МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №198 ПО НОХД №1385/2014г.
С районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата Т.К.С. за престъпление
по чл.234, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират доказателства за тези
факти. Съдът разясни правата й по чл.371 от НПК и я уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание ще
се ползват при постановяване на присъдата след което обяви, че ще ползва
самопризнанието и без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага да бъде призната за виновна подс. С. по повдигнатото
обвинение и да й се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за
изпитателен срок от ТРИ години. Предлага на подсъдимата да не се налагат предвидените
наказания „Лишаване от право да упражнява търговска дейност” и „Глоба”.
В съдебно заседание
подсъдимата се разкайва и лично и чрез защитника си моли съда да й наложи наказание
„Лишаване от свобода” под минимума в размер на ПЕТ месеца, изпълнението на
което да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Моли да не й бъдат
налагани наказания „Глоба” и „Лишаване от права”.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата С. работела като
управител на магазин, находящ се в кв. „Даме Груев” в близост до блока в който
живее, бл. №28, до така нареченото „Стъклено кръстовище”. В този магазин тя
продавала основно кафе, алкохол и други дребни хранителни продукти. В
търговския обект често идвали непознати мъже, най- често от ромски произход и й
предлагали да закупи цигари без бандерол на ниски цени и понякога тя купувала
такива.
На 23.08.2014г. отново непознат за
нея мъж и предложил да купи на много ниска цена цигари без бандерол от различни
марки. Цената на стека била между 21 и 30 лева. Тя се съгласила и купила от
него цигари на стойност над 1000 лева. Част от тях оставила в магазина, а
останалите оставила в апартамента, в който живее. Няколко часа по-късно
служители на ОД на МВР- С. от сектор „Противодействие на икономическата
престъпност”, свидетелите И.Н. и М.С. и колегата им С.П. извършили проверка на
множество търговски обекти, за които имало оперативна информация, че се
продават акцизни стоки без бандерол. Тримата служители на реда влезли в обекта,
в който работела подс. С.. Провели с нея беседа и на въпроса дали има цигари
без бандерол тя отговорила утвърдително. Заявила, че държи цигари без бандерол
в магазина и в дома си. Извадила няколко стека цигари, които били в магазина и
ги представила на служителите на реда. Впоследствие, те я придружили до дома й,
откъдето извадила останалите цигари, които държала там. Пренесли ги от
апартамента в магазина, където св. М.С. съставил протокол за доброволно
предаване като подсъдимата предала 365 кутии цигари с марката „Раllаdium” 80 мм., 32 (тридесет и два)
пакета с марка „L&М"
100 мм.,
28 (двадесет и осем) кутии с марка „ММ” 100 мм., 14 (четиринадесет)
кутии с марка „Кагeliа ОМE” 100 мм., 1 (една) кутия с марка „Тuгguose” 100 мм. и 8 (осем) кутии с марка „Assos Slims” 100 мм.- общо 32 пакета и 416 кутии, всички съдържащи по 20 къса цигари.
По делото е
изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността
на държаните акцизни стоки без бандерол възлиза на сумата от 3113,20 лева, а
дължимият акциз е в размер на 1621 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите И.Н. и М.С., тъй като същите са относими към
предмета на делото, последователни са и се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът дава
вяра и на обясненията на подсъдимата, тъй като същите кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът дава
вяра на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не
бяха оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице. Същото се подкрепя от събрания
доказателствен материал по делото, не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс.
С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.234, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на 23.08.2014г. в гр. С., в магазин, находящ се в
кв. „Даме Груев” и в апартамент, находящ се на адрес кв. „Даме Груев” бл.28,
ет.10, ап.46 в условията на продължавано престъпление държала акцизни стоки 365 (триста шестдесет и пет) кутии с марката „Раllаdium” 80 мм., 32 (тридесет и два)
пакета с марка „L&М"
100 мм.,
28 (двадесет и осем) кутии с марка „ММ” 100 мм., 14 (четиринадесет)
кутии с марка „Кагeliа ОМE” 100 мм., 1 (една) кутия с марка „Тuгguose” 100 мм. и 8 (осем) кутии с марка „Assos Slims” 100 мм.- общо 32 пакета и 416 кутии, всички съдържащи по 20 къса цигари, на обща стойност 3113,20 лева без бандерол, когато такъв се изисква по Закона за тютюна и
тютюневите изделия- чл.25, ал.1- „Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка
бандерол по начин, който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”. Чл.28, ал.1- „Тютюневи
изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти само с акцизен
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25 и по
Закона за акцизите и данъчните складове- чл.2- „На облагане с акциз подлежат:
т.1- алкохолът и алкохолните напитки;
т.2- тютюневите изделия”; чл.64, ал.4- „Бандеролът се поставя върху
потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него
информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване” и
случаят е немаловажен.
Деянието е извършено от подс. С. с
пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя много добре е
знаела, че не следва да държи в магазина, в който работи като управител акцизни
стоки без бандерол, но въпреки това го е направила и е държала намерените там
кутии цигари, всяка съдържаща по 20 къса. Знаела е, че не следва да държи и в
дома си кутии цигари без бандерол, но е сторила същото и е държала и там
определено количество цигари без бандерол. Общо на двете места подсъдимата е
държала цигари без бандерол на стойност 3113,20 лева, съгласно изготвената по
делото съдебно- оценителна експертиза.
Двете деяния да държи акцизни стоки
без бандерол в магазина и в дома си осъществяват поотделно един и същи състав
на едно и също престъпление. Подс. С. ги е извършила през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, т. е. касае се за деяние, извършено в условията на продължавано
престъпление, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
Както бе посочено по- горе съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Н. и С..
Техните показания са последователни, безпротиворечиви и кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства.
От доказателствата по делото е
видно, че подс. С. е извършила точно деянието държане, а именно държала е
акцизни стоки без бандерол цигари 365 кутии с марката „Раllаdium”, 32 пакета с марка
„L&М”, 28 кутии с марка „ММ”, 14 кутии с марка „Кагeliа
ОМE”, 1 кутия с марка „Тuгguose” и 8
кутии с марка „Assos Slims”- общо 32 пакета и 416 кутии, всички съдържащи по 20 къса цигари, когато такъв се изисква по закон. Бандерол се
изисква съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия, която гласи: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се
продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол
по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожаване чрез разкъсване”. Видно е от доказателствата по делото, че
върху предадените от подс. С. кутии с цигари не е имало поставен такъв
бандерол. Самото държане на такива цигари без бандерол законодателят е
определил като престъпление и с действията си, а именно да ги държи подс. С. е
извършила престъплението по чл.234, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Видно е от разпоредбата на чл.3 от
Закона за акцизите и данъчните складове кои са данъчно задължени лица. В т.3 на
ал.1 на посочения чл.3 от този закон е посочено, че това са лица, които в
нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни
стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или
са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът
е бил заплатен частично. От това е видно, че подс. С. дължи акциз за намерените
в магазина и в дома й и предадени от нея цигари. Става ясно, че подс. С. е
данъчно задължено лице, защото в нарушение на Закона за акцизите и данъчните
складове държи акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз. Съдът счита, че
дължимия акциз за тези цигари представлява имуществена вреда. Тази имуществена
вреда е пряка и непосредствена последица от деянието, извършено от подс. С.. Тя,
ако се беше снабдила с цигари по надлежния ред, същите щяха да бъдат с бандерол
и тогава нямаше да извърши престъплението, за което е обвинена, а освен това
щеше да е заплатен акциза и нямаше да има вреда за държавата. Както бе посочено
по- горе тя е данъчно задължено лице, съгласно цитираната разпоредба от Закона
за акцизите и данъчните складове, поради което дължи акциз за иззетите от нея кутии
цигари. С държането на контрабандните цигари подс. С. е ощетила държавата с
неплатения за тези цигари акциз в размер на 1621 лева. Видно е освен това, че
се касае за немаловажен случай, тъй като количеството държани от подсъдимата цигари
не е малко.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, несъобразяване
с разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, както и с
разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимата, чистото й
съдебно минало, съдействието й на органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина и искреното й разкаяние.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимата С. за деянието извършено от нея,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съдът прие като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, обществената опасност на деянието и на подсъдимата и всички
други индивидуализиращи отговорността й обстоятелства, че следва да й наложи наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не споделя казаното от прокурора
и от защитника на подсъдимата относно размера на наказанието, което следва да й
се определи. Счита, че наказание в размер на ОСЕМ месеца „Лишаване от свобода”,
както предлага прокурора, а още по- малко в размер на ПЕТ месеца „Лишаване от
свобода”, както предлага защитника на подсъдимата са занижени. Намира, че с
наказание в такъв размер не биха се постигнали целите на генералната и
специалната превенция. Съдът счита, че най- справедливо е това наказание да
бъде в размер на ДЕСЕТ месеца „Лишаване от свобода”. В този размер наказанието
съдът намира за справедливо и счита, че то ще изиграе своята роля за постигане
целите на генералната и специалната превенция. Това наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДЕСЕТ месеца съдът счете, че подс. С. не следва да изтърпи,
тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а
именно: Тя не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Наказанието, което й се налага е до три години лишаване от свобода и
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето й съдът
намира, че не е наложително да го изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс. С. наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДЕСЕТ месеца като
счете, че следва да й определи минималния предвиден в закона изпитателен срок,
а именно за изпитателен срок от ТРИ
години.
Съдът не споделя исканията на
прокурора и на защитника на подсъдимата да не и се налагат кумулативно
предвидените наказания „Глоба” и „Лишаване от права”. Съдът счита, че тези
наказания ще спомогнат за постигане целите на генералната и специалната
превенция и следва задължително да се наложат. Ето защо с оглед постигане
целите на генералната и специалната превенция съдът наложи на подсъдимата С. предвиденото
в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наред с наказанието „Лишаване от свобода”
наказание „Глоба” като счете, че е най- справедливо тази глоба да бъде в размер
на 1000 лева. Съдът счете, че следва да наложи на подс. С. и кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наказание „Лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност”, по т.7 на чл.37 от НК. От
доказателствата по делото е видно, че подс. С. е управител на търговско дружество
„Стани 13”
ЕООД, а освен това тя работи като управител на магазина, в който са били
намерени част от иззетите количества цигари. Ето защо съдът лиши подс. С. от
право да упражнява търговска дейност свързана с акцизни стоки като намира, че е
най- подходящо срока на това наказание да бъде за срок от ДВЕ години. В този
размер съдът счита наказанието за справедливо и че същото ще допринесе за
постигане целите на специалната и генералната превенция.
С оглед
правилата на процеса съдът осъди подс. С. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР- Сливен сумата от 35 лева, представляваща направени по време
на досъдебното производство разноски, както и сумата от 15 лева по сметка на
Сливенски районен съд, представляваща направени разноски по време на съдебното
производство.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: