Р
Е Ш Е
Н И Е №
4548
гр. Пловдив, 28.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV брачен състав, в открито заседание на трети септември
две хиляди и деветнадесета година:
Председател:
Диана Костадинова
при участието на секретаря София Чаушева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7884 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 150 СК,
предявен от непълнолетната М.И.Г., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си и нейн законен представител Г.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***
В исковата молба ищцата
твърди, че ответникът е неин баща. С решение по гр.
д. № 549/2012 г. по описа на ПРС, III бр.състав бракът между родителите й е
прекратен с развод. Упражняването на родителските права спрямо ищцата е
предоставено на майка й, а баща й е осъден да заплаща месечна издръжка за нея
чрез законния й представител в размер на 130 лв. От постановяване на решението
досега били изминали повече от 7 години. Определената сума за месечната й
издръжка била крайно недостатъчна. Баща й заплащал по 150 лв. месечна издръжка
в последните години, но и тя не била достатъчна. Ищцата била ученичка в *****
клас на ******. Тренирала *****. Разходите й във връзка с обучението и
упражнявания спорт били високи. Разходите за учебници и учебни пособия през
годината били около 250 лв., в това число 50-60 лв. за учебници и по 20 лв.
месечно за учебни пособия.Купувала учебници „втора ръка", защото били
по-евтини. Ползвала карта за градския транспорт - 16 лв. месечно. Налагало се
често да сменя дрехи и спортни екипи- дрехите поради израстването й, а екипите
поради износването им. В тренировките ползвала клинове, тениски, суичари,
маратонки. Разходите за дрехи били около 100 лв. месечно. Отделно се купували
от майка й 2 зимни якета и други връхни дрехи.. Разходите й за бельо,
козметика, санитарни материали, кино, рождени дни били 100 лв. месечно.
Джобните й пари били 5-10 лв. дневно. Тренирала усилено, в тази връзка имала
разходи за хранителни добавки, ел-карнетин, витамини, които се определяли от
треньорката й, но се закупували от трениращите- сумарно тези разходи били 50-60
лв.- месечно. Плащала месечна такса за тренировките в размер на 10 лв. Преди
година се наложило трениращите да си купуват *****, с които тренирали. Едно *****
струвало над 700 лв., майка й успяла да купи ***** втора употреба за 350 лв.
Посочва това, защото има извънредни разходи, които не е възможно да бъдат
предвидени. Телефонът й бил месечно около 50 лв., като в тази сума влизало и изплащането на самия апарат. Спортът й
налагал участие в турнири, състезания, някои били извън П., което налагало
допълнителни разходи за транспорт, храна и нощуване. С майка й живеели скромно.
Въпреки това пълната й месечна издръжка често надхвърляла 600 лв. Майката
на ищцата работила като *****, а не на
самостоятелна практика. Брутното и трудово възнаграждение било в размер на
около 600 лв. месечно. Живеели в жилище, което е собственост на майка й.
Майката заплащала всички консумативи във връзка с жилището и осигурявала
цялостната им издръжка. Със средства им помагали родителите на майката на
ищцата, когато се налагало. Ответникът нямал друго семейство и задължения към
друго дете. Работил и получавал добри доходи. Възможностите му да участва в
издръжката на ищцата били много
по-големи от участието му досега, както и от възможностите на майка й.
Ето защо е направено искане съдът да постанови решение с което
да осъди
ответника да заплаща увеличен
размер на издръжката на ищцата
от 130 лева месечно в размер на
280 лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 20.05.2019г., до
възникване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Моли издръжката да се превежда до
10-то число на месеца по банковата сметка на майка й, както и досега, и да се
счита изплатена за текущия месец. Претендират се и направените разноски по делото в настоящата инстанция.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от ответника
И.Г.Г., чрез пълномощника му адв.
С.М., съдебен адрес: ***, ***. Оспорва единствено и
само по размер предявеният против него иск за изменение на присъдената с
Решение по гр.дело № 549 от 2012г по описа на PC – П., 3-ти бр. състав чрез
нейното увеличаване от 130 лева на 280 лева месечно от датата на подаване на
исковата молба против ответника. Претендираната от ответника издръжка в размер
на по 280 лева била непосилна за ответника с оглед на неговите доходи и
имуществено състояние. На следващо място счита, че с този размер не се цели
поемане на част от издръжката на детето, доколкото издръжка се дължи и от
двамата родители, като този на който е пресъдено осъществяването пряко и
непосредствено на родителските права принципно дава издръжка в натура. На първо
място, моли съдът да вземе предвид, че не са изложени в исковата молба
конкретни обстоятелства за наличието на изменение на издръжката. В тази връзка
и малко след постановяването на Решение по гр.дело № 549 от 2012г по описа на
PC – П., 3-ти бр. Състав ответникът доброволно е заплащал и продължавал да
заплаща по 150 лева месечна издръжка - в размер по-голям от присъдената със
съдебното решение. Следователно основание за изменение на обстоятелствата не
можело да бъде актуализиране на размера на издръжката с оглед промяната в
разпоредбите на СК и увеличаването на минималната работна заплата. Ответникът работил
по трудово правоотношение с ***** на длъжност ****** при брутна месечна заплата
в размер на 510 лева. От брутното му трудово възнаграждение се извършвали
удръжки за държавно обществено осигуряване, както и ЗА НАЛОЖЕН ЗАПОР от частен
съдебен изпълнител. По този начин нетното му трудово възнаграждение възлизало
на 369.42 лева. От тази сума - 369.42 лева, ответникът изплащал доброволно и
редовно месечна издръжка в размер на по 150 лева месечно. Освен горното и при
осъществяване на личните си контакти с детето си ответникът купувал вещи, от
които ищцата има нужда, и е предоставял допълнително парични средства, имащи
характер не на издръжка, а на дарове, нормални за отношения родител-дете. В
този смисъл ответникът счита и твърди, че установената от ответника по
доброволен път месечна издръжка в размер на по 150 лева е достатъчна за
покриване на нуждите на детето. Категорично оспорва необходимостта от
закупуване на *****, доколкото самото дете било споделяло на баща си, че не се
занимава активно вече с ***** поради проблем със ставите. Освен това ответникът
не е знаел за необходимостта от закупуване на нови ***. По
отношение на претендираните от ответника съдебни разноски счита, че по никакъв
начин не е давал повод за завеждане на делото.Ответникът има готовност за
сключване на споразумение за размер от по 150 лева на месец, каквито са
неговите обективни възможности.
С оглед
гореизложеното и на основание чл.144 от СК, моли съдът да измени издръжката до размера на 150 лева
месечно, като за остатъка до пълната предявена претенция до 280 лева да
отхвърли иска като неоснователен. Не претендира съдебни разноски.
В хода
на устните състезания ищцата, чрез процесуалния си представител пледира за
цялостно уважаване на исковата претенция.
Моли се да бъде отчетено обстоятелството, че от повече от седем години
издръжката на детето не е увеличавана, че става въпрос за *****годишно момиче,
което активно спортува и в този смисъл действително разходите сочат на една
по-голяма сума за пълна издръжка на детето. Посочва, че извън тази сума от 150
лева бащата не участвал по друг начин в издръжката на детето. Моли да се вземе
предвид, че за упражняваната от ответника професия, която е в сферата на ******,
заплащането не било в рамките на минималната работна заплата за страната. Освен
това съобразно начина на живот, който водил ответника сочели на по-големи
финансови възможности от негова страна.
В хода
на устните състезания процесуалния представител на ответника взема становище,
че е налице основание за увеличаване на издръжката, но издръжка от 280 лева не
била съобразена с възможностите на ответника. Нелогично е и противоречиво на
житейските правила било, ако той получавал една добра заплата в България да
замине в А., за да работи там. Скоро бил заминал в А. и му трябвал период за
установяване. Моли да бъде определен размер на издръжката, който е съобразен с
възможностите на ответника.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, а и от приетия като писмено доказателство
по делото заверен препис от Удостоверение за раждане (л. 5 д.) се установява, че непълнолетната М.И.Г.,
е дъщеря на ответника И.Г.Г., родена от брака на последния с Г.С.Г. /К./. С
решение № 1278/27.03.2012г. по гр.д. № 549/2012г. на Районен съд П. бракът
между родителите е прекратен по взаимно съгласие, като по силата на
постигнатото и утвърдено със същото решение споразумение упражняването на
родителските права спрямо детето е възложено на майката Г.С.К.. Бащата И.Г.Г. е
осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 130 лева, считано
от 23.02.2012г. След прекратяване на брака детето живее при майка си и се
отглежда от нея. Представено е служебна бележка от работодателя на майката ******
гр. П., от която е видно, че за периода м.10. 2018г. – м. 03.2019г. същата е
реализирала брутен доход в размер от 2856,70 лева или средномесечно по 476
лева. Приложена е служебна бележка от спортно училище ***** гр. П., видно от която детето М.И.Г. е редовна
ученичка през учебната 2018г/2019г. в ***** клас в посоченото училище.
За установяване на имущественото състояние и доходите
на ответника е представено удостоверение от 04.07.2019г. на работодателя ******,
видно от което за периода от м. декември 2018г. до м. май 2019г. същият е
реализирал брутен доход от 3478 лева- средномесечно 579,67 лева и нетно
възнаграждение от 2141,28 лева или 356,88 лева на месец. Представени са
операционни бележки /л. 22- л. 26 д./, съгласно които ответникът е заплащал на
ищцата сумата от 150 лева на месец в периода 11.01.2019-11.06.2019г.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП П.,
съгласно който към момента М.Г. живее при майка си и се отглежда от нея. Помощ
и подкрепа г-жа К. получавала от родителите си и от настоящия си партньор – П.
П.. Майката и детето живеели в собствено жилище, състоящо се от две спални,
хол, кухня и санитарни помещения. Детето имало самостоятелна стая, обзаведена
според възрастта и потребностите й. Г.К. работила в ****** като *****. Заявила
трудово възнаграждение от 560 лева месечно. Работила на смени. Детето изявило желание след завършване на образованието
си да продължи обучението си в ****. М.
имала силно изградена емоционална връзка с майка си. Детето заявило, че контактува
със своя баща рядко. Майката задоволявала по адекватен начин личните, здравните
и образователните потребности на дъщеря си.
По делото е постъпила справка от ТД на НАП – гр. П.,
съгласно която ответникът И.Г.Г. няма регистрация като самоосигуряващо се лице,
няма участие в търговско дружество, няма данни за подадени ГДД за периода
2017г. и 2018г. Собственик е на недвижим имот, представляващ земя и сграда,
находящи се в с. К., ******, както и на
МПС л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ******. Ответникът работи по трудово
правоотношение с ******. За периода от м. януари 2019г. до м. юни 2019г. е
реализирал осигурителен доход в размер на 613 лева. Съгласно постъпилата
справка от ТД на НАП гр. П. майката на ищцата работи по трудово правоотношение с
******, като реализира осигурителен доход от 603,60 лева. Собственик е на недвижим имот- апартамент,
находящ се в гр. П., ***** и на МПС Фиат Дукато рег. № ******. Представена е декларация
за материално и гражданско състояние на Г.С.К., съгласно която същата реализира
доход в размер от 560 лева от работна заплата.
В о.с.з. от 03.10.2019г. по делото е разпитана св. М.
Д. К., б. на ищцата, която заяви, че в. й
е в ***** клас в *****. Свидетелката се виждала с ищцата почти всеки
ден. Ищцата имала разходи за помагала и учебници. Учебниците майка й ги
купувала на старо. Давали се по 50-60 лева за учебник, а за учебни пособия по
20 лева на месец. В началото на учебната година купували тетрадки, химикали,
учебни пособия. Всеки месец се давали по 16 лева за транспортна карта. Ищцата
тренирала *****. Сутрин ходила на училище, а после отивала на тренировки.
Връщала се за определени часове в училище и после пак тренирала. Имала
най-малко три екипа. Купувала си летни и зимни екипи според сезона, отделно от
дрехите. Ходила с различни дрехи на училище и на тренировките. Около 100 лева
излизали за месеца разходите за дрехите. Имала аксесоари – шапки, ленти, през
лятото очила и други. От училището не
поемали част от екипировката. Откакто започнала да тренира е била винаги
републикански шампион, само тази година била на второ място. Състезавала се три
дисциплини – *****. Получавали само медали нямали парични награди. Майка
ѝ всеки ден ѝ давала джобни от 5 лв. до 10 лв., защото тя целия ден
не се прибирала. Отделно треньорите препоръчвали „Л-Карнитин“ и витамини за
мускулатурата, а майка им ги купувала. По 50-60 лева се давали за тях. Два пъти
в годината ходили на лагери, като цената била 300 лева, от които 150 лева били
доплащани от майка й. За джобни й давали по 60-70 лева. Отделно били необходими
продукти за санитарни нужди – шампиони, дездоранти, душ гелове, парфюми.
Разходи се извършвали по повод рождени и имени дни. За всичко това се
изразходвали по 100 лева на месец. С баща й се виждали много рядко – по два-три
пъти в годината. Кой идвал, взимал я за два-три часа като била по-малка и я
връщала. Виждали се в К. Когато отивала при баща си, той й давал по десетина
лева. За последен път ищцата и баща й се видели през месец март. Ответникът
работил в ******. Ответникът станал поръчител по договор за кредит, като
впоследствие започнал да изплаща задължението.Ответникът бил любител на
риболова, ходил по най-различни състезания и изпращал снимки на ищцата. Детето
питало баща си „Тате, мога ли да дойда с теб на риболов?“, а той отвърнал „Не,
защото няма място за тебе, въдиците са толкова много, че не мога да ги събера“.
Хвалел се на детето, че има въдици от 1000 лв. За дрехите, особено зимни якета и палта се
давали около 600 лева средно месечно. При развода на родителите била определена
издръжка от 130 лева, но те се споразумели, че ответникът ще заплаща 150 лева
месечно. Ответникът плащал редовно издръжката в размер от 150 лева. Ден преди
заседанието ищцата се била обадила на баща си и го попитала „Тате, утре ще се
видим ли?“, а той отвърнал „Аз не съм тук, аз съм в чужбина.“ Тя го попитала
„Какво правиш в чужбина, не си ли на работа?“, а той й казал „Аз напуснах“. Не
бил казал дали е в А..
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел като обективни, житейски логични, последователни, а и подкрепящи се от
останалите доказателства по делото.
При така установените факти от значение за
спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
В
конкретния случай от доказателствата, събрани пред настоящата съдебна
инстанция, се установява преди всичко настъпила промяна в нуждите на правоимащото лице. Касае се за ненавършило пълнолетие дете,
чиито потребности са се изменили осезаемо от момента на определяне размера на дължимата от
бащата издръжка с постановеното и влязло в сила на 27.03.2012 г.
решение, утвърждаващо постигнатото между родителите споразумение по
бракоразводното дело. През изминалите повече от 7 години непълнолетната
М.Г. е израснала, навлязла е в пубертетна възраст и е преминала от основен в
гимназиален курс на обучение, в резултат на което се е увеличила не само необходимостта от средства за
посрещане на обикновените й потребности от храна, облекло, отопление,
транспорт, медицински грижи, но са нараснали и разходите, свързани с нейното
образование – за учебни тетрадки, пособия, помагала, учебници. С оглед на
факта, че ищцата спортува интензивно са се увеличили и разходите свързани с
практикувания от нея спорт- *****, изразяващи се в закупуването на спортно облекло, аксесоари,
хранителни добавки, посещаване на лагер за подготовка. Касае за наложителни
разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат
по-висок ръст, не и да намалеят, доколкото ищцата е решила занапред да продължи
да се занимава с посочената спортна дейност.
Наред с горното е общоизвестно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че цените на голяма част от стоките и услугите в
страната са повишени чувствително спрямо м. март 2012г., показателни за което
са както данните на НСИ, така и увеличението на минималната работна заплата,
която към момента на определяне на размера на издръжката 27.03.2012. е 270
лева, впоследствие от м. май 2012г. до м. декември 2012г. е 290.00 лв.,
през 2013г. – 310.00 лв., през 2014г. –
340.00 лв., от м. януари до м. юни 2015г. – 360.00 лв., от м. юли до м.
декември 2015г. – 380.00 лв., от м.
януари 2016г. вече е определена на 420.00 лв., през 2017 г. е определена на
460.00 лева, от 01.01.2018 г. на 510.00 лева, а от 01.01.2019 на 560.00 лева,
т. е. спрямо м. март 2012г. МРЗ за страната е увеличена двукратно. Ето защо съдът намира, че първоначално
определената през м. март 2012г. издръжка вече се явява недостатъчна за
покриване нарасналите потребности на детето М.Г..
Предвид гореизложеното,
отчитайки в съвкупност нуждите на непълнолетната М.Г. и възможностите на двамата й родители, съдът
счита, че адекватният размер на общата парична месечна издръжката, която
родителите са длъжни и обективно могат да осигуряват на дъщеря си М. (дори и
ако това им създава известни затруднения, тъй като задължението за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно по своя характер), възлиза общо на
поне 360 лева, като намира за справедливо 220 лева от тях да се поемат от
бащата, а останалите 140 лева да се
осигуряват от майката, като се има предвид доходите на майката и
обстоятелството, че бащата по-никакъв начин не участва в ежедневни грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Съгласно т. 7 от Постановление №5/1970г.
на Пленума на ВС усилията, които полага родителят във връзка с отглеждането на
детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този
родител дължи, следователно по-малка част от паричната издръжка следва да бъде
поета от майката, поради
обстоятелството, че непосредствените грижи за детето са се осъществявали
и предстои да бъдат осъществявани от нея.
Съдът приема, че бащата на детето е в трудоспособна
възраст разполага с потенциала при нормална трудова заетост да реализира доход
в размер на средния за страната такъв. Независимо дали ответникът е избрал да
работи в родната си страна или в чужбина като здрав и трудоспособен човек би
могъл да реализира месечен доход над
размера на средния за Република България. Същият не участва по никакъв друг
начин в отглеждането и възпитанието на детето, и становището на съда е, че издръжката,
която в момента заплаща бащата на
детето е ниска, не само заради изминалия период от време и нарасналите нужди
на детето, но и заради факта, че към момента минималната
издръжка за дете е в размер на
140 лева.
Съдът намира, че заплащането на ищцата на издръжка в
размер от 220 лева не би създавало непреодолими затруднения за ответника, тъй
като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, задължението на родителите за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е
безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. Безусловния характер на издръжката на ненавършилото
пълнолетие дете цели да му се осигурят такива битови условия и средства, които
да му гарантират нормален начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако
родителите му живееха заедно. Тук е мястото да се посочи, че наличието на
изпълнително дело срещу ответника за задължения по договор за кредит е
ирелевантно към настоящия спор. Освен това бащата няма други непълнолетни деца
на които да дължи издръжка и издръжката на непълнолетната му дъщеря е с
приоритет пред всички други негови задължения. Първото и най-важно задължение
на родителя е да се грижи подобаващо за децата си, да им осигури условия да
отраснат здрави и да се образоват, за да имат добра житейска реализация. Извън
всяко съмнение бащата е в състояние да осигури на дъщеря си М.Г. издръжка,
адекватна на нарасналите нужди на детето от храна, подходящо облекло,
включително и спортно облекло и аксесоари, пътни разходи, джобни пари, разходи за здравни и образователни
потребности. Именно размер на издръжката от 220 лева месечно съответства
на възможностите на ответника, както и
на нуждите на детето.
Ищцата не оспорва, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът е заплащал редовно издръжка в размер
от 150 лева- който е по-висок от присъдения с Решение № 1278/27.03.2012г. по гр.д. №
549/2012г. на Районен съд П., но това негово позитивно поведение не обуславя различни от горните изводи относно размера на
необходимата за непълнолетната М.Г. месечна издръжка и частта от нея, която
трябва да се осигурява от бащата, още повече, че майката сама отглежда детето,
което живее при нея и тя поема изцяло фактическите грижи за него.
По изложените съображения искът се явява частично
основателен, като присъдената издръжка от 130 лева с Решение № 1278/27.03.2012г. по
гр.д. № 549/2012г. на Районен съд П. следва да бъде увеличена на 220 лева, а за
разликата от 220 до 280 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените и претендирани от ищеца разноски по
делото, съразмерно с уважената
част от иска. Направените от ищцовата
страна разноски, са в размер на 300 лева, представляващи изплатено
възнаграждение за един адвокат (Договор за правна защита и съдействие - л. 10
д.), съответно ответникът следва да заплати разноски в размер на 180 лева.
Същевременно на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът дължи репариране на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, но в
настоящото производство такива не са претендирани от ответната страна.
На основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на
ответника ще се възложи заплащането на държавна такса в размер на 129,60 лв. (сто
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) – 4 на сто върху присъденото увеличение
на издръжката за периода на тригодишните платежи [(90.00 лв. х 36 месеца) х 4%].
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.
150 от СК, размера на
определена с Решение № 1278/27.03.2012г. постановено по гр.д. № 549/2012г. на Районен съд П.,
ежемесечна издръжка, дължима от бащата И.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** на непълнолетното дете М.И.Г., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си Г.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА размера на
издръжката от 130 лв. (сто и тридесет
лева) месечно на 220 лв. (двеста и двадесет лева) месечно,
считано от 20.05.2019г., до настъпването на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
увеличение на издръжката за разликата
над сумата от 220 лв. месечно до пълния предявен размер от 280 лв. месечно.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно увеличения
размера на издръжката.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си и нейн законен представител Г.С.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 180 лева (сто и
осемдесет лева) – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС
сумата от 129.60 лв. (сто двадесет и
девет лева и шестдесет стотинки) – държавна такса върху присъденото увеличение
на издръжката.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването
му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.