№ 8
гр. Пещера, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100925 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.
„Васил Петлешков“ № 18, чрез адв. П. П. от САК, против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46,
иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
3340511/04.10.2018 г., сключен между ищцата С. М. Д. и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата
в размер на 2787,08 лв. (след допуснато с Определение от 11.01.2024 г.
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на
неговия размер) - представляваща недължимо платена сума по
недействителен Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 3340511 от
04.10.2018 г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставил на ищцата С. Д. кредит в размер на 2500,00 лв. за срок от 12
месеца. Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата. Между страните
1
бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на
41,08 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 %. Договорената
месечна вноска по кредита била в размер на 249,91 лв., а общата дължима
сума от потребителя – 2998,92 лв. Съгласно чл. 4 от Договора
заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на
поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е над 1000,00 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, ал. 7 от Договора, със срок на
валидност – тридесет дни след крайния срок за плащане на задълженията по
Договора или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. Ищцата твърди, че във връзка с посоченото
изискване от Договора за заем и на датата на неговото сключване (04.10.2018
г.) на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на
гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номера на Договора
за заем. Така на 04.10.2018 г. ищцата сключила с „Файненшъл България“
ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 3340511/04.10.2018 г., с който
бил обезпечен кредита по сключения Договор за паричен заем. По силата на
чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция кредитополучателят
следвало да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на
2243,16 лв., разсрочено на 12 равни вноски, ведно със задълженията по
кредита. В погасителния план по Договора за паричен заем била формирана
капитализирана вноска в размер на 436,84 лв., включваща възнаграждение за
предоставяне на гаранция от 186,93 лв. и вноска по кредита от 249,91 лв. В
резултат на това за усвоена главница в размер на 2500,00 лв. и за период на
ползване от 12 месеца от кедитополучателя се изисквало да заплати 5242,08
лв., от които 2998,92 лв. към кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
2243,16 лв. към гаранта „Файненшъл България“ ЕООД.
Ищцата счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във
вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва,
че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора
за паричен заем лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни
стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент,
записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са
2
допусканията, които са използвани при изчисляването му. Твърди, че
обстоятелствата, че Договорът за паричен заем и Договорът за предоставяне
на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи
идентификатор, ответникът Изи Асет Мениджмънт“ АД и гаранта
„Файненшъл България“ ЕООД са „свързани лица“ и кредиторът е включил
размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита,
безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към
датата на сключване на Договора за кредит. Акцентира, че кредиторът е
нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно
не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. Сочи, че при
условие, че същото е било включено в ГПР, то действителният размер на ГПР
би възлизал на повече от 150,00 %. Поради това счита, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за
паричен заем, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния
размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия
кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точното посочване на
финансовата тежест за длъжника. Посочването в Договора за паричен заем на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено
изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на
реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор
зя потребителски кредит е недействителен. Ищцата твърди, че клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 35,00 % накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие
следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
Договор за паричен заем. Поддържа, че недействителността относно
договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11,
ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за
паричен заем е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4
от ЗПК и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5
от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага доводи в тази насока. Поддържа, че в
процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по
отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като
същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и
сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
Ищцата поддържа, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи,
то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за заплащане на сумата в размер на
3
2787,08 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и
главницата по кредита.
По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените
искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който излага
съображения за неоснователност на предявените срещу него искове. Оспорва
твърдението на ищцата, че Договорът за паричен заем е недействителен.
Поддържа, че Договорът за паричен заем е сключен в пълно съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Счита за
неоснователни твърденията на ищцата, че с Договора за паричен заем се
нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.
Твърди, че размерът на лихвения процент по Договора за паричен заем е в
съответствие с изискванията на ЗПК, както и че ГПР по Договора за паричен
заем е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че
Договорът за паричен заем е сключен в съответствие с условията на чл. 11, ал.
1, т. 18 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузата на чл. 4 от
Договора за паричен заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение, е
неравноправна и с нея се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди,
че с предвидените в чл. 4 от Договора за паричен заем обезпечения не може
да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от тези обезпечения
не възникват разноски по кредита, които да бъдат включени в ГПР. Изтъква,
че възможни обезпечения по процесния Договор за паричен заем са
поръчители – физически лица и банкова гаранция, както и че в посочения
договор за паричен заем не фигурира опция за поръчителство от одобрено от
заемодателя дружество гарант.
По изложените съображения ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание ищцата С. Д., редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила
писмена молба от пълномощника на ищцата – адв. П. П., с която поддържа
исковата молба и моли предявените срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД
искове да бъдат уважени. Ищцата С. Д., чрез пълномощника си адв. П. П.,
депозира писмени бележки по делото, в които излага подробни съображения
по съществото на спора. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
4
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че на 04.10.2018 г. ищцата С. М. Д. е сключила с ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018
г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил
на ищцата С. М. Д. сумата от 2500,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.
Сключването на посочения договор се установява и от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г.
От представения Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г. се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата
сумата от 2500,00 лв. срещу насрещното задължение на ищцата в качеството
на заемател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов
ресурс на 12 месечни погасителни вноски – всяка в размер на 249,91 лв., при
годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 % и ГПР от 41,88 %. Общата
дължима сума по кредита е 2998,92 лв. Крайният срок за погасяване на заема
е 29.09.2019 г.
С клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем е установено
задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора,
заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1)
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора.
Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем при
неизпълнение на задълженията си по процесния Договор да предостави
обезпечение в срока по чл. 4, ал. 1 от Договора, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 2243,16 лв. Неустойката се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към
размера на всяка от погасителните вноски, посочен в чл. 2, т. 2 от Договора се
добавя сумата в размер на 186,93 лв.
От заключението на извършената и приета съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че в
стойността на ГПР – 41,88 % е включена само договорната лихва. По
5
процесния Договор за паричен заем ищцата е заплатила общо 5287,08 лв., с
които са погасени следните суми: 2500,00 лв. – главница, 498,92 лв. –
възнаградителна лихва, 2243,16 лв. – неустойка и 45,00 лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на вземането. Платената сума за неустойка в размер
на 2243,16 лв. не е включена в ГПР. Ако неустойката бъде включена в общите
разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 207,35 %.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22
от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По предявения установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22
от ЗПК:
В тежест на ищцата С. Д. е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между нея и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно отношение по процесния
Договор за паричен заем, както и че този договор е нищожен на заявените в
исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на
императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от
ищцата договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на
закона.
По предявения от ищцата С. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е заплатила процесната сума по
сключения между страните Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г.,
че тази сума е постъпила в патримониума на ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, че това разместване на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в частта относно
процесната сума по Договора за паричен заем е без правно основание, т.е. без
да е бил налице годен юридически факт.
В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже, че
процесната сума е заплатена на валидно правно основание - действителен
договор за паричен заем.
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018
г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на С. М. Д.
сумата от 2500,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата. Страните по
договора са договорили ГЛП по заема – 35,00% и ГПР в размер на 41,88 %.
Ищцата се е задължила да върне заетата сума на 12 месечни погасителни
вноски, с краен срок на погасяване на кредита 29.09.2019 г. Било е уговорено
предоставянето на едно от следните две обезпечения: две физически лица –
поръчители и банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, както и че при
неизпълнение на задължението си по процесния Договор за паричен заем да
6
предостави обезпечение в срока по чл. 4, ал. 1 от Договора, ищцата дължи на
заемодателя неустойка в размер на 2243,16 лв., която се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Така към размера на
всяка от погасителните вноски, посочен в чл. 2, т. 2 от Договора за паричен
заем се добавя допълнително и сумата в размер на 186,93 лв. за неустойка.
Не е спорно по делото, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Ищцата С. Д. е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
7
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В процесния Договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
41,88 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК,
доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно неустойката за
непредоставяне на обезпечение, нито разходите за извънсъдебно събиране на
вземанията по заема.
Съдът намира, че уговорената в процесния договор за кредит неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
банкова гаранция или поръчителство е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза,
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като: 1)
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
Договора за паричен заем. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора
8
за паричен заем, нито вредите от неизпълнението на задълженията по
Договора за паричен заем, а евентуални такива от непредставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Чрез процесната
неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което
разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че
предоставянето на обезпечение е условие от което зависи размера на
разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по кредита, а не
обезщетение. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г.
е в размер на 10 %, или ГПР не следва да надхвърля 50 % от предоставената
по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая размерът на
неустойката се доближава до размера на заетата сума и заедно с нея се
формира годишен процент на разходите, който е значително по-висок от
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед гореизложеното,
задължението по чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит не е свързано с
неизпълнението на Договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК не е
включен в ГПР, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към
деня на сключването. Въпреки че формално в Договора са посочени ГПР и
общ размер на задължението, без включването в тях на дължимата неустойка
и разходите за извънсъдебно събиране на вземането, те не могат да изпълнят
отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и
достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически
последици от Договора, въз основа на което да вземе информирано решение
за сключването му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по-висока от
установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в
противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява
скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за
кредитора. Изводът на съда, че с клаузата за неустойка на практика е
предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от
начина, по който е установено това задължение, доколкото в договора е
предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и
възнаградителната лихва. В случая неустойката по съществото си е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на Договора.
Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна клауза е да
дoведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно
9
обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Процесната клауза
за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност и
справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не държи
сметка за реалните вреди от неизпълнението. В процесния казус, видно от
приетата без възражения на страните по делото съдебно-икономическа
експертиза, възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 41,88 % по
Договора за паричен заем. Ако същото бъде включено в общите разходи по
кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 207,35 %. По този начин се
постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил
заем на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и води до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за
максималния размер на дължимите от кредитополучателите разходи по
кредита. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен
ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Неустойката е разход по
кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
Договора за паричен заем при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК (в
този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на
ВКС, III г.о.). Следователно умишленото невключване на неустойката в ГПР
по Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за паричен заем.
Ето защо, съдът счита, че предявеният от С. Д. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем № 3340511/04.10.2018 г. се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва (като това включва както възнаградителната лихва, така и
законната лихва за забава за периода до подаване на исковата молба) или
други разходи по кредита. Законна лихва върху чистата стойност на кредита
се дължи за периода след подаване на исковата молба. Вземането за
главницата (чистата стойност на кредита) по обявения за недействителен
договор за кредит е парично вземане, като за изпълнението му длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД), а
това в случая е моментът на подаване на исковата молба, поради което от този
10
момент до момента на погасяването на дълга следва да се дължи законна
лихва за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.
В разглеждания случай от извършената по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че по Договора за паричен заем
ищецът е заплатил общо 5287,08 лв., от които: 2500,00 лв. – главница (чистата
стойност на кредита), 498,92 лв. – възнаградителна лихва, 2243,16 лв. –
неустойка и 45,00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането. С
оглед установената недействителност на Договора за паричен заем сумите в
размер на 498,92 лв. - възнаградителна лихва, 2243,16 лв. – неустойка и 45,00
лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането се явяват заплатени от
ищцата без наличие на валидно правно основание за това, поради което
предявеният от С. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен в пълния
му предявен размер от 2787,08 лв.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху процесната сума от
2787,08 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, каквото искане
изрично е направено в исковата молба.
По разноските:
При този изход на правния спор по предявените искове, право на
разноски има ищцата, която своевременно е направила искане за присъждане
на разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“
АД следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 631,44 лв.,
от която: 231,44 лв. – разноски за държавна такса и 400,00 лв. – за депозит за
вещото лице по извършената и приета съдебно-икономическа експертиза.
В производството по делото ищцата е представлявана, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. П. П. от САК, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 9) и в полза на същия
следва да бъде присъдено възнаграждание за осъщественото процесуално
представитество по делото. Основателно е своевременно релевираното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение,
тъй като претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение в общ размер
на 1414,32 лв., от които: 719,87 лв. по установителния иск и 694,45 лв. по
осъдителния иск необосновано надвишава минималния размер на
адвокатския хонорар, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че
в полза на упълномощения процесуален представител на ищцата С. Д. - адв.
П. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 599,89 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство по
11
предявения срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск за прогласяване
нищожността на Договора за паричен заем, както и адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 578,71 лв., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото
процесуално представителство по предявения срещу „Изи Асет Мениджмънт“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, или сумата
в общ размер на 1178,60 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №
3340511/04.10.2018 г., сключен между С. М. Д., ЕГН ********** и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, по
предявения от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Васил
Петлешков“ № 18 против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Васил Петлешков“ № 18, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, сумата в размер на 2787,08 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и
седем лева и осем стотинки), представляваща недължимо платена сума по
недействителен Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Васил Петлешков“ № 18, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 631,44 лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице по извършената съдебно-икономическа експертиза по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв. П. С. П. – САК, с личен номер
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
12
възнаграждения, сумата в размер на 1178,60 лв. – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13