Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77/21.06.2018г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни,
двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 225/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж., всички от гр.Варна
против решение № 317/26.02.2018 г. по гр.д.№ 787/17 г. на Окръжен съд – Варна,
с което са уважени исковете, предявени от С.Я. за обявяване за относително
недействителни спрямо него на сключените от първата ответница договори,
подробно описани в диспозитива на решението. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените
искове.
В
подаден писмен отговор насрещната страна оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата
по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове, с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД от С.Я. срещу Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. за обявяване на относителната недействителност
спрямо ищеца на сключените от първата ответница договори за безвъзмездно учредяване право на ползване на М.Ж. – нейн съпруг и дарение на В.Ж. – нейн син, предмет на н.а. №
176, т. III, рег. № 4710, дело 504/29.12.2014 г. на ВН № 192, на описаните в исковата молба имоти, с твърдения
за увреждането му като кредитор, притежаващ вземане за неустойка от неизпълнени
довършителни работи до 01.07.2016 г.
Оспорвайки исковете, ответниците твърдят, че вземането на
ищеца е спорно, а задължението за извършване на довършителните работи е поето
от трето лице, спрямо което ищецът е неизправен длъжник и че прехвърлителката
разполага с друго имущество.
Не се спори между страните, установява се от приложените
писмени доказателства, че с договор от 09.12.2014 г. с нот.
акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело 591/2000 г. ВН № 194, вписан акт № 124, т.
LХХІІІ, дело 15365/2014 г. СВ Варна ответницата е следвало да прехвърли на ищеца
собствеността върху таван № 10 ид.10135.2575.1681.1.11 в сграда, подробно
описанана в акта - на етап груб строеж и за цена, изцяло получена от продавача,
като се е задължила да завърши строителните работи по самостоятелния обект и
сградата.
Постигнато е съгласие акт образец 15 за сградата да
бъде изготвен и заверен в Община Варна в срок до една година от влизане в сила
на решението по гр.д.№ 2244/2014 г. на ВОС, а удостоверението за въвеждане в
експлоатация - в срок до 18 месеца от същата дата, но не по-късно от 01.07.2016
г. - за акт образец 15 и от 31.12.2016 г. - за удостоверението за въвеждане в
експлоатация. При неспазване на уговорените срокове е уговорено задължение за
неустойка, дължима от ответницата - продавач
Я.Ж. на ищеца-купувач С.Я. в размер на 10 000 хиляди евро.
При неизпълнение в срок до 01.07.2016 г. на описаните
в нотариалния акт довършителни работи в обекта е уговорена неустойка в размер
на 10000 евро, дължима от продавача на купувача; в т. 3 от договора продавачът
е поел задължение да промени предназначението на продавания обект от таван на
апартамент за своя сметка в срок от 6 месеца от въвеждане на сградата в
експлоатация със санкция при неизпълнение в срок – неустойка в размер на 7000
евро.
Безспорно е по делото, че ищецът и първата ответница
са били обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на същия имот от
18.11.2013 г., по повод на който с определение № 3055/22.10.2014 г. по гр.д.№
2492/14 г. е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове за връщане на
суми и е вписана възбрана върху апартаменти №№ 7 и 8 от сградата.
Въпреки наличието на спор по делото относно качеството
на ищеца на кредитор, достатъчно е това качество да не е било отречено със сила
на пресъдено нещо. Този извод на съда е правилен и изцяло е съобразен с
практиката на ВКС на РБ - решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г.,
IV г. о., ГК.
За да е налице вземане за неустойка е необходимо,
освен изрична уговорка за това, също и неизпълнение на падежа – р. № 672/15.10.2008
г. на ВКС по т. д. № 299/2008 г., II т.о., р.№ 97 от 2.06.2011 г. на ВКС по т.
д. № 828/2010 г., II т. о.
Обсъдено и прието е изразеното в литературата
становище, че вземането за неустойка възниква с уговорянето му, а фактът на
неизпълнението само го прави изискуемо. Да се приеме обратното означава да се
пренебрегне характера на неустойката на предварително установена отговорност за
неизпълнение.
Предвид факта, че атакуваните договори, с които
първата ответница се е разпоредила с имуществото си на 29.12.2014 г. са
сключени след възникване на вземанията на 09.12.2014 г., активът на имуществото
й е намалял, слодователно - ищецът е увреден.
Тъй като вземането за неустойка е възникнало по
съгласие между страните, следва извод, че ответницата е знаела за задълженията
си. Твърденията, че тя не е разбирала последиците, не са свързани с промяна на
този извод.
Без значение за спора е притежаването от длъжника на друго
имущество, от което да се удовлетвори кредиторът-ищец. Недействителността на
атакуваните сделки е само относителна и може да бъде премахната чрез изплащане на задължения към кредитора.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
въззивниците следва да заплатят на въззиваемия разноските пред настоящата
инстанция, поради което съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 317/26.02.2018 г. по
гр.д.№ 787/17 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Я.А.Ж.,
В.М.Ж. и М.Д.Ж., ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Я. сумата ОТ 2000 лв. - разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.