Р Е Ш Е Н И Е
№ 1972
Гр. П., 19.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Антония Стоева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04139/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Р.В.М.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 2 039,30 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***,
с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 368,50 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
29.03.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 02539/2019 г. по описа на Районен
съд – П., НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 10.04.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Р.М. оспорва предявените искове с твърдението, че
част от сумите – вземането за главница за периода от 01.05.2014 г. до
28.02.2016 г. и лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 29.03.2017 г.
са недължими като погасени по давност. Поддържа, че останалата част – главница
в размер на сумата от 66,86 лв. за месец април 2016 г., сумата от 5,03 лв.
законна лихва за забава върху тази главница, сумата от 0,89 лв. законна лихва
за забава върху главницата от 10.04.2019 г. до 31.05.2019 г. /сочена като дата
на плащане/ и сумата от 2,73 лв. съразмерно разноски, също са недължими като
заплатени от М. на ищцовото дружество в хода на процеса – на 31.05.2019 г. С
тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си, поддържа изцяло предявените искове. Не оспорва частичното плащане от
ответницата, както и, че с общо заплатената от нея сума са погасени вземанията
по размер и период съгласно посоченото в отговора на исковата молба.
Ответницата, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковите претенции и отправя искане за отхвърлянето им,
респ. за частичното прекратяване на делото като недопустимо. Претендира
разноски за настоящия процес в пълен размер, както и за заповедното
производство съразмерно с частта от вземанията, погасена по давност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във
връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира,
че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
В
тази връзка съдът счита за неоснователни доводите на ответницата за
недопустимост на настоящото производство в частта, имаща за предмет главницата
и лихвата за забава, която според твърденията в отговора на исковата молба е
заплатена от М. в хода на заповедното производство. При запознаване със
съдържанието на депозираното от последната възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК се
установява, че същата изрично е оспорила вземанията по заповедта – в една част
с твърдението за погасяването им по давност, а в друга част – като погасени от
нея чрез извършено плащане. Наред с това, във възражението изрично е посочено,
че длъжникът оспорва сумите /без конкретизация/ по основание и размер. С оглед
така наведените оспорвания, съдът намира, че с възражението си Р.М. е оспорила
изцяло дължимостта на процесните вземания на различни правни основания, което
прави процесуално допустими предявените искове по реда на чл. 422 ГПК.
Същевременно, от ответницата не е подадено възражение по чл. 414а ГПК с
приложени доказателства за частично плащане на сумите по заповедта в
двуседмичения срок от връчването ѝ, нито такива твърдения са наведени в
подаденото възражение по чл. 414 ГПК, за да се приеме, че в посочената част не
е налице възразяване по смисъла на законовата разпоредба и впоследствие
предявените искови претенции за тази част от сумите да са предявени при липса
на правен интерес от търсената защита. Ето защо, съдът приема, че такъв е
налице по отношение на исковете в тяхната цялост, което обуславя разглеждането
им по същество.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Между
страните не се спори, че през исковия период ответницата е била собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот и, че ищцовото дружество е доставило до
имота топлинна енергия, която възлиза на твърдяната от него цена. С проекта за
доклад по делото, обективиран в определението от 03.09.2019 г. и обявен за
окончателен такъв, с оглед липсата на оспорвания и възражения от страните, тези
обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Наред с
това, правата на Р.М. върху имота следват и от данните, съдържащи се в приетия
по делото /в заверено копие/ Нотариален акт за замяна на недвижими имот № ***,
дело № ***г. на нотариус М.М. съгласно които настоящата ответница Р.М. е
придобила собствеността върху имот с адрес: гр. П., ул. „***от лицата Д.В.и В.В.срещу
прехвърлянето на собствеността върху свой недвижим имот. По делото не се спори,
че между двата административни адреса – на имота по нотариалния акт и на имота
по исковата молба е налице идентичност.
Не
е спорно, а от представената от ответницата и приета по делото вносна бележка
от 31.05.2019 г. се установява, че последната е заплатила на ищцовото дружество
сума в общ размер от 70,48 лв. с вписано основание за това: „главница, лихви и
разноски по ч. гр. дело №
2539/2019 г.“
Предвид
изложеното и с оглед изричното твърдение от представителя на ищцовото дружество,
че с платената сума са погасени главница и лихва по размери и периоди, посочени
от ответницата, съдът приема, че с преведената сума в общ размер от 70,48 лв. М. е погасила част от главницата – в размер
от 61,83 лв. за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., начисленото върху
същата обезщетение за забава в размер от 5,03 лв. за периода от 09.06.2016 г. до 29.03.2017 г. /с
оглед данните от извлечението от сметка за абонатен № ***, удостоверяващо
конкретните месечни задължения и падежите им/, както и законната лихва за
забава върху тази главница, дължима за периода от датата на подаване на
заявлението – 10.04.2019 г. до 31.05.2019 г. /датата на плащането/, възлизаща
на сумата от 0,89 лв.,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен лихвен
калкулатор. Останалата платена сума от 2,73 лв. следва да бъде съобразена при
определяне разноските по делото.
Изясни
се, че за останалата част от вземанията – главница в размер на сумата от 1 977,47 лв. за периода
от 01.05.2014 г. до 31.03.2016 г. /доколкото вземанията за месец март са с
отрицателна величина и не са изрично посочени от ответницата, но следва да
бъдат съобразени като размер, доколкото очертават останалата част от периода/ и
лихва за забава в размер от 363,47 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
29.03.2017 г. върху тази главница, ответницата въвежда правопогасяващо
възражение с твърдение, че тази част от вземанията е недължима поради погасяването им
по давност. Съдът намира това възражение за основателно, предвид следните
съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда. В настоящия случай вземането, представляващо стойност на топлинна
енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.04.2019
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасено по давност е цялото вземане за главница,
претендирано за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2016 г. /чийто краен падеж е
настъпил преди 09.04.2016 г. – три
години преди датата на заявлението/. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед
акцесорния му характер погасено по давност е и вземането за законна лихва за
забава в размер на сумата от 363,47 лв.
Изложеното
обуславя извода, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни – поради
плащане на част от сумите в хода на процеса /обстоятелство, съобразено от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК/ и поради погасяването на останалата част по давност,
поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отговорността за разноски:
Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство. При този изход на спора право на разноски в
заповедното производство имат и двете страни – ищецът според вземанията,
погасени чрез плащане след образуването му, а ответницата – според вземанията,
погасени по давност. На ищцовото дружество
се следват разноски в размер от 2,73 лв. Същите не следва да бъдат присъждани,
с оглед плащането им от ответницата като част от общо платената сума от 70,48 лв. на
31.05.2019 г. В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата от
306,25 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание погасителна
давност. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното възнаграждение в размер от 400
лв. и намали същото до минималния размер от 315 лв., определен съгласно чл. 7,
ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване с характера на извършените
действия – подаване на възражение и липсата на фактическа и правна сложност на
делото. В полза на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени и сторените разноски в исковото производство в размер на сумата от
400 лв., чието заплащане следва от отразеното в договора за правна защита и
съдействие от 05.08.2019 г. /л. 15 от делото/ плащане на сумата в брой. Съдът
намира, че така претендираният размер е в рамките на минималния, установен в
чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредбата. Сторените от ищцовото
дружество разноски в исковия процес следва да останат за негова сметка, предвид
отхвърлянето на исковете и при съобразяване на момента на осъщественото
частично плащане на сумите.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. Мошино срещу Р.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че Р.В.М. *** АД сумата от 2 039,30 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 368,50 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
29.03.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 02539/ 2019 г. по описа на Районен съд – П.,
НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
10.04.2019 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Р.В.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***, ***сумата
от 306,25 лв., представляваща
сторени разноски по ч. гр. дело №
02539/2019 г. по описа на Районен съд – П., НО и сумата от 400 лв., представляваща сторени разноски в настоящия процес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 02539/2019
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: