Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.
съдия
при
секретаря
Даниела Кирова и при участието на прокурор Валентин Вълков, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.н.а.х.д. № 109 по описа на съда за
С
Решение № 16 от 23.01.2019 г., постановено
по НАХД № 721 по описа за
Настоящото въззивно производство
е образувано по протест на Районна
прокуратура – Ловеч, в който се сочи, че
така постановеният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован,
тъй като от събраните доказателства по делото по безспорен начин се установява
вината на обвиняемия А.. В тази насока се акцентира на показанията на свидетелите М. М. и П. К., пред които по време на
претърсването и изземването свидетелката С. Н. заявила, че якето, в което било
намерено наркотичното вещество, било на обвиняемия. Счита, че изложеното се
потвърждава и от приложените ВДС,
изготвени от реализирано СРС, и факта, че не е
установено други лица да са имали ключ от жилището, където се е намирало якето.
Релевира се, че като доказателство за
вината на обвиняемия следва да се приеме и обстоятелството, че е осуетил
осъществяване на провеждане на полицейска проверка за управление на МПС след
употреба на алкохол или упойващи вещества, като е избягал от служителите на
МВР. Моли
обжалваният съдебен акт да бъде отменен и обвнияемият признат за виновен.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура пледира, че поддържа протеста. Счита, че
първоинстанционният съд превратно е обсъдил показанията на свидетелите К. и М.,
които и в досъдебна, и в съдебна фаза са потвърдили, че свидетелката Н. им е
казала, че якето, в което са намерени забранените вещества е собственост на
обвиняемия. Сочи, че от приложените ВДС става ясна причината обвиняемият да
осуети проверката на служителите на МВР и впоследствие да се укрие. Счита, че
доколкото СРС-то е издадено за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК същото
следва да се ползва в настоящото производство. Моли обвиняемият да бъде признат
за виновен.
В съдебно заседание се явяват
въззиваемият З.А. и защитника му адв. В.К.. Според защитата съдът е обсъдил
всички писмени и гласни доказателства и постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт. Смята, че приложените ВДС не са годно доказателствено средство,
както и правилно е приел първоинстанционният съд. Моли решението да бъде
потвърдено.
Въззиваемият поддържа изложеното
от защитата и в последната си дума моли да бъде признат за невинен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като
убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз
основата на анализ на събраните по делото доказателствени материали – показания
на свидетелите С. М. Н., С. Л. Н., М. С. М., П. Ц. К., В. Р. Д., К. Г. К. и Ц. Д.
С., обясненията
на обвинеямия З. Б. А., заключения на по изготвени дактилоскопна и
физико-химическа експертизи, както и на писмените доказателства – протокол за
претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, акт за
административно нарушение, справки за поземлен имот с идентификатор
36943.500.133, справки за съдимост и ВДС, изготвени във връзка използване на СРС.
В изпълнение
на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени
източници, Окръжен съд - Ловеч прие за установена следната фактическа обстановка:
З.Б.А. е
роден на *** г., български гражданин, неосъждан, с основно образование,
неженен, работи, с ЕГН: **********.
З.А. ***, което обитавал заедно
със свидетелката С. М. Н. и двете им деца.
На 15.11.2017 г. в сектор „ПИП“ при ОД МВР-Ловеч била
получена оперативна информация, че в лица в с. К., обл. Ловеч, между които бил и обвиняемият З.А. се
намират наркотични вещества. Било решено да се изготви специализирана
полицейска операция съвместно със служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Ловеч, за да се извърши проверка в автомобила на същия. Било установено, че обвиняемият А. притежавал два автомобила: лек автомобил марка „***
“ с per. № ********, който автомобил в повечето случай
се управлявал жената, с която той живеел на семейни
начала и от която имал две деца - свидетелката С. М.
Н., и лек
автомобил „*** “ с peг. № ******** , който управлявал лично. Била създадена необходимата
организация като от сектор „ПП“ при ОД МВР Ловеч
участвали свидетелите В. Р. Д. и С. Л. Н. - двамата на длъжност младши автоконтрольори. С тях бил изпратен и К. К. - младши полицейски инспектор в РУ МВР-Угърчин, за оказване на съдействие при осъществяване на контрол. Била
им поставена задача да се спре лек автомобил ,,*** “ с peг. № ******** ,
който трябвало да се управлява от З.Б.А.. Поради постъпил сигнал, че същият
употребявал наркотични вещества е следвало да се изпробва с техническо средство
за управление на МПС след употреба на алкохол и
наркотични вещества. Проверката е следвало да бъде извършена на първокласен път
1-4 /София -Варна/ километър 24+500, което се намира в с. Сопот, общ. Угърчин. Служителите на полицията спрели
служебния автомобил на спирката, до главния път в посока Варна, близо до
бензиностанция „Ромпетрол“ и започнали да
изпълняват задълженията си съобразно часовия график.
Около 11:40 ч. получили
сигнал, че от с. Кирчево в посока гр. Варна тръгнал лек автомобил „ *** “ с per. № ********, който се управлявал от жена. Било
им разпоредено да не спират автомобила за проверка.
Около 16:00 ч. били
уведомени, че от с. Кирчево в посока гр. Варна е
тръгнал лек автомобил ,,*** “ с per. № ******** , управляван от З.А.. Около 16:15 ч. автомобилът бил спрян за
проверка от свидетелите С. Н. и К. К., като
лекият автомобил „Мерцедес“ спрял пред служебния автомобил на
свидетелите. Свидетелят Н. отишъл към шофьорската врата, представил се и
поискал документите на водача и на автомобила за проверка. Свидетелят К. забелязал,
че в автомобила освен обвиняемия З.А., който управлявал автомобила, други лица
нямало. Обвиняемият заявил, че неговите документи и
документите на този автомобил се намирали в другия автомобил, който се
управлявал от съпругата му. Представил само застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от него автомобил. Обвиняемият А. бил поканен
да отиде до патрулния автомобил, за да бъде направена справка. Той отишъл до
там и чрез работна станция за отдалечена достъп, само по казаното от обвиняемия
ЕГН била направена справка и било установено, че същият имал неплатени глоби в размер на 100 лв. На обвиняемия било разяснено,
че ще му се направи проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. Свидетелят Н. започнал да подготвя уреда за проверка за употреба на алкохол - „Дрегер Алкотест 7510" с №
0032 и дал на обвиняемия сам да си разпечата тапата. Тогава обвиняемият А. заявил, че желае да се обади по мобилния си
телефон. Било му разрешено. Той казал, че телефонът се намирал в автомобила му. Тръгнал към него, отворил шофьорската врата, влязъл в автомобила, затворил вратата и потеглил без разрешение и съгласие от намиращите се органи
на реда. Влязъл в района на
бензиностанция „Ромпетрол“ и като видял, че
свидетелите тръгнали след него със служебния автомобил с пуснат светлинен и
звуков сигнал обърнал посоката на движение и тръгнал в посока гр. София.
Свидетелите го последвали със служебния автомобил, но той успял да вземе
преднина и те изгубили визуален контакт с него. Продължили да се движат в посока
гр. София, но до разклона за с. Кирчево не го забелязали. За това своевременно
били уведомени съответните лица. Било им разпоредено да се върнат отново на
бензиностанцията.
Около 17.00 ч. получили информация, че обвиняемият А. бил на
разклона за с. Микре и ще се качи в лек
автомобил „*** “ с per. № ********, за да се прибере. Около 18.05 ч. покрай тях минал
въпросния автомобил, но поради тъмнината и засиления трафик не могли да го
спрат. Автомобилът влязъл в бензиностанция „Ромпетрол“ и спрял. От него слезнала жена и влязла в сградата на
бензиностанцията. След това излязла от там и тръгнала в посока София.
Свидетелите получили разпореждане да спрат въпросния автомобил. След като го
спрели установили, че той се управлява от С. М. Н. от с. Български извор.
Извършили проверка вътре, но обвиняемият А. го нямало. Придружили със служебния автомобил,
автомобилът, управляван от Н., до с. ***.
На 15.11.2017 г. в 21:10 ч. било извършено претърсване на основание чл. 160
и следващите от НПК в жилище, находящо се на ул. ***, като вследствие от
това във вътрешен джоб на черно яке с
надпис „Adidas“, окачено на закачалка, намираща се
в коридора на първия жилищен етаж на къщата се намерило прозрачно полиетиленово
пликче, в което се виждало бяло, кристало-образно вещество, като при тестване с полеви тест ,,DETECT 4 DRUGS“, индикаторът се оцветил в жълт цвят, отговарящ на амфетамин. Пликчето със съдържащото се в него вещество
било иззето, поставено в друг полиетиленов плик, запечатан в присъствието на
вещите лица. Самото яке също било иззето и поставено в хартиен плик
и етикирано в присъствието на поемните лица.
В шарена платнена чантичка с надпис „Adidas“, закачена за дървен корниз на прозорец на помещение,
намиращо се на първия жилищен етаж и обособено като дневна, били установени 5 бр. хапчета, с различна форма и цвят. Същите били
иззети и поставени в полиетиленов плик, който се етикирал в присъствието на
поемните лица.
Извършените действия били одобрени с Определение №
796/17.11.2017г. по ЧНД № 1136/2017г. по описа на Районен съд - Ловеч.
Съгласно заключението на
изготвената по досъдебното производство физико-химична
експертиза от експерт на БНТЛ - ОД МВР-гр. Плевен било установено, че представеното за
изследване бяло кристално, прахообразно вещество в полиетиленовия плик съдържа амфетамин
с тегло 1, 236 гр., като стойността му била 37,08 лв. За другите хапчета
било установено, че в тях не се констатира наличие
на амфетаминови производни и на кокаин, но не могат да бъдат
идентифицирани по съдържание поради липса
на нужната техника. За другите хапчета е установено, че в тях не се
установява наличие на амфетаминови производни и на кокаин,
но не може да се извърши идентификация на представеното за изследване вещество поради липса на идентификационна техника.
От изготвена на досъдебната фаза
дактилоскопска експертиза не се установява дактилоскопни следи по
полиетиленовото пликче.
Амфетаминът е високорисково наркотично вещество,
включено в ЗКНВП подлежащо на контрол
съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 година,
изменена с Протокол от
С постановление от 05.04.2018 г., влязло в сила на 07.06.2018
г., било частично прекратено досъдебното производство за престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК.
Настоящата
инстанция в изпълнение на задълженията извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници:
От
показанията на свидетелите Н., Д. и К. – тримата служители на МВР и участвали в
специализираната акция, касаеща спиране на управлявания от обв.А. л.а.”***”, с
цел извършване на проверка за употреба на наркотици и/или алкохол, се
установяват факти, нямащи отношение към инкриминираното деяние. Така тримата
свидетели сочат, че на 15.11.2017 г.
на ПП –І-
Фактологията
по извършеното претърсване и изземване се установява от показанията на
свидетелите М., К. и Н., а именно, че на 15.11.2017 г. в жилище, находящо се на
ул. „*** било извършено претърсване, при което било
установено черно яке с надпис Адидас, в което било намерено бяло прахообразно
вещество, което при полеви тест дало индикация, че съдържа амфетамин, като
якето и веществото заедно с плика били иззети. Изложеното от тях се потвърждава
от съставен протокол от 15.11.2017 г., в
който подробно са описани иззетите вещи и който е бил одобрен по предвидения в
чл.161, ал.2 от НПК ред с определение № 796/17.11.2017 г. по ЧНД № 1136/2017 г.
по описа на РС-Ловеч и от изготвената физико-химична експертиза, която съдът изцяло кредитира, като пълна и извършена от компетентно
лице и неоспорена от страните. По делото няма спор, а и от приложените писмени
доказателства – скици, и показанията на свидетеля Ц. С., че жилището е било
обитавано трайно от обвиняемия и свидетелката Н. заедно с двете им деца. С
оглед на изложеното съдът изцяло кредитира показанията на тримата свидетели в
частта, че на процесната дата в черно яке с надпис „Адидас“, намиращо се на закачалка
в дома обитаван от обвиняемия, е бил открит полиетиленов плик с бяло
прахообразно вещество – амфетамин.
Налице е
противоречие между показанията на свидетелите М. и К. – служители на МВР, от
една страна, и свидетелката Н. – съжителстваща на семейни начала с обвиняемия.
Така според свидетелите М. и К. след откриване на веществото Н. била запитана
чие е това яке, при което тя отговорила, че е на обвиняемия. При разпита си Н.
е заявила, че не знае чие е това яке и е отрекла да е заявявала, че е на обв. А..
За констатираното противоречие първоинстанционният съд е допуснал и извършил
очна ставка между тримата свидетели, при която всеки от тях поддържа предишните
си показания. Следва да се посочи, че изложеното от свидетелката се потвърждава
от отразеното в протокола - „Иззетото яке не съм виждала да е на бащата на
децата ми и считам, че не е негово. Не мога да кажа на кого е”. В тази връзка
райнонният съд е провел разпит на двете поемни лица – Ц. и М., като същите са
отрекли пред тях въобще свидетелката да е била питана чие е якето, още по-малко
да е отговаряла утвърдително. Настоящата инстанция споделя становището на
проверяваната, че в качеството си на свидетели М. и К. следва да изложат личните
си възприятия за случилото се, а не да пресъздават изявления на други лица. С
оглед на изложеното и съдът не кредитира показанията им в частта, в която се
твърди, че свидетелката Н. им заявила, че процесното яке е на обвиняемия.
От
обясненията на обвиняемия А., които безспорно следва да се разглеждат и в
светлината на опит за изграждане на защитна теза, се установява, че в жилището
са пребивавали за кратки периоди и други лица. Изложеното от него намира
подкрепа само в показанията на свидетелката Н., което макар да не прави
изложеното от него автоматично правдоподобно, създава ангажимент за
разследващите и прокуратурата да ангажират доказателства в обратната насока,
което те са сторили. Следва да се посочи, че от мястото откъдето е било иззето
якето са били налице и други дрехи, като не е установено чии са. На следващо
място била е назначена дактилоскопна експертиза, която не е установила следи,
свързващи обвиняемия с процесната вещ. Посоченото в допълнително разколебава
тезата на обвинението, че якето е било ползвано от А..
Въззивната и
инстанция се съгласява и с извода на районния съд, че свидетелят П. К. е
следвало съгласно чл.118, ал.2 от НПК да бъде изключен от кръга на лицата,
които могат да имат качеството на свидетели, доколкото е извършил проверка по
ЗМВР на л.а.”*** ” с рег. № ********, ползван от свидетелката Н. на 15.11.2017
г., за което е съставил и протокол, като проверката е била във връзка с
постъпила оперативна информация, че в с.*** може да се намират забранени
вещества, както и във връзка с последващо претърсване на имота.
В хода на
досъдебното производство не са допуснати нарушения, които да опорочават
извършеното претърсване в дома на обв.А., съставеният протокол от 15.11.2017 г.
отговаря на изискванията на чл.161, ал.2 от НПК, одобрен е по предвидения в
закона ред и срок от РС-Ловеч, като от разпита на поемните лица се установяват
безспорно извършените действия и възприетите от тях обстоятелства, свързани с
откриването и изземването на наркотичното вещество.
Съдът се
съгласява и с извода на районния съд по
отношение на приложеното по досъдебното производство веществено доказателствено
средство /ВДС/, изготвено въз основа на реализирано СРС, а именно, че същото не
следва да се ползва в настоящото производство. Така с оглед разпоредбата на
чл.172, ал. 2 от НПК специалните разузнавателни средства се използват, когато
това се налага при разследване на тежки умишлени престъпления, изрично изброени
в този текст, като в чл.173 и сл. от НПК и Закона за специалните разузнавателни
средства е уредена процедурата по искане и разрешение за използване на СРС, ред
и срок за прилагането им за нуждите на наказателното производство, както и
доказателствената сила на данните, получени при използване на специалните
разузнавателни средства. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал. 2 от НПК не могат
да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен
ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал.2 от НПК. Съгласно чл. 177, ал. 3 от НПК за доказване на тежко умишлено престъпление
по чл. 172, ал. 2 могат да се ползват и данните, получени при прилагане на
специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по
искане на орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни
средства. Съобразявайки изискванията,
които законодателят е въвел с цитираните разпоредби, настоящият състав споделя
виждането, че изготвеният протокол за ВДС, приложен към досъдебното
производство не може да бъде използван за доказване на престъплението, за което
е повдигнато обвинение на обв. А. и е внесено постановление на прокурора по
реда на чл. 375 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като
обвинението по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, с
което А. е предаден на съд не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
При изложените факти и доказателственият
анализ, на който те се основават, въззивната инстанция прие от правна страна следното:
Правилен е
изводът на проверяваната инстанция, че по делото не се доказа по безспорен
начин, че обв. З.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
По делото по
безспорен начин единствено се установи, че в яке намиращо се в жилището на
обвиняемия е открито забранено вещество – амфетамин. Това, което остана
недоказано е каква е връзката между това вещество и обв. А.. Държането като
форма на изпълнение на инкриминираното деяние се изразява в съзнателно
упражняване на фактическа власт върху предмета на престъпление и действително
съгласно съдебната практика не е необходимо деецът да има непрекъснат физически
контакт с предмета на престъплението, но следва да има реална възможност да се
разпорежда с него, респективно да изключи такива действия от страна на трети
лица. В конкретния случай това изискване на закона не е изпълнено. Предвид
обстоятелството, че наркотичното вещество не е намерено в обв. А. или в негови
лични вещи, тъй като липсват доказателства относно принадлежността или
ползването на въпросното черно яке „Адидас”. На следващо място не се установи
дори същият да е употребил подобно вещество, каквато теза развива прокуратурата
с оглед поведението му при проверката, което, следва да се посочи, че не би
довело автоматично до доказване на обвинението при наличните доказателства.
Поради изложените съображения
настоящата инстанция не приема съображенията на представителя
на прокуратурата в съдебно заседание, че събраните доказателства оформят
непрекъсната верига от обстоятелства, доказващи виновността на обвиняемия. С
оглед на изложеното първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, като е признал за невиновен обв. А..
По вещестсвените
доказателства и разноските:
Настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че следните веществени доказателства:
полиетиленов плик, надписан и запечатан със силиконов печат „105-РДВР-ПЛЕВЕН”,
съдържащ амфетамин с нетно тегло
При извършената, на основание чл.
314 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 23.01.2019 г., постановено по НАХД № 721 по описа за
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1…………………………
2…………………………