Русенска районна прокуратура е
обвинила лицето В.И.Д. *** в това, че на 21.04.2012 г. и 04.04.2013 г. в гр.
Русе като длъжностно лице - изпълнителен директор на «Агропродукт» АД Русе, в
условията на продължавано престъпление на два пъти в кръга на службата си
съставил официални документи -служебна бележка изх. № 09/21.04.2012 г. и
Удостоверение изх. № 002/04.04.2013 г., в които били удостоверени неверни
обстоятелства - че В.И.Т., ЕГН ********** работи в “Агропродукт” АД Русе като
охранител и е получавал трудово възнаграждение, с цел да бъдат използвани пред
служба «Миграция» при ОД МВР Русе като доказателства за обстоятелства–
престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за
виновен, дава обяснения, в които твърди, че не е извършил престъпление, макар
формално да е осъществил състава на престъплението по чл.311 от НК.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.И.Д. е роден на *** ***,
български гражданин е, с висше образование, неженен, ЕГН **********, не е осъждан.
Подс. В.Д. е изпълнителен директор на “Агропродукт”
АД, като предметът на дейност е производство, изкупуване, обработка, съхранение
на земеделска продукция и търговия в страната и чужбина. Счетоводното
обслужване на дружеството се осъществява от “***” ЕООД. Към 2011 г. в
дружеството се водят ведомости за заплати, като възнагражденията на служителите
не се изплащат по банков път.
Д. и свид. Т. се познават от
няколко години. Към края на 2011г. свид. Т. е назначен на трудов договор в
дружеството, управлявано от подсъдимия, но върху него липсва подпис на Д.. За
положения труд Т. получава един път възнаграждение, за което се подписва във
ведомостта за заплати.
През м. април 2012 г. Т. трябва
да подаде в ТЗ “Миграция” гр. Русе искане за заверка на покана – декларация за
частно посещение на лицето С.О., който живее на семейни начала с неговата
дъщеря. В тази връзка иска от Д. да му бъде издадена служебна бележка, че
работи в дружеството и получава трудово възнаграждение, тъй като това е един от
изискуемите документи. Д. и Т. отиват заедно в счетоводната къща, която
обслужва дружеството, където свид. Т.И. му издава служебна бележка изх. №
09/21.04.2012 г., която да му послужи пред ТЗ “Миграция”, за това че Т. полага
труд във фирмата и е получил възнаграждение за месеците януари, февруари и март
2012 г. Подписва я, след което я поднася за подпис и печат на подс. Д..
Въпреки, че съзнава, че свид. Т. реално не работи в дружеството, Д. подписва и
подпечатва документа.
На 21.04.2012 г. свид. Т. отива в
ТЗ “Миграция”, където подава искане за заверка на покана – декларация за
посещение на чужденец, а заедно с това и издадената му служебна бележка.
Документите са приети от М.Д. –
системен оператор в службата. След като преписката е докладвана на свид. К.П.,
той я разпределя на полицейски инспектор П. П., който трябва да удостовери, че
посочените в декларацията от Т. данни за имотното му състояние са верни. На
24.02.2012 г. свид. К.П. заверява поканата – декларация и на следващия ден Т. я
получава лично.
Една година по – късно свид. Т.
отново иска от Д. по повод гостуване на чужд гражданин удостоверение, че работи
в дружеството и такова му е издадено с изх. № 002/04.04.2013 г., но Т. разбира,
че не му е необходимо и не го представя пред ТЗ “Миграция”. Удостоверението е
изготвено от свид. Т.И. и подписано от подс. Д..
Тъй като не получава трудово
възнаграждение, свид. Т. подава жалба в Инспекцията по труда Русе, от където
извършват проверка, свързана с трудовото досие на В.Т.. Проверката завършва с
протокол, в който от Инспекцията дават предписание на подсъдимия да извърши
заличаване на всички подадени данни относно персонален регистър по ЕГН-то на Т..
Свид. И. подготвя дискета със заличаващи записи за периода, през който
разполага с данни за осигуряването на Т. и я предоставя на Д., който трябва да
я представи в НАП. От Инспекцията по труда информират Т. за резултата от
проверката и след като научава, че трудовият му договор е заличен, решава да
търси правата си по съдебен ред. Образувано е гражданско дело в РС Русе, по
което след като се снабдява със справка от ТД НАП разбира, че има подадени
данни за осигурителния му доход за периода 01.11.2011 г. – 31.12.2012 г., както
и че освен че трудовият му договор е заличен, са заличени и данните за
осигурителния му доход.
Към исковата молба Т. представя
издадените му от Д. служебна бележка изх. № 09/21.04.2012 г. и удостоверение
изх. № 002/04.04.2013 г., за да докаже, че съществува трудово правоотношение с
“Агропродукт” АД.
По жалба на Т. е образувана
преписка в ОД МВР Русе. При извършената проверка са снети обяснения от
подсъдимия, който още тогава признава, че е съставил тези документи, защото е
бил помолен от Т., като е съзнавал, че съдържат невярна информация, но не се
признава за виновен в извършване на престъпление.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, като в тази насока е взел предвид
показанията на свид. Т., И., Р.П., К.П., В.Т. и обясненията на подсъдимия,
както и писмените доказателства и доказателствени средства по делото – трудов
договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ до ТД
НАП, справка за осигурителния доход за социално осигуряване за В.Т., справка
данни за осигуряването по ЕГН, копие от трудова книжка, уведомление от
Инспекцията по труда Русе до свид. Т., служебна
бележка изх. № 09/21.04.2012 г. от “Агропродукт” АД, удостоверение изх. №
002/04.04.2013 г. от “Агропродукт” АД, заявления до НОИ и ТД НАП от В.Д.,
констативен протокол от НОИ, решение по гр.д. № 8043/2013 г. на РРС, покана –
декларация за частно посещение на чужденец в РБългария, свидетелство за
съдимост, автобиография. Факти от предмета на доказване се установяват и от
заключенията на назначените по делото експертизи.
От свидетелството за съдимост и
автобиография се установява съдебното минало и семейното положение на
подсъдимия.
От заключението на експертизите
се установява,че подписите, положени в графа “Гл. счетоводител” върху служебна
бележка изх. № 09/21.04.2012 г. от “Агропродукт” АД и удостоверение изх. №
002/04.04.2013 г. от “Агропродукт” АД, както и в трудовия договор, сключен
между “Агропродукт” АД и свид. Т. са
положени от свид. И., а подписите за “Изпълнителен директор” върху същите тези
документи са положени от подс. Д..Същия факт се установява и от показанията на
свидетелката и обясненията на подсъдимия.
От обясненията на подсъдимия и
показанията се установява поведението и действията на подсъдимия в периода 2011
г. – 04.04.2013 г.,писмените и гласни уговорки между него и свид.Т..
Предвид изложеното, съдът прави
следните правни изводи:
Посредством действия подс.Д. е осъществил
обективните признаци от състава на престъплението по чл.311 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 21.04.2012 г. и 04.04.2013 г. в гр. Русе като
длъжностно лице - изпълнителен директор на «Агропродукт» АД Русе, в условията
на продължавано престъпление на два пъти в кръга на службата си съставил
официални документи -служебна бележка изх. № 09/21.04.2012 г. и Удостоверение
изх. № 002/04.04.2013 г., в които били удостоверени неверни обстоятелства - че В.И.Т.,
ЕГН ********** работи в “Агропродукт” АД Русе като охранител и е получавал
трудово възнаграждение, с цел да бъдат използвани пред служба «Миграция» при ОД
МВР Русе като доказателства за обстоятелства,като деянието представлява
маловажен случай.
Полагайки подписа си в бланковите
документи – служебна бележка изх. № 09/21.04.2012 г. и удостоверение изх. №
002/04.04.2013 г. от “Агропродукт” АД в графите „Изпълнителен директор” подс.Д.
лично е участвал в съставянето на документите.Подписвайки ги той е удостоверил
авторството си върху документите. Съзнавайки,че удостовереното в тези документи
не съответства на обективната действителност той ги е създал точно за да
удостоверят неверните обстоятелства - да удостоверят наличието на трудово
правоотношение между управляваното от него дружество и свид. Т..
Въпреки,че формата и редът за
съставяне на удостоверението не са установени с нормативен акт,то те следва да
се приемат като официални документи,тъй като съставени в този си вид те са
утвърдени от въведената практика за удостоверяване на обстоятелства свързани с
полагането та труд и получаването на трудово възнаграждение и създадени от
ръководител са напълно годни да създадат заблуждение у другиго,че през
обозначените в тях периоди лицето е работило в конкретната фирма и получавало
трудово възнаграждение.каквато е задължителната практика в Постановление
№3/82г. на Пленума на ВС т.3.
Подсъдимият е извършил две
отделни деяния чрез съставянето на удостоверение и служебна бележка.Деянията са
извършени през непродължителен период от време при еднородност на обстановка и
вина.С всяко едно от тях се осъществява състава на едно и също престъпление
като второто се явява продължение на предшестващото.
Вземайки предвид всички
обстоятелства, свързани със съставянето на неистинските документи, между които
са целта на съставянето на документите,значимостта на засегнатите права и
обществени отношения,както и данните за личността на дееца,съдът намира,че
извършеното от подс.Д. престъпление представлява маловажен случай.На първо
място се следва да се отбележи че чрез създаването им не са засегнати чужди
права и в ниска степен са увредени обществените отношения свързани с
документооборота.От гледна точка на извършителя, престъплението е извършено от
лице с ниска степен на обществена опасност.Подс.Д. не е осъждан за престъпления
от общ или частен характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност.Липсват каквито и да е доказателства за извършени от него противообществени
прояви.Всички тези обстоятелства сочат на обективните и субективни критерии
посочени от законодателя в разпоредбата на чл.93 т.9 от НК и извършеното
престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи.Наличието на конкретна квалификация в разпоредбата на
чл.310 ал.2 вр. ал.1 от НК даде възможност въз основа на посочените по-горе
аргументи съдът да приеме,че действията извършени от подс.Д. от обективна и
субективна страна се изпълват от обективните признаци от състава на
престъплението по чл.311 ал.2 вр. ал.1 от НК в условията на продължавано
престъпление.
Горният извод дава основание на
съда да приеме,че подс.Д. не е осъществил състава на престъплението по чл.311
ал.1 от НК,поради което следва да бъде оправдан по това обвинение.
От субективна страна
престъплението е извършено от подс.Д. при пряк умисъл с конкретна
цел.Съзнавайки,че документите са съставени като им е придаден вид,че представляват
конкретно писмено изявление,подс.Д. се е подписал в съответните графи за изпълнителен
директор като е съзнавал,че чрез действията си придава на документите правно
значение като основната му цел е била тези документи да удостоверят точно
посочените в тях неверни обстоятелства.
По отношение на наказанието за
извършено престъпление по чл.311 ал.2 от НК,съдът отчете следните
обстоятелства:
Сравнително ниската степен на
обществена опасност на деянието и дееца обуславят налагане на алтернативното
наказание – пробация.
При индивидуализацията на
наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените
признания и липсата на вредни последици, отегчаващи – няма.При наличието на
тези обстоятелства,съдът определи срока на пробационните мерки на минимума на
предвидения срок.При определяне на пробационните мерки,съдът прецени,че следва
да се наложат двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: