Решение по дело №154/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 260012
Дата: 3 октомври 2023 г.
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20201850100154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

                                       Гр. Костинброд, 02.10.2023 г.

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - КОСТИНБРОД, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ,

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 154 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от М.А.И., чрез адв. Х. срещу „Д.“ ЕАД, с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 79 от ЗЗД – иск срещу застрахователя за присъждане на уговорено застрахователно обезщетение за кражба на МПС в размер на 12338,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 17.02.2020 година до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения по застрахователна полица Каско по отношение на лек автомобил марка Мерцедес модел 220 CDI и рег. номер ****, собственост на ищеца. 

Твърди, че с полицата е покрит застрахователен рис “кражба”, като застрахователната стойност е в размер на 13 000 лева, а застрахователната премия в размер на 864.10 лв. с разсрочено плащане, като е платена само първата от вноските.  

Твърди, че на 6.11.2019 година за времето от 18.15 до 19.30 часа в град С.автомобилът е бил противозаконно отнет от неизвестно лице, докато е бил ползван от роднина на ищеца. Твърди, че е уведомил органите на МВР за противозаконното отнемане, като е образувано номер досъдебно производство номер 2216/2019 по описа на 2 районно управление на СДВР.  

Твърди, че с телеграма номер 33790/02.12.2019 година автомобилът е бил обявен за общодържавно издирване, а с постановление от 18.12.2019 година по прокурорска преписка 514462/2019 поописа на СРП наказателното производство е спряно. Твърди, че е представил всички изискани документи, но с писмо от 16.01.2020 година ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение. 

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от упълномощен представител - адвокат Х., който поддържа предявената претенция. Ангажира гласни и писмени доказателства. Претендира разноски. Представя списък. 

В срока за отговор ответника оспорва иска.  

Твърди се в отговора на исковата молба, че автомобил с ВИН номер идентичен със застрахования в страната, е настъпило произшествие, вероятно пожар, поради което е бил негоден за употреба.

В тази връзка счита полицата за нищожна поради невъзможен предмет, а именно унищожаване на обекта. В същата връзка оспорва активната легитимация на ищеца да предяви иск срещу ответника.

Твърди, че липсва идентичност между автомобила, представен пред застрахователя и процесния, като отново се позовава на тежкото увреждане, настъпило в извън страната, поради което същият не може да бъде възстановен и не е годен за движение по пътищата.

Оспорва твърденията за настъпило застрахователно събитие кражба, поради което счита, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение.

При условията на евентуалност прави възражение за неизпълнение от страна на ищеца на задължението да съобщи всички обстоятелства във връзка със застрахователният договор, а именно данните относно предходно тотално увреждане на процесния автомобил, поради което счита за породени основателни  съмнения в точността на съобщените пред ответника обстоятелства във връзка със сключване на застрахователния договор.

Оспорва иска и по размер., като твърди, че процесния автомобил не представлява преводно средство годно за движение, а именно, че е претърпяло тотално щета и е негоден за употреба. Твърди, че е налице несъответствие между стойността е заявена от ищеца закупуване на автомобила именно €4500 или 8 800 лева, като в този случай счита, че изплащането на обезщетение в по голям размер би довело до неоснователно обогатяване. Твърди, че е налице над застраховане.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител – адвокат Е.Б., който поддържа възраженията. Ангажира писмени доказателства, както и  доказателства, установени след изготвени отговори по съдебни поръчки в Г.. Претендира разноски. Представя списък.

По искане и на двете страни е допусната авто-техническа и оценителна експертиза, като и допълнителна такава. Изискани са справки от производител на автомобила. Представени са отговори по съдебни поръчки до Г..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Искът е допустим, а по същество неоснователен.

Несъмнено се установи следното: На 16.09.2019 г. ищеца и ответника, последният в качеството си на застраховател е сключен договор за имуществено застраховане Каско+  № 440119217005681 с обект на застраховката лек автомобил марка Мерцедес Бенц, модел ****, peг. № ****, собственост на ищеца. В договора е вписана  действителната застрахователната стойност от 13 000 лева. Договорено е заплащане на застрахователната премия от 864.10 лева, което е разсрочено на четири вноски, от които първата е платена, съответно договора е влязъл в сила, съгласно клаузите му. При огледа на автомобила са констатирани недостатъци на автомобила, които са описани в протокол и са на обща стойност 880.28 лева за труд, работа и оборудване по боядисване на четири отделни детайла от автомобила.

В договора е включен и покрит от ответника риск кражба.

На 16.11.2019 г. автомобилът е  бил ползван от трето лице – свидетеля по делото К.И., който е роднина на ищеца и който е паркирал автомобила в гр. С.ж.к. Н.около 18.15 часа, като в 19.30 часа е установил, че автомобила липсва. За случилото се е подаден сигнал във 2-ро РУ на МВР при СДВР. По случая е образувано ДП № 2216/19 г., в хода на което автомобилът е обявен за издирване с телеграма № 33790/02.12.2019г. автомобилът е бил обявен за общодържавно издирване. Наказателното производство е било спряно от наблюдаващия прокурор с постановление от 18.12.2019 г, по прокурорска преписка № 51446/2019 г. на СРП. Основание за спирането е неразкриване на извършителя, което е възложено на органите на МВР с цитирания прокурорски акт.

Ищецът е заявил пред ответника претенция за изплащане на застрахователната сума, като е представил необходимите за това документи, но с писмо от № 0-92-804/16.012020 г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение с аргумент, че не е  доказано настъпването на събитието кражба.

Установи се също без съмнение, че лек автомобил марка Мерцедес Бенц, модел ****, peг. № **** е произведен през 2008 г. с идентификационен /ВИН/ номер WDD2040081A157868, като е регистриран през същата година в Г.. Към края на 2018 г. автомобилът е бил собственост на немския гражданин Н.Р., като през месец декември 2018 г. автомобилът се е запалил, при което е бил оценен от немския застраховател като тотална щета и на собственика е изплатено обезщетение в размер на 8 000 евро или над тази сума. След това немският граждани  продал автомобила на лице, което е било изпратено от него, на което са предадени документи и ключове /разпит на свидетеля л.334/. Възстановяването на автомобила във вида, както и сниман след запалването е нецелесъобразно от финансова гледна точка, тъй като би възлязло на неколкократната му застрахователна стойност, поради непоправими поражения по шасито на автомобила и невъзможността за възстановяване на голям броя от частите /първо заключение на ВЛ/.

Автомобилът е бил закупен от името на ищеца, като е сключен писмен договор между него и немският гражданин. Договора е от 04.07.2019 г., като на 09.07 автомобилът е бил внесен в страната е регистриран в ОД на МВР С.. В договора между посочения немски гражданин и ищеца е отбелязана продажна цена 1 500 евро, а словом е записано „петстотин“. Според показанията на св. К.И. автомобилът е бил закупен в Г. от неговия брат на името на ищеца, но видно от договора, в него не е  отбелязано друго име освен това на ищеца /договор л.181/.

Автомобилът е застрахован, като е заявено наличие само на един електронен ключ, който е бил предаден от ищеца на ответника при заявяване на претенцията за изплащане на обезщетение, като тогава е предадени  един механичен.

Автомобилът е бил съоръжен при производството си с два специални електронни ключа, както и с два механични, като привеждането на автомобила в движение е възможно само с електронните ключове, докато другите са за отключване и заключване на автомобила. Според производителя на автомобила е невъзможно изготвянето на дубликат на електронен ключ извън завода производител, като за конкретния автомобил не е  заявявана такава услуга. Предадения от ищеца на ответника електронен ключ на автомобила не съответства на конкретния автомобил и е за друг такъв, докато механичният е именно за конкретния автомобил /справка от производител л.284/.

При тези факти съдът намира, че претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.. 

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че конкретните възражения на ответника са неоснователни що се отнася до недействителност на полицата. Пред застрахователя е представен годен за застраховане автомобил, който е регистриран на територията на страната. И ако ответникът е имал някакви възражения относно предходна застрахователно събитие по отношение на този автомобил, е следвало да ги изложи в този момент, съответно да не сключва договора за застраховка, а не не да поставя такова възражение в хода на производството пред настоящия съд, след акто твърди, че информацията за запалването на автомобила е достъпна от информационни масиви на застрахователи в ЕС.

Неоснователно е възражението на за надзастраховане, след като член 388 от кодекса на застраховането допуска такова. Според тази разпоредба е възможно определяне на стойност по-висока от действителната, като са уредени и правомощията на страните във връзка с такова обстоятелство. Доколкото обаче по делото няма никакви доказателства страните по застрахователния договор да са се възползвали от възможностите при надзастраховане, описани в посочената разпоредба е без значение и основание това възражение на ответника, че застрахователната цена не съответства на реално заплатената цена в Г.. 

По отношение на тази реално заплатена цена в Г. следва да се отбележи, че остава неясно на каква цена е закупен автомобила, след като в договора между ищеца и немския гражданин, собственик на  автомобила към 2018 година в Г. е посочено словом 500 €, а цифром 1500, поради което остава и неизвестно по какви причини ищецът е декларирал при сключване на застраховката, че автомобила е закупен за 4500 евро. 

Основание за извода на съда за неоснователност на претенцията на ищеца е факта, че от страна на е представен автомобил с видимо редовен идентификационен номер, но след настъпване на застрахователното събитие от негова страна е предаден на ответника електронен ключ, който не съответства на идентификационния номер на застрахования автомобил, в каквато насока е изричното заключение по техническата експертиза, извършена от производителя на автомобила. Съответствието на механичния ключ, който не е в състояние да осигури привеждането му в движение е без значение, като следва да се отбележи и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза в тази насока.

Остава неизвестно с кое лице е сключен договора на немския гражданин за продажба на автомобила, но и това е без съществено значение, но автомобил с посочения ВИН номер е внесен в страната, регистриран е и е представен пред ответника за застраховане, след като този автомобил е претърпял в Г. произшествие, което го е направило негоден за по нататъшна употреба. Без съмнение този автомобил е бил обявен от немския застраховател за тотална щета, като нормативно е забранено такива автомобили да се регистрират повторно в Г., независимо дали е извършен ремонт по тях, като в тази насока следва да се отбележи изричното заключение на вещото лице по автотехническата експертиза, че възстановяването на автомобил с повредите, видими на снимките и настъпили в Г. при запалване правят не само икономически, нецелесъобразно, но и практически невъзможно възстановяването на конкретния автомобил.

Съвкупността от доказателства събрана по делото, дава основание на съда да подозира, че по отношение на конкретния автомобил е извършено или клониране или използване на редовния му идентификационен номер, чрез поставянето му друг автомобил, представен в страната, след което регистриран и застрахован. Но в действителност това е автомобил, който няма как да бъде установено кой точно е на кого е притежава, от кой е притежаван и каква е неговата история.

Несъответствието обаче на предадения от ищеца електронен ключ с предвидения за автомобила с ****дава основание на съда да приеме, че с автомобила е извършена недопустима манипулация, за която ищецът няма как да бъде държан отговорен, но предаването на ключ за друг автомобил или манипулиран, /принципно невъзможно според производителя, но възможно, макар и без сигурни доказателства, според вещото лице по експертизата/ представлява обстоятелство, което представлява неизпълнение на договорното условие за предаване на ключа при настъпване на такъв вид събитие, а и дава основание за съмнение в настъпване на застрахователното събитие. Остава е неизвестно дали различното престъпление – такова по чл. 346 от НК е идентично според застрахователя с престъплението по чл. 194, което е предвиденото в договора престъпно деяние „кражба.

             Предвид изложеното следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца, а на ответника бъдат присъдени разноските в размер на 2 790.40 лева според представения списък.

             Воден от горното съдът

 

 Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ ИСКА, ПРЕДЯВЕН ОТ ИЩЕЦА - М.А.И., ЕГН ********** ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА - „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, ДА МУ ЗАПЛАТИ СУМАТА ОТ 12 338,95 /дванадесет хиляди триста тридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 17.02.2020 година до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН ********** да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 2 790.40 /две хиляди седемстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, чрез упълномощените представители.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: