Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27 март 2019
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Андреева и с участието на прокурор от СОП Марчева, като разгледа докладваното
от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 641 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 15 от 06.06.2018 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. №
72/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия Д.Д.Д.,***, ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 01.09.2016 г., около 12,20 ч., в гр.С., пред
бл.** в кв.С., без да има надлежно разрешително, е държал в кормилна рамка на
велосипед, високорискови наркотични вещества – 2,07 грама растителна маса –
коноп, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19,26%, на
стойност 12,42 лв. и 0,79 грама нето тегло растителна маса коноп, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 16,11%, на стойност 7,49
лв., всичко на обща стойност 19,89 лв., като деянието представлява маловажен
случай – престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за това
престъпление и му е наложено административно наказание – глоба в размер на
1 000 лева, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.3, т.1 от НК.
Със
същата присъда подсъдимия М.Г.Б.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на 01.09.2016 г., около 12,20 ч., в гр.С., пред бл.** в кв.С., без да
има надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества – 14,79
грама растителна маса – коноп, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 13,40% на стойност 88,74 лв. и 5,48 грама растителна маса –
коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13,45%, на
стойност 32,88 лв., всичко на стойност 121,62 лева, поради което и на основание
чл.354а ал.3, т.1 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от
1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2 000 лева.
С
тази присъда подсъдимия М.Г.Б. е признат за виновен и в това, че на 01.09.2016
г., около 12,20 ч., в гр.С., пред бл.**, вх.В в кв.С. и в коридор на общите
части на мазето, без да има надлежно разрешително, е държал високорискови
наркотични вещества – 2,39 грама растителна маса – коноп със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 20,58 %, на стойност 14,34 лв., поради
което и на основание чл.354а ал.3, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2000
лева.
С
присъдата на подсъдимия М.Г.Б. е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК
най-тежкото от така определените му наказания – лишаване от свобода за срок от
1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, към което наказание на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 2000 лева.
С
горепосочената присъда подсъдимия Д.Д.Д. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата – по сметка на ОД МВР С., РУП С., сумата от
100 лева, представляваща направени по делото разноски, както и подсъдимия М.Г.Б.
– сумата от 132,71 лева, също представляваща направени по делото разноски.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат С.К. –
защитник на подсъдимия М.Г.Б.. В същата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че
решаващият извод на районния съд за обективна и субективна съставомерност на
инкриминираното на подсъдимия Б. деяние, е неправилен и изцяло в противоречие
със съществуващата доказателствена основа. В тази насока се сочи от защитата,
че обвинителната теза се подкрепя единствено от гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите Д. и М., които обаче са в противоречие с приетите
по делото писмени доказателства. Твърди се и, че за второто инкриминирано на
подсъдимия Б. престъпно държане на наркотични вещества, също по делото не са
налични категорични доказателства. В тази връзка, защитникът сочи ангажираните
единствено свидетелски показания на полицейските служители, както и приобщения
протокол за оглед на местопроизшествие. Излагат се и доводи от защитата, че
неправилно първостепенния съд е приел липсата на маловажност на инкриминираното
на подсъдимия Б. престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, доколкото
от събраните по делото доказателства се установява, че случаят е именно такъв.
В тази насока защитата изтъква правнозначимите факти относно ниската стойност
на предмета на конкретното престъпление, механизма на осъществяването му,
данните за личността на подсъдимия Б., количеството и вида на наркотичното
вещество, всички които според него сочат на по-ниска степен на обществена
опасност и морална укоримост на извършеното от Б. деяние. С оглед на тези
съображения защитата счита, че обжалваната присъда следва да бъде отменена от
въззивната инстанция, като се постанови нова такава, с която подсъдимия М.Б.
бъде изцяло оправдан. Алтернативно се заявява искане за изменение на
първоинстанционната присъда, като инкриминираното на подсъдимия престъпление
бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо такова по чл.354а ал.5 от НК и за
същото му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Недоволен
от така постановената присъда е останал и подсъдимия Д.Д.Д., който чрез
защитника си – адвокат Г.М., също е депозирал въззивна жалба срещу присъдата. В
същата се излагат доводи за постановяване на
атакуваната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. В частност - твърдят се допуснати от
първостепенния съд нарушения на предвидения в процесуалния закон регламент за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК. Сочи
се, че обжалваната присъда се основава на доказателства, които са събрани в
нарушение на разпоредбите на НПК. В тази насока се излагат от защитата подробни
доводи за доказателствената негодност на приобщения протокол за оглед на
местопроизшествие. Релевират се и твърдения, че неправилно първия по степен съд
е отказал прилагането на чл.9 ал.2 от НК по отношение на престъплението, в
извършването на което подсъдимия Д. е бил признат за виновен. С оглед на това и
на основание чл.336 т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК, в жалбата се предлага въззивния
съд да отмени изцяло атакуваната присъда и да постанови нова, с която да
оправдае изцяло подсъдимия Д.Д. по повдигнатото му обвинение за посоченото
престъпно деяние. Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция, да
упражни правомощията си по чл.334 т.1, вр. чл.335 ал.2 от НПК, като отмени
обжалваната присъда на първата инстанция и върне делото за ново разглеждане от
същата.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция
защитата на подсъдимия М.Б. в лицето на адвокат К. поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъдата,
като моли последната да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Поддържа заявеното в жалбата възражение за липса на доказаност процесното
наркотично вещество да е било в държане на подсъдимия. Релевират се от защитата и доводи за необоснованост на
осъдителната присъда срещу подсъдимия Б., поради основаването й на негодни от
процесуалноправно гледище доказателства. Защитникът поддържа и основното си
оплакване, заявено във въззивната жалба, срещу отказа на първата инстанция да
преквалифицира инкриминираното на подсъдимия Б. престъпление по чл.354 ал.1 ал.3, т.1 от НК в такова по
чл.354а ал.5, вр. ал.3 от НК.
В
последната си дума пред въззивната инстанция подсъдимия М.Г.Б. моли атакуваната
присъда на районния съд да бъде отменена.
В
проведеното от въззивния съд съдебно заседание, защитникът на подсъдимия Д.Д. –
адвокат М. поддържа изцяло оплакванията си, изложенни в подадената въззивна
жалба срещу първоинстанционната присъда. В частност, моли въззивната инстанция
да обърне внимание на обстоятелството, че първия съд не е изложил никакви
мотиви за отказа си да приеме малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК на
извършеното от подсъдимия Д. деяние. Поддържа и доводите си в жалбата за
недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия Д. обвинение, доколкото по делото
липсвали доказателства дали велосипеда, в който били открити наротичните
вещества е бил във владение именно на Д.. Счита и, че приложените по делото -
протокол за оглед и протоколи за претърсване и изземване са опорочени и
процесуално негодни, поради подписването им от поемни лица, които не са
присъствали при извършването на част от действията по разследване, удостоверени
с тях. По така поддържаните в съдебно заседание съображения и тези, изложени
във въззивната жалба, защитата моли атакуваната присъда да бъде отменена и да
бъде постановена нова от въззивната инстанция, изцяло оправадателна по
отношение на подсъдимия Д..
В
съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на С.о.п.
изразява становище за неоснователност на подадените въззивни жалби и пледира
присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел, че обвиненията досежно всеки
един от двамата подсъдими са доказани по безспорен и категоричен начин. В тази
насока моли въззивния съд да обърне внимание на обстоятелството, че държаното
от подсъдимия Б. количество наркотично вещество изобщо не е малко, с оглед на
това, че от него са разпределени множество индивидуални дози за пирем – 37 броя
топчета коноп.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане
на делото защитниците на подсъдимите са направили искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, което решаващия съд е
удовлетворил, като в съдебно заседание са били разпитани единствено свидетелите
Л. П. М. и Т. И. И.. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените от обвинението свидетели – Д. И. М.,
Д. И. Д., И. И. И. и В. Е. Б., както и на вещото лице изготвило
физико-химичната експертиза по делото, което съгласие, на основание чл.372
ал.3, вр. чл.371 т.1 от НПК първостепенния съд е одобрил, след като е направил
преценка за извършването на тези действия по разследването при условията и по реда,
предвидени в НПК. На основание чл.373 във вр. с чл.283 от НПК районния съд е
инкорпорирал в доказателствената съвкупност, чрез прочитането им, протоколите
за разпит на свидетелите Д. И. М., Д. И. Д., И. И. И. и В. Е. Б., депозирани на
досъдебното производство, заключението на физико-химичната експертиза,
приложените писмени доказателствени средства.
Въз основа на посочените
доказателствени материали, както и на тези, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за
безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на
делото фактическа обстановка, а именно:
На 01.09.2016 г. свидетелите Д. М.,
Д. Д. и И. И. – служители в РУП на МВР гр.С., извършвали обход в кв.”С.о” в гр.С.,
с цел проверка и установяване на лица, за които имало получена оперативна
информация за държане, употреба и разпространение на наркотични вещества.
Такава информация същите имали и за подсъдимия М.Г.Б. ***. Около 12,30 ч.
свидетелите били на пост пред блок ** в квартал „С.о”, когато забелязали
подсъдимия Б. да се движи с велосипеда си – черен на цвят, марка „БМХ” с надпис
на рамката „Fiend”, в посока вход В на същия блок, в който той живеел. Там
подсъдимия Б. се срещнал с подсъдимия Д.Д.Д.,***, който пристигнал с велосипед
черен на цвят, с надпис на рамката „Sunddy”. След това полицейските служители
видели, че двамата подсъдими влизат във входа на блока и не след дълго излязли
отново навън. Тогава тримата полицейски служители се приближил до тях, легитимирали
се и ги попитали дали носят в себе си забранени от закона вещества. Подсъдимият
Б. извадил от предния си десен джоб на дънките 37 броя черни, найлонови
топчета, за които обяснил, че съдържат канабис, а от задният си джоб – черен
найлонов плик, в който имало зелена тревиста маса и мелничка за смилане на
марихуана. Подсъдимият Б. обяснил на полицаите и, че държи още марихуана в
коридора на мазето на вх.В на блока, между стената и минаващата водопроводна
тръба, като им показал мястото. След това подсъдимия Б. бил отведен в сградата
на РУП С., където същия предал доброволно на свидетеля Д. 37 броя топчета,
увити в сини на цвят полиетиленови пликчета, съдържащи суха, зелена тревиста
маса и 1 брой черен на цвят полиетиленов плик с тегло около 5 гр., съдържащ
суха, зелена, тревиста маса, за което бил съставен протокол за доброволно
предаване от 01.09.2016 г. /л.51 от ДП/.
Междувременно на място – пред вход *
на блок ** в кв.”С.”, където останал подсъдимия Д.,***, която извършила оглед
на велосипеда, собственост на подсъдимия Д. – черен на цвят, с надпис на
рамката „Sunddy”, при който били открити в тръбата на кормилото 5 броя увити
найлонови топчета, съдържащи суха зелена тревиста маса и в другата дръжка на
кормилото още 2 броя такива топчета, които при полевото им тестване реагириали
на канабис. Бил извършен и оглед на излозвания от подсъдимия Б. велосипед - черен
на цвят, марка „БМХ” с надпис на рамката „Fiend”, под седалката на който били
намерени четири броя празни найлонови пликчета. При извършеният оглед на
мястото, показано от подсъдимия Б. – в коридора на мазето на вход В на блок **,
между стената и водопроводната тръба, до мазе собственост на Г. И. Б., било
намерено 1 брой завито найлоново пликче, синьо на цвят, съдържащо суха, зелена
тревиста маса, която
при тестване с полеви наркотест реагирала в съответното оцветяване за канабис.
По образуваното
досъдебно производство е била назначена и изготвена физико-химична експертиза за установяване
наличието на наркотични вещества в така иззетите при огледа
обекти, точното им количество и съдържание на активен компонент. От
заключението на така изготвената експертиза по протокол № 5**/02.12.2016 г. е видно, че иззетите
при огледа общо 7 броя топчета със съдържание на суха, зелена тревиста маса, от
кормилната уредба на велосипеда на подсъдиимя Д., представляват растителна маса
с общо нето тегло 2,07 грама, съставляваща коноп със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 19,26%; приобщените 37 броя топчета, увити в сини
на цвят полиетиленови пликчета със съдържание на суха зелена тревиста маса и 1
брой плик съдържащ суха зелена тревиста маса, предадени доброволно от
подсъдимия Б., са с нето тегло съответно 14,79 грама и представлява коноп със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13,40% и с нето тегло 5,48
грама и също представлява коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13,45%;
иззетото от мазето на вх.В, бл.** в кв.С.о, 1 брой завито
найлоново пликче, синьо на цвят, съдържащо суха, зелена тревиста маса, е с нето тегло 2,39 грама и представлява коноп със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 20,58%. Експертът е посочил още в заключението
си, че конопът е поставен под контрол в Списък 1 - „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, във вр. с чл.3 ал.2 от ЗКНВП.
В хода на разследването е изготвен
протокол за оценка на горепосочените наркотични вещества, от който се
установява че стойността на иззетото по делото наркотично вещество, определена
по обявените в ПМС № 23/29.01.1998 г. цени, е следното: коноп с нето тегло 2,07
грама и процентно съдържание на активното вещество 19,26% е на стойност 12,42
лева; коноп с нето тегло 0,79 грама и процентно съдържание на активното
вещество 16,11% възлиза на стойност 7,47 лева; коноп с нето тегло 2,39 грама и
20,58 процентно съдържание на активното вещество – 14,34 лева; коноп с нето
тегло 14,79 грама и 13,40 процентно съдържание на активното вещество – 88,74
лева и коноп с нето тегло 5,48 грама и 13,45 процентно съдържание на активното
вещество – 32,88 лева.
Възприетите от въззивната инстанция
фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз
основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по
делото без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и
логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите
изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на
разпитаните по делото свидетели, писмените доказателствени средства, експертното заключение, поради което е приел за несъмнено установена
описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и
от настоящата инстанция. Първоинстанционният
съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите – полицейски служители Д.
Д., Д. М. и И. И., тъй като тези свидетелски показания са подробни, детейлни,
последователни, непротиворечиви и логични. Въз основа на показанията на тези
свидетели, първостепенния съд обосновано е приел, че от същите по несъмнен
начин се установява факта на държане от страна на всеки от подсъдимите Д. и Б. на
инкриминираните наркотични вещества. В частност – показанията на гореизброените
свидетели дават сведения за това, че подсъдимия Б. сам съобщил на полицейските
служители, че държи в себе си и в коридора на мазето на блока, в който живее,
наркотични вещества; че подсъдимия Б. доброволно предал на разследващите 37
броя топчета зелена тревиста маса, представляваща коноп и 5,48 грама растителна
маса /коноп/, както и посочил на полицаите мястото, където е скрил останалото
количество наркотично вещество; че в кромилната уредба на велосипеда,
управляван от подсъдимия Д. били открити общо 7 броя топчета увита в найлон
суха, зелена тревиста маса, представляваща коноп. Правилно първият съд е съзрял
и съответно отбелязал пълното съответствие относно тези обстоятелства, между
показанията на свидетелите Д. Д., Д. М. и И. И.. Отделно от това показанията на
тези свидетели безспорно се подкрепят от съставените на досъдебното
производство протоколи за доброволно предаване и за оглед на местопроизшествие.
Именно това съответствие между отделните свидетелски показания, както и
кореспонденцията им с останалия доказателствен материал по делото, тяхната
последователност, детайлност и непротиворечивост, е дало основание на районния
съд да ги приеме с доверие. Така сторената от първия съд оценка на тези
доказателствени източници, напълно се споделя и от въззивната инстанция. Следователно,
противно на доводите в жалбата на адвокат К. за ненадежност на коментираните
свидетелски показания на Д., М. и И., то същите се базират изцяло на лични
възприятия на тези свидетели за случилото се, като по категоричен и
недвусмислен начин установяват относимите към предмета на делото обстоятелства,
поради което не може да не бъде възприето от въззивния съд, решението на
първата инстанция да ги кредитира и приеме за напълно достоверни.
В тази
връзка напълно голословни и неверни са твърденията на защитата на подсъдимия Д.
в лицето на адвокат М., поддържани във въззивното съдебно заседание, че
събраните по делото доказателства не са в състояние с категоричност да
установят дали велосипеда, в който са открити наркотичните вещества се е управлявал
именно от подсъдимия Д.. Преценката конкретно на показанията на свидетеля Д. М.
напълно опровергават основателността на твърдения в посочения смисъл. При
проведеният му разпит, свидетелят М. цитиран дословно е заявил: „..след пристигането
на ДОГ при РУ С., бе извършен оглед на местопроизшествие, при който бяха
открити 7 броя съдържащи суха, зелена тревиста маса, в кормилната рамка на
велосипеда на Д.”. Тези сведения, преценени в съвкупност с данните, изведени от
огледния протокол, относно открити в двете дръжки на кормилната рамка на
велосипед - черен на цвят, с надпис на рамката „Sunddy”, общо 7 броя увити найлонови
топчета, съдържащи суха зелена тревиста маса и същевременно
липсата на установени такива вещества в другия велосипед, както и информацията,
съдържаща се в показанията на свидетеля В. Б. /че е виждал подсъдимия Д. да
поставя пликчета с марихуана в кормилото на велосипеда си/, сочат на несъменен
извод, че тези наркотични вещества са били в държане на подсъдимия Д..
Правилно
е игнорирано от първата инстанция възражението на защитата на подсъдимия Б., че
откритите при огледа в мазето на блок **, вход *, в кв.С., гр.С., наркотици не
са били в негово държане, тъй като такъв довод не намира подкрепа от събраните
по делото доказателства. Мястото, където подсъдимия Б. е съхранявал намереното
1 брой завито найлоново пликче, съдържащо коноп, обективно е било трудно
откриваемо. Така установеното наркотично вещество е било и добре скрито, за да
не може някой случайно да го намери. Спецификите на избраното за сривалище
място и обстоятелството, че именно подсъдимия Б. е завел полицаите там и че той
е знаел местонахождението на топчето марихуана
са наложили единствения възможен извод на решаващия съд, че именно
подсъдимия М.Б. е упражнявал фактическа власт върху съхраняваното там
инкриминирано наркотично вещество. Като косвено доказателство в тази насока
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че конопът съдържащ се в намереното
в коридора на мазето топче, е бил опакован по напълно идентичен начин с конопа,
съдържащ се в 37-те броя топчета, предадени доброволно от него на
разследващите.
В
съгласие с първата инстанция, въззивният съд не намери основания да не се
довери на показанията на свидетеля В. Б., който дава сведения за това, че
редовно /включително и на процесната дата/ е купувал от подсъдимите наркотично
вещество – марихуана; че е виждал подсъдимите да държат марихуаната, опакована
в малки найлонови пликчета, на отделни дози; че подсъдимите са продавали
наркотичните вещества и на други лица.
Правилно
и законосъобразно пърият по степен съд е кредитирал протокола за оглед, тъй
като обективираните в него процесуално-следстевни действия са извършени от
компетентен разследващ орган и при спазването на всички законови изисквания за
провеждането им. От показанията на цитираните по-горе свидетели се установява,
че огледът е извършен в присъствието на поемни лица. При този оглед са намерени
увити в найлон топчета, съдържащи коноп. И доколкото инкриминираните наркотични
вещества са били иззети именно при оглед, то не е било задължително
представянето на съставения протокол за одобрение от съдия от съответния
първоинстанционен съд. Т.е. в отговор на защитата следва да се посочи, че при
извършването на тези процесуално-следствени действия не са били допуснати
процесуални нарушения, които да ги опорочават и да ги правят доказателствено
негодни. В тази връзка несъстоятелно е възражението на защитниците на
подсъдимите, че доказателствената стойност на протокола за оглед е опорочена,
поради фактическото неучастие на поемните лица – свидетелите Л. М. и Т. И. в
извършения оглед и липсата на конкретни възприятия у същите за иззетите
наркотични вещества. В действителност така твърдяното от защитата съвсем не е
така. При разпита му в качеството на свидетел, поемното лице Т. И. е заявил, че
е присъствал на огледа на двата велосипеда и „долу в мазето на самия блок”,
откъдето са извадили „някакви найлони”, но дали са били празни или е имало нещо
в тях, свидетеля е заявил, че не може да си спомни. Свидетелката М. също е
изнесла пред разпитващия я съд възприятията си от извършените
процесуално-следствени действия, но без подробности. С оглед на това въззивната
инстанция счита, че макар показанията на тези двама свидетели да се
характеризират с откъслечност, непоследователност и очевидна липса на спомен в
детайли на извършения оглед, това съвсем не означава, че поради тези им
характеристики следва да се направи извод, че двете поемни лица не са
присъствали при извършването на процесуално-следственото действие.
В обобщение следва да се
отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от първостепенния съд оценка
на събрания по делото доказателствен материал. На базата на възприетите
горепосочени фактически положения и въз основа на логически издържания и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд
правилно е заключил, че с поведението си на датата 01.09.2016 г., около 12,20
ч., пред блок ** в кв.С., в гр.С., в кормилната рамка на велосипеда си марка
„Sunday”, по отношение на инкриминираното количество – 2,07 грама с активен
компонент 19,26% и 0,79 грама с активен компонент 16,11%, високорисково
наркотично вещество - коноп, подсъдимият Д.Д. от обективна и субективна страна
е осъществил престъпно държане на това количество и вид наркотично
вещество. В рамките на установените и
възприети от първия съд факти, правилно този съд е приложил материалния закон,
като е приел, че това деяние на подсъдимия Д. следва да се квалифицира като
маловажен случай по чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и съответно е
преквалифицирал същото като престъпление по този текст от НК. Срещу тези правни
изводи на районния съд, залегнали в основата на осъждането на подсъдимия Д. за
престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, не се възразява по реда на
инстанцонния контрол от страна на прокуратурата.
От обективна страна засегнатите
обществени отношения са тези свързани със засягане на общественото здраве. Също
от обективна страна безспорно се установява, че подсъдимия Д. на инкриминираните
дата и място е държал, без да има надлежно разрешително, високорисково наркотично
вещество – коноп - 2,07 грама с активен
компонент 19,26% и 0,79 грама с активен компонент 16,11%, на обща стойност
19,89 лева, т.е. упражнявал е фактическа власт по отношение на това вещество,
което е продължило до намесата на органите на реда. С тези си действия
подсъдимия е осъществил едно от формите на изпълнителното деяние на конкретното
престъпление – „държане, без надлежно разрешително”. По делото безпротиворечиво
е установен характера на наркотичното вещество – коноп
/марихуана/. Конопът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство
и е поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/, съгласно Списък 1
на Конвенцията на ООН за наркотичните вещества, ратифицирана от РБългария и
ЗКНВП, където същият е включен в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве”, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях.
Доколкото по делото не се
установи подсъдимия Д. да е държал високорисковото наркотично вещество въз
основа на разрешително за това, издадено по реда и при условията на ЗКНВП, то
следва да се приеме, че Д. е осъществявал държането незаконно, в установения за
това ред и без надлежно разрешение.
От обективна страна е налице и
предвидения от състава на престъплението по чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 НК
обективен признак – „извършеното деяние представлява маловажен случай”.
Установените по делото фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му /марихуана, в малко количество, с
ниско съдържание на активния компонент, на ниска парична равностойност/,
липсата на настъпили вредни последици, данните за личността на дееца
/неосъждан, с добри характеристчин данни, млад човек/, аргументират маловажност
на извършеното от подсъдимия Д. деяние.
От субективна страна подсъдимия Д. е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия е обхващал както
обстоятелствата, че държи наркотично вещество, от вид и със съдържание описани
по-горе, и че същото действие извършва без надлежно разрешение за това.
Изложеното въззивният съд прие въз основа на цялостното поведение на подсъдимия
по време на извършване на полицейската проверка и установяването на процесното
вещество.
С
оглед на приложения от първоинстанционният съд закон за по-леко наказуемо
престъпление, за което предвиденото наказание е глоба и пердвид наличието и на
останалите обективни предпоставки, поставени от закона, правилно този съд е
освободил подсъдимия Д. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Подсъдимият Д. не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Наличието на посочените обстоятелства обосновава
наличие на предпоставките по чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност
на подсъдимия Д. за престъплението по чл.354а ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК с
налагане на административно наказание – глоба. С оглед констатираното
преобладаващо наличие на смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства и при
спазване на изискването в разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК, размерът на
глобата следва да бъде индивидуализиран на 1000 лева, както е сторил районния
съд.
Настоящият състав на СОС не възприема
доводите, изложени във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Д., свързани
с приложението на чл.9 ал.2 от НК. Деянието, извършено от този подсъдим, не
може да бъде преценено като „малозначително”. Съгласно разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците
на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Въззивният съд счита, че в случая конкретното деяние, извършено от подсъдимия Д., не може да се обоснове /характеризира/ с
критериите, поставени в нито една от двете хипотези на чл.9 ал.2 от НК. Преценката на обществената
опасност на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност, следва
да се направи на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или
застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита. В
конкретния случай, данните по делото, установяващи посочените обстоятелства, не
обосновават правно и фактическо основание за приложение на разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК. Чистото съдебно минало, количеството и стойността на държаните от подсъдимия
наркотични вещества, не са досатъчни,
за да обусловят еднозначно липса на обществена опасност на извършеното от него деяние или явно незначителна такава. Не следва да
остават игнорирани специфичните особености на конкретното деяние – естеството
на неговия предмет /касае се за наркотично вещество с висока степен на риск за
общественото здраве/, начина му на извършване
/държане на наркотичното вещество от подсъдимия по начин, по който същото е било укрито от
него и опит за пренасянето му/превозването му
от едно място на друго/, целта на държането на наркотичното вещество – неговата
продажба на други лица, което несъмнено се установява от показанията на
свидетеля В. Б.. Освен това, количеството и
стойността на високорисковото наркотично вещество, държано от подсъдимия Д.
сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да
бъде то третирано като престъпление, макар и маловажен случай на такова по
смисъла на чл.93 т.9 от НК. Поради това е неоснователна претенцията във
въззивната жалба за оправдаване на подсъдимия Д..
Въззивната инстанция напълно се
солидаризира и с решаващите изводи на районния съд, че и подсъдимия М.Б., с
поведението си на датата 01.09.2016 г. по отношение на инкриминираните
количества високорисково наркотично вещество – коноп, е осъществил от обективна
и субективна страна престъпно държане на тези количества наркотични вещества.
В
частност - на датата 01.09.2016 г., около 12,20 ч., в гр.С., пред бл.** в кв.С.,
без да има надлежно разрешително, е държал в себе си високорискови наркотични
вещества – 37 броя сини полиетиленови опаковки /пликчета/, съдържащи 14,79
грама растителна маса – коноп, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 13,40%, на стойност 88,74 лв. и 5,48 грама растителна маса
– коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13,45%, на
стойност 32,88 лв., всичко на стойност 121,62 лева,
Също така на датата 01.09.2016 г., около 12,20 ч., в коридор на общите
части на мазето в бл.**, вх.*, в кв.С., гр.С., без да има надлежно разрешително, подсъдимият Б. е държал високорискови наркотични вещества
– 2,39 грама растителна маса – коноп със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 20,58 %, на стойност 14,34 лв.
От обективна страна по делото
безспорно се установява, че с действията си подсъдимия Б. е осъществил формата
на изпълнителното деяние „държане” на престъплението по чл.354а ал.3, т.1 от НК. В случая подсъдимият лично е упражнявал фактическата власт върху процесните
количества наркотични вещества.
По делото безспорно се установява
и доказва, че описаното наркотично вещество – коноп, опаковано в 37 броя сини полиетиленови пликчета, във вид на топчета и това,
поставено в полиетиленов черен на цвят плик с тегло 5,48 грама, е държано от подсъдимия Б. в джобовете на панталона му.
Това е продължило до момента на задържането му от полицията, когато доброволно
е извадил от дрехите си наркотичните вещества и ги е предал на полицейските
служители.
Наркотичното вещество,
инкриминирано в пункт втори на
обвинителния акт /един брой синьо полиетиленово топче, съдържащо 2,39 грама
коноп, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 20,58%/ е
държано от подсъдимия Б. в коридор на общите части на мазето на блок **, вход *,
в който подсъдимия живее. Авторството на това престъпно държане в лицето на
подсъдимия Б. безспорно е установено от показанията на свидетеля Д. М., съгласно
които подсъдимия е знаел точното местоположение на топчето с коноп и именнно
той го е показал на полицейските служители. Обстоятелството, че това наркотично
вещество е било добре скрито, изключва възможността друго лице, различно от
подсъдимия, да го е държало там и да знае за него. Както бе посочено и по-горе,
косвено доказателство в насока авторството се явява и фактът, че това
наркотично вещество е било напълно идентично по начин на опаковане и вид с
това, което Б. доброволно е предал на полицейските органи.
От обективна страна по делото
безпротиворечиво е установен характера на наркотичното вещество, държано от
подсъдимия Б. – коноп /марихуана/. Конопът има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под
вътрешен и международен контрол /забрана/, съгласно Списък 1 на Конвенцията на
ООН за наркотичните вещества, ратифицирана от РБългария и ЗКНВП, където същият
е включен в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве”, поради вредния ефект от злоупотреба с тях.
Доколкото по делото не се установи подсъдимия Б. да е държал високорисковото наркотично
вещество въз основа на разрешително за това, издадено по реда и при условията
на ЗКНВП, то следва да се приеме, че той е осъществявал държането незаконно, в
установения за това ред и без надлежно разрешение.
От субективна страна подсъдимия М.Б. е извършил
престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,
тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Умисълът на подсъдимия е обхващал както обстоятелствата, че държи наркотично
вещество, от вид и със съдържание описани по-горе, и че същото действие
извършва без надлежно разрешение за това.
При извършената служебна проверка
на проверяваната присъда, въззивната инстанция констатира следното допуснато от
първостепенния съд нарушение на материалния закон относно правната квалификация
на извършените от подсъдимия Б. действия по държане на гореописаните количества
наркотични вещества:
Съгласно внесения обвинителен акт
действията на подсъдимия Б., с които се е осъществявало държането на процесните
количества наркотични вещества, предмет на престъплението по чл.354а ал.3, т.1
от НК, са били обособени в две отделни престъпления според начина и мястото на
осъществяване на държането, като първото престъпление визира държането на
наркотичните вещества в дрехите на подсъдимия, докато се е намирал пред блок **,
в жк.С., в гр.С., а второто – държането на наркотично вещество в коридора на
мазето на същия този блок **, вход *, в гр.С.. По така внесеното обвинение от
прокуратурата, първостепенният съд се е произнесъл също с два диспозитива,
признавайки подсъдимия за виновен в извършването на две отделни престъпления по
чл.354а ал.3, т.1 от НК. Тази разпоредба от НК предвижда един предмет на
престъпното държане на наркотични вещества без същевременно да разграничава
самото изпълнително деяние „държане” според начина и мястото на осъществяването
на фактическата власт. В случая, важното е, че фактическата власт по отношение
на цялото количество наркотични вещества е осъществявана по едно и също време,
като само начина на осъществяване на тази власт и физическото място, на което е
осъществявана тази власт, са различни. Но без всякакво съмнение подсъдимия е
имал еднакво отношение към цялото инкриминирано количество наркотични вещества,
като субективното му намерение спрямо цялото количество е било едно и също –
упражнявайки фактическата власт да третира цялото количество наркотично
вещество като свое. Още повече, че и в пространствено измерение, мястото на
упражняване на фактическата власт по отношение на двете количества наркотични
вещества не е било отдалечено, а съвсем близо.
При това положение след като
досежно и двете количества наркотични вещества, подсъдимият Б. е упражнявал
една и съща фактическа власт, имал е едно и също обективно и субективно
отношение, след като по отношение и на двете държането е осъществявано в един и
същи момент и след като единичното топче има напълно сходни характеристики с
останалото количество топчета /което ще рече, че те са били едно цяло/, то тези
наркотични вещества представляват единен предмет на едно и също престъпление по
чл.354а ал.3, т.1 от НК, макар физически в пространството да не са се намирали
на едно и също място, а да са били незначително пространствено раздалечени.
В случая извършеното разделяне е
изкуствено и не намира опора в установената по делото фактология и в закона,
поради което въззивната инстанция приема, че следва да коригира проверявания
съдебен акт, като преквалифицира двете престъпления по чл.354а ал.3, т.1 от НК
в едно единствено престъпление по същия текст от НК, а именно – по чл. 354а
ал.3, т.1 от НК, имащо за предмет и двете количества наркотично вещество коноп.
Това от своя страна налага изменение на първоинстанционната присъда в този
смисъл. Тази преквалификация неминуемо налага и отмяна на проверяваната присъда
и в частта й относно приложението на чл.23 ал.1 от НК по отношение
коментираните престъпления по чл.354а ал.3, т.1 от НК, включително и в частта й
относно присъединяването към наложеното общо наказание лишаване от свобода, на
общото наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Определянето на наказанието на подсъдимия Б. и за
двете престъпления по чл.354а ал.3, т.1 от НК е било извършено от
първостепенния съд при условията на чл.54 от НК. При преквалификацията на двете
деяния в едно единствено деяние, този въззивен състав намира, че са налице
предпоставките за приложението на чл.55 ал.1, т.1 НК, поради което счита, че
наказанието за „единното” престъпление с предмет двете количества наркотични
вещества следва да бъде определено при условията на смекчения режим на
наказателната отговорност. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Б.
обстоятелства следва да бъдат отчетени – младата му възраст, чистото му съдебно
минало, добрите личностни характеристични данни, сравнително неголямото
количество и невисоката стойност на предмета на престъплението, както и това,
че подсъдимия обективно е оказал съдействие на полицейските органи и доброволно
е предал една част от държаното от него количество наркотично вещество, а на
другата част - е показал местонахождението, като по този начин е спомогнал на
разследването. В насока утежняване наказателноправното положение на подсъдимия
следва да бъде отчетено единствено обстоятелството, че подсъдимия е държал
наркотичните вещества с цел продажбата им на други лица. Преценявайки всички тези многобройни смекчаващи
обстоятелства, въззивният съд намери, че и най-лекото предвидено в чл.354а
ал.3, т.1 от НК наказание /от 1 година лишаване от свобода/ би се явило
несъразмерно тежко за подсъдимия, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1
от НК слезе под посочения минимален размер, определяйки наказание 6 /шест/
месеца лишаване от свобода.
Във
връзка с предвидената за това престъпление кумулативна санкция глоба, следва да
се отблежи, че при индивидуализацията на наказанието по реда на чл.55 НК е
налична възможност да не бъде налагано това по-леко наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода /аргумент от разпоредбата на
чл.55 ал.3 от НК/. В случая въззивният съд като съобрази наличните /посочени
по-горе/ смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства и тези по
чл.47 ал.1 от НК /младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че е
безработен, няма доходи и имоти, от които да се издържа/ намира, че не следва
да налага на същия предвиденото за престъплението по чл.354а ал.3, т.1 от НК
кумулативно наказание глоба.
На основание чл.66 ал.1 от НК
въззивният съд намира, че следва да бъде отложено изпълнението на наказанието
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б., за изпитателен срок от 3 /три/
години, считано от влизане на присъдата в сила, доколкото са налице формалните
предпоставки за това, предвидени в цитираната разпоредба. Освен това, относно
приложението на чл.66 от НК липсва протест, поради което въззивният съд не би
могъл да влоши положението на подсъдимия и в негова вреда, без надлежно искане
на прокурора, да отмени приложението на условното осъждане.
Въззивната инстанция намира за
неоснователно възражението на защитника на подсъдимия Б., за допуснато от
районния съд нарушение на материалния закон, поради отказа му да квалифицира
деянието на последния като маловажен случай. Посочват се от защитата
съображения за обосноваване на тезата, че в случая се касае за маловажен
случай, предвид вида и стойността на предмета на деянието и личността на дееца,
като се аргументира правна квалификация на извършеното по чл.354а ал.5 от НК.
В съдебната практика трайно се
приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на
чл.93 т.9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществената опасност и моралната укоримост на извършеното /решение № 34/2015
г. на 3 н.о., решение № 19/2008 г. 2 н.о., решение № 69/2010 г. 2 н.о. ВКС/. За
да стигне до извод, че степента на обществена опасност на извършеното от
подсъдимия Б. деяние не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид, съставът на първостепенния съд се е позовал на обстоятелството,
че държания от него наркотик не е бил една единствена доза и е бил укрит на
различни места, като също така е счел, че данните за личността на подсъдимия и
сравнително малкото количество и ниската стойност на наркотичните вещества, не
могат да обосноват изводи в подкрепа на маловажност на случая. Тези аргументи
на първата инстанция напълно се споделят от настоящата. В тяхно допълнение,
въззивният съд следва да отбележи, че количеството и стойността на предмета на
деянието, които в случая дори не може да се каже, че са пренебрежимо малки,
несъмнено са съществен белег при преценката на маловажността на случая, но не
следва да бъдат пренебрегвани останалите факти по делото. В тази връзка, от
значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството,
че в случая се касае за държане на високорисково наркотично вещество – коноп,
което е било разпределно в значителен брой единични дози – общо 38 броя топчета
и отделно плик, съдържащ коноп с тегло 5,48 грама, което в съвкупност с
установеното от показанията на свидетеля Б., сочи че тези наркотични вещества
не са били за лична употреба, а за разпространение/продажба на други лица. Тези
правнозначими факти са показателни за това, че случаят не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид, доколкото конкретното деяние засяга един значително голям обем
обществени отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Този
смисъл е вложен и в цитираните в жалбата на адвокат К. решения на касацонната
инстанция /Р. 362/2011 г. 3 н.о., Р. 34/2015 г. 3н.о., Р. 19/2008 г. 2 н.о./ за
обосноваване на тезата, че ниската стойност на наркотичното вещество, предмет
на престъплението, аргументира маловажност на последното. В тези съдебни актове
на ВКС е подчертано, че определящо за правната квалификация на деянието по
чл.354а ал.5, вр. ал.3 от НК е не само количеството и стойността на
наркотичното вещество, предмет на престъплението, но и дали същото е било
държано за лична употреба, в който случай се предполага, че е налице неголяма
степен на засягане на правнозащитения обект – отношенията, свързани с опазване
на общественото здраве. С оглед на тези съображения, правилно и законосъобразно
първият по степен съд е отказал прилагането на закон за по-леко наказуемо
престъпление по отношение на извършеното от подсъдимия М.Б. престъпно деяние.
Предвид
всичко
гореизложено и
след извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността
на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото
отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде изменен в посочения
по-горе смисъл.
С
оглед изхода на настоящото дело пред двете съдебни инстанции,
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в частта относно
възлагането на разноските на двамата подсъдими.
В рамките на въззивния контрол на
първоинстанционния съдебен акт, СОС констатира, че районния съд е пропуснал да се приоизнесе по въпроса за съдбата на
иззетите по делото веществени доказателства. Този пропуск на първостепенния съд е възможно да
бъде отстранен единствено от него, по реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК.
Противното /произнасянето на въззивната инстанция за пръв път по този въпрос/
би означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция по същество”, с
решението на която могат и следва да получат отговор на въпросите, обсъждани
при постановяване на присъдата.
По тези съображения и на основание чл.334 т.3 и т.6, вр. чл.337 ал.1, т.1 и т.2 и чл.338 от НПК С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 15 от 06.06.2018 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. №
72/2018 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, с която подсъдимия М.Г.Б. е признат
за виновен в извършването на две отделни престъпления по чл.354а ал.3, т.1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпленията в едно такова по чл.354а ал.3, т.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1, т.1 и ал.3 от НК НАЛАГА на подсъдимия
М.Г.Б. наказание 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието шест месеца
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М.Г.Б., за изпитателен срок от 3
/три/ години считано от влизане в сила на присъдата.
ОТМЕНЯВА
присъдата в ЧАСТТА относно приложението на чл.23 ал.1 от НК по отношение двете
престъпления по чл.354а ал.3, т.1 от НК, както и в ЧАСТТА относно
присъединяването към наложеното на подсъдимия М.Г.Б. общо наказание лишаване от
свобода, на общо наказание глоба в размер на 2000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател:
/Пламен
Петков/
Членове:1. особено
мнение
/Яника Бозаджиева/
2.
/Кристина
Тодорова/