№ 13555
гр. С, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110108324 по
описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането .
Постъпила е искова молба от Р. А. У., ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. С.........., съдебен адрес: гр. С........, срещу М. С. Ц., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. С......... с която е предявен иск за съдебна делба на УПИ
находящ се в гр. С......, съставляващ по скица имот с планоснимачен номер 763
/седемстотин шестдесет и три/, с площ по нотариален акт 315 кв.м. /триста и
петнадесет квадратни метра/, а по скица 301 кв.м. /триста и един квадратни
метра/, който имот заедно с имот планоснимачен номер 762 /седемстотин
шестдесет и два/ образуват парцел ***** ... /петдесет и две/, стари квартали №
33 /тридесет и три/ и 52 /петдесет и две/ по плана на гр. С......“, нанесен в
кадастрален лист 176 /сто седемдесет и шест/, съгласно дворищна
регулация, утвърдена със заповед № РД-50-09-293 от 25.09.1985 г. и заповед №
РД-09-50-479 от 27.09.1996, при граници на имота по скица: от две страни
улици, имот с планоснимачен номер 762 /седемстотин шестдесет и два/ и имот
с планоснимачен номер 765 /седемстотин шестдесет и пет/ и при граници на
парцела по скица: от две страни улици, парцел ХП1-761 /тринадесет римско
отреден за имот седемстотин шестдесет и пет/ и пацел IV-765 /четвърто
римско отреден за имот седемстотин шестдесет и пет/ - общински, заедно с
построената в имота двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/ и разгъната застроена
площ от 133 кв.м. /сто тридесет и три квадратни метра/, състояща се от:
сутерен на кота -2,38 /минус две цяло и тридесет и осем стотни/ метра със
застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/ на който са
разположени: гараж, склад, склад под стълбите, мокро помещение и антре със
1
стълбищна клетка, първи етаж на кота +-0 /нула/ метра, със застроена площ от
60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, на който са разположени дневна със
столова и кухненски бокс, тоалетна, входно антре със стълбищна клетка и две
тераси, втори етаж на кота +2,75 /плюс две цяло и седемдесет и пет стотни/
метра със застроена площ от 73,80 кв.м. /седемдесет и три цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, на който са разположени: две спални, детска стая,
баня с тоалетна, антре със стълбищна клетка и два балкона и тавански етаж на
кота +5,50 /плюс пет цяло и петдесет стотни/ метра с декларирара площ от 68
кв.м. /шестдесет и осем квадратни метра/, на който са разположени: две
тавански и две складови помещения и антре със стълбищна клетка, която
жилищна сграда е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. С и представлява имот с идентификатор *********, адрес на сградата
гр. С......, застроена площ 63 кв.м. /шестдесет и три квадратни метра/, брой
етажи: 2 /два/, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която е построена в
поземлен имот идентификатор *********, с площ от 305 кв.м. /триста и пет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 763 /седемстотин шестдесет и три/, квартал 52
/петдесет и две/, съседи: ***************
Заедно с иска за делба са предявени от Р. А. У. като преюдициални на
делбеното производство искове срещу М. С. Ц., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. С......... и Б. Т. Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С, ........... за
прогласяване на нищожността на учредено от М. С. Ц. в полза на Б. Т. Ц.
право на ползване върху ½ от съсобствения имот и в условията на
евентуалност иск за установяване че правото на ползване на Б. Т. Ц. е погасено
с неупражняването му в продължение на пет години.
Ищцата твърди, че процесната съсобственост е възникнала като Р. У. и
тогавашния й съпруг С. Ц., закупуват процесния имот и впоследствие
построяват в него жилищна сграда. Бракът между Р. У. и С. Ц. е прекратен с
развод на 18.05.2015 г. След развода Р. У. станала собственик на ½ идеална
част от процесния имот, а С. Ц на другата ½ идеална част. С. учредил ипотека
върху своята ½ идеална част в полза на брат си М. Ц.. Ипотекираната ½
идеална част била изнесена на публична продан и възложена на ответника М.
Ц.. Ето защо намира, че собственици на процесния имот са именно Р. У. и М.
Ц. при квоти по ½ идеална част за всеки.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Ц. не е депозирал отговор на
исковата молба.
По отношение на преюдициялния въпрос.
Ищцата твърди, че на 16.02.2018 г. М. Ц. учредява на своята майка Б. Ц.
право на ползване върху притежаваната от него 1/2 идеална част от процесния
имот /виж т, 6 от приложените доказателства/. Смята, че нотариален акт за
учредяване право на ползване № 153, том 18, вх. per. № **** от 16.02.2018 г.,
2
дв. вх. per. № **** е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, поради което не е
породил правно действие. Сочи че актът е нищожен, тъй като с него се
заобикаля закона и/или накърняват добрите нрави и/или липсва основание
и/или поради абсолютна симулация и поради уговаряне предварително на
начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в
закона. Сочи че има правен интерес от предявяването на исковете тъй като
имот с учредено вещно право на ползване е практически неподеляем. В
условията на евентуалност моли да бъде признато за установено, че правото
на ползване е погасено поради неупражняването му в продължение на повече
от 5 години.
В установения срок е постъпил отговор на предявените преюдициални
искове като сочи че предявените искове са недопустими поради липса на
правен интерес и в условията на евентуалност неоснователни. Намира, че
исковата молба с исковете за прогласяване на нищожност са нередовни. Сочи
че не са налице предпоставките за погасяване на правото на ползване поради
неупражняване.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341
ГПК и чл. 26, ал.1, пр.,2, пр.3, ал.2, пр.4, и пр. 5 ЗЗД и евентуален иск по чл.
59, ал.3 ЗС.
По отношение на иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341
ГПК.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да
се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки
съсобственик следва да се допусне делбата.
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
В това производство всяка от страните, следва да докаже следните
материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на
притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде
годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще
бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Не се спори, а и се установява по делото, че между ищцата Р. А. У. и С.
С. Ц. бил сключен граждански брак на 12.09.1993г.
3
Не се спори, а и се установява от представения нотариален акт № ***,
том LXXXIV, дело ******. от дата 18.09.1995г. на нотариус при Софийски
районен съд, че Р. У. и С. Ц. закупили празно дворно място понастоящем УПИ
находящ се в гр. С......, съставляващ по скица имот с планоснимачен номер 763
/седемстотин шестдесет и три/, с площ по нотариален акт 315 кв.м. /триста и
петнадесет квадратни метра/, а по скица 301 кв.м. /триста и един квадратни
метра/, който имот заедно с имот планоснимачен номер 762 /седемстотин
шестдесет и два/ образуват парцел ***** ... /петдесет и две/, стари квартали №
33 /тридесет и три/ и 52 /петдесет и две/ по плана на гр. С......“, нанесен в
кадастрален лист 176 /сто седемдесет и шест/, съгласно дворищна
регулация, утвърдена със заповед № РД-50-09-293 от 25.09.1985 г. и заповед №
РД-09-50-479 от 27.09.1996, при граници на имота по скица: от две страни
улици, имот с планоснимачен номер 762 /седемстотин шестдесет и два/ и имот
с планоснимачен номер 765 /седемстотин шестдесет и пет/ и при граници на
парцела по скица: от две страни улици, парцел ХП1-761 /тринадесет римско
отреден за имот седемстотин шестдесет и пет/ и пацел IV-765 /четвърто
римско отреден за имот седемстотин шестдесет и пет/ - общински.
От представения по делото нотариален акт № ***, том № II, рег. № ****,
дело №284/2009г. от 23.07.2009г. било признато правото на собственост на Р.
А. У. и С. С. Ц. върху процесния урегулиран поземлен имот заедно с
построената в него двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/ и разгъната застроена
площ от 133 кв.м. /сто тридесет и три квадратни метра/, състояща се от:
сутерен на кота -2,38 /минус две цяло и тридесет и осем стотни/ метра със
застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/ на който са
разположени: гараж, склад, склад под стълбите, мокро помещение и антре със
стълбищна клетка, първи етаж на кота +-0 /нула/ метра, със застроена площ от
60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, на който са разположени дневна със
столова и кухненски бокс, тоалетна, входно антре със стълбищна клетка и две
тераси, втори етаж на кота +2,75 /плюс две цяло и седемдесет и пет стотни/
метра със застроена площ от 73,80 кв.м. /седемдесет и три цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, на който са разположени: две спални, детска стая,
баня с тоалетна, антре със стълбищна клетка и два балкона и тавански етаж на
кота +5,50 /плюс пет цяло и петдесет стотни/ метра с декларирара площ от 68
кв.м. /шестдесет и осем квадратни метра/, на който са разположени: две
тавански и две складови помещения и антре със стълбищна клетка, която
жилищна сграда е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. С и представлява имот с идентификатор *********, адрес на сградата
гр. С......, застроена площ 63 кв.м. /шестдесет и три квадратни метра/, брой
етажи: 2 /два/, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която е построена в
поземлен имот идентификатор *********, с площ от 305 кв.м. /триста и пет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), стар идентификатор:
4
няма, номер по предходен план: 763 /седемстотин шестдесет и три/, квартал 52
/петдесет и две/, съседи: ***************
От представеното по делото съдебно решение от 18.05.2015г. по гр.д.№
6945/2015г., на СРС 91 състав, е видно, че бракът между Р. А. У. и С. С. Ц. бил
прекратен. С решението страните се съгласили процесният недвижим имот на
двамата при равни квоти от по ½ идеална част.
По делото е представено и постановление за възлагане на невдижим
имот от 31.08.2017г. по изпълнително дело 548/2014г. на ЧСИ Р. А., с рег. №
***, при КЧСИ и район на действие СГС, по силата на което ½ идеална част от
процесния недвижим имот, собственост на С. С. Ц. е възложено на ответника
М. С. Ц., с което той станал собственик на ½ идеална част от процесния
делбен недвижим имот.
Постановлението за възлагане влязло в сила на 11.09.2017г.
От изложеното следва че Р. А. У. и М. С. Ц. са собственици на процесния
недвижим имот при квоти по ½ идеална част за всеки от тях.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба
на съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда
да ги подели, като в конкретния случай инициативата за съдебната делба е
предприела ищцата.
Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта
на делбата да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не
са налице ограниченията на чл.34, ал.1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в Р. А. У.
и М. С. Ц., са единствените собственици към момента на процесния
апартамент, като същите притежават по ½ идеални части от процесните
имоти.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът
следва да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви
квоти ще се извърши делбата. Приетите по делото доказателства дават
отговор на всички тези въпроси, поради което съдът приема, че предявения в
настоящото производство иск за делба на съсобствения недвижим имот,
подробно описан в исковата молба, се явява основателен и доказан, поради
което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните
по делото, които се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, при
посочените по-горе квоти.
По отношение на исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр.,2,
пр.3, ал.2, пр.4, и пр. 5 ЗЗД.
В настоящия случай се иска признаване на нищожността на сделката с
която М. С. Ц. учредил в полза на Б. Т. Ц. пожизнено право на ползване върху
делбения имот.
Във връзка с направеното възражение за недопустимост на предявените
5
искове съдът намира следното:
Делбеното производство като е особено исково производство. Целта на
това производство е прекратяване състоянието на съсобственост върху общата
вещ или съвкупност от вещи и установяване какви са правата на страните в
съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното
производство с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК/чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.). В
тази фаза непосредствената цел е установяване съществуването на
съсобствеността, разрешаването на всички спорове между съсобствениците,
свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ, доколкото
това е допустимо в делбеното производство. Преценката дали е допустимо
съединяване на даден правен спор в първата фаза на съдебната делба се прави
с оглед значението на решението по допускане на делбата и разпоредбите на
чл. 279 ГПК-(отм.) и чл. 281 ГПК-отм./.
Следователно исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното
производство разрешават спорове относно имота, предмет на делбата,
относно страните и относно делбените квоти. В първата фаза на делбеното
производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не е
допустимо съединяването на всякакви права, предявени по формата на
индидентни такива и въздигнати по този начин в главен предмет на делото. -
РЕШЕНИЕ № 189 ОТ 07.10.2013 Г. ПО ГР. Д. № 744/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА
ВКС.
Предявените искове по чл. 26 ЗЗД - за нищожност на учреденото право
на ползване представляват установителни искове които имат за предмет
учредено върху делбения имот право на ползване. Във връзка с изложеното
съдът намира, че е допустимо да ги разгледа в настоящото производство.
На следващо място съдебната практика се приема, че трето лице, което
не е било страна по сделката може да иска прогласяването й за нищожна само
ако има пряк, или косвен правен интерес от това. В своята практика,
постановена както по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), така и по чл. 124 ГПК,
ВКС приема, че е достатъчен и евентуален интерес, както и възможност
правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаване на подобен
иск, което би обосновало правния му интерес и съответно допустимостта на
иска.
В настоящия случай съдът намира, че е налице такъв косвен интерес от
прогласяването на нищожността от договора за учредяване на право на
ползване доколкото това би повлияло на средната пазарна оценка на
недвижимия имот в случай, че се установи, че същият е неподеляем.
При това положение исковете подлежат на разглеждане по същество.
По делото не се спори, а и се установява, че с нотариален акт № 25, том
I, рег.№****, дело 21 от 16.02.2018г., на нотариус К. Б., рег. № *** при
Нотариалната камара и Район на действие СРС, М. Ц. учредил безвъзмездно,
пожизнено право на ползване в полза на Б. Т. Ц. върху собствената си ½
идеална част от процесния делбен недвижим имот.
6
Съгласно чл. 55 от ЗС, ограничените вещни права, доколкото са
предвидени в закона могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и
по други начини, предвидени в закона. Правото на ползване, като ограничено
вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС. Следователно само предвидените в
закона ограничени вещни права могат да бъдат обект на придобиване и
притежание. По своя характер, правото на ползване включва правото да се
използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не
се променя съществено. /чл. 56 от ЗС/. Възможността това право да се
притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде
запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-
собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез
правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-
прехвърлител. И в трите случая то се ползва с прана защита и задължава
всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се
съобразява с него.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (в случая
договор за учредяване на право на ползване), а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за
недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество
обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката.
Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на
обективно съединените искове. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност.
Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е
безпредметно прогласяването на нейната недействителност на
друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането
на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или
заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за
каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е
валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за
унищожаемост отново в поредност, предопредЕ. от тежестта на изтъкнатия
порок: от неспазването на режима на настойничеството или попечителството,
към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят
действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно
неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е
длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като
извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това -
за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора.
В този смисъл са решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009
г., решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. и решение №
199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Съдът следва
7
да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването
недействителността на сделката ищецът може да свързва с
различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под
същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна
квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на
съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за
редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение
№ 392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение №
97/08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/07.07.2010 г. по
тълк.д. № 4/2009 г. ОСГК на ВКС.
По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Заобикалянето на закона е една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
нищожност на договорите. От обективна страна тази хипотеза на нищожност
е налице когато законът забранява с опредЕ. сделка да се постигне даден
правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка за да се
постигне този правен резултат. В този случай сделката макар и позволена е
нищожна, поради заобикаляне на закона.
Съдът намира, че по делото не се представиха доказателства, а
доказателствената тежест е била на ищцата, за наличието на основанието, по
чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, не се установява, да е налице търсене или постигане на
непозволен от закона резултат. Учреденото право на ползване не е от такъв
характер, че да възпрепятства извършване на делба върху процесния имот.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на
волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните
клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави
е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските
сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава
на принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала
изискване чрез договорите да не се злоупотребява.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то
ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може
законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено
чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
8
несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от
ТЗ, чл. 307 от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни
клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора.
В случая от доказателствата по делото не се установява да са нарушени
правни принципи. Учредяването на право на ползване не противоречи нито на
принципите на добросъвестността нито на принципите на справедливостта и
т.н.
Ето защо и този иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД.
Като порок, водещ до нищожност на правните сделки, липсата на
основание е налице само при каузалните сделки. В правната теория и практика
основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна
цел, която се преследва с предоставянето на имуществена облага.
Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката
и същото се презюмира до доказване на противното (аргумент от чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД).
Основанието на договора за учредяването на ограничено вещно право е
именно придобиването на права върху чужда вещ в различен обем в
зависимост от учредяваното право. В настоящия случай основание се явява,
именно придобиването на право върху чужда вещ.
Тук следва да се посочи, че обстоятелството че учредяването на правото
на ползване е станало безвъзмездно не прави сделката без основание. Налице
са много двустранни сделки които по дефиниция са безвъзмездни (заем за
послужване, влог, поръчка, поръчителство, и т.н.) но имат основание и това
основание не се опорочава, от обстоятелството, че същите са без насрещна
еквивалентна престация.
При това положение и искът по чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД следва да се
отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че законът въвежда оборима
презумпция, че основанието на сделката се предполага до доказване на
противното. Установяването на липсата на основание е в тежест на ищцата, но
не са представени никакви доказателства в тази насока и само на това
основание искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като
тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 ЗЗД.
Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която
те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред
третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да
породи правни последици - абсолютна симулация или във воля сделката да
породи правни последици, различни от външно изявените - относителна
9
симулация. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат
правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност. В този смисъл, искът по чл. 26, ал. 2, пр.5 ЗЗД би могъл да е
предявен за разкриване на относителната симулацията или за прогласяване на
абсолютна симулация. От друга страна, при твърдение на ищеца за абсолютна
симулация, възраженията на ответника могат да се основават на
съществуването на действително прикрито съглашение, в който случай, по
силата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът следва да приложи правилата за прикритото.
Правомощието на съда произтича от материалноправната норма на чл. 17, ал.
1 ЗЗД, както и от основните начала на гражданския процес по чл. 5, чл. 6, ал. 2
и чл. 10 ГПК.
В настоящия случай не представени доказателства за липсата на воля за
учредяване на правото на ползване. Не се установява да е налице начин на
удовлетворяване на кредитора.
Отново от представените по делото доказателства не се установява
договорът за учредяване на право на ползване да е привиден.
По изложените съображения искът подлежи на отхвърляне.
В обобщение следва да се посочи, че съдът с определението си по чл. 140
ГПК е разпределил доказателствената тежест за установяване на
правнорелевантните факти като е посочил фактите които следва да бъдат
установени от ищцата.
В случая от представените по делото доказателства не се установява
нито едно от релевираните основания за нищоност на договора за учредяване
на право на ползване. Съдът е допуснал всички доказателствени искания на
ищцата, но последната не успя в условията на пълно и главно доказване да
установи нищожност по реда на чл. 26 ЗЗД.
Ето защо при това положение и при прилагане на неблагоприятните
последици на чл. 154 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на предявения като евентуален иск по чл. 59, ал.3 ЗС.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на
ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС -правото на ползване се
погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с прекратяването на
ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв;
правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се
упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството
на ползвател и това на собственик.
Според чл. 59, ал. 3, in fine ЗС правото на ползване се погасява, ако не се
упражнява в продължение на 5 години. Тази норма е аналогична на нормата на
чл. 67, ал. 1 ЗС, според която друго ограничено вещно право - правото на
строеж - се погасява по давност в полза на собственика на земята, ако не се
упражни в продължение на 5 години. И в двете аналогични хипотези става
въпрос за давностен срок, макар че изтичането му не води до погасяване само
10
на правото на иск, а на самото вещно право. След като срокът е давностен, то
със самото му изтичане не се прекратява правото на ползване, а е необходимо
изрично позоваване на изтеклия срок (чл. 120 ЗЗД). На изтеклата давност
може да се позове само лицето, в чиято полза тече давността. В общия случай
(при давността за облигационни вземания) това лице е длъжникът. В случая с
ограничените вещни права това лицето, чието право на собственост е
засегнато от ограниченото вещно право. Следва да се има предвид и това, че е
възможно упражняването на правото да продължи и след като е изтекъл
срокът на погасяването му по давност (аргумент от чл. *** ЗЗД), както и че
лицето, което може да се позове на давността, може и да се откаже от
изтеклата в негова полза давност след изтичането на срока (чл. 113 ЗЗД), като
след това ще започне да тече нов давностен срок. Тези възможности отново
водят до извода, че само собственикът може да се позове на погасяването по
давност на ограниченото вещно право, доколкото именно собственикът може
да избере дали да продължи да търпи това вещно право мълчаливо (без да се
позовава на давността), или да заяви това изрично (като се откаже от
давността) (в тази насока са и разясненията, дадени с ТР № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС относно правото на строеж, които обаче са приложими и към правото
на ползване). Това разбиране следва и от самата разпоредба на чл. 67, ал. 1 ЗС,
според която правото на строеж се погасява по давност в полза на собственика
на земята и следователно само той може да направи възражение за изтекла
давност, като това правило е приложимо и при правото на ползване.
В случая ищцата е съсобственик на процесния недвижим имот, но
правото на ползване не ограничава нейното право на собственост. По
отношение на нея правото на ползване не може да бъде противопоставено до
размера на дела й в собствеността. От учреденото право на ползване се засяга
правото на собственост на М. С. Ц. следователно единствено той може да се
позове на изтекла погасителна давност на правото на ползване поради
неупражняването му.
С предявяването на иска по чл. 59, ал.3 ЗС ищцата предявява чужди
права пред съда, а именно правото на М. С. Ц. което е недопустимо съгласно
забраната на чл.26, ал.2 ГПК.
Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на правен интерес през
цялото производство. В случая предявените искове по чл. 59, ал.3 ЗС са
недопустими и по отношение на тях производството подлежи на
прекратяване.
По отношение на разноските.
По отношение на предявените искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД на
ответниците се дължат разноски.
В случая съдът намира, че са представени доказателства за сторени
разноски в размер на 1500 лева които следва да бъдат присъдени в полза на
ответниците.
По изложените съображения съдът,
11
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Р. А. У., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. С.........., съдебен адрес: гр. С........, и М. С. Ц., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. С......... СЛЕДНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ УПИ
находящ се в гр. С......, съставляващ по скица имот с планоснимачен номер 763
/седемстотин шестдесет и три/, с площ по нотариален акт 315 кв.м. /триста и
петнадесет квадратни метра/, а по скица 301 кв.м. /триста и един квадратни
метра/, който имот заедно с имот планоснимачен номер 762 /седемстотин
шестдесет и два/ образуват парцел ***** ... /петдесет и две/, стари квартали №
33 /тридесет и три/ и 52 /петдесет и две/ по плана на гр. С......“, нанесен в
кадастрален лист 176 /сто седемдесет и шест/, съгласно дворищна
регулация, утвърдена със заповед № РД-50-09-293 от 25.09.1985 г. и заповед №
РД-09-50-479 от 27.09.1996, при граници на имота по скица: от две страни
улици, имот с планоснимачен номер 762 /седемстотин шестдесет и два/ и имот
с планоснимачен номер 765 /седемстотин шестдесет и пет/ и при граници на
парцела по скица: от две страни улици, парцел ХП1-761 /тринадесет римско
отреден за имот седемстотин шестдесет и пет/ и пацел IV-765 /четвърто
римско отреден за имот седемстотин шестдесет и пет/ - общински, заедно с
построената в имота двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/ и разгъната застроена
площ от 133 кв.м. /сто тридесет и три квадратни метра/, състояща се от:
сутерен на кота -2,38 /минус две цяло и тридесет и осем стотни/ метра със
застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/ на който са
разположени: гараж, склад, склад под стълбите, мокро помещение и антре със
стълбищна клетка, първи етаж на кота +-0 /нула/ метра, със застроена площ от
60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, на който са разположени дневна със
столова и кухненски бокс, тоалетна, входно антре със стълбищна клетка и две
тераси, втори етаж на кота +2,75 /плюс две цяло и седемдесет и пет стотни/
метра със застроена площ от 73,80 кв.м. /седемдесет и три цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, на който са разположени: две спални, детска стая,
баня с тоалетна, антре със стълбищна клетка и два балкона и тавански етаж на
кота +5,50 /плюс пет цяло и петдесет стотни/ метра с декларирара площ от 68
кв.м. /шестдесет и осем квадратни метра/, на който са разположени: две
тавански и две складови помещения и антре със стълбищна клетка, която
жилищна сграда е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. С и представлява имот с идентификатор *********, адрес на сградата
гр. С......, застроена площ 63 кв.м. /шестдесет и три квадратни метра/, брой
етажи: 2 /два/, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която е построена в
поземлен имот идентификатор *********, с площ от 305 кв.м. /триста и пет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 763 /седемстотин шестдесет и три/, квартал 52
12
/петдесет и две/, съседи: ***************;
ПРИ КВОТИ
1/2 идеална част за Р. А. У., ЕГН **********;
1/2 идеална част за М. С. Ц., ЕГН **********;
ОТХВЪЛЯ предявените от Р. А. У., ЕГН ********** срещу М. С. Ц.,
ЕГН ********** и Б. Т. Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С, ...........
искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.,2, пр.3, ал.2, пр.4, и пр. 5 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договор за учредяване на право на ползване,
обективиран в нотариален акт № 25, том I, рег.№****, дело 21 от 16.02.2018г.,
на нотариус К. Б., рег. № *** при Нотариалната камара и Район на действие
СРС, по силата на който М. С. Ц., ЕГН **********, учредил в полза на Б. Т.
Ц., ЕГН ********** пожизнено право на ползване върху ½ идеална част от
имота предмет на делбеното производство.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, вр. с чл. 26 ГПК исковата молба по
отношение на предявения от Р. А. У., ЕГН ********** срещу Б. Т. Ц., ЕГН
********** евентуален иск с правно основание чл. 59, ал.3 ЗС като
недопустим.
В частта в която се връща исковата молба решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищцата.
В останалата част решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
В частта в която се връща исковата молба
След изтичане на срока за обжалване делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия и насрочване на делото за
разглеждане във фазата по извършване на делбата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13