Определение по дело №28595/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31639
Дата: 5 август 2024 г. (в сила от 5 август 2024 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110128595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31639
гр. София, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110128595 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Л. К. Б. срещу „Сити кеш“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да
представи действащите към момента на сключването на договора Общи условия за
относимо, допустимо и необходимо за разрешаване на процесния правен спор, поради
което доказателственото искане следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. С отговора на исковата
молба ответникът представя справка от счетоводните си книги за начина на
разпределение на постъпилите плащания; с отговора на исковата молба не се оспорва
факта, че неустойката не е включена в ГПР, като за изчисляване на ГПР с включена
неустойка не са необходими специални знания.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Сити кеш“ ООД в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото действащите към момента на сключването на
договора Общи условия, като му УКАЗВА, че непредставянето на документа може да
се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.10.2024 г.
от 10:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
1
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № .... от 31.01.2022 г. поради противоречието му със закона,
както и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2668 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба до погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск са
предявени искове по: 1/ установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл.
26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие, респ. заобикаляне
на закона на чл. 11 от договора, предвиждаща договорна неустойка при непредставяне
на обезпечение както и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати сумата от 1113,74 лева, представляваща недължимо платена
сума по недействителна клауза за неустойка по чл. 11 от договора, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищецът Л. К. Б. твърди, че на 31.01.2022 г. сключил с ответното дружество „Сити
кеш“ ООД договор за потребителски кредит № ..... По силата на договора му била
предоставена в заем парична сума в размер на 3000 лв., която следвало да върне на 26
вноски. Сочи, че на осн. чл. 5 от договора се е задължил в 3-дневен срок от усвояване
на заема да предостави обезпечение,, както следва: 1. Поръчителство на едно или две
физически лица, които кумулативно отговарят на редица поставени условия и 2.
Предоставяне на безусловна банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Излага още,
че съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на поетото задължение за
обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на 1113,74 лева, която
сума се разсрочвала за целия период на договора. Сочи, че е погасила изцяло всички
дължими суми по процесния договор, в това число и начислената неустойка. Счита, че
договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка не била
включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно
изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на
формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Счита, че поради
недействителност на договора, заплатената на ответника сума в размер от 2668 лева,
надхвърляща чистата стойност на кредита, е недължимо платена, поради което
претендира нейното връщане.
В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване
недействителността на договора, предявява евентуални искове - за установяване
недействителност по отношение на отделно негово клауза и осъждането на ответника
да му заплати платената по тази клауза сума. Счита, че недействителна между
страните е разпоредбата на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение. Сочи, че изискването за предоставяне на
обезпечение поставя множество ограничения, кратък срок и напрактика –
невъзможност за изпълнение, поради което ответникът изначално включил
задължението за неустойка в погасителния план. Освен това сочи, че размерът на
предвидената неустойка е прекомерно висока, като размерът й противоречи на добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
2
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага
подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в
размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че
размерът на възнаградителната лихва е фиксиран, като между страните било
уговорено, че същата ще се разпределя във всяка една от вноските. Намира, че
кредитодателят е преценил риска преди сключване на договора за кредит, но след
непредоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя рискът за кредитора
се е увеличил, поради което и неустойката се явява обезщетение за възникналото след
сключване на договора увеличение на риска. Излага подробни аргументи и по
наведените от ищцата доводи за нищожност на договора в неговата цялост. Сочи, че
не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Намира, че не
са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради тези и останалите
подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № .... от 31.01.2022 г., който
противоречи на закона.
По осъдителния главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 2668 лева, представляваща недължимо платена сума, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
По установителния евентуален иск по чл.26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл.
146 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № .... от 31.01.2022 г., в който е
уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения
размер, която договорна клауза противоречи на закона, води до неговото заобикаляне и
до накърняване на добрите нрави.
По осъдителния евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 1113,74 лева представляваща заплащане на неустойка поради
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 11 от договора, без да е имало основание
за извършване на престацията /поради недействителност на уговорената между
страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
3
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между Л. К. Б. и „Сити кеш“ ООД е сключен
договор за потребителски кредит № .... от 31.01.2022 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 3000 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена
неустойка поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е
включен при формиране на посочения в договора ГПР; 3) че ищецът е заплатил на
ответника сумите по договора, в това число: 3000 лева главница, 1554,26 лева
договорна лихва и 1113,74 лева неустойка за непредставяне на обезпечение.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4