Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………….
…………………………………, гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав в открито съдебно заседание на първи февруари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при участието на секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева административно дело №
2585/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Я.И.М., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. И.З. от ****, против Ревизионен акт №
Р-03000320007492-091-001/04.06.2021 г., издаден от С.А.П. на длъжност Началник
сектор при ТД на НАП - Варна и П.Х.П. на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №
172/22.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени
твърдения, че актът е постановен при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, което води до неговата незаконосъобразност. Оспорва, че е
извършвал търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, тъй като първо
- в ревизирания период е упражнявал дейност по трудови договори, и второ - продаваните
стоки са за лична употреба, употребявани са и приходите от тяхната продажба не
представляват доход от търговска дейност. Оспорва наличието на основание за
прилагане на чл. 122 ал. 1 от ДОПК. Оспорва определянето на надценката на
продаваните стоки, както и задълженията за лихви. Счита, че в хода на ревизията
не са събрани всички относими доказателства. Моли за отмяна на акта и
присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа.
Ответникът – Директор на
Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен
юрисконсулт Д С, оспорва жалбата по мотиви и аргументи, подробно изложени в
решението на органа. Моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на разноски
в полза на дирекцията в размер на 1326 лв. В открито с.з. на 01.02.2023г. е
направено искане за присъждане на разноски съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1 /2004г. върху материалния интерес – 25 543.93 лева. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като е над
минимума по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320007492-020-001/03.12.2020г.,
изменяна със Заповеди № Р-03000320007492-020-002/09.12.2020г. и №
Р-03000320007492-020-003/01.03.2021г., издадена от С.А.П. на длъжност Началник
сектор при ТД на НАП Варна е възложено извършването на ревизия на Я.И.М. за
установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, данък
обществено осигуряване, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд, за
период 01.01.2014г. – 31.12.2019г. и данък върху добавената стойност за период
29.10.2016г. – 28.02.2017г. Срокът за завършване на ревизията е определен с
последната заповед за изменение на ЗВР – 29.04.2021г.
До лицето е изпратено
искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03000320007492-040-001/09.12.2020г.,
връчено на РЛ на посочения електронен адрес на 15.12.2020г. в указания
14-дневен срок в ТД на НАП не са постъпили исканите документи и обяснения.
Повторно ИПДПОЗЛ № Р-03000320007492-040-002/26.01.2021г., заедно с
уведомлението за това, че ревизията ще се извършва по реда на чл. 122-124а от ДОПК №
Р-03000320007492-113-001/26.01.2021г. са връчени лично на РЛ на 16.02.2021г.
До „Наспърс Класифайдс България“
ЕООД, „Резон“ ООД, „Теленор България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Еконт Експрес“
ЕООД, „Спиди“ ЕАД. В хода на
административното производство е разрешено разкриване на банкова тайна за
операциите и наличностите, датата и основанието на операциите, както и
документите, въз основа на които са извършени, по сметки, титуляри и за период
01.01.2014г. – 31.05.2020г. в ,Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и
„Тексим банк“ АД. Извършени са справки за изплатени суми за периода 2014г. –
2019г. от трудови правоотношения.
Проверката е приключила с протокол № Р-03000320007492-ППД-001/19.02.2021
год., на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК, с който са приобщени доказателства,
събрани при извършена предходна проверка на лицето, приключила с протокол №
П-03000320090387-073-001/03.12.2020 год., по опис.
Въз основа на събраните доказателства е прието за установено, че ревизираното лице извършва от свое име и за своя сметка продажби на стоки – дрехи, бельо, игри, играчки, диспенсъри и др., доставяни до купувачите чрез куриерските дружества „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ ЕАД, рекламирайки ги чрез публикувани обяви в платформи за колективна търговия bazar.bg, olx.bg, Фейсбук и др. телефон за контакти с клиентите е посочван ****. В хода на ревизията не са представени от страна на РЛ документи за приходи и разходи, не е водено счетоводство. Клиентите са заплащали стоките чрез наложен платеж /НП/ или пощенски паричен превод /ППП/. В тази връзка, при извършената насрещна проверка, от Еконт Експрес са представени 16 бр. файлове – електронни таблици, снимки на платежни документи. Представен е договор за куриерски и пощенски услуги с плащане в брой с клиент Я.И.М., като няма посочена банкова сметка ***. В таблици са представени данни за периода 01.01.2014г. – 31.05.2020г. и 46 pdf формат копия на платежни документи. Съгласно обясненията, в системата на Спиди телефонен номер **** е на Я.И.М..
От „Теленор България“ ЕАД е получена информация, че телефонния номер **** за периода 13.11.2010г. – 28.02.2019г. е бил собственост на И.Г.М. – майка на Я.М..
Въз основа на разкритата банкова тайна от ,Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД са постъпили извлечения от банковите сметки на РЛ.
При анализ на предоставените от трети лица данни, органите по приходите са установили, че всички пратки са изпращани от Я.М.. Предвид многократността и продължителността на действията му са приели, че е осъществявал системно и по занятие търговска дейност, представляваща постоянен източник на доход, т. е. действал е в качеството на търговец, без да е регистриран по ТЗ. За ревизирания период не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, не е декларирал дейност като ЕТ, нито дължими задължителни осигурителни вноски. За периода на ревизията е работил по трудови правоотношения.
При така установените факти, органите по приходите са приели, че са налице основания за облагане по особения ред по чл. 122 ал. 1 ДОПК: т. 1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 – налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност. В тази връзка е изготвено и връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК № Р-03000320007492-113-001/26.01.2021г., за това че данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 – 124а ДОПК.
За резултатите от
ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320007492-092-001/13.05.2021г.,
връчен по електронен път на лицето на 18.05.2021г. Лицето не е упражнило
правото си да подаде писмено възражение срещу констатациите на РД.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320007492-091-001/04.06.2021г., издаден от С.А.П. – орган, възложил ревизията и П.Х.П. - ръководител на ревизията. РА е връчен на лицето електронно на 04.06.2021 г.
С РА по отношение на Я.И.М. са установени задължения общо в размер на 25534.93 лева, включваща главници и лихви. Ревизионният акт е обжалван по реда на чл. 152 ДОПК пред Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, който с Решение № 172/22.10.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. Решението е връчено на лицето електронно на 08.11.2021г.
С жалба вх. № 459-4/23.11.2021г. Я.И.М. е обжалвал цитираното решение пред Административен съд Варна, по която е образувано настоящото производство.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за
обжалване по административен ред пред
Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което
същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество се
явява неоснователна.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160 ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му - ревизията е възложена от компетентен орган, съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320007492-020-001/03.12.2020г., изменяна със Заповеди № Р-03000320007492-020-002/09.12.2020г. и № Р-03000320007492-020-003/01.03.2021г., издадена от С.А.П. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Варна, оправомощена по силата на Заповед № 2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна. РА е издаден от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията – П.Х.П., съгласно разпоредбите на чл. 119 ал. 2 ДОПК.
В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че ЗВР № Р-03000320007492-020-001/03.12.2020г., изменяна със Заповеди № Р-03000320007492-020-002/09.12.2020г. и № Р-03000320007492-020-003/01.03.2021г., са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител /диск/, съдържащ съответните доказателства. От това следва извод, че същите са валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от компетентните лица.
По материалната законосъобразност на ревизията съдът намира следното:
Ревизията е извършена при условията на чл. 122 ал. 1
т. 2 от ДОПК, като единствено при наличие на обстоятелства по чл.
122 ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.
122 ал. 2 и ал.
4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.
122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице /РЛ/ е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване заявените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл.
124 ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се
позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
В настоящия случай, за да обосноват основанията по
сочената разпоредба и наличието на укрити приходи на РЛ, респ. и основанията за
определяне на допълнителни данъчни задължения, в тежест на органите по приходите
е да установят два факта: първо, че ревизираното лице в действителност се е
разпоредило с процесните стоките в хипотезата на системна дейност с цел
печалба; второ, че РЛ действително е реализирало доходи и приходи от продажбата
на тези стоки, които не е отчело.
За това, че ревизията се извършва по посочения ред е
изпратено Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК №
Р-03000320007492-113-001/26.01.2021г., Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК №
Р-03000320007492-139-001/26.01.2021г., ИПДПОЗЛ № Р-03000320007492-040-002/26.01.2021г.,
всички връчени лично на ревизираното лице на 16.02.2021г. Не са налице
нарушения на административните правила в хода на административното
производство.
В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са направени доказателствени искания, свързани с твърденията му за това, че продажбите, извършвани от него не представляват търговска, стопанска дейност. Оспорена е автентичността на представените от куриерските фирми касови ордери, както и отчетната стойност на продадените стоки, определена от ревизиращите органи, вкл. и определената надценка. Оспорени са Протокол за проверка П-03000320090387-073-001/03.12.2020 год., установеното относно телефонния номер, ползван от М. и двата броя дискове, намиращи се в административната преписка, като се твърди, че жалбоподателят не е запознат със съдържанието им.
По така направените искания, след изрично направените от страните изявления относно спорните факти, съдът се е произнесъл с Определение № 555/23.02.2022г.
С молба с.д. № от 7078/04.05.2022г. от „Спиди“ ЕАД са представени оригинали на посочените в молбата на ответника по чл. 192 от ГПК разходни касови ордери, по откритото производство по оспорването им. Назначена е съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която установи, че подписите, положени за подател на РКО, издадени от „Спиди“ ЕАД, са изпълнени от Я.И.М.. Само в РКО от 05.06.2019г. подписът не е изпълнен от него. Установеното от експертизата потвърждава изводите на ревизиращите органи за това, че продажбите са извършвани от М., като оспорването от страна на жалбоподателя за това, че ордерите, установяващи този факт, не са подписани от него, беше опровергано.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест, по искане на жалбоподателя е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като съпостави пазарните цени на вещите, посочени в РА като продадени от жалбоподателя, да установи тяхната отчетна стойност, съответно да изчисли дохода, който е получил жалбоподателя от продажбата на тези вещи, да изчисли данъчната основа за процесните години, да изчисли кога е реализиран оборот повече от 50 000 лева, така че да настъпи момент за регистрация по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС и въз основа на този момент да изчисли какъв е размерът на задължението за ДДС за продажбата на вещите, а също така и съпътстващите други задължения по ДОО, ДЗПО, ЗО и др. по предмета на РА, както и кореспондиращите на тези главни задължения, задължения за лихва. Вещото лице е изготвило заключение по възложената задача, както и уточнително такова за лихвите към датата на неговото изготвяне-20.01.2023г. От заключението на вещото лице се потвърждават констатациите на ревизиращите органи за датата, на която е превишен прагът от 50 000 лева – 30.09.2016г. Съгласно чл. 96 ал. 1 от ЗДДС заявление за регистрация по ДДС е следвало да се подаде до 14.10.2016г. и след 28.10.2016г. е следвало да се подават справки-декларации по ЗДДС. Потвърждават се сумите по РА за размера на дължимия ДДС – 2818.48 лева и лихва към датата на РА 04.06.2021г. – 1249.61 лева и към датата на заключението 14.11.2022г. – 1663.52 лева. Според експертизата, основанието за регистрация по ЗДДС отпада към 01.03.2017г., тъй като към тази дата оборотът за 12 месеца /01.03.2016г. – 28.02.2017г./ е в размер на 46 277.19 лева.
По отношение на въпроса за дохода, получен от жалбоподателя за извършените от него продажби, вещото лице е приело за придобивна стойност на вещите, посочената от жалбоподателя в хода на съдебното производство.
Съдът напълно възприема
даденото заключение като обективно, компетентно изготвено и кореспондиращо с
фактите, установяващи се от останалите доказателства по делото.
В заключението си същото
изрично е посочило, че тъй като РЛ не е водило счетоводство, за да се отговори
на задачата по експертизата, съпоставката на цените, на които са продадени
стоките с тяхната придобивна стойност, става въз основа на предоставената от жалбоподателя
информация. Според изчисленията на вещото лице, подробно описани в таблиците,
представляващи приложения към експертизата, групирани по години, се установява
че общият приход от дейността на жалбоподателя за ревизирания период е
185 371.35 лева. Сумата е по-голяма от посочената в РА – 180 249.87
лева.
Предвид установеното от вещото лице,
което в Приложение № 2 е описало стоките и сумите получени от продажбата им
чрез „Еконт Експрес“ ЕООД, съдът намира за недоказани твърденията на
жалбоподателя за това, че продаваните вещи били лични или употребявани. Няма
как бельо да бъде употребявано и да се продава на други лица. Същото важи и за
другите продавани от жалбоподателя стоки.
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че има съответствие между сумите, които се получават по данните,
подадени от жалбоподателя за придобивната стойност на вещите и сумата на
приходите в РА. Предвид разпоредбата на чл. 160 ал. 6 от ДОПК, независимо от
установения по-висок размер на приходите на жалбоподателя по подадените от него
данни, съгласно заключението на вещото лице, съдът приема определените от
ревизиращите органи суми за правилно определени. В резултат на това,
задълженията за данъци по отделните закони, изчислени на основа установения общ
размер на приходите, също са правилно определени от органа.
Така, годишният и авансов данък по
ЗДДФЛ за ревизирания период е 3996 лева и лихва към 04.06.2021г. – 1644.33
лева; ДОО - 5 586.69 лева и лихва към 04.06.2021г. – 2438.38 лева; ЗО – 3324.72
лева и лихва към 04.06.2021г. – 1469.65 лева; УПФ – 2079.88 лева и лихва към
04.06.2021г. – 927.19 лева; ДДС – 2818.48 лева и лихва към датата
на РА 04.06.2021г. – 1249.61 лева.
Определената по реда на чл. 122 ДОПК данъчна основа, подлежаща на облагане с ДДС, както и размерът на самия ДДС, са определени съответно на закона, по данъчни периоди, съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 67 ал. 2 и чл. 12 ЗДДС /в редакция към ревизирания период - изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./. Спазено е и изискването преди формиране на конкретното задължение за ДДС за всеки данъчен период, да е установен достигнат оборот от 50 000 лева. Следователно, жалбоподателят е данъчно задължено лице съгласно чл. 3 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, а според чл. 102 ал. 3 т. 2 ЗДДС, за определяне на данъчни задължения на РЛ в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода - до отпадане на основанията за регистрация. С РА правилно е определен размерът на дължимия ДДС - 2818, поради което в тази му част, за допълнително определените задължения за ДДС, ведно с лихви, РА подлежи на потвърждаване.
Задълженията за осигурителни вноски във фондовете на ДОО, ЗДПО /УПФ/ и ЗЗО за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г., също са правилно определени и дължими по силата на установения факт, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност на свой риск и следователно подлежи на задължително обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец за процесния период.
Като лице, родено след 31 декември 1959 г. и извършващо дейност за периодите на ревизията от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., жалбоподателя е бил задължен на основание чл. 127 и чл. 157 КСО да се осигурява за своя сметка за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 158 КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Във връзка с горното, законосъобразно на жалбоподателя, на основание нормата на чл. 122 ал. 1 и ал. 2 ДОПК, вр. с чл. 124а ДОПК, с РА са определени задължения за осигурителни и здравни вноски по КСО и ЗЗО за периодите на ревизията, подробно посочени в изготвени таблици по фондове в РД. Предвид установеното по делото, и по отношение на допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО, съдът констатира, че жалбоподателят не опроверга нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124 ал. 2 ДОПК. Обратно, в случая се установяват по несъмнен начин фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си ревизиращите органи да определят задълженията за плащането на данъци и допълнителните задължения за осигурителни вноски по реда на чл. 124а ДОПК и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност, от която е получил доходи, които в нарушение на изискванията на обсъжданите по-горе закони, не е декларирал. Това, че е извършвана дейност, която правилно ревизиращите са приели за търговска са установява от приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, в която са описани по месеци извършените продажби от жалбоподателя. Видно от тяхната периодичност, същите не са инцидентни, а по-скоро трайно осъществявана дейност, за приходите от която по смисъла на ЗДДФЛ, жалбоподателят дължи данък, както и дължимите вноски за осигуряване и ДДС, в периода когато са били налице основания за начисляването му. В производството, от страна на ответника са установени предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят не опроверга установените от ревизиращите органи факти.
Съдът намира, че правилно са определени с ревизионния акт размерите на отделните видове публични задължения на ревизираното лице, както и дължимата лихва от датата на законовия падеж на задълженията до датата на издаване на ревизионния акт.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата на Я.И.М. срещу процесния Ревизионен акт № Р-03000320007492-091-001/04.06.2021 г.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 161 ал. 1 изр. последно ДОПК във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 25 534.93 лв., същото съдът определя в размер на 2692.79 /две хиляди шестстотин деветдесет и два лева седемдесет и девет стотинки/ лева.
На основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.М.,
ЕГН ********** срещу Ревизионен акт №
Р-03000320007492-091-001/04.06.2021 г., потвърден с Решение № 172/22.10.2021 г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Я.И.М.,
ЕГН ********** да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП сума в размер
на 2692.79 /две хиляди шестстотин деветдесет и два лева седемдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: