№ 570
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000504080 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 658 от 24.01.2020г., постановено по гр.дело №10023/2018г. на
Софийския градски съд, I ГО, 15 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено
да плати на Д. С. Д. по конкретно посочена банкова сметка, на основание чл.432,
ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, обезщетение за вреди, причинени при ПТП от
31.12.2017г. в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а.
„Опел“ с рег. № РВ 1488 К, както следва: сумата 15 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2018 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 15
000 лева до претендрианите 50 000лева; сумата 879,87 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2018г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените
879,87 лева до претендираните 1759,73 лева; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД е осъдено да плати на адв. К.А.Д. адвокатско възнаграждение
в размер 645,67 лева за първоинстанционното разглеждане на делото; на
основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да плати по
сметка на СГС сумата 728,19 лева за държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Д.
С. Д. е осъден да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата 385,43 лева –
разноски за първоинстанционното производство.
Решението на СГС е постановено при участието на Т. Г. В.-трето лице-
помагач на страната на ответника.
1
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от Д.
С. Д., чрез пълномощника адв. К.Д., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, сочи, че
съдът е определил силно занижено по размер обезщетението за неимуществени
вреди, като не е съобразил в пълна степен вида и броя на причинените при ПТП
травматични увреди, продължителността на лечебния и възстановителен период,
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, негативните
преживявания на ищеца след инцидента. Оспорва извода на съда, че ищецът е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и смята, че определената
степен на принос 50% е необоснована, тенденциозна и в противоречие с
житейската и правна логика. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде
отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените искове-за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, бъдат уважени в пълен размер. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД и Т. Г. В.-трето лице помагач на страната на ответника, не са
взели становище по въззивната жалба.
Решението на СГС в частта, с която ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено
да плати на Д. С. Д., на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, с,мата 15
000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 879,87 лева-
обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 31.12.2017г. в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Опел“ с рег. №
РВ 1488 К, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.06.2018г. до
окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. С. Д. с искова молба, с която
против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД са предявени искове с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер 50 000 лева и за имущeствени в размер 1 759,73 лева, причинени при ПТП,
ведно със законната лихва, определена по реда на чл. 497 ГПК до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 31.12.2017г. в гр. Димитровград ищецът,
като мотоциклетист пострадал при ПТП, причинено виновно от водача на л.а.
„Опел Астра“ - Т. Г. В., който нарушил правилата за движение по пътищата-
предприел маневра ляв завой за влизане в паркинг, без да пропусне движещия се
направо мотоциклетист. Сочи се, че вследствие на инцидента ищецът получил
травма на дясната подбедрица, като постъпил за лечение в МБАЛ „Света
Екатерина”-Димитровград с оплаквания от болки и невъзможност да движи крака
2
и където било установена оточна подбедрица с деформация и патологична
подвижност, ограничени и болезнени движения в проксималния край, разкъсна
рана, оток и кръвонасядане на дясно ухо, охлузване и оток по предна повърхност
на ляво коляно, оток с палпаторна болка на палците на двете ръце. Сочи се, че
било предприето оперативно лечение за открито наместване на установената
фрактура с вътрешна фиксация. Твърди се, че след изписването от болницата на
ищеца била дадена препоръка да не натоварва крака 6 месеца и му бил издаден
болничен лист за 37 дни. Поддържа, че лечението на травмите продължава и към
момента.
Ищецът твърди, че във връзка с лечението направил разходи в общ размер
1759,73 лева за закупуване на медикаменти, остеосинтеза и плащане на
потребителска такса.
Сочи, че към 31.12.2017г. за л.а. Опел Астра с рег. № ******* е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество и че на
09.03.2018г. сезирал същото с искане да му бъде платено обезщетение за
причинените при ПТП вреди. Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му плати претендираните суми, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП за л.а.
Опел Астра, но оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
инцидента, наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и описаните
неимуществени вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение
на застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване от страна
на ищеца, като твърди, че същият е управлявал мотоциклета с превишена скорост
и не е използвал защитна каска и подходяща екипировка. Смята, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер.
Оспорва претенция за заплащане на законна лихва върху обезщетенията.
В срока за отговор на исковата молба Т. Г. В.-конституиран по делото, като
трето лице помагач на страна на ответника, оспорва предявените искове. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
твърди, че той е управлявал мотоциклета с превишена скорост, без протектори и
каска, с технически неизправна спирачна система, без включени светлини и без да
е правоспособен за съответната категория МПС.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 31.12.2017г. около 13,00 часа в
Димитровград на ул. Емилиян Станев е настъпило ПТП между л.а. Опел Астра с
рег. № ******* и мотоциклет Ксингиуе, управляван от Д.Д., вследствие на което
на Д. са причинени телесни увреждания.
С одобрено от РС-Димитровград споразумение по нохд № 301/2018г. Т. Г. В.
е признат за виновен в това, че на 31.12.2017г. гр. Димитровград, при управление
3
на л.а. „Опел Астра“ с рег. №******* нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.
3, т. 1 и чл.37, ал.2 ЗДвП и причинил ПТП и средна телесна повреда на Д. С. Д.,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния крак – счупване на
костите на подбедрицата, като деянието е извършено в пияно състояние, с
установена концентрация на алкохол 0,81 промила – престъпление по чл. 343, ал.
3, пр. първо, б. „а“ НК.
Обстоятелствата при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред
тази съдебна инстанция. От приетите в първоинстанционното производство
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; материалите от дп № 95382017г.
по описа на РУ-Димитровград и по нохд № 301/2018г. на РС-Димитровград, както
и от заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. К. Г., САС приема за
установен следния механизъм на ПТП: на 31.12.201г., около 13,00 часа в гр.
Димитровград по ул. „Емилиян Станев“ в условната дясна лента с посока на
движение към ул. Трети март се движи мотоциклет Ксингиуе, управляван от Д.Д.,
като ускорявайки след „Т“-образното кръстовище достигал до скорост от
порядъка на 83 км/час. В същото време в обратната посока се движи л.а. „Опел
Астра“, управляван от Т.В., като автомобилът извършвал маневра завой наляво.
Вещото лице е посочило, че мотоциклетистът е възприел навлизането на
автомобила в пътната му лента за движение и от около 55 м е реагирал с аварийно
спиране, а автомобилът е останал в положение за извършване на маневрата завой
наляво и към момента на удара е бил в покой. Посочил е, че първоначалният
контакт между МПС е настъпил с предната дясна част на автомобил в зоната на
заобления край на предната броня вдясно с предното колело на мотоциклета –
челен кос удар. Установило е, от удара под масовия център на тялото на
мотоциклетиста се е отделило от седалката на мотоциклета и е подхвърлено върху
предния капак, като с плъзгане по него е достигнало до челното стъкло, счупило
го е с глава в средната му част, след което с плъзгане е изпаднало от лявата страна
на автомобила вляво от него и напред върху асфалта – на около 6-7 метра от него;
мотоциклетът е паднал на дясната си страна до предната дясна част на
автомобила. Експертът е посочил, че участъкът на пътното платно е прав в
продължение на 185 метра, без препятствия и добри условия на видимост. Според
експерта, скоростта на движение на мотоциклета преди задействане на спирачната
уредба (в района на произшествието) е била 83 км/ч, а към момента на удара – 69-
70 км/ч. Посочил е, че при движение на мотоциклета с разрешената за населеното
място скорост – 50 км/ч или по-ниска, мотоциклетистът е разполагал с техническа
възможност, при своевременно реагиране на опасността, да предотврати
настъпването на ПТП. Уточнил е, че в протокола за оглед и медицинската
документация по ДП не се съдържат данни за използвани протектори за тялото от
пострадалия, както и липсват данни, дали към момента на ПТП мотоциклетистът е
управлявал мотоциклета с включени светлини.
В откритото съдебно заседание инж. Г. е посочил, че мястото на удара е в
пътната лента на мотоциклета. Уточнил е, че автомобилът е извършвал ляв завой,
че към момента на удара е бил спрял, като в него се удря мотоциклетът. Посочил е
отново, че мотоциклетистът е имал възможност своевременно да задейства
спирачната система и да спре преди удара
В първоинстанционото производство е допусната и приета СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р Б. К.-ортопед-травматолог, от чието заключение се
4
установява, че вследствие на ПТП от 31.12.2017г. ищецът е получил закрита
фрактура на тибията и фибулата (голям и малък пищял) на границата средна-
дистална трета на дясната подбедрица, разкъсно-конкузни рани по предно
външната страна на дясна подбедрица, по предната повърхност на лявото коляно,
оток и кръвонасядане на дясното ухо, оток с палапторна болка на палците на двете
ръце. Лекарят е установил, че фрактурата на тибията е лекувана оперативно с
нископрофилна ъглово стабилна заключваща плака – съвременен имплант,
подходящ за лечението на този тип увреди, както и два броя интерфрагментарни
винтове, а фрактурата на фибулата би могла да бъде остеосинтезирана с плака, но
това се извършва по преценка на оператора. Посочил е, че срокът на
имобилизация варира от 3 до 3,5 месеца, през които се забранявана пациента да
стъпва с цялата тежест на тялото си върху оперирания крайник, а периодът за
пълно зарастване на този тип фрактури обикновено е 6-7 месеца, като търпените
болки и страдания са били най-силни в периода между настъпване на травмите и
оперативната интервенция, както и в ранния постоперативен период. Експертът е
обяснил, че разкъсно-контузните рани и охлузванията по крайниците са първично
хирургично обработени с медикаменти, стерилни превръзки, които се подменят
регулярно за около 2-3 седмици, че отокът и кръвонасядането изискват локално
приложение на криотерапия (поставяне на студен агент върху травмираните зони)
в рамките на 24 часа и имобилизация на двата палеца средно за около 30-40 дни.
При извършения преглед на пострадалия, д-р К. е установил, че същият не се
оплаква от болки, че са налице клинични и рентгенови данни за пълно зарастване
на фрактурите и на двете кости, поради което на този етап ищецът е напълно
възстановен и работоспособен. Посочил е, че ищецът се придвижва самостоятелно
и без помощни средства; че движенията на дясна колянна става са в пълен обем,
но е налице дефицит в повдигането на ходилото нагоре от 5-10°, като това
предизвиква лекостепенна болка и дискомфорт в глезена при пълно клякане на
лицето до земята, без да го ограничава. Установил е, че е налице лекостепенен
оток в дисталната трета на увредената подбедрицата в зоната на глезена, който ще
остане и за в бъдеще ще бъде по-оточен от здравия глезен, независимо дали
имплантът бъде отстранен или не. Посочил е също, че временната
нетрудоспособност е била най-продължителна поради фрактурата на
подбедрицата – 5-6 месеца при извършване на нефизически труд и 7-8 месеца при
тежък физически труд. Според експерта представените фактури за разходи за
лечение са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
КСМАТЕ, изготвена от вещите лица д-р Б. К. и инж. К. Г., с оглед получените
при процесното ПТП травми не може да се даде категорично становище за
употребата на предпазни средства, поради това, че самите предпазни средства са
много и различни по вид, размер и устойчивост. Обяснено е, че при по-старите
модели каски за глава, тип „строителна“ каска, завършващи точно на нивото на
ушната мида, едно падане с висока скорост върху каската ще предпази главата, но
ухото ще попадне точно между две твърди контактни повърхности – ръба на
каската и черепа на пострадалия, в резултат на което ще се получи описания в
документацията оток с кръвонасядане на дясното ухо.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства за
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания и техния интензитет.
5
Свидетелката В. Г. Д.а-съпруга на ищеца, твърди, че след инцидента видяла
съпруга си в болницата и той бил уплашен, притеснен, трудно дишал, не можел да
говори. Твърди, че се наложила спешна операция в отделението по ортопедия и
травматология, като след нея три месеца съпругът й не трябвало да стъпва на
оперирания крак, а след това започнал рехабилитация. Сочи, че пред този период
тя го обслужвала, а на него му било неудобно-станал раздразнителен, притеснявал
се, че е неспособен да се грижи за себе си и за семейството си. Твърди, че без
патерици започнал да ходи след 10-11 месеца, като преди инцидента работел като
международен шофьор, а сега – като шофьор в града, с по-ниско заплащане.
По делото не се спори, че във връзка с лечението от травматичните увреди,
причинени при ПТП ищецът е направил разходи в общ размер 1 759,73 лева за
закупуване на медицински изделия, консумативи, медикаменти и за заплащане на
потребителска такса.
По делото не се спори, че към 31.12.2017г. за л.а. Опел Астра с рег. №
******* е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, че на 09.03.2018г. ищецът е сезирал застрохаветля с писмена
претенция за заплащане на обезщетение за причинените при ПТП вреди, както и
че на 13.06.2018г. застрахователят е отказал плащане на обезщетение.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено в случая е установено между страните наличието на
предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД - застраховател на деликвента Т.В.-водач на л.а. „Опел
Астра”, спрямо увредения ищец, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП и телесни
увреждания на ищеца; вредоносен резултат-причиняване на неимуществени и
имуществени вреди на пострадалия-болки и страдания от настъпилите
увреждания и извършването на разходи за лечението им; причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца, установени
с влязло в сила и одобрено от съда споразумение, което на основание чл. 300 ГПК
е задължително за този съдебен състав, относно настъпването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца; надлежно сезиране на
застрахователя с искане за изплащане на обезщетения за вреди, причинени от
ПТП.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба на ищеца, е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което му се дължи и съпричинил ли е същият настъпването на вредоносния
резултат и в каква степен.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
6
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат
обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки
предвид вида и обема на причинените травматични увреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в
този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер,
установен от заключението на СМЕ - фрактура на големия и малкия пищял на
дясната подбедрица, разкъсно-конкузни рани по предно външната страна на дясна
подбедрица, по предната повърхност на лявото коляно, оток и кръвонасядане на
дясното ухо, оток с палапторна болка на палците на двете ръце; вида и
продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за
ищеца-болнично за 7 дни с извършване на една оперативна интервенция и
домашно-амбулаторно лечение; продължителността на лечебния и
възстановителен период, установена от СМЕ – за 6-7 месеца. САС съобрази
установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на търпените болки и
страдания, както и обстоятелство, че в период около 3 месеца ищецът е бил
затруднен в елементарното си битово обслужване и е имал необходимост от чужда
помощ. Съдът отчита и установената от гласните доказателства негативна
промяна в психичното състояние на ищеца след инцидента. Съдът взе предвид и
категоричното становище на д-р К., че фрактурите и на двете кости на дясната
подбедрица са напълно зараснали; че ищецът е напълно възстановен и
работоспособен; че се придвижва самостоятелно и без помощни средства, както и
че движенията на дясна колянна става са в пълен обем. Съдът отчете и
установения от лекаря дефицит в повдигането на ходилото нагоре от 5-10°,
предизвикващо дискомфорт в глезена и лека болка при пълно клякане, без да
ограничава ищеца; наличието на лекостепенен оток в дисталната трета на
увредената подбедрицата в зоната на глезена, както и мнението на д-р К., че за в
бъдеще пострадалия крайник ще остане по-оточен от здравия глезен, независимо
дали имплантът бъде отстранен или не. САС взе предвид и, че за период от 37 дни
ищецът е бил временно неработоспособен.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 39 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 31.12.2017г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 30 000 лева е справедливото обезщетение,
което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди.
По втория спорен по делото въпрос:
Постоянна е непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да бъде
редуцирано дължимото на пострадалия от деликт обезщетение за обезвреда по
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да бъде надлежно релевиран в
процеса чрез защитно възражение и да бъде доказан при условията на пълно и
7
главно доказване от страната, която го твърди. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на категорично доказани конкретни
действия или бездействие на пострадалия, с които той обективно да е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Следователно определеното обезщетение за обезвреда в хипотезата
на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деленквента се редуцира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД въз основа на извършена
от решаващия съд комплексна преценка на степента на каузалност на действията
на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като това намаляване трябва да отразява размера на участието на пострадалия в
причиняването на общата вреда.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства, установяващи механизма
на настъпването на процесния пътен инцидент, води до категоричния извод, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, управлявайки
мотоциклета с неразрешена за населеното място скорост-със скорост 83 км/час,
при разрешена 50 км/час, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 21
ЗДвП, забраняваща на водачите да превишават в населено място скорост от 50
км/час. В приетата и неоспорена САТЕ, както и в проведения в откритото съдебно
заседание разпит на инж. Г. се съдържат изрични констатации, че при движение
на мотоциклета с разрешената скорост за населено място – 50 км/час или по-
ниска скорост, мотоциклетистът е разполагал с техническа възможност, при
своевременно отреагиране на опасността на предотврати настъпването на ПТП.
Действително, както се сочи във въззивната жалба на ищеца, по делото
категорично е установено, че съществена причина за настъпването на ПТП е
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, който е
управлявал МПС след употреба на алкохол и е нарушил правилото на чл. 37, ал.2
ЗДвП, вменяващо задължение на водачите когато навлизат в крайпътни територии
да пропуснат ППС, движещи се по пътя, който напускат и, че ако последният бе
управлявал своето МПС според правилата за движение произшествието, респ.
вредите от него нямаше да настъпят. Установи се също, че другата съществена
причина за настъпване на ПТП е именно поведението на пострадалия, който
излизайки от Т-образното кръстовище е ускорил скоростта на движение на
мотоциклета до 83 км/час и макар на разстояние 55 метра да е възприел
намиращия се в пътната му лента автомобил и да е намалил скоростта до 69-70
км/час, се е ударил в него. Въззивният съд като съобрази поведението на двамата
участника в инцидента, намира че те в еднаква степен са предизвикали
настъпването на вредата. Това налага извода, че степента на съпричиняването на
вредоносния резултат на двамата участника в движението е равна, поради което
същата следва да бъде определена в съотношение на 50/50. Ето защо, искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата
15 000 лева, а искът за заплащане на обезщетение на имуществени вреди за
сумата 879,78 лева, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от
09.06.2018г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат напълно си зводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваната част следва да
бъде потвдърдено.
8
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден на да плати
на въззиваемия ответник юрисконсултско обезщетение в размер 350 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 658 от 24.01.2020г., постановено по гр.дело
№10023/2018г. на Софийския градски съд, I ГО, 15 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Д. С. Д., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да плати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство в размер 350 лева.
Решението на САС е постановено при участието на Т. Г. В.-трето лице
помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9