Решение по дело №474/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 138
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 15 януари 2022 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20211420200474
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. **********, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:**********
при участието на секретаря **********
като разгледа докладваното от ********** Административно наказателно
дело № 20211420200474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от В.
ИВ. В. от гр.********** срещу Наказателно постановление №21-0967-000550 от
********** г. на Началник група на ОД на МВР **********, сектор „Пътна полиция”
**********, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за Движение по пътищата
/ЗДвП/, на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
глоба в размер на 500.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Твърди се, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като не е
посочена конкретната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта. Поддържа се,
че съществува допустим процент на грешка от всяко изследване с техническо средство
или по друг начин заложен в чл.774 от Наредбата за средства за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол.
Ответната страна – Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР ********** не
взема становище по жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена
от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена
следната фактическа обстановка:
На ********** г. около 02:10 часа в гр. ********** на бул. „**********“ до
бл.62 с посока на движение към ул. „**********“, П.А. и Т.Б. – мл. автоконтрольори
към сектор „Пътна полиция“ – ********** спрели за проверка В. ИВ. В. – водач и
собственик на лек автомобил ********** с рег.№ **********. На място бил извикан и
1
С.Н. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.**********.
При извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер ARDN 0015, същото отчело положителна проба 0.61 промила в издишания
въздух, като пробата била показана и видяна от водача. Пробата била извършена в
02:29 часа на ********** г. Издаден е талон за медицинско изследване с номер
**********.
Изготвена била химическа експертиза, резултатът от която била обективирана в
Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта №128 от 14.04.2021 г. на Специализирана химическа лаборатория при ЦСМП-
Плевен, а именно 0.52 промила концентрация на етилов алкохол в кръвта.
За констатираното нарушение бил издаден АУАН №********** от **********
г., съставен от свидетеля С.Н..
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление №21-0967-000550 от ********** г. на Началник група на
ОД на МВР **********, сектор „Пътна полиция” **********, с което за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за Движение по пътищата на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите, извършили проверката на
жалбоподателя, П.А. и Т.Б. и С.Н..
В хода на съдебното производство е извършен повторен химически анализ за
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача В.В., съгласно протокол
за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
№128К/29.07.2021 г., съгласно който в получената за изследване кръв е установен
етилов алкохол в концентрация от 0.52%.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН №********** от **********г., Наказателно
постановление №21-0967-000550 от ********** г., талон за изследване №**********
на В.В. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0015,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол или наркотични вещества и техни аналози от ********** г., протокол за
химическо изследване №128 от 14.04.2021 г. за определяне на концентрация на алкохол
в кръвта на В.В., протокол за химическо изследване №128К/29.07.2021 г. за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта на В.В. протокол за предаване и
приемане на документи и биологични проби по реда на Наредба №1 от 19 юли 2017 г.,
справка за нарушител/водач, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, показанията на свидетелите П.А., Т.Б. и С.Н., които са
еднопосочни, безпротиворечиви и подкрепят събрания по делото доказателствен
материал.
НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност
на административнонаказващия орган и актосъставителят следва от така представената
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа
всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно
2
с обстоятелствата, при които е извършено. В наказателното постановление е посочена
точната стойност на концентрацията на алкохол на жалбоподателя в кръвта, отчетена
както с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0015 –
0.61 промила, така и резултатът от изготвената химическа експертиза-0.52 промила.
Безспорно поведението на жалбоподателя е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, съгласно която в приложимата редакция на водача на пътно превозно
средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози и подлежи на санкция. Съгласно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП в случая
значим е резултат от кръвното изследване съгласно Наредба № 30 от 2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства и същият определя наказуемата концентрация, както е
отчетено в наказателното постановление.
Правилно е квалифицирано деянието с оглед текстовото му описание,
посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочена е
санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. След като е сезиран с оспорване, при
служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съдът провери изначално неговата валидност.
По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В случая по надлежния начин е било
установено, че В.В. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в на
издишания въздух 0.52 промила, с което безспорно е бил в нарушение, като
установеното количество концентрация на алкохол попада в границите определени с
нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

По направеното в жалбата възражение за допустим процент на грешка от всяко
изследване с техническо средство или по друг начин заложен в чл.774 от Наредбата за
средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съдът следва да
отбележи, че нито административният орган, нито съдът дължи приспадане на
допустимите грешки и отклонения по Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Допусканите отклонения, които при това са и с
отрицателен, но и с положителен знак, имат значение за метрологичния контрол и за
резултата от него, т.е., при решаване на въпроса дали анализаторът за алкохол е
3
преминал проверката успешно и годен ли е за използване за установяване употребата
на алкохол. След като при контрола на средството за измерване е
установено съответствието му с техническите и метрологичните изисквания към него и
това е удостоверено със съответен знак по чл. 846 от същата наредба, то е годно да
бъде използвано за установяване концентрацията на алкохол в кръвта по реда,
предвиден в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. В този смисъл, ако отчетеното при
проверка показание на техническото средство не бъде оспорено и не е упражнена
възможността концентрацията на алкохол в кръвта да се установи чрез някой от
алтернативните начини – с доказателствен анализатор или химическо изследване, то
меродавно е отчетеното показание от техническото средство, тъй като именно такъв
ред е предвиден в цитираната наредба. В противен случай определящ е резултатът от
доказателствения анализатор или химическото изследване. Съдът не може да приеме
нарушението като маловажен случай, доколкото шофирането в нетрезво състояние е от
най-честите причини за възникването на ПТП и прилагането на чл. 28 ЗАНН няма да
съответства на личната и генералната превенция.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда за извършено нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, при наличието на алкохол от 0,5 до 0,8 на хиляда, налагането
на глоба в размер на 500.00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Съдът е на мнение, че наложените на жалбоподателя административни
наказания са правилно определени и съответстват на извършеното от него нарушение.
Относно отнетите на нарушителя 10 точки, то същите са били правилно определени,
съгласно Наредба N Iз-2539 на МВР.
При тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0967-000550 от **********
г. на Началник група на ОД на МВР **********, сектор „Пътна полиция” **********,
с което на В. ИВ. В. с ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
Движение по пътищата, на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 500.00лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.********** в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Районен съд – **********: _______________________
4