№ 2430
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110139465 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 201984 от
14.07.2023 г. /с дата на пощенско клеймо 13.07.2023 г./, предявена от името на
„**“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт *, срещу М. В. В., ЕГН **********, с
която „**“ ЕАД е предявило срещу М. В. В., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата 4 939,03 лева
(четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 03 стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит * г.,
сключен между * С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в
качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза
на ** ЕАД по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между *
С.А. - клон България, в качеството на цедент и М. В. В., в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe
хиляди и пет лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 341,62 лева (хиляда
1
триста четиридесет и един лева и 62 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., за които суми на 06.03.2023
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 51620/24.02.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. В., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди деветстотин
тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит * г., сключен между * С.А. - клон България, в
качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ** ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между * С.А. - клон
България, в качеството на цедент и ** ЕАД, в качеството на цесионер, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и
52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до
20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 591,25 лева (хиляда петстотин деветдесет и един
лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
21.08.2019 г. до 17.02.2023 г. На 06.03.2023 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което с разпореждане № 77612/22.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
9768/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за
възмножността да предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждане № 77612/22.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 10.07.2023 г. Исковата
молба е подадена на 13.07.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски паричен
кредит * г., сключен между * С.А. - клон България, в качеството на кредитор
и М. В. В., в качеството на кредитополучател, * С.А. - клон България е
предоставило на М. В. В. заем в размер на 6000,00 лева, който следвало да
бъде върнат на 48 месечни анюитетни вноски, считано от датата на
сключване на договора, респективно, че падежът на задължението на
кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 20.04.2022 г. Заявява, че
ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал в
2
забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на
Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между * С.А. - клон
България, в качеството на цедент и **" ЕАД, в качеството на цесионер,
вземанията по договор за потребителски паричен кредит * г., сключен между
* С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на
кредитополучател, са прехвърлени от заемодателя * С.А. - клон България в
полза на ищеца ** ЕАД, ЕИК ***.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и девет
лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит * г., сключен между * С.А. - клон България, в качеството на
кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, вземанията по който
са прехвърлени в полза на ** ЕАД по силата на Приложение № 1 от
18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г., сключени между * С.А. - клон България, в качеството на цедент
и М. В. В., в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и 52 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2022 г.;
3/ сумата от 1 341,62 лева (хиляда триста четиридесет и един лева и 62
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до
17.02.2023 г., за които суми на 06.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
9768/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и към настоящия момент/
не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.
На ответникът е връчен редовно препис от исковата молба /на
основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице -
работодател Ай Ти Екс България ЕООД, съгласно да приеме съобщението –
така Определение № 7 от 5.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2016 г., II т.
о., ТК/, като същият не се е възползвал от възможността да депозира отговор
на исковата молба в законоустановения за това срок.
3
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено
на 12.02.2024 г. /на основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез
друго лице - работодател Ай Ти Екс България ЕООД, съгласно да приеме
съобщението – така Определение № 7 от 5.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2496/2016 г., II т. о., ТК/. Въпреки редовното си призоваване, ответникът не се
е явил в съдебното заседание за разглеждане на делото, не е депозирал молба
за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е взел никакво становище и
отношение по предявените искове и изложените в исковата молба твърдения
и съображения.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и последната кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
доказателства, да може да се направи извод, че исковата претенция е
вероятно основателна.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните от последния разноски, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 160,73 лева, заплатен депозит за вещо лице 200,00 лева
както и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6101/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните от последния разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 170,72 лева и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените, по реда на чл. 422
4
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от името на „**“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: */*/ * против М. В. В., ЕГН **********, с адрес: *,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл.
99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че М. В. В., ЕГН ********** дължи в полза на „**“
ЕАД, ЕИК ***, суми, както следва: 1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди
деветстотин тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща главница
по договор за потребителски паричен кредит * г., сключен между * С.А. -
клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на ** ЕАД по
силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между * С.А. - клон
България, в качеството на цедент и М. В. В., в качеството на цесионер, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и
52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до
20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 341,62 лева (хиляда триста четиридесет и един
лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., за които суми на 06.03.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: * да заплати в полза на
„**“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: */*/ *, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 460,73 лева, представляваща разноски в исковото
производството пред СРС.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: * да заплати в полза на
„**“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: */*/ *, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 220,72 лева, представляваща разноски в исковото
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5