Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 28.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Г.Т.на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Росен Стоянов
при участието на секретаря Р.С., като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 194 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Ф., със седалище град С., ул."Граф Игнатиев" N 2, ет.4, Тел./факс - 980 66 72, представляван заедно от Изпълнителните Директори Б.М.и С.С., съдебен адрес:***, стая 205, адв. Л.Л.В. - Т., с която срещу И.Г.А. с ЕГН – ********** *** е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца Г.Ф. сума от 620.69 лв. (шестстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща изплатеното от Г.Ф. по щета № 110940/07.10.2016г. обезщетение за увредени при ПТП, настъпило на 15.04.2016г. около 15:35 ч в с. К., бетонен стълб, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения и поддържани в съдебно заседание, ответникът виновно е причинил ПТП, в резултат на което е увредил железобетонен стълб. Ответникът е управлявал трактор-култиватор „Т 150 К“ с рег.№ТХ 03539 без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП -15.04.2016г. Ищецът е изплатил в полза на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди. След изплащане на обезщетението, за ищеца е възникнало правото да претендира от ответника, в качеството на виновно причинено ПТП, обезщетение, което вече е било изплатено, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./. В тежест на ищеца е да докаже плащане.
Ответникът изрично е заявил, че не признава иска и моли молбата да бъде отхвърлена като несъстоятелна. Посочва, че името и ЕГН посочено в исковата молба не отговарят на неговите име и ЕГН.
В молбата-становище от страна на ищеца е направено уточнение, че е допусната техническа грешка при изготвяне на исковата молба, като ответникът И.Г.А. е записан с ЕГН - **********, вместо с правилният ЕГН- **********. В този смисъл се иска допускане на поправка в исковата молба, като навсякъде, като ответник следва да се чете И.Г.А. с ЕГН **********. Счита се, че възражението на ответника депозирано в молбата – отговор, че имената и ЕГН не съответстват на неговите са неоснователни, тъй като и в заглавната част и в петитума е изписано неговото име, а приложените към исковата молба писмени доказателства удостоверяват, че именно той е участникът в процесното ПТП.
Съдът е счел направеното искане за поправка на допусната техническа грешка при изготвяне на исковата молба за основателно, поради което го е уважил.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Г.Ф., на основание чл.288, ал.1, т.2 б.а от КЗ /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2 б.а от КЗ е изплатил по щета № 110940/07.10.2016г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 620.69лв. за увредени при ПТП, настъпило на 15.04.2016г. около 15:35 ч в с. К., бетонен стълб. Виновен за катастрофата е ответникът И.Г.А., който управлявал Трактор-култиватор „Т 150 К“ с рег.№ ТХ 03539. Движейки се по ул. „Първа“ до дом № 29 не съобразил скоростта и посоката си на движение с конкретните пътни условия и ударил железобетонен стълб, като така причинил процесното ПТП.
В нарушение на в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. С регресна покана №ГФ – РП 381/03.10.2019г, ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, но лицето не е погасило задължението си.
Разпоредбата на чл. 288 КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото са установени следните факти: настъпилото пътно-транспортно произшествие, при управление на МПС, причинено от виновното и противоправно поведение на ответника – управление на МПС с несъобразена с пътните условия скорост, при което са понесени имуществени вреди от трето лице, на увредения е изплатено обезщетение от ищеца. След като ответникът виновно и противоправно е причинил имуществени вреди на трето лице, в негова тежест е възникнало и задължението да ги поправи. Понеже към датата на ПТП причинителят не е имал застраховка „Гражданска отговорност” за причинените щети към увреденото лице отговаря Г.Ф., а след заплащането той има регресното право да иска от деликвента връщане на платеното обезщетение. Като е изплатил обезщетението и така е изпълнил задължението на ответника-деликвент по чл. 45 от ЗЗД, ГФ е встъпил в правата на увреденото лице срещу него.
В този смисъл предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 620,69 лв., представляваща платено обезщетение за причинени от ответника вреди, е основателен и доказан и следва да се уважи. Като законна последица от горното върху уважения размер на главния иск следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът е поискал присъждане на съдебните разноски. На основание на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на гаранционния фонд дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 50лева. Липсват данни за направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.А. с ЕГН – ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище град С., ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните Директори Б.М.и С.С., сумата от 620,69 лв./шестотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди по щета № 110940/07.10.2016г., настъпили при ПТП в с. К., общ. Г.Т., обл. Д., на 15.04.2016г. и причинени на железобетонен стълб, предизвикани от виновното поведение на ответника – водач без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който при управлението на Трактор-култиватор „Т 150 К“ с рег.№ ТХ 03539 се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и посока на движение, в резултат на което е ударен железобетонен стълб, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.А. с ЕГН – ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище град С., ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните Директори Б.М.и С.С., сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебни разноски в производството, а именно: заплатена държавна такса.
Посочена от ищеца банкова сметка, ***Д: IBAN:***, В1С: UNCRBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Д..
Съдия: