за начет, че след като трудовото му правоотношение било прекратено със заповедта от 23.06.1992год., ответникът „продължил да работи без да има Трудов договор или Заповед в досието му - до края на м.09.1993год.”. Освен, че липсата на документация за това изрично е упомената от самото проверяващо лице, през годините на разглеждане на делото от съда доказателства в тази връзка също не са представени. Или, липсата на 11 бр. юници и на 1бр. теле, за което са направени констатации в акта за начет, съдът приема, че не може да бъде вменена във вина на ответника. От приложения на л.5 от делото трудов договор на лицето Т.С. се установява, че същият е бил назначен на длъжност „Бригадир овцеферма Н-во”, считано от 17.07.1990год. От приложената на л.6 от делото заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение се установява, че същото е прекратено считано от 23.06.1992год./ по този въпрос страните не спорят/, като посочената длъжност е „бригадир животновъдство”. По делото не е представена длъжностна характеристика на ответника Т.С. с оглед установяване на задълженията му по изпълняваната от него трудова функция. Действително от приложения на л.7 от делото Протокол  от 03.12.1991год. Т.С.  като „Технолог”/посочена е друга длъжност за същия/ е приел от бившия такъв общо 395бр. животни /крави, юници, телета, коне/.  Видно от констативната част на акта за начет е, че проверяващото лице изрично е констатирало и вписало, че движението на животни в кооперацията не е своевременно документирано - от група в група; че има данни за регистрирани кражби на 4 броя животни /през 1992год./. При това положение, с оглед липсата на представени доказателства за: надлежно предадени на Т.С. конкретен вид животни, индивидуализирани в някаква степен; липсата на доказателства за начина на отчитане при ревизията на преминаване на животни от група в група; липсата на водена отчетност /и доказателства в тази връзка/ имало ли е смъртност на животните - и каква, имало ли е прираст-какъв и т.н. дават основание на съда да приеме иска за изцяло недоказан и  неоснователен. Няма доказателства за извършвана инвентаризация в ТКЗС-с.Николаево. С оглед ревизирания период, съмнение в горния извод не може да внесен и представената Равносметка-л.8 от делото, т.к. първична и друга документация по делото не е представена, въпреки  задължаването на ликвидационния съвет от страна на съда в тази връзка-преди спиране на производството по делото. По делото са представени доказателства за случаи на множество кражби на животни от кооперацията-за част от които са представени доказателства -л.9, 31, л.158 от делото. Образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител е прекратено поради изтекла давност. По делото са разпитани множество свидетели, от чиито показания може да се направи извод, че в ТКЗС в ликвидация с.Николаево не е водена отчетност относно дейността на кооперацията; не е водена, респективно не е съхранена никаква документация относно дейността на същата; че е имало множество кражби на животни. Самият актосъставител Й.Й.твърди, че не му е представена изискана от него документация и то в продължение на три месеца. От показанията на свидетеля Т.А./пазач в ищцовата страна/ се установява, че има ясен спомен за извършена кражба през 1992год. на 3 броя крави, но също така се установява, че целият стопански двор на кооперацията /ТКЗС в ликвидация –с.Николаево/ бил разграден. От показанията на свидетелката Б.М. се установява, че 4 броя телета били откраднати – все по времето, през което там работил Т.С.. Показанията на свидетелката Т.И.са противоречиви, поради които съдът не кредитира същите. От показаният на свидетеля Веселинов /счетоводител/ в ТКЗС-то се установява, че кражбите били /за един и същ период, за който свидетелствата и останалите свидетели/ много; че били докладвани съвсем своевременно от Т.С., но въпреки това животните се водели като налични - до разкриване на кражбата. Свидетелят твърди, че имало докладни записки именно от ответника Т.С. за около 10-12 кражби на крави, за които записки свидетелят твърди, че са изчезнали, не са открити. От показанията на свидетелката М.Д.се установява, че по времето, през което Т.С. работил като бригадир в кооперацията била извършена кражба на 3-4 броя телета. От показанията на свидетеля К.се установява, че липсващите животни изчезвали още от полето, а не от обора, т.е. от стопанските постройки на ТКЗС - с.Николаево. От показанията на свидетеля Я.се установява, че имало регистрирани кражби на крави -3бр. и теле -1бр. през периода 1992-1993год. Всичко това води до извода, че не следва да бъде ангажирана отговорност по отношение начетеното лице, респективно - срещу наследниците му.

  При преценката на събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ответникът е оборил по надлежния ред законната доказателствена сила на съставения акт за начет, посочен по-горе, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

  Съдът не следва да се произнася  на основание чл.64 ал.1 от ГПК – т.к. няма доказателства ,представени по делото , нито искане.

       Воден от горното съдът

 

        Р     Е     Ш     И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от ТКЗС в ликвидация с.Николаево, с правоприемници В.И.И. и Д.П.К.-членове на Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС-с.Николаево против Н.С., П.С. ***-наследници на починалия на 08.09.2008год. ответник Т.П.С. иск за заплащане на сумата 88425,60лв./неденом./, ведно със законната лихва - претендирана причинена вреда по Акт за начет №88/14.02.1994год. /номер на съпроводителното писмо/, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

      Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: