Р Е Ш Е Н И Е
№ 238/ 24.06.2022 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година, I
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 128/
2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Г.“***, ЕИК ***, представлявано от управителя
Т. *** Г., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗНПАМ) № 25-ФК/ 09.02.2022 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, в
противоречие с административно-производствените правила и с целта на закона. Оспорва наличието на нарушение, което да е
основание за налагане на принудителната мярка. Настоява, че при прегледа на
Протокола за извършена проверка се установява, че органите по приходите не са
констатирали разлика между касовата наличност и тази по фискално устройство в
размер на извършената контролна покупка, което според жалбоподателя не
кореспондира с констатациите за липса на издадена фискална касова бележка.
Прави оплакване, че се касае за първо нарушение, поради което административният
орган е следвало да не издава заповед за налагане на принудителна мярка.
Твърди, че в оспорения акт липсват мотиви за определения срок на ограничение от
14 дни, като не е отчетено, че се касае за първо нарушение, продажбата е на
незначителна стойност, не са констатирани други нарушения в обекта при
проверката, не са налице данни търговецът да има образувани изпълнителни
производства в НАП, съответно да има други установени нарушения на данъчното и
осигурителното законодателство или да има неплатени наложени санкции за
нарушения за неправилно данъчно отчитане в обекта. Излага становище, че при
издаване на ЗППАМ е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, което би довело до засягане на права и законни интереси на дружеството
в по – голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден актът.
Добавя, че ПАМ е наложена преди да бъде образувано административнонаказателно
производство за претендираното нарушение, което е допълнително основание за
нейната незаконосъобразност. Иска отмяна на наложената принудителна мярка и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. В.Д.
– ВАК, представя писмена молба (л. 63), ведно с доказателства към нея в
подкрепа на твърдението, че при извършваните предходни проверки за дружеството няма
установени нарушения на данъчното законодателство, с която молба поддържа
жалбата и иска нейното уважаване изцяло. Прилага и Списък на разноските (л.
64). С молба вх. № 2190/ 08.06.22 г. адв. Д. изразява становище по
основателността на жалбата.
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. С.Ж., редовно
упълномощен, който оспорва жалбата. Представя доказателства за издадено срещу
жалбоподателя наказателно постановление (НП) № 632764-F642755/ 19.04.22 г. за нарушението,
предмет и на ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание е приета като
доказателство административната преписка.
Представени са от страните Заявление с
вх. № 6009-4/ 20.04.22 г. по чл. 79б от ЗАНН, платежно нареждане за заплатена
от дружеството санкция по НП, Постановление за прекратяване изпълнението на
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ от 13.05.22 г. (л.
116)
Административен съд - Добрич, Първи
състав, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, съответно като извърши цялостна проверка на оспорената Заповед във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 09.02.2022 г. в 10.20 часа е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – дюнер
“***“, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 6, стопанисван от „Г.“ ЕООД, ЕИК ***.
В същия ден, в 10.25 часа, преди легитимация на орган по приходите, е извършена
контролна покупка от Ивайло Ставрос Теодорос – ОП с 1 бр. банкнота от 20 лв. и
1 бр. банкнота от 5 лв. – на дюнер малка
порция на стойност 5.50 лв., 2 бр. дюнер средна порция по 8 лв. и голям айрян на
стойност 1.50 лв., като общата стойност на покупката е 23.00 лв. Плащането е
прието от служителя Анастасия Атанасова. За покупката не е издаден фискален бон
в момента на плащането, нито ръчна касова бележка от кочан. Органът по
приходите напуска обекта и след няколко минути се връща и след извършена
легитимация е изведен дневен Х отчет № 0474960/ 09.02.22 г./10:30:35 и КЛЕН от
наличното в обекта фискално устройство Datecs FP-700X с ИН на ФУ DT789902 и
с ИН на ФП 02789902.
При извършената проверка е изготвен
Протокол за извършена проверка № 0058051/ 09.02.2022 г. Впоследствие е съставен
на 10.02.2022 г. и Акт за установяване на административно нарушение (л. 31),
въз основа на който е издадено на 19.04.2022 г. и НП № 632764 – F642755
(л. 97 - 98), по което е наложена на дружеството имуществена санкция от 500 лв.
Приложена е заповед № ЗЦУ - 1148/
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която се определя
компетентност на началниците на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС (л. 34).
След констатиране на нарушението, въз
основа на Протокола за извършена проверка (ПИП) е издадена оспорената в настоящото
производство ЗНПАМ, в която е описана фактическата обстановка така, както е
описана в ПИП.
Със ЗНПАМ е наложена ПАМ – “запечатване
на търговски обект”, посочен по – горе и е забранен достъпът до обекта за срок
от 14 дни.
Прието е, че установеното
нарушение изпълнява състава на чл. 25,
ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил конкретната мярка.
Административният орган е изтъкнал, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва на значимостта на охраняваното обществено отношение. Отразил е, че при
определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение, последиците от същото, видът и местоположението на
обекта – в град Варна, централната част на града, значителен поток от хора, характерът
на дейността, установената касова разлика в размер на 11.06 лв., а също така и
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Добавил е, че
издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява
при съответните предпоставки. Посочил е, че срокът е съобразен с целта
нарушителят да промени начина на извършване на дейността в конкретния обект,
като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска. В този смисъл е приел, че е налице важен
държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение.
Отбелязал е, че запечатването следва да стане в 3 - дневен срок след влизане в
сила на Заповедта, че е задължително присъствието на представител на дружеството
за осигуряване на достъп, отстраняване на стоките, възможността за
принудителното им отстраняване. Указал е срок за обжалване на заповедта и пред
кого е възможно това.
Заповедта е връчена на 10.02.2022 г. на
управителя на дружеството, видно от разписката на л. 17, а жалбата е подадена
на 23.02.2022 г. чрез административния орган.(л. 4)
В АУАН е описана същата фактическа
обстановка, като тази в ЗНПАМ. Изрично е отразено в издаденото въз основа на АУАН
Наказателно постановление, че се касае за първо нарушение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е
приложена заповед, с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в териториалните дирекции на НАП
към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на
обект по чл. 186 ЗДДС. С оглед на това актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактическо и правно основание. Подробно в Заповедта за налагане на
ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение.
Оспорената Заповед е мотивирана, като
са изложени мотивите, описани по – горе, включително и за конкретната
продължителност на наложената мярка. В тази връзка съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил
срок до 30 дни, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е към средния срок, определен в закона.
Производството е образувано за
нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. В случая
основанието за мярката е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС (редакция ДВ,
бр. 104/ 2020 г.) - неизпълнение на задължение за издаване на съответен
документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, т.е. неиздаване на фискална касова
бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
Съгласно цитираната норма на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Това задължение е доразвито в чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредбата), съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата по чл. 3, ал. 1, за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От данните по делото се установява
безспорно, че при извършена продажба и плащане в брой не е издаден фискален
касов бон от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта, което правилно
е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал.
1 от Наредбата. В тази насока е приложен дневен отчет (л. 20), от който е
видно, че отразени продажби към момента на издаването му, което е след
контролната покупка, няма. Доказателство в тази насока е и съставеният протокол
по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като официален свидетелстващ документ се ползва
с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, както и
приложените към него писмени доказателства, дневен финансов отчет, опис на
паричните средства, отчет КЛЕН, сочещи положителна разлика между фактическата
наличност и разчетената касова наличност от фискалното устройство. С оглед така
приложените писмени доказателства неоснователно е твърдението на жалбоподателя,
че липсвали доказателства за извършеното нарушение, дало повод за налагане на
ПАМ.
Неоснователно в тази връзка е и
възражението, че стойността на контролната покупка е различна от установената
разлика между касовата наличност и фискалното устройство. Разликата следва да
се установи с последващи действия на органите по приходите, като може да се
дължи на други, несъобразени със закона, действия или на неволни грешки при
отразяване в отчетността, но така или иначе липсата на издаден фискален бон е
факт.
От съдържанието на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС е видно, че условието за неговото приложение е търговецът да
е допуснал нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба,
което да осъществява фактическия състав на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка с
чл. 118 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредбата. В случая са налице всички
предпоставки на закона, поради което началникът на отдел „Оперативни дейности“
- Варна не е имал друга възможност освен да издаде процесната заповед за
налагане на ПАМ. В производството по чл. 186 ЗДДС органът действа в условията
на обвързана компетентност, което означава, че при допуснато нарушение той е
длъжен да наложи ПАМ, без да има право на преценка дали да издаде заповед за
това или не. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се налага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. В този смисъл са спазени
изискванията за форма на административния акт, като не се установяват допуснати
в хода на административното производство нарушения на административно-производствените
правила.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че оспореният акт е издаден преди да бъде образувано
административнонаказателно производство, респ. преди да бъде издаден АУАН.
Налагането на принудителна административна мярка не е част от
административнонаказателното производството, а за налагането ѝ е
достатъчно да бъде констатирано нарушение от инспекторите по приходите, каквото
нарушение при извършената проверка е констатирано. За него е съставен и
надлежен протокол. Отделно от това следва да се има в предвид, че целите на
административнонаказателното производство заедно с определяне на
административно наказание - имуществена санкция за юридическите лица, респективно
глоба за физическите лица и целта на наложената принудителна административна
мярка не са идентични.
Неоснователно
е и възражението, че се касае за първо по ред нарушение, поради което органът
не е следвало да налага ПАМ. Вярно е, че с нормата по чл. 186а от ЗДДС е
разписано, че независимо от предвидената глоба или имуществена санкция,
принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл.
118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл.
118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само
софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16. В случая обаче не се касае до
използване на такъв софтуер, поради което не са налице предпоставките по чл.
186а от ЗДДС.
С оглед горното правилно и
законосъобразно началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна е наложил
процесната ПАМ, като за жалбоподателя остава възможността по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС да поиска нейното прекратяване, като заплати наложената му имуществена
санкция, в каквато насока са дадени указания с Разпореждането за насрочване да
представи доказателства, ако са налице такива. В случая е подадено Заявление по
чл. 79б от ЗАНН от дружеството, санкцията е заплатена и с Постановление за
прекратяване от 13.05.22 г. е прекратено изпълнението на мярката.
С оглед изложеното материалният закон е
приложен правилно. По отношение възражението относно продължителността на
определения със ЗНПАМ срок съдът съобрази следното:
Неправилно и незаконосъобразно
административният орган е определил срока на действие на заповедта.
Продължителността на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай тя е в размер на 14 дни. Така определеният срок е под средния
в закона размер, но не е съразмерен на извършеното нарушение и неговата тежест.
Не са отчетени ниската стойност на закупените стоки – 23.00 лева, за които не е
издадена касова бележка, фактът, че се касае за първо нарушение, като с
изключение на сумата от процесната продажба не са констатирани други неотчетени
продажби, липсата на непогасени публични задължения, което опровергава извода
за трайно поведение към неспазване на фискалната дисциплина. В ЗНПАМ е
записано, че има издадени и други наказателни постановления, но такива не са
приложени. Същевременно от жалбоподателя са представени многобройни протоколи
от предходни проверки на НАП, в които не са отразени нарушения. Не е извършена
обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществените
интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането на ПАМ.
Съгласно принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, приложената ПАМ за
определен срок не следва да засяга правата и интересите на търговеца в степен
по - голяма от необходимото за постигане на целта на закона. С текста на чл. 6,
ал. 3 от АПК е разписано, че когато с административния акт се засягат права или
се създават задължения за граждани и организации, се прилагат онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. Изборът на най-леката мярка не е въпрос на преценка на административния
орган, а негово задължение. След като нарушението е констатирано за първи път и
са налице данни за инцидентен характер на деянието, то определената
продължителност на ПАМ се явява неоснователно завишена. При избора на срока на
ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед на
данните по делото настоящият състав счита, че целта на закона и интересите на
държавата и обществото биха могли да се постигнат и с прилагане на
по-благоприятна мярка с по-кратък срок на действие. Продължителността от 14 дни
не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
търговеца и охраната на обществените отношения, касаещи данъчното облагане, а
мярката не следва да бъде възприемана като наказание. Последното се налага по
друг ред и видно от издаденото Наказателно постановление, такова е наложено.
Поради това процесната заповед не
следва да се отменя, доколкото безспорно се установява неправомерно поведение
от страна на търговеца, а следва само да се измени в частта на срока, като се
намали от 14 дни на 3 дни. В останалата част жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС - решение
№ 13875 от 10.11.2020 г. по адм. д. № 5114/ 2020 г. по описа на ВАС, VІІІ отд.;
решение № 14196 от 17.11.2020 г. по адм. д. № 4199/ 2020 г. по описа на ВАС,
VІІІ отд.; решение № 14407 от 20.11.2020 г. по адм. д. № 7045/ 2020 г. по описа
на ВАС, VІІІ отд.
С оглед изхода от спора на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Наложената ПАМ не е отменена, с оглед
на което и предвид изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на НАП
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лв. (сто лева).
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на „Г.“***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Т. *** Г., Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 25-ФК/ 09.02.22 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която е определен
срокът на мярката, като го намалява от 14 дни на 3 дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Константин Стоилов“ № 5, ет. 1, офис 2, представлявано
от управителя Т. *** Г., да заплати на НАП - София сумата от 100 лв. (сто лева),
разноски по делото за първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 – дневен срок от получаване на съобщението чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: