Р Е Ш
Е Н И Е
№ 6 10.03.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ХХХІІ граждански състав
На деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при секретаря Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев административно дело № 18 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.149, ал.5 от АПК, вр. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ
и е образувано по повод жалба на Д.Г.Д. срещу решение № ***/22.02.1993 г. на
Поземлена комисия – гр. Созопол, като се иска същото да бъде обявено за нищожно
и да бъде върната преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол за
валидно произнасяне по заявления, подадени от 25.02.1992 г. с вх. № *** и
постановяване на валидни и мотивирани решения.
В
производството пред съда по обжалване на постановения от ОСЗ административен
акт ОСЗ е страна – в този смисъл Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК. Съдебната практика (Решение
№ 489 от 1995 г. по адм.д.№
2632 от 1994 г. на ВС, III Г.О.,
Решение № 179 от
1997 г. по адм.д.№
579 от 1996 г. на ВАС и др.) приема, че
конституирането и участието в това производство на
заинтересовани страни (независимо
дали те са други наследници на
лицето, чийто наследник е подал заявлението,
или трети лица) е недопустимо.
Макар да се визира хипотеза, при която административният
акт се атакува само като незаконосъобразен, то възприетото от върховните съдии
решение следва да намери приложение и когато решението на ОСЗ се атакува като
нищожно. Ето защо заинтересовани страни в настоящото производство не са
конституирани.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
му представител депозира писмено становище, с което моли съда уважи жалбата.
Представител на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол
не се явява в съдебно заседание. Депозира писмено становище, с което оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Представя
пълната преписка по издаване на обжалваното решение.
Районен съд - Бургас,
след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Преписка вх. № *** от 1992 г. е образувано пред Поземлена
комисия – Созопол по заявление на К. Д. Г. като наследник на Д. В. Т.. Жалбоподателят е внук на Д. В. Т..
Преписката съдържа 81 листа, но сред тях липсва решение №
***/22.02.1993 г. на Поземлена комисия – гр. Созопол за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. ***, постановено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С него е
признато правото на собственост на наследниците на Д. В. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 14
имота в местностите „Ачмите“, „Ябълката“, „Аклади“, „Външната чешма“,
„Бозалъчки“, „Акра“, всички в землището на с. ***. Със същото решение се
възстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на 12 имота в местностите „Ачмите“, „Ябълката“, „Аклади“, „Външната
чешма“, „Бозалъчки“, всички в землището на с. ***. Със същото решение е
отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на 6 имота в землището на с. ***, тъй като попадат в:
държавна пътна мрежа; с. Атия; зона по пар.4; обект на Министерството на
отбраната; Държавен горски фонд.
Заверен от ОС „Земеделие“ – гр. Созопол препис от това
решение е наличен по делото, представен от жалбоподателя. Независимо че с
определение от съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г., съдът е изискал
от административния орган да представи заверен препис от атакуваното решение,
съдържащ подписи на председател, секретар и членове, такъв не е представен.
Представен е протокол № ***/22.02.1993 г. за размера и категориите на
земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез
план за земеразделяне в землището на с. ***, който съдържа решение, но
постановено на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се извършва с акт на Общинска служба по
земеделие по един от
двата уредени в закона начини: в стари, съществуващи или възстановими, реални
граници или в нови, определени с план за земеразделяне, реални граници, т.е.
двете решения са различни.
Видно от преписа от атакуваното решение, в него не са
посочени имената на членовете на Поземлената комисия, нито има техни подписи.
Изложената
фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.
149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Решението
на ПК /сега ОСЗ/ е административен акт. Поради това, за да е валидно такова
решение, следва да е постановено от административен орган в състав и при
кворум, предвидени в закона. Разпоредбата на чл.
60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито
този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и
правилника за неговото приложение /до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с изменението на закона
с ДВ бр. 31 от 2003 г./ определят в какъв състав поземлената комисия следва да
постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Поради това за
постановени до 2003 г. решения на ПК (каквото
е и процесното) следва да се приложат общите
разпоредби на ЗАП (отм.), съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от който
административният орган взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите,
а административният акт се подписва само от председателя и секретаря – в този смисъл Решение
№ 389 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2010 г., I г. о.
В
настоящия случай атакуваното
решение следва да бъде прието за нищожен административен акт, тъй като не е
подписано от председателя и
секретаря на ПК-Созопол, което от своя
страна води до липса на волеизявление. Нещо повече, имената на председател, секретар и членове
на комисията дори не са посочени в решението.
На
основание чл.
173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати преписката на ОСЗ-Созопол за ново
произнасяне.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на
разноски, а и няма доказателства за реално направени такива, поради което и
сума за разноски не следва да му се присъжда.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
за НИЩОЖНО решение № ***/22.03.1993 г. на Поземлена комисия – гр.
Созопол за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с. ***, постановено на
основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № ***/25.02.1992 г. (номер ***/1992
г.), образувана по заявление на К. Д. Г. като наследник на Д. В. Т. и ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол за произнасяне с
надлежен акт.
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ