№ 432
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000249 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба „Джи Пи груп“ АД оспорва решение № 2 198 от 04.12.2019
г., постановено по т.д. № 1 243/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 7 състав, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на „Дисси" ЕООД
(в ликвидация) на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 185 500 лв., неустойка за забава плащането
на главницата по договор № 71-Б/01.07.2013 г. за периода от 27.11.2016 г. - 10.05.2018 г.; на
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 136 500 лв., неустойка за забава плащането на главницата по
договор № 96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. - 10.05.2018 г. и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 31 444.32 лв., разноски.
В жалбата са инвокирани доводи, че неправилността на решението произтича
от противоречието му с материалния закон, необосноваността му и допуснатите с него
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на уважените
претенции за мораторна неустойка оспорва изводите на съда по отношение на липсата на
нищожност на клаузите за неустойка. Твърди, че примерните критерии за нищожност на
уговорката за неустойка са посочени в ТР №1/16.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, но на първо
място твърди, че нищожността произтича от действителността на договора. Твърди, че
следва да се приеме, че договорите са недействителни, поради което и уговорката за
неустойка е нищожна. Твърди, че нещожността произтича от противоречието на уговорката
с добрите нрави. В тази връзка твърди, че е уговорена върху целия размер на договора, а е
1
възможно неизпълнението да е само за седем лв., поради което това води до неоснователно
обогатяване на насрещната страна. Твърди, че същите надхвърлят присъщите функции на
неустойката, поради което се превръщат не в компенсаторен механизъм, в такъв за
несправедливо и колосално неоснователно обогатяване. Като втори аргумент твърди, че
неустойката за забава е приложима само в случаите на неизпълнено задължение за
заплащане на договореното възнаграждение, а не за забавено изпълнение на връщането на
гаранцията за добро изпълнение. Твърди, че неустоечната клауза не може да се тълкува
разширително. В тази връзка твърди, че решението е необосновано и противоречащо на
материалния закон. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да обезсили
атакуваното в тази част като недопустимо и да върне делото за произнасяне по предявените
искове, а ако съдът намери решението за допустимо да го отмени и да отхвърли претенциите
за неустойка, предвид нейната нищожност. Позовава се на мотивите на отменителното
решение на ВКС. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Дисси“ ЕООД (в ликвидация) оспорва
жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че
предпоставките на чл. 26, ал. 1 следва да се установяват към момента на сключване на
договора, а не в последващ момент и са налични само, ако към този момент неустойката
може да се приеме за нищожна, се установи, че единствената й цел, за която е уговорена
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съгласно
задължителната практика по т. 3 от ТР № 1/2009 година. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е отбелязал в мотивите си, че забавата на длъжника изобщо не е незначителна,
следователно, размерът на процесната неустойка съпоставен с размера на неизпълненото
парично задължение се дължи единствено на натрупалото се към датата на исковата молба
просрочие по двата договора, което е изключително продължително и безоснователно. На
следващо място твърди, че е правилен и следващият извод на първоинстанционния съд, че
задължението, което процесната неустоечна клауза обезпечава е основното задължение на
ответното дружество в качеството му на възложител, а то е да заплати уговореното
възнаграждение в пълен размер, част от което е задържаната гаранция за добро изпълнение.
Твърди, че точното изпълнение на това задължение не е обезпечено с други способи, както и
че съдът е направил обоснован извод, че договорената от страните процесна неустойка има
засилена от страните санкционна функция. Твърди, че в същото време е налице и уговорена
неустойка, при забава за изпълнението дължимо от изпълнителя на възложителя, която също
се начислява върху стойността на договора, която е 0,50 %. На следващо място смята, че в
процесиите договори е предвиден допълнителен срок за изпълнение, в който не се
начислява неустойка и този срок е 60 дни, поради което преодоляването на нарастването на
размера на процесната неустойка е предопределено от точното изпълнение на паричното
задължение, което е изцяло по волята на длъжника възложител. На следващо място смята,
че е правилен решаващият извод на съда, че макар неизпълнената част от задължението да е
незначителна, с оглед на общо уговорен размер на задължението на възложителя - 5 % от
стойността на договора, което по единия договор възлиза на 38 000 лева, а по другия на 43
616 лева, то дори сравнена с тези размери, мораторната неустойка, която за всеки един по
двата договора е в размер на 350 лева на ден, не може да обоснове извод за уговарянето й в
противоречие с добрите нрави. В заключение смята, че първоинстанционното решение в
частта му с правно основание чл. 92 съответства на трайно установената практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 по въпросите: При какви условия следва да се приеме за
нищожна клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави? и Подлежи ли на
сравняване размера на главницата на задължението с размера на неустойката и към кой
момент следва да се направи тази преценка за нищожност? Цитиран практиката на ВКС,
2
която смята за релевантна към настоящото дело и следва също да бъде съобразена при
постановяването на решението по него, наред визираната практика в отменителното
решение на ВКС. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 2 198
от 04.12.2019 г., постановено по т. д. № 1 243/18 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 7 състав, че съдът е осъдил „Джи Пи груп" АД да заплати на „Дисси"
ЕООД (в ликвидация), както следва: на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 38 000 лв.,
неплатено възнаграждение по договор № 71-Б/01.07.2013 г. и съгласно фактури №№
118/28.01.2015 г., 119/28.01.2015 г.; на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 185 500 лв.,
неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-Б/01.07.2013 г. за периода от
27.11.2016 г. - 10.05.2018 г.; на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 43 616 лв., неплатено
възнаграждение по договор № 96/01.08.2013 г.; на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 136 500
лв., неустойка за забава плащането на главницата по договор № 96/01.08.2013 г. за периода
14.04.2017 г. - 10.05.2018 г., а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 31 444.32 лв.,
разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от договор № 71-Б от 01.07.2013
г., че „Джи Пи груп" ООД, в качеството му на „възложител" е възложил на „Дисси"ООД, в
качеството му на изпълнител, срещу заплащане на уговореното възнаграждение
изпълнението на работен проект, доставка, СМР и пусково-наладъчни работи на
технологично оборудване, предоставяне на софтуерен продукт във връзка с изграждане и
въвеждане в експлоатация на система за диспечерско управление и контрол, които работи са
подробно описани по вид, количество и цени в Приложение № 1 (КСС, техническа
спецификация, изходни данни), представляващо неразделна част от договора за обект:
„Метро София, I метродиаметър, участък Пот 3 от ул. „Поручик Неделчо Бончев" при км
5+010 до летище София при км 7+107 и МС 23 - наземно и надземно (тип Естакада) с обща
дължина около 2 097м". Видно то разпоредбата на чл. 3 цената за срочното и качественото
изпълнение на предмета на договора е твърдо определена в размер на 700 000 лева без ДДС,
като съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2.6. възложителя задържа 5% парична гаранция за добро
изпълнение от окончателната стойност на всички действително изпълнени и приети видове
и количества работи и вложени материали за срок от 18 месеца, считано от датата на
подписване на акт образец 16 за обекта. Не се спори, а се установява .и от договора, че
срокът за изпълнение на възложените работи е определен (30.11.2014 г.), а предаването на
изпълнената работа се извършва с протоколи, в които са посочени видовете и количествата
работи и цената за изпълнението им. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.
33, че ако възложителя не спази сроковете за плащане и ги забави с повече от 60 дни,
същият дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0,05% от общата стойност на договора
за всеки ден на забава.
Не се спори, а се установява и от анекс № 1 от 28.04.2014 г. към така
сключеният договор, че ответникът е възложил допълнително изпълнение и въвеждане в
експлоатация на допълнителна „Система за диспечерско управление и контрол извън
възложеното с договора и всички приложения за целите на обект „Метро София, I
метродиаметър, участък Лот 3 от ул. „Поручик Неделчо Бончев" при км 5+010 до летище
София при км 7+107 и МС 23 - наземно и надземно (тип Естакада) с обща дължина около
2097м". Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че стойността на
допълнително възложените СМР е в размер на 100 000 лева без ДДС.
3
Не се спори, а се установява и от представеният договор № 96 от 01.08.2014 г.,
че ответникът „Джи Пи груп" ООД в качеството му на „възложител" е възложил на „Дисси"
ООД, в качеството му на изпълнител, изпълнението на работен проект, доставка, СМР и
пусково- наладъчни работи на технологично оборудване и предоставяне на софтуерен
продукт във връзка с изграждане и въвеждане в експлоатация на Система за диспечерско
управление и контрол, които работи са подробно описани по вид, количество и цени в
Приложение № 1 (КСС, техническа спецификация, изходни данни), представляващо
неразделна част от договора за обект: „Проект за разширяване на Метрото в София, Първи
метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС 13/Младост I, км15+450 до МС 16 /Бизнес
парк Младост IV, км18+070 по обособени позиции: Обособена позиция NqI участъкът от
кв.15+450 до км17+000". Видно от разпоредбата на чл. 3 договореното възнаграждение е
твърдо определено в размер на 700 000 лв. без ДДС, като съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2.6.
възложителя задържа 5% парична гаранция за добро изпълнение от окончателната стойност
на всички действително изпълнени и приети видове и количества работи и вложени
материали за срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на акт образец 16 за обекта.
Срокът за изпълнение на възложените работи е определен (30.11.2014 г.), като предаването
на изпълнената работа се извършва с протоколи, в които са посочени видовете и
количествата работи и цената за изпълнението им. Не се спори, а се установява и от
разпоредбата на чл. 33, че ако възложителя не спази сроковете за плащане и ги забави с
повече от 60 дни от той дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0,05% от общата
стойност на договора за всеки ден на забава.
Не се спори между страните, а се установява и от представеният анекс № 1 от
24.03.2014 г. към договора, че ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълни
проектиране, доставки, СМР и пусково-наладъчни работи във връзка с изграждане и
въвеждане в експлоатация на Система за диспечерско управление и контрол извън
възложеното с договора и всички приложения за целите на обект „Проект за разширяване на
Метрото в София, Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС 13/Младост I,
км15+450 до МС 16 /Бизнес парк Младост IV, км18+070 по обособени позиции: Обособена
позиция № I участъкът от кв.15+450 до км17+000", като стойността на допълнително
възложените СМР е в размер на 69 920 лв. без ДДС.
Не се спори, а се установява и от анекс № 2 от 28.03.2014 г. към втория
договор, че ответникът е възложил допълнително проектиране, доставки, СМР и пусково-
наладъчни работи във връзка с изграждане и въвеждане в експлоатация на Система за
диспечерско управление и контрол извън възложеното с договора и всички приложения за
целите на обект „Проект за разширяване на Метрото в София, Първи метродиаметър, етап
III, Лот 2, участък на МС 13/Младост I, км15+450 до МС 16 /Бизнес парк Младост IV,
км18+070 по обособени позиции: Обособена позиция №1 участъкът от кв.15+450 до
км17+000" на обща стойност в размер на 100 000 лв. без ДДС.
Не се спори между страните, а се установява и от справката в Агенция по
вписванията - Търговски регистър, че правоприемник на „Джи Пи груп" ООД е „Джи Пи
груп" АД.
От заключението на СГЕ се установява, че подписите в документите са
положени от С. Ф. Т. с изключение на договор с изх. № 71-Б/01.07.2013 г. Видно от
заключението, след съставяне на договор № 71-Б/01.03.2013 г., управителят на дружеството
е подписал приложение № 1 към договора, анекс № 1 от 28.04.2014 г. и приложение № 1 към
анекса.
Не се спори, а се установява и от заключението на съдебно счетоводната
експертиза, че ответникът е осчетоводил и заплатил задълженията по фактурите издадени за
изпълнението на договора № 65/22.07.2013 г., № 92/08.04.2014 г., № 103/07.08.2014 г., №
117/27.01.2015 г., № 118/28.01.2015 г. и № 119/28.01.2015 г.
4
От представените актове образец 16 от 05.05.2015 г., разрешение за ползване №
СТ-05- 624/08.05.2015 г.; акт образец 16 от 13.08.2015 г., разрешение за ползване № СТ-05- 1
403/27.08.2015 г.; акт обр.16 от 27.03.2015 г., разрешение за ползване № СТ-05-
421/30.03.2015 г. и заключението на СТЕ се установява, че ищецът е изпълнил работата
относно обекти: „Метро София, I метродиаметър, участък Лот 3 от ул. „Поручик Неделчо
Бончев" при км 5+010 до летище София при км 7+107 и МС 23 - наземно и надземно (тип
Естакада) с обща дължина около 2 097м" и „Проект за разширяване на Метрото в София,
Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС 13/Младост I, км 15+450 до МС 16
/Бизнес парк Младост IV, км 18+070 по обособени позиции: Обособена позиция № I
участъкът от кв. 15+450 до км 17+000", като работата е изпълнена и е приета от основания
възложител „Метрополитен" ЕАД.
От основното и допълнителното заключение на ССЕ и справката от НАП се
установява, че фактури №№ 118/28.01.2015 г., 119/28.01.2015 г., 120/13.02.2015 г.,
126/04.05.2015 г., 127/04.05.2015 г. и 128/04.05.2015 г. на обща стойност 1 496 793,60 лв. са
осчетоводени, както при ищеца, така и при ответника, като по тях същият е заплатил на
ищеца сумата от 1 427 377,60 лв., и е останала непогасена разлика в размер на 69 416 лв. Не
се спори, а се установява и от заключението на експертизата, че ответникът е упражнил по
процесните фактури право на данъчен кредит. В заключението си вещото лице е отразило,
че задържаната парична гаранция по договор № 71-Б/01.07.2013 г. и анекс № 1 към него от
28.04.2014 г. е сумата от 38 800 лв., а тази по договор № 96/01.08.2013 г. и анексите към него
е 43 616 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че размерът на
претендираната неустойка по първия договор е в размер на 185 500 лв. (530 дни по 350 лв.),
а по втория договор е неустойката е в размер на 136 500 лв. (390 дни по 350 лв.).
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 2 198 от 04.12.2019 г., постановено по т. д. № 1
243/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, че съдът е
осъдил „Джи Пи груп" АД да заплати на „Дисси" ЕООД (в ликвидация), както следва: на
основание чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 38 000 лв., неплатено възнаграждение по договор №
71-Б/01.07.2013 г. и съгласно фактури №№ 118/28.01.2015 г., 119/28.01.2015 г.; на основание
чл. 92 от ЗЗД сумата от 185 500 лв., неустойка за забава плащането на главницата по договор
№ 71-Б/01.07.2013 г. за периода от 27.11.2016 г. - 10.05.2018 г.; на основание чл. 266 ЗЗД
сумата от 43 616 лв., неплатено възнаграждение по договор № 96/01.08.2013 г.; на основание
чл. 92 ЗЗД сумата от 136 500 лв., неустойка за забава плащането на главницата по договор №
96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. - 10.05.2018 г., а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 31 444.32 лв., разноски.
С решение № 10 480 от 22.07.21 г., постановено по в. т. д. № 992/20 г. по описа
на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав въззивния съд е потвърдил
решение № 2 198 от 04. 12. 2019 г., постановено по т. д. № 1 243/18 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 7 състав, (поправено с решение 1 083/24.07.2020 г.) и е
осъдил „Джи Пи груп“ АД да заплати на „Дисси“ ЕООД в ликвидация сумата от 11 522.78
лв., направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
С решение постановено по т. д. № 2 663/21 г. по описа на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение съдът е отменил въззивно решение №
10 480 от 22.07.2021 г., постановено по т. д. № 992/20 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 2 198 от 04.12.2019 г.,
постановено по т .д. № 1 243/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
в частите , в които “Джи Пи груп“АД е осъдено да заплати на „Дисси“ ЕООД (в ликвидация)
5
сумите от: 185 500 лв. - неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-
Б/01.07.2013 г. за периода 27.11.2016 г. - 10. 05. 2018 г. и 136 500 лв. - неустойка за забава
плащането на главницата по договор № 96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. - 10. 05.
2018 г., както и в съответната част за разноските и е върнал делото на Апелативен съд-
София за повторно разглеждане на спора от друг състав. С оглед на така постановените
решения предмет на настоящето производство е претенцията за заплащане на мораторна
неустойка по двата договора сключени между страните. В останалата част по отношение на
присъденото възнаграждение за извършени СМР осъдителното решение на
първоинстанционния съд е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
подадена в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
Релевираните от въззивника-ответник основания за незаконосъобразност на
решението са свързани с твърдения за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд по отношение на действителността на уговорките за мораторна неустойка в двата
процесни договора. Изложените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение
съдът в настоящияси състав намира за основателни по следните съображения:
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя
функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и
обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при
липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се
проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на
обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която
изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди,
които не се покриват от неустойката. Неустойката може да бъде уговаряна за различни
форми на неизпълнение. Страните по един договор могат да
уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна неустойка за
забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. С договорите страните са уговорили
неустойка за забавено изпълнение на основното задължение на възложителя да заплати в
установените в договора срокове извършените и приети работи. Тълкувайки волята на
страните, при условията на чл.20а от ЗЗД ( с оглед на поетите задължения и права)
настоящият състав намира, че уговорената между страните неустойка е мораторна такава,
дължима за забавено изпълнение на паричното задължение на възложителя да заплати в
уговорените срокове възнаграждение за приетата работа.
За да бъде успешно проведен така предявеният иск за мораторна неустойка
ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване съществуването на
действителен договор за изработка (извършването на СМР), съдържащ и валидна клауза за
неустойка, дължима от ответника на ищеца в случай на неизпълнение на поетото от
6
изпълнителя задължение да заплати извършената и приета по съответния ред работа, в
уговорените с договора срокове. Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред
настоящата инстанция е приемането на работата от страна възложителя.
Наведените доводи за липса на доказателства за приемането на изпълнената
работа, както и за липсата на представителна власт на лицето подписало първия договор
между страните съдът в настоящия състав намира, че не следва да бъдат обсъждани, предвид
влязлото в сила решение, с което ответникът възложител е осъден да заплати на
изпълнителя изпълнените и приети СМР, както и че със същото решение е прието, че между
страните съществуват валидно правоотношения по договори за изработка (за изпълнение на
СМР).
Липса спор между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се
установява, че ответникът е задържал и не е възстановил на ищеца сума сумата от 38 000
лв., неплатено възнаграждение по договор № 71-Б/01.07.2013 г. и сумата от 43 616 лв.,
неплатено възнаграждение по договор № 96/01.08.2013 г., както и че страните са постигнали
съгласие по отношение на размера на дължимата мораторна неустойка при неизпълнение на
паричните задължения от страна на възложителя. Спорно пред настоящата инстанция, както
и пред първоинстанционния съд е въпросът относно действителността на уговорките за
мораторна неустойка. По отношение на наведените доводи относно недопустимостта на
постановеното решение в тази част, произтичащо от произнасяне по не предявен иск съдът в
настоящия си състав намира, че същото е неоснователно.
Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в ППВС 1/1985 г.
недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията
за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му
упражняване, десезиране на съда, както и когато е произнесено извън пределите на
търсената от ищеца защита, обсъдени са факти, които не съставляват основание на иска.
Недопустимото съдебно решение може да е постановено в резултат на нарушение на
диспозитивното начало, така както е предвидено в чл. 6 от ГПК. Съдът дължи защита на
тези права, които са въведени чрез исковата молба от ищеца и са свързани с петитума на
иска. При неизясненост на търсената защита, съдът дължи съдействие на страната, като й
посочи конкретно кои са нередовностите на исковата молба, които следва да отстрани, за да
може да установи защита на кои материални субективни права търси ищецът. В този см.
решение № 102 от 26.11.2020 г., постановено по т. д. № 2 429/19 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О.
на ВКС и др. В конкретния случай въззивникът извлича твърдението си относно
недопустимостта на постановеното решение с твърденията, че договорената мораторна
неустойка е дължима само при неизпълнение на паричното си задължение да заплати
уговореното в договорите и анексите към тях възнаграждение за приетата работа, но такава
липсва по отношение на невърнатата гаранция, за която твърди, че не представлява част от
възнаграждението. Тези доводи са неоснователни и налагат изследване на произхода на
задължението по предявените искове за заплащане на сумите, представляващи 5% гаранция
за добро изпълнение. В редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС
приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
7
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите,
от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. В този
см. решение № 165 от 12.03.2016 г., постановено по т. д. № 2 333/14 г., по описа на Т.К., І
Т.О. на ВКС и др. В конкретния случай ищецът претендира заплащането на сумите от 38
000 лв., неплатено възнаграждение по договор № 71-Б/01.07.2013 г. и съгласно фактури №№
118/28.01.2015 г., 119/28.01.2015 г. и сумата от 43 616 лв., неплатено възнаграждение по
договор № 96/01.08.2013 г., с оглед на което съдът дължи защита на правата, които са
въведени чрез исковата молба от ищеца и са свързани с петитума на иска. Тълкувайки при
условията на чл.20а от ЗЗД разпоредбите от договорите относно договорената гаранция
настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същата представлява
част от дължимото (уговореното между страните) възнаграждение за приетата работа.
Предоставената гаранция за добро изпълнение е част от дължимото възнаграждение в
размер, който е уговорен между страните, като изискуемостта и настъпва в един по-късен
момент, след изтичане на уговорения между страните срок. Връщането на същата
(заплащането на възнаграждение в пълен размер) e поставено под условие, да не са налице
недостатъци в изпълнената дейности. Наличието на недостатъци на извършената работа е
юридически факт, който обуславя възникването на потестативното право на възложителя да
задържи гаранцията и да откаже нейното изплащане на изпълнителя. По делото не са
направени възражения, а липсват и ангажирани доказателства за наличието на недостатъци,
които да обуславят законосъобразен извод, че са налице предпоставките за задържането на
гаранцията от изпълнителя, чиято е тежестта да установи положителните факти, от които
черпи права. С оглед на това настоящият състав намира, че извличайки претендираните
права за заплащането на мораторна неустойка за неизпълнение на паричното задължение да
заплати уговореното възнаграждение в пълен размер (видно от исковата молба) ищецът е
предявил исковете за заплащане на неустойката, основавайки се твърдението, че
определеният размер на гаранцията, представлява част от общото задължение за заплащане
на възнаграждение. Ето защо съдът намира, че не е налице отклонение от диспозитивното
начало в исковия процес извършено от първоинстанционния съд, което е в състояние да
обоснове извод за недопустимост на постановеното решение, в частта в която съдът се е
произнесъл по исковете за неустойка, дължима при неизпълнение в цялост на задължението
на възложителя да заплати уговореното възнаграждение.
По отношение на наведените доводи за незаконосъоразност на атакуваното
решение и оспорващи изводите на първоинстанционния съд относно действителността на
уговорената в договорите мораторна неустойка настоящият състав намира, че същите са
основателни. От събраните по делото доказателства, неоспорени от страните по делото е
безспорно установено, че по договор № 71-Б/01.07.2013 г. и по договор № 96/01.08.2013 г. са
налице неустоечни клаузи. Релевираните възражения от ответника е за нищожност на
неустоечните клаузи поради противоречие с добрите нрави, както и че процентът следва да
се изчислява върху неплатената част.
8
В ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата
постановки по отношение на тълкуването и прилагането на нормите за нищожност на
уговорките за неустойка. Съобразно тези задължителни указания, условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка
за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В тълкувателното решение изрично
е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от
неизпълнението вреди.
С оглед на така цитираната задължителна практика, както и предвид дадените
с отменителното решение задължителни за настоящия състав указания съдът намира, че за
да се произнесе по отношение на релевираното възражение за нищожност следва да
извърши преценка на действителността на уговорките, съобразявайки се тези критерии. В
конкретния случай, видно от неоспорените от страните доказателства мораторната
неустойка е уговорена за неизпълнение на паричното задължение на възложителя да заплати
в пълен размер договореното възнаграждение за приетата работа, представляваща 5% от
общо договорените СМР. Липсва спор между страните, че изпълнението на задължението да
заплати в пълен размер възнаграждението не е обезпечено с други правни способи, като
поръчителство, залог, ипотека и др. От събраните по делото доказателства се установява, че
е налице неизпълнение на задължението, което представлява незначителна част (5%) от
общия размер на договореното възнаграждение. Извършвайки преценка на събраните по
делото доказателства, както и на наведените от тях доводи, настоящият състав намира, че
при съпоставяне на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, в конкретния случай съдът в настоящия си състав намира, че размерът
на уговорената неустойка надхвърля повече от 500% очакваните вреди от неизпълнението.
Безспорно е, че критерий за обявяване за нищожна на клаузата за неустойка поради
недоказаност на претърпените вреди от кредитора не съответства на ТР № 1/09 г. на ОСТК
на ВКС, както и на разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съгласно посоченото законово
правило на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, уреждащо зачетната неустойка, вредите от неизпълнението не
подлежат на доказване от кредитора, а очакваните от неизпълнението вреди, според
разясненията на ВКС, подлежат на преценка във всеки конкретен случай. За разлика от
преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на
парично задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното
задължение (арг. от чл. 81, ал. 2 ЗЗД), по отношение на което не може да настъпи
9
невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата
регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната
лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума (по чл. 86 ЗЗД),
независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. В този смисъл и за неустойката за
забава при неизпълнение на парична престация естеството на задължението определя и
предпоставя настъпването на вреда за кредитора. В случаите когато уговорения размер на
неустойката надхвърля в пъти законовата регламентация за обезщетяване на вредите от
неизпълнение на парично задължение следва да се приеме, че уговорената неустойка
надхвърля обезпечителна и обезщетителна функция и дава неоправдан превес на
санкционната такава. Уговорена в такъв размер неустойка следва да се приеме като
прекомерна.
Извършвайки преценка на размера на неустойката, при съобразяване на
дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, че прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди,
настоящият състав намира, че въведените от ответника по въззивната жалба твърдения, че
големият размер на неустойката се дължи единствено и само на поведението на въззивника
(неизпълнение на задължението през продължителен период) не следва да бъде споделен. В
конкретния случай този размер се предопределя както от поведението на длъжника, така и
от основата върху която е уговорено да се изчислява дължимото обезщетение за
неизпълнението на паричното задължение. Този основа (пълния размер на
възнаграждението) дава възможност да се направи обоснован извод, че уговорената
неустойка дава възможност за обогатяването на кредитора. Възприетото в задължителната
съдебна практика разрешение е последователно доразвито и в трайно непротиворечивата
казуална практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения:
№ 49 от 27.05.2012 г., постановено по т. д. № 16/11 г. на ІІ т.о.; № 298 от 31.10.2013 г.,
постановено по т. д. № 1 312 /12 г. на ІV г.о.; № 16 от 16. 06.2009 г., постановено по т. д. №
430/08 г. на ІІ т.о.; № 74 от 21. 06.2011 г., постановено по гр. д. № 541/10 г. на ІV г.о. и
мн.др., приема, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е договорна мораторна
неустойка, която е несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното
изпълнение и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски спорове.
Настоящият състав намира, че тази несъизмеримо висока неустойка може да бъде резултат
както и недобросъвестното поведение на длъжника (неизпълнение на паричното задължение
през голям период от време), така и с оглед основата върху която се прави изчислението.
Добросъвестното, съответстващо на добрите нрави е уговарянето на основа, върху която се
изчислява дължимата неустойка, да бъде неизпълнената част от паричното задължение, тъй
като именно тази част предопределя и размера на вредите, които търпи кредиторът.
Неоснователно е второто наведено твърдение за законосъобразност на
изводите на първоинстанционния съд по отношение на действителността на уговорката за
неустойка, извлечено от задължителна съдебна практика цитирана от въззиваемата страна.
На настоящият състав е известна практиката, обективирана в решение № 137 от 12.10.2015
г., постановено по т. д. 2 618/14 година на 1-во ТО, решение № 107/25.06.2010 г.,
постановено по т. д. № 818/09 т. на 2-ро ТО, решение № 35/04.04.2011 г., постановено по т.
д. № 831/09 г. на 1-во ТО, решение № 46/22.06.2010 г., постановено по т. д. № 563/09 г. на 1-
во ТО, решение № 88/22.06.2010 г., постановено по т. д. № 911/09 г. на 1-во ТО и решение
№ 12/21.03.2011 г., постановено по т. д. № 1 056/09 г. на 1-во ТО. Тази практика обосновала
изводи от конкретни дела, при които Върховния касационен съд е разгледал въпросите
свързани със сравняване размера на главницата на задължението с размера на неустойката и
моментът към който следва да се извърши това сравняване. В конкретния случай
извършването на преценката за нищожност на неустойката (поради нейната прекомерност)
се извършва към момента на неизпълнението и при съпоставяне с размера на вредите от
10
неизпълнението. Настоящият състав намира, че договорената мораторна неустойка,
изчислена върху общата стойност на договореното възнаграждение е несъизмеримо висока с
оглед на вредите, които търпи изпълнителя. Определянето на пълния размер на стойността
на извършените СМР като основа, върху която се изчислява неустойката настоящият състав
намира, че нарушава принципа на справедливост в гражданските и търговските спорове и не
може да бъде оправдано от изискването за по-голяма грижа, което следва да положи
търговеца, поради което превръща уговорената неустойка в санкция, наказание за
забавеното изпълнение на паричното задължение, несъответстваща на добрите нрави в
сравнение с търпените вреди. Предоставянето на приоритет на санкционната част на
неустойката нарушава принципа на равнопоставеност и излиза извън обезпечителната и
обезщетителната функция. Превесът на санкционната функция, основаващ се на изчисление
на неустойката върху общия размер на паричното задължение, а не въз основа на
неизпълнената част от него води до прекомерност на уговорената неустойка, което прави
уговорката за заплащане на неустойка нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното относно действителността на клаузите за неустойка в
двата договора и изведения от настоящия състав извод за тяхната нищожност поради
противоречие с добрите нрави, съдът намира, че атакуваното решение в тази част е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с
което предявените искове за заплащане на неустойка се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира, че такива се дължат на въззивника с оглед изхода на спора. С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че атакуваното решение
следва да се отмени над сумата от 7 543.13 лв. (2 978.49 лв., адвокатско възнаграждение,
3 264.64 лв., дължима държавна такса и сумата от 1 300 лв. разноски). Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 4 960 лв., представляваща възнаграждение за
един адвокат пред първоинстанционния съд и разноски. На въззивника се дължат и разноски
за производството пред Върховен касационен съд, поради което ищецът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 6 430 лв., представляваща дължима ДТ, съобразно уважената
част от касационната жалба, както и сумата от 2 400 лв. разноски. За въззивното обжалване
разноски се дължат на въззивника. Ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 6 400
лв., представляващи дължима ДТ, съобразно уважената част от жалбата, както и сумата от
8 000 лв. и сумата от 6 000 лв., представляващи разноски за един адвокат при първото и
настоящето въззивно производство.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2 198 от 04.12.2019 г., постановено по т .д. № 1 243/18 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, в частите , в които “Джи Пи груп“АД е
осъдено да заплати на „Дисси“ ЕООД (в ликвидация) сумите от: 185 500 лв. - неустойка за
забава плащането на главницата по договор № 71-Б/01.07.2013 г. за периода 27.11.2016 г. -
10. 05. 2018 г. и 136 500 лв. - неустойка за забава плащането на главницата по договор №
96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. - 10. 05. 2018 г., както и в частта, в която съдът е
присъдил разноски на ищеца над сумата от 7 543.13 лв., като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХЪРЛЯ предявените от „Дисси" ЕООД (в ликвидация), ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София ул. „Три уши" №8 срещу „Джи Пи груп" АД, ЕИК
11
********* и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 59 А искове с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 185 500 лв. - неустойка за забава
плащането на главницата по договор № 71-Б/01.07.2013 г. за периода 27.11.2016 г. - 10. 05.
2018 г. и 136 500 лв. - неустойка за забава плащането на главницата по договор №
96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. - 10. 05. 2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Дисси" ЕООД (в ликвидация), ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София ул. „Три уши" №8 да заплати на „Джи Пи груп" АД, ЕИК *********
и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 59 А сумата от 4 960 (четири хиляди
деветстотин и шестдесет) лв., представляваща възнаграждение за един адвокат пред
първоинстанционния съд и разноски, сумата от 6 430 (шест хиляди четиристотин и
тридесет) лв., представляваща дължима ДТ за касационното обжалване, сумата от 2 400 (две
хиляди и четиристотин) лв. разноски, както и да заплати сумата от 6 400 (шест хиляди и
четиристотин) лв., представляващи дължима ДТ, съобразно уважената част от жалбата,
сумата от 8 000 (осем хиляди) лв. и сумата от 6 000 (шест хиляди) лв., представляващи
разноски за един адвокат при първото и настоящето въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12