№ 20
гр. Пловдив, 26.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500601 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподател Община К., редовно призована, не изпраща
представител.
Ответник В. З. Т., редовно призована не се явява, за нея се явява
адвокат М. Ч..
Постъпило е становище от Община К., в което заявяват чрез
процесуалния си представител, че й е невъзможно да участва в днешното
съдебно заседание, моли да се даде ход на делото, поддържа се въззивната
жалба, оспорва се отговора и се заявява, че няма възможност за сключване на
спогодба.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №3881/24.10.2023 г., подадена от Община К., чрез ст.
1
Юрк. С.Б., против Решение №127/05.10.2023 г. по гр.д.№84/2023 г. на ОС –
К., с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на В. З. Т. сумата от 15
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от причинените й счупване на лявата лъчева кост в
областта на гривнената става, счупване на дясната лъчева кост в областта на
лакътната ставаи наранявания на меките тъкани на лицето, в резултат от
стъпване и падане върху неподдържан тротоар с изкъртени/липсващи
повредени плочки и такива силно изметнати от земята, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането 15.01.2019 г. до
окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение, тъй като съдът е присъдил обезщетение за увреждания,
които не са претендирани в исковата молба – т.е. произнесъл се е по искане, с
което не е сезиран. Ищецът е могъл да направи уточнение на исковата молба
в хода на процеса, но не е направил това. На това основание се иска
решението на първостепенния съд да бъде обезсилено в обжалваната част. В
случай, че съдът приеме решението за допустимо, се поддържа, че същото е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, а присъденото обезщетение е несправедливо. Не са обсъдени всички
събрани доказателства, и не са анализирани в тяхната взаимна връзка,
механизмът на увреждането не е установен по несъмнен начин. Не е доказана
по несъмнен начин причинната връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат. Уврежданията на ищцата не са установени.
Неправилно съдът е приел, че Община К. не е положила дължимата грижа по
отношение поддържането на тротоара – състоянието на тротоара към датата
на инцидента 15.01.2019 г. не е изисквало извършване на ремонт, тъй като не
е било налице твърдяното разместване и увреждане на тротоарната настилка.
В тежест на ищцата е било установяването на твърдените от нея факти, което
не е сторено Неправилно съдът е кредитирал заключението на СТЕ относно
състоянието на тротоара, тъй като експертизата установява състоянието на
тротоарната настилка към датата на извършения оглед от вещото лице за
нуждите на експертизата, но не и към датата на увреждането. Неправилно
съдът е приел за установено състоянието на тротоарната настилка на мястото,
на което се твърди да е настъпило увреждането, въз основа на разпечатки от
„Гугъл карти“. Не е обсъдено възражението за принос на пострадалата за
настъпване на увреждането, чрез проявена небрежност при придвижването й -
2
от обясненията на ищцата се установява, че тя отдавна живее в района и
ежедневно преминава по посочения тротоар, като е напълно запозната със
състоянието му, и в случая сама у завишила риска от настъпване на
увреждането. Неправилно са кредитирани показанията на св.Н. Т., като не е
отчетена родствената й връзка с ищцата. Не се установява ищцата е получила
претендираните с исковата молба увреждания. Съдът е заместил волята на
ищцата, като е приел, че се касае само за допуснато неизрядно описание на
уврежданията от страна на ищеца, и е присъдил обезщетение за вреди,
каквито не са претендирани. Неправилно са приети за установени
нараняванията на ищцата в областта на меките тъкани на лицето, за които
освен твърденията на ищцата, няма други доказателства. Размерът на
обезщетението е завишен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като по делото
експертизата е констатирала счупвания на дясната ръка в областта на
лакътната става и на 15.01.2019 г., и на 10.09.2020 г., като не може да се
определи какъв е приносът на всяко от уврежданията за настъпилото
последващо затруднение в движенията на дясната ръка, при което съдът
повторно е обезщетил ищцата за наранявания, за които вече веднъж е била
обезщетена с решение по гр.д.№316/2021 г. на РС – К.. Настоява се за отмяна
на обжалваното решение изцяло в осъдителната му част, и отхвърляне на
исковите претенции, като изцяло неоснователни и недоказани. При условията
на евентуалност се иска намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Заявява се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и направените по делото съдебни и
деловодни разноски. Заявява се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се иска същото да бъде намалено до минимума, предвиден
в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№4166/09.11.2023 г.,
подаден от В. З. Т., чрез адв. М. Ч., в който се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба на ответника. Решението, в
осъдителната му част е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил
писмените доказателства, правилно е тълкувал и приложил материалния
закон. Неоснователни са оплакванията, че съдът се е произнесъл по незаявена
претенция. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е навела като
фактически основания на претенцията си падане на тротоар в резултат от
3
изкъртена настилка и силно изметнати плочки, в резултат на което е получила
счупване на двете ръце. В петитума на исковата молба се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
разстройство на физическото и психическо здраве и др. вреди, настъпили в
причинна връзка с увреждането, причинено от падане върху необезопасен
тротоар, стопанисван от Община К.. Неоснователни са оплакванията, че
ответникът бил лишен от възможност за защита и от правото си да вземе
становище. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на чл.52
от ЗЗД – съдът е обсъдил всички предпоставки и е приложил задължителната
съдебна практика, обективирана в ППВС №4/1968 г., и е определил
справедлив размер на обезщетението. Настоява се за постановяване на
решение, с което обжалваният съдебен акт да се потвърди. Заявява се
претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови
доказателства и не са направили доказателствени искания.
В становището на жалбоподателя е заявено, че няма да се сочат нови
доказателства, няма доказателствени искания. Посочено е, че в случай че се
представят нови доказателс8тва, съдът да прецени дали да бъдат уважени и
счита, че следва да се даде ход по същество.
Адв.Ч.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Поддържам
подадения отговор. Нямам доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Изразено е становище по същество в депозираната молба. Заявява се, че
се поддържа въззивната жалба, моли се да се отмени решението на окръжния
съд изцяло в отхвърлителната част и отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани или в условията на евентуалност да се намали
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 от
ЗЗД.
4
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК заявява, че желае да бъде намалено до
минимум по Наредбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебно
решение, с което да потвърдите изцяло решението на КОС. Считам, че съдът
се е произнесъл правилно, обсъдил е всички събрани доказателства по делото,
преценил е доводите на страните в резултат на което е достигнал до краен
правилен извод, обективирано в съдебното решение.
Неоснователни са твърденията, обективирани във въззивната жалба, че
при постановяване на съдебното решение са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Това не е така, защото съдът е дал обективна
възможност и на двете страни да ангажират доказателства и да сторят
доказателствени искания и считам, че на това основание постановения
съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Претендирам разноски по списък, който представям.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 26.02.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 9,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5