Р Е Ш Е Н И
Е № 261595
гр. Пловдив, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7682 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на депозирана искова молба от С.А.М., срещу
„Асса Пласт“ ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344 ал.1 т. 4 КТ, чл. 222 ал.1 КТ, чл. 220 ал.1 КТ и чл.
224 ал.1 КТ.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен трудов договор, който е бил прекратен с едностранно месечно
предизвестие от работодателя поради обективна невъзможност на работника да
изпълнява служебните си задължения. Ищецът излага доводи, че е налице друго
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – намаляване обема на
работа, а при условията на евентуалност посочва, че основанието е съкращаване в
щата. Сочи се и че работодателят не е спазил срока на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съобразно сключения между страните трудов
договор срокът на предизвестието е шестдесет дни, а работодателят е предоставил
тридесетдневно предизвестие. Предвид гореизложеното, моли се на основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ да се поправи основанието за прекратяване на трудовия
договор, вписано в трудовата книжка на ищеца, като бъде отразено действителното
такова- намаляване обема на работа или при условията на евентуалност-
съкращаване на щата. Вследствие на прекратяването на трудовия договор на
действителното основание, претендира обезщетение на основание чл. 222 ал.1 КТ
за оставането си без работа за срок от един месец в периода 20.05.2020 г. –
20.06.2020 г. в размер на 950, 67 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /03.07.2020г./ до окончателното
изплащане на сумата; претендира се и обезщетение на основание чл. 220 ал. 1 КТ
за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор от един
месец в размер на 950, 67 лева, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /03.07.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение на основание чл. 224
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни през 2020 г., в размер на
342, 24 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда / 03.07.2020г./ до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
Горепосочените
суми са претендираните от ищеца след заявен частичен отказ от претенциите по
чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ в открито съдебно
заседание, проведено на 26.01.2021г.- л. 123. Съдът счита за нужно да уточни,
че в протокола от съдебното заседание е допусната техническа грешка, като е
посочено, че се прекратява частично производството по делото досежно иска с
правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. Подобен иск не е предявяван в рамките на
настоящото производство, като частичното прекратяване по този пункт касае иска
с правна квалификация чл. 222, ал. 1 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Асса Пласт” ЕООД. В първото по делото
открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответното дружество
изразява становище в насока неоснователност на предявените искове. Сочи, че не
е налице разминаване между отразеното в трудовата книжка на ищеца основание за
прекратяване на трудовото правоотношение и действителното такова. Изтъква, че
след образуване на делото на ищеца са му изплатени всички дължими суми.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
Между страните е възникнало трудово
правоотношение по повод на сключен Трудов договор № ******г. / л. 7- 8/. В чл. VI от цитирания договор, страните са постигнали
съгласие, че срокът на предизвестието за прекратяването му е 60 дни.
На ***** г. на ищеца в връчено
предизвестие, с което е уведомен, че с изтичането на месечен срок от
получаването му, трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено на
основание „обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения“ / л.
10/.
По силата на Заповед № ******г.,
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 12 КТ, считано от 20.05.2020г. / л. 11/. Цитираната заповед е връчена
на ищеца на дата 20.05.2020г.
От приетото по делото заключение по
изготвената ССчЕ / л. 106- 109 / се изяснява, че последно полученото от ищеца
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на сумата от
950, 67 лв. Вещото лице е посочило и че именно тази сума следва да се определи
като основа за изчисляване на обезщетенията по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал.
1 КТ, които на месечна база също възлизат на 950, 67 лв. Вещото лице е
изчислило, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 8 / осем/ работни дни за
2020г. възлиза на брутна сума в размер от 380, 27 лв. Вещото лице е осъществило
справка в счетоводството на ответното дружество, като е проследил приходите (
реализиран оборот ) за периода м.01.2020г.- м. 05.2020г. Изяснява се, че приходите
на дружеството за м.01 и м.02.2020г. са в размер на 204 500 лв. за всеки
от двата посочени месеца. Следвайки това, за м. 03 и м. 04.2020г. е налице
редуциране в приходите- съответно на 167 650 лв. и 109 666, 67 лв.
През м. 05.2020г. оборотът на дружеството е в размер от 193 416, 67 лв.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно
изготвено. Съдът счита за нужно да изтъкне, че доколкото ищецът претендира
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 седем дни ( не както е
изчислено в заключението за 8 дни), то релевантната стойност за обезщетението
ще бъде 332, 74 лв.
От представеното по делото платежно
нареждане / л. 73/ се изяснява, че на 27.08.2020г., ответникът е превел по
банкова сметка ******** с посочено основание- „обезщетение неспазено
предизвестие; обезщетение за неползван отпуск“.
От осъществената от съда констатация в
трудовата книжка на ищеца / л. 98/ се установява, че трудовото правоотношение
на ищеца с ответното дружество е прекратено на 20.05.2020г. с вписано основание
за прекратяване чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ., като следващото вписано
правоотношение е между ищеца и „Футбол радар България“ ЕООД от дата
28.07.2020г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ: искът с посоченото правно основание е самостоятелен и
с него се търси промяна на вече вписаното в трудовата книжка основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, не следва да бъде
споделено възражението на ответника, че искът е неоснователен ( недопустим),
тъй ищецът не оспорва законността на уволнението. Напълно безпротиворечива е
съдебната практика, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ не се предявяват съвместно. Искът по
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е на разположение на работника/ служителя, когато той
не оспорва законосъобразността на уволнението, но твърди, че вписаното
основание в трудовата книжка за прекратяването на трудовия договор е различно
от действителното. Тоест, работодателят е издал заповедта за уволнение, след
като е бил осъществен фактическият състав на друго основание, довело до
прекратяване на трудовото правоотношение, съответно е вписан в трудовата книжка
основание, различно от действително осъщественото ( в тази връзка- Определение № 150/ 19.03.2014г. ч.гр.д. № 808/ 2014г. на
ВКС, I- во г.о.;
Решение № 31/ 19.03.2019г. по гр.д. № 2008/ 2018г., на ВКС III- то г.о. ).
В конкретния случай, ищецът не
претендира отмяна на уволнението като незаконосъобразно, а единствено излага
твърдения, че основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1,
т. 3, при евентуалност чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не както е отразил
работодателят- чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за
изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното потестативно право
на уволнение е възникнало и е упражнено от работодателя законосъобразно, когато
е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор
е станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора ( в тази връзка- Решение
№ 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о; Решение № 342/
04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV- то г. о. ).
На първо място следва да се посочи, че
нито в предизвестието за прекратяване на трудовия договор, нито в заповедта е
посочена конкретна причина, обуславяща обективната невъзможност за изпълнението
му. Единствено е цитирана нормата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и дословно какво
гласи съдържанието й (поради което е на практика непроверима конкретната
причина, поради която се прекратява трудовият договор на това основание ).
Работодателят не е поднесъл каквато и да било информация, чрез която работникът
би могъл да добие представа за конкретната обективна причина, поради която
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичането на срока на
предизвестието. Отделно от гореизложеното, то в рамките на настоящото
производство не се изясни и да е налице обективна причина, препятстваща
възможността ищеца да упражнява трудовите си функции. Следва да се посочи и че
за заеманата от ищеца длъжност не е необходимо специално разрешително, нито е налице
несъвместимост по закон (които да са във връзка с твърдяната от работодателя
обективна невъзможност с неизяснен произход ). Впрочем, едва от подаденото след
изтичане на срока по чл. 131 ГПК становище (л. 71 ) се установява, че
работодателят счита като обективна невъзможност да се изпълняват трудовите
функции, обстоятелството, че ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност. Това виждане не може да бъде споделено, доколкото по делото
не са налице данни за здравни противопоказания за заемане на длъжността „******“
от ищеца. Последният единствено се е възползвал от гарантираното си право, поради
възникнало заболяване, да ползва отпуск при временна неработоспособност ( чл.
162 КТ).
Същевременно, при условията на пълно и
главно доказване ищецът установи, че действителното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение е намаляване обема на работа в ответното дружество-
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ
се изясни, че през м.03. и м.04.2020г. е налице драстичен спад в реализирания
оборот от ответното дружество ( през м.01 и м.02.2020г. приходите са в размер
от 204 500 лв. за всеки месец, а през м.03 и м. 04.2020г. спадат съответно
до 167 650 лв. и 109 666, 47 лв. ). Предвид това, то явно е, че още
към момента на отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните (20.04.2020г. ) в дружеството е бил отчетен драстичен спад при
поръчките и работата, а оттам са значително редуцирани и приходите от продажби
( спадът за м.04.2020г. е почти двоен, съпоставено с м.01 и м.02. 2020г. ).
Макар и косвено, допълнителен аргумент в защита тезата на ищеца е и
обстоятелството, че трудовите правоотношения на множество други лица, работещи
при ответното дружество, са прекратени считано от м.04.2020г. на основание
„намаляване обема на работа“ / л. 112- 119 /. Предвид изложеното и доколкото
намаляването обема на работата е обективно явление, то съдът счита, че към
м.04.2020г. е било налице редуциране при поръчките, стокооборота и приходите на
ответното дружество, което се е отразило на дейността, в която ищецът е бил
зает до уволнението.
Предвид изложеното, то искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ следва да бъде уважен, като се допусне
поправка на вписаното в трудова книжка на ищеца основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, като вместо посоченото такова по чл. 328, т. 1, т. 12
от КТ, да се счита основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл.
328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.
По
иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ: доколкото бе изяснено, че действителното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните е чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ ( намаляване обема на работата ), то на основание чл. 222, ал. 1 КТ, на
ищеца се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
периода, през който е останал без работа, но не повече от 1 месец. Меродавно за
определяне размера на обезщетението е последно полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец (в тази връзка- Решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г.
на ВКС; Решение № 665 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г., на ВКС, III-то
г. о.; Решение № 432/03.12.2012 г. по гр.д. № 1129 / 2011г. на ВКС, IV- то г.о.). От
заключението на вещото лице се изясни, че размерът на последно полученото преди
уволнението брутно възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 950, 67
лв. От осъществената констатация в трудовата книжка се установи и че ищецът не
е полагал труд за периода от 20.05.2020г. до 28.07.2020г. Доколкото
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи за срок не повече от един месец, то
и искът се явява основателен за сумата от 950, 67 лв. Върху посочената сума се
дължи и законна лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в съда
/03.07.2020г. / до окончателното й изплащане.
По
отношение на претенциите с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ: съдът счита за нужно да
обсъди основателността и размера на двете претенции съвместно, доколкото са
налице данни за осъществено частично погашение в хода на процеса. Съобразно чл.
VI от сключения между страните трудов договор / л. 7-
8/, срокът на предизвестие за прекратяването му е 60 дни. В конкретния случай,
работодателят е отправил предизвестие до работника на дата 20.04.2020г. (
предвид което, срокът би следвало да изтече на 20.06.2020г. ). Същевременно,
със Заповед № ******г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение
считано от 20.05.2020г. Съобразно гореизложената хронология, явно е, че
работодателят не е спазил срока за предизвестие и дължи обезщетение за 1 месец,
което възлиза на сума в размер от 950, 67 лв. В хода на процеса е заплатена на
ищеца сума в размер от 1192, 74 лв., с която следва изцяло да се покрие
дължимата сума за обезщетение за неспазено предизвестие. Предвид това, искът с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен, поради осъществено
в хода на процеса погашение на дължимата сума.
Що се касае до претенцията с правна
квалификация чл. 224, ал. 1 КТ, то ищецът претендира да му бъде заплатено
обезщетение в размер от 342, 24 лв. Както бе посочено по- горе, дължимото
обезщетение за седем дни неползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 332,
74 лв. Остатъкът от заплатената сума на ищеца в хода на процеса ( който остатък
възлиза на 242, 07 лв. ) следва да бъде приспаднат от дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Предвид това, искът с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сума в размер от 90, 67 лв., като за
разликата от тази величина до пълния претендиран размер от 342, 24 лв., искът
следва да бъде отхвърлен ( за сумата от
90, 67 лв. до 332, 74 лв. се отхвърля като погасен в хода на процеса, а за
сумата от 332, 74 лв. до 342, 24 лв. се отхвърля като неоснователен ).
По
предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК
предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е
изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително
изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с
характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението
на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория,
обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване
на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че съдът
допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително
изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за
взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по
ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в
полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие / л. 126/, е
договорен адвокатски хонорар, платим по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2
Закон за адвокатурата. Предвид изложеното, то следва ответното дружество да
заплати на адв. ***** сума в общ размер от 1491, 67 лв. ( на основание чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредбата сума в размер от 600 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т.
4 КТ и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредбата сума в
размер от 891, 67 лв. за исковете по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224,
ал. 1 КТ).
Допълнително, ищецът е сторил разноски в
рамките на обезпечителното производство, които възлизат на сума в размер от 200
лв. / л. 127 от делото/. Съобразно уважената част от оценяемите искове ( които
касаят обезпечението ), ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 194, 45 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се
поражда и право на разноски за ответника, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции. Ответното дружество е представило доказателства за реално
договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер от 600 лв. / л. 70/. Съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника сума в
размер от 16, 65 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответното дружество
да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив
сумата в размер на 350 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
и разноски за изготвяне на ССчЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, на вписаното
в трудовата книжка на ищеца С.А.М., ЕГН ********** основание за прекратяване на
трудовото правоотношение като вместо
посоченото такова по чл. 328, т. 1, т. 12 от Кодекса на труда ( обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор ), да се счита като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда ( намаляване обема на
работата ).
ОСЪЖДА „Асса Пласт“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.М., ЕГН **********, следните суми: сума в размер на 950, 67 лева,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ,
дължимо за периода 20.05.2020г.- 20.06.2020г. за оставане без работа при
уволнение поради намаляване обема на работата и сума в размер от 90, 67 лв., представляваща обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за седем дни през 2020г., ведно със законната лихва върху горепосочените
суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.07.2020г./ до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, с който се претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от 950, 67 лв.- обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, предвид
осъществено от ответника погашение на сумата в хода на процеса и иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата от 90, 67 лв. до пълния претендиран
размер от 342, 24 лв.- за сумата от 90, 67 лв. до 332, 74 лв. искът се отхвърля
като погасен в хода на процеса, а за сумата от 332, 74 лв. до 342, 24 лв. се
отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА „Асса Пласт“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. *****************, сума в размер на 1491, 67
лева, представляваща адвокатски хонорар, за предоставена процесуална защита и
съдействие на ищеца С.А.М., на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Асса Пласт“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в размер от 194, 45 лв.- разноски, сторени в рамките на обезпечителното
производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Асса Пласт“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сума в размер от 16, 65 лв.- разноски, сторени в рамките на
настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Асса Пласт“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по
сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 350 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за изготвянето
на ССчЕ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца С.А.М., ЕГН **********
е присъдено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
Частта
на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл.
244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ