№ 42
гр. Самоков, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20241870200541 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. В. Г. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № 11-01-4.. от
02.10.2024 г., издадено от Г.И.Й., на длъжност Директор на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ), с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
пълномощника си адв. Димитър Симитчиев и в хода на съдебните прения
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като
акцентира върху част от тях.
Ответникът по жалбата – Директор на АДФИ се представлява от
пълномощника си юрк. А.Ш., който в хода на съдебните прения изразява
становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено по писмени съображения, представени в
заседанието с препис за насрещната страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване
пред РС – Самоков наказателно постановление (НП). С разпореждането за
насрочване на делото съдът е задължил ответника по жалбата в 7-дневен срок
от съобщението да посочи как е постъпила в АДФИ жалбата срещу
процесното наказателно постановление – на ръка или по пощата, като в
последния случай да представи и съхранените писмени доказателства за
подаването й по пощата, както и го е предупредил, че при неизпълнение на
това задължение съдът ще приеме, че срокът за подаване на жалбата не е
пропуснат. Ответникът по жалбата не е предоставил исканата информация.
Изпратената до съда жалба е регистрирана в АДФИ с вх. № 11-01-4.. от
11.11.2024 г., но предвид неизключената възможност същата да е подадена по
пощата на по-ранна от тази дата, следва да се приеме, че 14-дневният срок
съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП, който в случая е започнал
да тече с връчването му на жалбоподателя на 25.10.2024 г., не е пропуснат.
Поради всички изложени дотук съображения съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е самостоятелно основание по
чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН за отмяна на НП, регламентирано по своето
съдържание в субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН
разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36,
ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 19.04.2024 г. на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 11-01-4../19.04.2024 г. от св. А. Х. А.,
на длъжност „държавен финансов инспектор“ от отдел Четвърти на дирекция
„Инспекционна дейност“ при АДФИ, за това, че на 02.1..202. г. в гр. Самоков
жалбоподателят – кмет на О..... Самоков и възложител на обществени поръчки
по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с
Решение № 91 00-4../02.1..202. г. (F166389), е открил и провел процедура по
чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „договаряне без предварително обявление“ за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Аварийно-възстановителни
работи по обслужващ път за пречиствателна станция за отпадни води „Я.....“,
к. к. Б......, О..... Самоков“, без да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от
2
ЗОП. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 79,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.).
В обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, административно-
наказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации на
актосъставителя, приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е
нарушил чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (обн. ДВ, бр.
13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.) и
на основание чл. 250 от ЗОП (в редакцията на тази разпоредба, обнародвана в
ДВ, бр. 13/2016 г., действаща към датата на извършване на нарушението),
съобразявайки стойността на сключения договор въз основа на проведената
процедура за възлагане на обществената поръчка, е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер 10000,00 лв. за
това, че на 02.1..202. г. в гр. Самоков като кмет на О..... Самоков и възложител
на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП), с Решение № 91 00-4../02.1..202. г. (F166389), е
открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „договаряне без
предварително обявление“ за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Аварийно-възстановителни работи по обслужващ път за пречиствателна
станция за отпадни води „Я.....“, к. к. Б......, О..... Самоков“, без да са налице
условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
От събраните по делото доказателства се установява, че в Регистъра на
обществените поръчки е публикувано решение № 91 00-4.. от 02.1..202. г. на
К.... на О..... Самоков за откриване на процедура за възлагане на обществена
поръчка, по вид „Договаряне без предварително обявление“, с предмет
„Аварийно-възстановителни работи по обслужващ път за пречиствателна
станция за отпадни води „Я.....“, к. к. Б......, О..... Самоков“, с прогнозна
стойност на обществената поръчка – 409511,91 лв. без ДДС.
Като мотив за провеждане на този вид процедура за възлагане на обществена
поръчка възложителят е посочил, че тя се провежда поради спешна
необходимост от извършване на авариен ремонт на обслужващ горски път за
пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) „Я.....“ в к. к. „Б......“, О.....
Самоков, за което с ПМС № 207/29.06.202. г. са отпуснати средства за
преодоляване на последиците от бедствия. Наред с това в мотивите е
3
посочено, че въз основа на докладна записка с вх. № 9400-3.. от 11.10.202. г. от
специалист „Управление при кризи“, със заповед № 01-1823/21.10.202. г. на
К.... на О..... Самоков е назначена комисия, която да извърши проверка и да
изготви становище относно състоянието на обекта „обслужващ път за ПСОВ
„Я.....“, к. к. „Б......“, О..... Самоков“, като видно от докладната записка и
експертно становище от комисията, при извършен оглед на място е
установено, че действително пътят е разрушен. В тази връзка е изложено, че
от обявеното бедствено положение до датата на решението, поради
неблагоприятните атмосферни условия (обилни дъждове и ниски
температури) през изминалия месец пътят е продължил да се руши и в тази
връзка са изброени редица констатации за състоянието на пътната настилка,
пътните банкети, пътните скатове, откоси, водостоци и мостови съоръжения,
разкритието на подземни електропроводи и газопроводи, както и че в момента
състоянието му е влошено до степен, че пътят е напълно разрушен и
непроходим. Сочи се в мотивите и това, че предвид предстоящия зимен сезон
и обслужващата функция на пречиствателната станция за к. к. „Б......“,
невъзможността тя да бъде експлоатирана би довело до сериозни затруднения
за развитие на хотелиерската дейност и замърсяване на територията на
комплекса. Предвид така изложените обстоятелства възложителят е избрал
вида на процедурата съгласно чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП.
Съдържанието на мотивите на решението е дословно пресъздадено както в
АУАН, така и в НП, като е отбелязано и съдържанието на цитираната в
мотивите докладна записка вх. № 9100-3../11.10.202. г. от специалист
„Управление при кризи“, но административнонаказващият орган напълно е
игнорирал изложените в тях факти при преценката налице ли са изключителни
обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, недължащи се на
възложителя съгласно чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, които да обосноват прилагане
на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП. Административнонаказващият
орган, като е счел, че необходимостта от авариен ремонт на пътя е възникнала
още през 2017 г., откогато датира и искането за финансиране от К.... на О.....
Самоков до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане
към МС, както и че през 2020 г. от О..... Самоков е представена на
Междуведомствената комисия актуализирана количествено-стойностна
сметка за обекта, е достигнал до изводите, че за провеждане на процедура от
вида „договаряне без предварително обявление“ за възлагане на обществената
4
поръчка през 202. г. не са били налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, а
мотивите на възложителя, посочени в решение № 91 00-4../02.1..202. г. не
аргументират решението му за провеждане на този вид процедура, доколкото
обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, се дължат
на възложителя.
Тези изводи на административнонаказващия орган са аргументирани твърде
противоречиво и неясно и са фактически и правно необосновани.
От една страна в НП е посочено, че финансиране за аварийно-възстановителни
работи на обслужващия път за ПСОВ „Я.....“ в к. к. Б...... е осигурено по искане
на О..... Самоков, датиращо от 2017 г., по силата на чл. 1, ал. 1, т. 34 от ПМС
№ 207/29.06.202. г. и то след актуализиране на количествено-стойностната
сметка за обекта през 2020 г., внесено от О..... Самоков. Казано иначе, от
влошаването на състоянието на пътя при обстоятелствата, обосновали през м.
юли 2017 г. обявяване на бедствено положение на територията на О.....
Самоков, до осигуряване на финансирането на аварийния ремонт на пътя от
външни за бюджета на О..... Самоков източници през 202. г., са изминали
четири години и не става ясно кое в поведението на възложителя е причина за
изключителното обстоятелство – спешна необходимост от извършване на
авариен ремонт на пътя поради влошеното му състояние, което в този период
не е могло да се подобрява от само себе си, а е могло само още повече да се
влошава.
От друга страна в НП са развити съображения, че възложителят е следвало
към момента на обявяване на бедствено положение за обекта и
необходимостта от извършване на аварийно възстановителни работи (т. е. към
2017 г.), да издаде решение за откриване на процедура в такъв срок, който да е
достатъчен, за да се осигури безпрепятствено работата на назначената от него
комисия и да се обезпечи законосъобразното приключване на дейността на
същата с издаване на решение за определяне на изпълнител, а във връзка с
осигуряване на финансирането на поръчката възложителят имал възможност
да се възползва от правото си по чл. 114 от ЗОП, като посочи това
обстоятелство в документацията. Разпоредбата на чл. 114 от ЗОП (в редакция
обн. ДВ, бр. 107/2020 г., в сила от 01.01.202. г., действаща към датата на
вмененото на жалбоподателя деяние) предвижда възможност за възложителя,
когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, да посочи
5
това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес,
а при процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8-10 и т. 13 от ЗОП – в решението за
откриване, и да предвиди в проекта на договор клауза за отложено
изпълнение, като в този случай всяка от страните може да поиска
прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок
от сключването му. Тоест, касае се за една възможност за възложителя да
открие процедура за възлагане на обществена поръчка, за която не е осигурено
финансиране, като изпълнението на договора с клауза за отложено изпълнение
след изтичане на тримесечен срок от сключването му, изцяло зависи от
доброто желание на страните да не го прекратят. В случая от обявяването на
бедствено положение през 2017 г. до финансирането на обекта са изминали
четири години, в които е ноторно известно, че икономическите условия в
страната съществено се промениха, поради което възможността за изпълнение
през 202. г. на договор за извършване на авариен ремонт на пътя въз основа на
процедура за възлагане на обществена поръчка, открита през 2017 г. при
условията на чл. 114 от ЗОП, без той в това време да е прекратен едностранно
без предизвестие от някоя от страните, е само хипотетична. Така в
действителност административнонаказващият орган е приел, че състоянието
на обслужващия път за ПСОВ „Я.....“ в к. к. „Б......“ като изключително
обстоятелство по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП се дължи на възложителя,
защото той, в продължение на четири години липсващо финансиране на
проекта за авариен възстановителен ремонт на пътя, не е провеждал една или
повече последователни формални и безперспективни за изпълнение
процедури за възлагане на обществена поръчка по общия ред при условията на
чл. 114 от ЗОП. Така вместо да формира изводи дали самото изключително
обстоятелство се дължи на възложителя, както изисква чл. 79, ал. 1, т. 4 от
ЗОП, административнонаказващият орган имплицитно е формирал
хипотетично предположение, че възложителят би могъл – дори не да отстрани
последиците от настъпването на това обстоятелство – а да осигури друга
процедура за евентуално отстраняване на тези последици с модалитетите на
такава процедура по чл. 114 от ЗОП, което с оглед съществено изменените за
четири години икономически условия не почива на реални факти, а е само
една правна хипотеза. С оглед субсидиарно приложимата на основание чл. 84
от ЗАНН разпоредба на чл. 303, ал. 1 от НПК реализирането на
административно-наказателната отговорност не може да се обосновава с
6
предположения, особено от такъв характер.
И на последно място, съжденията на административнонаказващия орган не
обсъждат и не вземат под внимание факти, изложени в докладна записка с вх.
№ 9400-3../11.10.202. г. от специалист „Управление при призи“ относно
актуалното към м. октомври 202. г. състояние на обслужващия път за ПСОВ
„Я.....“ в к. к. „Б......“, включително и това, че поради обилни валежи,
продължаващи от края на изминалия м. септември 202. г. състоянието му е
влошено до степен, че същият е непроходим, както и игнорират ноторно
известното обстоятелство, че това състояние на пътя непосредствено преди
зимния туристически сезон за 202./2022 г. застрашава функционирането на
ПСОВ в един от най-посещаваните от туристи зимен курортен център с
национално значение. Фактите, изложени в цитираната докладна записка не са
проверени в административнонаказателното производство. Далеч не е
необходимо актосъставителят или други служители на АДФИ да извършват
теренни проверки на горски пътища. Достатъчно е да се посочи, че в мотивите
на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена
поръчка възложителят се е позовал не само на цитираната по-горе докладна
записка, а и на експертно становище на комисия, назначена със заповед № 01-
1823/21.10.202. г. след получаване на тази докладна записка. Такова
становище изобщо не е обсъждано в АУАН и в НП, а и не е част от
административно-наказателната преписка.
С оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, приложима в настоящото
производство на основание чл. 84 от ЗАНН, административнонаказателното
обвинение следва да бъде доказано по несъмнен начин, т. е. в случая по начин,
изключващ всякакви други възможни изводи следва да бъде доказано, че при
избора на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП не са били налице никакви
изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, които
съгласно чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП да не се дължат на възложителя и да го
мотивират да избере тази процедура. В конкретния случай хронологичното
развитие на разрешаването на държавно финансиране на аварийния ремонт на
обслужващия горски път за ПСОВ „Я.....“ в к. к. „Б......“, О..... Самоков и
съдържанието на докладната записка от Иван Терзийски – специалист
„Управление при кризи“ в О..... Самоков до К.... на О..... Самоков, вх. № 9400-
3../11.10.202. г. сочат, че административнонаказателното обвинение не е
доказано по такъв несъмнен начин. Съждения, изводи и предположения на
7
административнонаказващия орган, каквито съдът отбеляза по-горе, не могат
в настоящото производство да са надлежни доказателства за липса на
изключителни обстоятелства, които не се дължат на възложителя, за избор на
процедура за възлагане на обществена поръчка от вида „договаряне без
предварително обявление“. По тези съображения и поради недоказаност по
несъмнен начин на елемент от обективната страна на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, а именно – липса на
изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, които с
оглед чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП да не се дължат на възложителя, въпреки която
липса е проведена процедура от вида „договаряне без предварително
обявление“ за възлагане на обществена поръчка, при издаване на обжалваното
НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
Независимо от това, при издаването на НП е допуснато нарушение и на друга
материалноправна разпоредба – чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Към момента на извършване на вмененото на жалбоподателя деяние -
02.1..202. г., е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията и в
сила от 15.04.2016 г. Съгласно посочената разпоредба в тази й редакция
административнонаказуемо е деяние на възложител, изразяващо се в
провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по чл. 18, ал. 1,
т. 3-10 и т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. В
процесния случай жалбоподателят е провел процедура от вида, посочен в чл.
18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „Договаряне без предварително обявление“ и е
административно наказан за това, че е провел процедура от този вид, без да са
налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Считано от 01.01.2024 г. обаче е в сила изменение на чл. 250 от ЗОП (обн. ДВ,
бр. 88/2023 г.), с което приложното поле на тази разпоредба е стеснено – в
настоящата й редакция тя не предвижда административно наказание на
възложител за деяние, свързано с провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т.
8 от ЗОП, т. е. на процедура на договаряне без предварително обявление, без
да са налице условията, посочени в закона. Това изменение на чл. 250 от ЗОП е
влязло в сила след извършване на твърдяното деяние на жалбоподателя и
преди влизане в сила на обжалваното НП. С него административната
наказуемост на вмененото на жалбоподателя деяние е отпаднала. Поради това
тя е по-благоприятен закон за жалбоподателя и следва да се приложи на
8
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН чрез отмяна на НП, тъй като съгласно
настоящата й редакция провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от
ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не
представлява административно нарушение.
От 22.12.2023 г. е в сила новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП (обн. ДВ, бр.
88/2023 г), която предвижда административно наказание за друго, различно по
вид деяние, а именно деяние на възложител, изразяващо се в сключване на
договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са налице
условията за прилагането й, посочени в закона, но самото провеждане на
такава процедура не е предвидено като наказуемо деяние в чл. 250а от ЗОП. С
оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН тази разпоредба не може да се
приложи за обосноваване на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като тя не е била в сила към датата на вмененото му
нарушение и към тази дата не е съставлявало административно нарушение
сключването на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП,
без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона. Нещо повече,
такова нарушение не е и вменено на жалбоподателя, тъй като в НП еднозначно
и ясно е записано, че с деянието си на 02.1..202. г. (откриване и провеждане на
процедура) жалбоподателят е извършил нарушение, за което му е наложена
глоба.
Сключването на самия договор е станало на 18.11.202. г. Въпреки че датата на
сключването му е посочена в НП, съдът не може да приложи действащия към
момента чл. 250а от ЗОП – към датата на сключване на този договор в закона
не е било предвидено като административно нарушение неговото сключване,
а и с оглед предвидените санкции в чл. 250а от ЗОП това би представлявало
прилагане на закон за по-тежко наказуемо административно нарушение в
разрез с изискванията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
По всички изложени дотук съображения, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, тъй като при
издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат присъдени разноските по
делото, които се възстановяват от бюджета на органа, издал НП.
9
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение и е представил доказателства за извършването им в размер
1000 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който
служи и за разписка за платената сума. Възражението по чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН на процесуалния представител на ответника (изложено в писменото му
становище) за прекомерност на разноските на жалбоподателя за платено
адвокатско възнаграждение е неоснователно. От една страна, производството
е образувано по подробно аргументирана жалба, в която е посочено, че е
подадена чрез адвокат, макар и да е подписана лично от жалбоподателя. От
друга страна делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което е
приета административно-наказателната преписка и е разпитан един свидетел
(актосъставителят), а участието на адвоката – пълномощник на жалбоподателя
в това съдебно заседание е било с по-нисък от обичайния интензитет,
доколкото становище по съществото на жалбата в хода на съдебните прения е
изразил лично жалбоподателят. Затова като съобрази тези конкретни
обстоятелства, както и размера на административното наказание, наложено на
жалбоподателя с атакуваното НП, а така също и актуалната практика на Съда
на Европейския съюз, недопускаща национална правна уредба, която обвързва
съда с нормативно установени минимални размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че един размер от 1000,00 лв. на платено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е адекватен на тези обстоятелства
и в този размер то следва да бъде понесено от бюджета на органа, издал
обжалваното НП. То е с около 23 % по-ниско от имащото в случая
ориентировъчно значение възнаграждение по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с предишно
наименование Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, загл. изм. ДВ, бр. 14/2025 г.) и в случая не е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и всички релевантни за
преценката за прекомерност обстоятелства.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-4.. от 02.10.2024 г.,
издадено от Г.И.Й., на длъжност Директор на Агенцията за държавна
10
финансова инспекция (АДФИ).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
Агенция за държавна финансова инспекция, с адрес гр. С...., ул. „Л...“ № 2, да
заплати на В. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Самоков, ул. „Н.Р.“ № 4,
сумата 1000,00 лв. за разноски в производството за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – С....-област в 14-дневен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
11