Решение по адм. дело №2259/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. чл. 203 – 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв.М. Т., против Национална агенция за приходите, [ЕИК], гр.София, бул.Дондуков № 52, за заплащане на сумата, в размер на 500,00лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 167/12.08.2021г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА № 0048427/27.07.2021г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни, както и сумата от 254,80лв., представляваща законна лихва, считано от 28.07.2021г. до 23.09.2025г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Ищецът обосновава исковата си претенция, като посочва, че с постановеното от административния орган решение са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на техническо средство за контрол на МПС, превозващо стоки, собственост на „Изток инвест 3000" ЕООД, извършени на 27.07.2021г., при ГКПП „Пристанище Варна - Запад" от служители на Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за което е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА № 0048427/27.07.2021г. Същите са били потвърдени от горестоящия административен орган, а впоследствие са отменени от компетентния съд като незаконосъобразни. Счита, че в настоящия случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и актове на административни органи, настъпила вреда и причинно следствена връзка между първите две. Намира, че сторените от „Изток инвест 3000" ЕООД, разноски в административното производство по чл. 41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП - Варна, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, представляват вреда която е настъпила за жалбоподателя, следствие от извършените незаконосъобразни действия на служители на НАП. Подчертава, че правото на професионална правна помощ и защита е основно конституционно право на гражданите, като упражняването му не може да се приеме като своеволен акт, а като единствена възможност за своевременна и пълноценна защита на техните права и законови интереси. По отношение на претендираните лихви ищецът намира, че действията по обезпечаване на доказателства, по чл. 40 от ДОПК са преустановени от административните орган на 28.07.2021г., за което е съставен Протокол сер.АА №1566541/28.07.2021г. Като се позовава на тълкувателна практика счита, че началният момент на забавата, и съответно дължимостта на законната лихва, е именно 28.07.2021г. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез преупълномощен адв. П. Т., поддържа исковата молба и искането за разноски.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез депозирани писмени бележки от юрисконсулт Т. А., оспорва иска като неоснователен, и моли същият да бъде отхвърлен. Конкретно твърди липса на причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата връда. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за основателна.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.07.2021г. при ГКПП - Пристанище Варна-Запад, органи по приходите от ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, предприели действия по обезпечаване на доказателства, на основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на 1бр. техническо средство за контрол - пломба, с номер № 0534083 на МПС с марка "Ивеко", с рег.№ [рег. номер] и ремарке № [рег. номер]. На ремаркето бил натоварен контейнер с № [Наименование]със стоки, собственост на „Изток инвест 3000" ЕООД, представляващи MDF профили, с място на разтоварване гр. Николаево, обл. Стара Загора – завод ЕСПО.

За предприетите действия е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА № 0048427/27.07.2021г., ведно с Приложение №1, в който по указание на органа по приходите е посочен изрично място и час на предвиденото разтоварване на стоката. Свалена била линейна пломба, която е върната на водача М. С.. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство и ремаркето, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето - водач на превозното средство.

„Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. П. Т., подало жалба до Директора на ТД на НАП - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол cep. АА № 0048427/27.07.2021г. За осъщественото процесуалто представителство по изготвяне и подаване на жалбата, на дружеството е издадена фактура № **********/09.08.2021г. на стойност 500 лева. Заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение по посочената фактура било удостоверено с разписка № *********/09.08.2021г. издадена от адв. П. Т. /л. 21 от ч.а.д. № 1876/2021г./.

С Решение № 167/12.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена депозираната жалба от „Изток инвест 3000" ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата, обективирани с Протокол cep. АА № 0048427/27.07.2021г.

След изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, на осн. чл.41, ал.3 от ДОПК, от „Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. М. Т., е подадена жалба № 12388/20.08.2021г. до Административен съд - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства, по която било образувано ч. адм. дело № 1876/2021г. по описа на съда. Към жалбата били приложени пълномощно на адв. П. Т., фактура № **********/09.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка към нея, фактура № **********/17.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба и процесуално представителство пред Адм. съд - Варна", ведно с разписка към нея и списък с разноски.

С Определение № 2129/25.08.2021 г. по частно адм. дело № 1876/2021 г. на Адм. съд – Варна са отменени по жалба на „Изток инвест 3000" ЕООД, извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия АА № 0048427/27.07.2021г. действия по запечатването на стока намираща се в контейнер № [Наименование], превозвана с ТС марка „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер].

С определението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000" ЕООД направените по делото разноски, представляващи 50 лв. - заплатена държавна такса и 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Т. процесуално представителство „съобразно фактура и разписка, приложени на л.22 от делото“. На основание чл.41, ал.3 от ДОПК е посочено, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

От страна на приходната адвинистрация е депозирано искане по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта на разноските, което с Определение № 2335/17.09.2021 г. е оставено без уважение.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменени незаконосъобразни действия на административни органи.

Разгледан по същество, искът е основателен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК, Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Между страните не е формиран спор по фактите, включително, че ищецът при оспорване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол серия АА № 0048427/27.07.2021г. на инспектори в Дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП по реда на чл. 41 от ДОПК, е ползвал адвокатска защита и е заплатил сумата от 500 лева в брой. С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., които съставляват именно заплатеното възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 и ал.3 от ДОПК. С Определение № 2129/25.08.2021 г. по частно адм. дело № 1876/2021 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила като необжалмваемо на 25.08.2021г., са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действията по обезпечаване на доказателства, обективирани с цитирания протокол.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

За да се ангажира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. отменен като незаконосъобразен, респективно обявен за нищожен, административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице; 2. претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите.

През призмата на гореизложеното, основният спор по делото се свежда до въпроса дали заплатеното възнаграждение за адвокат, претендирано като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на административен орган.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив, в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Ищецът в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше извършено действието по обезпечаване на доказателства, оспорено по административен ред.Предвид изложеното, възражението на ответника в тази насока, релевирано в писменото му становище по делото, не може да бъде споделено.

От очертания по – горе фактически състав на отговорността следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. От представената административна преписка се установява, че към момента на подаване на жалбата срещу действията по обезпечаване на доказателства е представено пълномощно от 06.08.2021 г., с което адв. П. Т. е бил упълномощен от управителя на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, издадена е фактура № **********/09.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка към нея за изплащане на сумата, която е получена от адв. Т.. Жалбата до административния орган е подадена на 11.08.2021 г., чрез адв. Т.. Пълномощното, фактурата и разписката за заплащане на сумата не са оспорени от ответника, и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК удостоверяват, че ищецът е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение.

Оспорени са били действията по обезпечаване на доказателствата при задължителност на административното обжалване, поради което следва, че възнаграждението за адвокат е било дължимо, поради това, че е извършено процесуално представителство по см. на чл.24, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Нормата на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.) не е била действаща към момента на заплащане на възнаграждението за адвокат, но към момента е приложима, поради което следва да служи като критерий за определяне на дължимото възнаграждение. На основание §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г., вр чл.7, ал.1, т.5 или чл.8, ал3 от посочената наредба в приложимата редакция, минималното възнаграждение за адвокат за процесуално представителство за дела по охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства е било в размер на 500 лв., поради което заплатената сума не е прекомерна.

Гореизложеното налага извод, че сумата от 500 лева за адвокатското възнаграждението, което ищецът е заплатил в административното производство за процесуално представителство от адвокат се явява пряко причинена вреда за ищеца в резултат на неоснователни действия на административни органи обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0048427/27.07.2021г. на инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 167/12.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, които са отменени с Определение № 2129/25.08.2021 г. по частно адм. дело № 1876/2021 г. на Адм. съд – Варна, поради което са налице посочените три предпоставки за уважаване на иска /в този смисъл Решение № 11673/15.12.2022 г. по адм. дело № 5569/2022 г. на ВАС; .

Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно - на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от 28.07.2021 г. до 23.09.2025г. в размер на 254,80 лева, и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни действия е от датата на преустановяването им – 28.07.2021г., до окончателното заплащане на сумата.

Съгласно чл.125 ГПК, искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда, а в случая това е датата 26.09.2025г.

В мотивите на Постановление № 2/21.XII.1981г. на Пленум на ВС, изрично е отбелязано, че лихвата върху обезщетенията за непозволено увреждане се погасява с тригодишна давност, съгласно чл.111, буква „в“ ЗЗД, която разпоредба в случая е приложима по силата на препращането в § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон случаи към разпоредбите на гражданските закони. Давността тече за всеки ден на забавата (в случая без да е необходима покана). С предявяването на иска давността се прекъсва и не тече, докато трае исковото производство – чл.116, буква „б“ и чл.115, буква „ж“ ЗЗД (Решение на ВАС № 7950/18.07.2023г. по адм.д. № 2120/2023г., Решение на ВАС № 7228/29.06.2023г. на ВАС по адм.д. № 2119/2023г.). До погасяване на основното задължение то е лихвоносно, затова трите години, обхванати от давностния срок се броят назад, считано от предявяване на вземането – в случая от 26.09.2025г. Така, по отношение на лихвата за периода 29.07.2021г. до 25.09.2022г. тригодишната давност се явява изтекла.

Независимо от това, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен за целия претендиран период от 28.07.2021г. до 23.09.2025г. , т.к. съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно, а само след възражение на длъжника до съответния орган – в случая пред съда, че задължението му е погасено по давност. В случая такова възражение за изтекла тригодишна давност не е направено от ответника в нито един момент до приключване на делото пред настоящата инстанция (Решение на ВАС № 5609/08.05.2024г. по адм.д. № 7505/2023г., Решение на ВАС № 10896/28.10.2021г. по адм.д. № 4972/2021г., Решение на ВАС № 2076/24.02.2023г. по адм.д. № 7613/2022г.). Размерът на претендираната лихва за визирания период е правилно изчислен и не е оспорен по размер от ответната страна. Основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 26.09.2025г. до окончателното изплащане на претендираните суми. Липсва отправено до съда искане за присъждане на лихви за периода 23.09.2025г. – 26.09.2025г.

В обобщение, настоящият състав намира, че е налице отменено действие по обезпечаване на доказателства и ползвана във връзка с него адвокатска защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в общ размер на 500 лева, ведно със законна лихва от 28.07.2021 г. до 23.09.2025г. в размер на 254,80 лева, и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми, е основателен, по арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът е претендирал присъждане на 25 лева – държавна такса, и 480 лева – възнаграждение за един адвокат, сторени в настоящото съдебно производство. Към исковата молба са приложени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 25 лева. Процесуалното представителство за ищецът е извършено от адв. Т. и преупълномощен адв. Т.. От фактура № № 98/24.10.2025г., издадена от ЕАД „М. Г. Т.“ и преводно нареждане от 24.102.2025г. се установява, че сумата от 480 лева е заплатена за възнаграждение на адвокат по настоящото дело. Ответникът не е направил възражение за прекомерност относно заплатеното възнаграждение за адвокат, а и съдът констатира, че същото е в предвидения минимум по чл. 8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., предвид данните от фактурата за налична регистрация по ЗДДС на издателя й. С оглед изложеното и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 505 лева за държавна такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, в административното производство по оспорване на действия за обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол сер. АА № 0048427/27.07.2021г. на инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 167/12.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, отменени с Определение № 2129/25.08.2021 г. по частно адм. дело № 1876/2021 г. на Адм. съд – Варна, ведно със законна лихва от 28.07.2021 г. до 23.09.2025г. в размер на 254,80 лева /двеста петдесет и четири лева и 80 ст./, и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 26.09.2025г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

ОСЪЖДА Национала агенция за приходите да заплати в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, [ЕИК], сумата в размер на 505 /петстотин и пет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.