№ 1336
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано е след постановяването на Решение № 60216/05.07.2022 г. по гр. дело №
3712/2020 г. по описа на ВКС, с което е отменено изцяло Решение № 260375/18.08.2020 г. по
в.гр. дело № 1151/2020 г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда със задължителни указания относно провеждането на комплексна експертиза.
Производството по горецитираното въззивно дело е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 1635 от 26.03.2020 г. по гр.д. №
16498/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Х. М. Д. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД сумата от 5360.78 лева, начислена като корекция за ползване на ел. енергия
за периода от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г. по фактура № **********/27.09.2019 г.
издадена за кл.№ ********** и аб. № **********, и въззивното дружество е осъдено да
заплати на ищеца сумата от 821.63 лева, представляваща разноски по делото, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Сочи се наличието
на правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена
на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл.50 от
ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Абонатът дължал заплащане на потребеното количество ел.
енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между
страните и установената неправомерна намеса в тарифната схема на СТИ. Вземането на
„Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на
1
показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно
претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на
възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно
вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване
недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка
да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Х. М. Д., чрез процесуален
представител адв. Р. С., с който оспорва жалбата като необоснована, тъй като на първо
място счита, че не е налице основание за претендиране на сумата от въззивното дружество.
А на следващо място сочи, че същото не е доказало извършването на законосъобразна
проверка, както и че описаните в едностранно изготвените частни свидетелстващи
документи отговарят на действителността. По изложените съображения моли за
потвърждаване на решението като правилно с присъждане на сторените разноски в
производството.
В проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният
представител на въззивника моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а искът –
отхвърлен с цялост, с оглед заключението, че процесното количество енергия е преминало
през измервателното средство. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата, представлявана от своя пълномощник, поддържа искането си за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски. Моли да бъде съобразено заключението на проведената експертиза, че
електроенергията не може да бъде потребена в присъединения обект на абоната за период от
една година.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от Х. М.
Д., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД сумата от 5360.78 лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за
минал период от 21.10.2017г. до 20.10.2018г . , за която е издадена фактура №
**********/27.09.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел.
енергия, в посочения имот. Получил е уведомление от ответното дружество за извършено
проверка на СТИ в обекта му, при която е констатирано неточно измерване на
консумираната електроенергия, поради което е коригирана сметката му за използвана
електроенергия, като е начислена процесната сума. Оспорва това количество да е било
реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.
Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложимо.
Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в
съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в
случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени
показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи
на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на
извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър има показания
2
за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса
в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия
отразява точното количество електроенергия. В условията на евентуалност обосновава
становище, че сумата е дължима по общите правила на договора за продажба по ЗЗД.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие
на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на
измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като евентуално
основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с
ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен
период на насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в
невизуализирания регистър на СТИ.
Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба
и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1202470/20.11.2018г. се
установява, че служители на ответното дружество са извършили последваща техническа
проверка на измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в
БИМ за проверка, поради установен отчет в тарифа Т4 в размер на 28273 kWh.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и
изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора,
извършили проверката, член на домакинството на абоната и един свидетел.
Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична
експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на
електромера е констатирала намеса в тарифната му схема, която трябвало да се състои от две
тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т4 – 28273 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера и същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 25.09.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 28 273 kWh
за периода от 21.10.2017- 20.10.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура № **********/27.09.2019 г. на
стойност 5 360.78 лева. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е
заплатена от абоната на дружеството.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа
експертиза, видно от заключението на която е, че са налице данни за неправомерно
вмешателство във софтуера на СТИ, което е преминало метрологична регулярна проверка и
към датата на проверката е било годно да измерва електроенергия. Няма данни кога е
монтиран и при какви показания. Няма промяна в схемата му на свързване. На този тип
електромери, данните не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.4 не е видим за отчитане на
3
енергията от дисплея на СТИ. Той може да бъде визуализиран с допълнителни кодове. В
случая е взето общо реално отчетено количество от скрит регистър, което не се изчислява по
формула и е разпределно в подпериодите пропорционално на целия период. Цената е
изчислена по така наречените технологични разходи. За този тип вмешателство трябва да се
притежава софтуер. Софтуерната промяна може да бъде във всякакъв вид - нагоре и надолу
в стойностите на показанията. Не е възможно да се определи кога точно е започнало
натрупването на енергия в този регистър, тъй като файлът в който се съдържа тази
информация е изтрит при неправомерното вмешателство в програмата за параметризация
при електромера. Тарифа 4 и регистър 1.8.4 са предназначени да измерват енергия, която в
случая не се използва, а по софтурен път е указано част от енергията да се натрупва в тази
тарифа. Електромерът е имал и ежемесечни показания по редовните тарифи. При проверката
в БИМ, енергията е преминала през измервателната система на електромера и се натрупвала
в тарифа 1.8.4, поради което и в минал момент евентуално също се е натрупвала там.
Теоретично е възможно и да не е преминала преди това, както и регистър 1.8.4 да не е бил с
нулеви показания при монтажа на електромера.
За изясняване на релевантните обстоятелства относно извършването на установеното
софтуерно препрограмиране, съобразно с указанията по чл. 294 от ГПК, дадени с Решение
№ 60216/05.07.2022 г. по гр. дело № 3712/2020 г. по описа на ВКС, пред настоящата
въззивна инстанция е проведена комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза.
От заключението на същата, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че процесният СТИ с фабр. №11150314007056 е електромер тип
Carat MO2 е монтиран нов на абоната, след премината метрологична проверка през 2014 г.
Към датата на последващата проверка 20.11.2018г. същият е бил метрологично годен.
Стандартната настройка на одобрения тип двойнотарифен, монофазен електромер е той да е
програмиран да натрупва потребената електроенергия в тарифи Т1 и Т2. Процесното СТИ е
повторно програмирано с нови параметри, които да включват натрупване по тарифа Т4-
13.71 часа всеки ден. Това е извършено посредством целенасочено човешко действие на
9.2.2015г. чрез софтуер за комуникация, парола за промяна на параметрите и пряк достъп до
процесното СТИ. е. Тарифа Т4 не се визуализира на дисплея на електромера и не е била
отчитана от инкасатор, в резултат натрупването по нея не е било фактурирано и заплащано.
За да е налице отчет на електроенергия в който и да е регистър на електромер от типа Carat
MO2, следва да има преминаване на ел. енергия през измервателния мост на същия.
Следователно, прочетената в тарифа Т4 ел. енергия в размер на 28273кВТч е преминала през
електромера. Заключението в този смисъл е категорично, тъй като електромерът е аналогов
и без да се отвори и манипулира след това не е възможно да се появят отчети без протичане
на ел. ток през измервателната схема. Не е налице и информация за промяна в схемата на
свързване на електромера, а според всички налични данни и доказателства, не е възможно
през оптичния комуникационен порт, чрез софтуер да се променят показанията по
тарифите. Извършените изчисления в издадената фактура от 27.09.2019г са аритметично
точни, а цените на ел. енергията са съобразени с приетите за периода от КЕВР. От
техническа гледна точка е възможно за срока от една година е да се достави през процесния
СТИ отчетеното от тарифа Т4 количество енергия от 28273,5kWh. Вещите лица дават
заключение, че натрупването на електроенергията в невизуализирания регистър се е случило
в периода от дата 09.02.2015г., 18:00ч. до 20.08.2018г.
При изслушването си в съдебно заседание вещите лица потвърждават становището
си, че параметризацията на уреда е извършена на посочената дата – 09.02.2015 г., като той е
работил с тези настройки в период от 1288 дни. Уточняват, че същата е извършена със
софтуерна програма, която е била предоставена включително на „Е.ОН България Мрежи“ и
за извършването е необходима парола за достъп, с каквато посоченото дружество е
разполагало. Технически е възможно отчетеното количество да бъде потребено в период от
една година, но същото надхвърля нормалното потребление за домакинство в рамките на
4
една година.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на
част от преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова
тарифа, следва да се посочи, че едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР
по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в „скрити“ регистри на средството за търговско измерване,
да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на
проверката – 20.08.2018 г. цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално
отношение, за въззивното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност
за извършване на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в
ПИКЕЕ основания.
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., както и включително Решение №
60216/05.07.2022 г. по гр. дело № 3712/2020 г. по описа на ВКС, с което на настоящата
въззивна инстанция са дадени задължителни указания относно прилагането на закона, се
приема, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено
софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена
ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на
електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се
ангажира по реда на чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. и № 387/2017г., изводът за приложимост на
правилата за договора за покупко-продажба следва от общото правило, че купувачът по него
дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът,
комуто е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл. 200, ал. 1, вр.
чл. 183 от ЗЗД.
От заключението на проведенате при повторното разглеждане на делото комплексна
експертиза се установява с категоричност, че процесното количество 28 273,5kWh е
преминало през електромера след неговото монтиране на обекта на потребление, като
вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е записано в невизуализиран
регистър, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен отчет.
Гореизложената фактическа установеност, ценена във връзка със заключението на вещите
лица за липса на техническа възможност софтуерно да се нанасят показания в тарифите за
конкретния електромер, обосновава извода, че начисленото допълнително количество
електроенергия е действително потребено от абоната в периода след неговия монтаж. Макар
и с оглед заключението на вещите лица, че натрупването в „скритата тарифа“ е започнало на
09.02.2015г, респективно извън едногодишния срок на проверката, посоченото
обстоятелство е ирелевантно, тъй като стойността се дължи по общите правила на договора
за продажба на основание чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД, което не е обвързано с
5
едногодишния срок на начисленията, предвиден в отменената редакция на ПИКЕЕ.
Нерегламентираното софтуерно вмешателство е направило невъзможно ежемесечното
отчитане и фактуриране на потребената електроенергия, както и установяване на точните
количества на натрупаната в регистър Т4 такава в срока по чл. 55 от ПИКЕЕ /отм./, поради
което по правилата на чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД същите се дължат изцяло, доколкото
заключението е, че могат да бъдат реално потребени през него.
Посоченият едногодишен период следва да бъде съобразен единствено при
установена с експертно заключение техническа невъзможност претендираното количество
да бъде доставено през него, като в посочения смисъл е и актуалната съдебна практика на
ВКС, обективирана например, Решение № 50/17.03.2021 г. по гр. д. № 1845/2021 г. по описа
на ВКС, III г.о., Решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2021 г. по описа на ВКС, IV
г.о. и Решение № 60191/22.12.2021 г.по гр. № 3651/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о. В нея се
приема, че следва да бъде извършено преизчисление на стойността по реда на чл. 162 от
ГПК, единствено ако бъде доказана невъзможността за доставяне на претендираната
стойност ел. енергия в рамките на периода на проверката. Доколкото настоящия случай не е
такъв, напротив, установено е, че макар и количеството да надхвърля нормалното
потребление на едно домакинство за такъв времеви интервал, то същото е технически
доставимо. Доколкото е невъзможно да се определи конкретната стойност, изразходвана
пред него, а правното основание, на което се дължи претендираната сума не е обвързана от
периода на проверката, то същата е дължима на основание чл. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от
ЗЗД.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, а предявеният отрицателен установителен иск отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в хода на цялото съдебно производство
разноски. С оглед основателността на релевирано от въззиваемия възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде редуцирано до минималният размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.04 г. на
ВАдвС, възлизащ на по 717.65 лева с вкл. ДДС за всяка от четирите съдебни инстанции, или
общо на 2870.60 лева с ДДС. В полза на страната са дължими още 400 лева – депозит за
проведената пред настоящата инстанция комплексна експертиза, 160 лева депозит за СТЕ
пред първоинстанционния съд, 107.22 лева държавна такса за въззивно обжалване по в.гр.
дело № 1511/2020 г., 30 лева д.т. за допускане до касационно обжалване и 107.22 лева
държавна такса за касационното производство. Така изчислен размерът на подлежащите на
присъждане разноски в полза на въззиваемата за двете въззивни и касационното
производства възлиза на сумата от 3675,04 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1635/26.03.2020 г., постановено по гр.д. № 16498/19г. по описа
на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че Х. М. Д. ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Таурс Г”, сумата от 5360,78 лева, представляваща корекция по силата на договор за
продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, ул. „Джеймс
6
Баучер“ № 3, вх.3, ет.8, ап.85, клиентски № **********, абонатен № ********** през
периода 21.10.2017г. до 20.10.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура №**********/27.09.2019г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. Д., ЕГН ********** отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” сумата от
5360.78 лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал период от
21.10.2017г. до 20.10.2018г., за която е издадена фактура № **********/27.09.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Х. М. Д., ЕГН ********** да заплати на
Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” сумата от 3675,04 /три хиляди седемдесет и
пет лева и четири стотинки/ лева, съставляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7