РЕШЕНИЕ
№ 2564
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110205525 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Р Р К, чрез адв. К. П. против издаден срещу
посоченото дружество електронен фиш (ЕФ) Серия К № 9210946 на СДВР за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
600,00 /шестстотин/ лева.
С жалбата, по която е образувано делото се претендира издаване на обжалвания
ЕФ при допуснати съществени нарушения на административно наказателните правила
/незаконосъобразност/, изразили се в това, че ЕФ е издаден на юридическо лице, при
положение, че субект на нарушение по чл.182, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП може да е само
физическо лице. На второ място, се поддържа, че съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено при управление на МПС, което е собственост на
юридическо лице, както е в случая, предвиденото в закона наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставено управлението на МПС, т.е. отново се налага извод за това, че субект на
това нарушение може да бъде само физическо лице. Поддържа се, че в случая при
1
издаване на обжалвания ЕФ не е спазена разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП. С тези
съображения се моли за неговата отмяна и за присъждане на направените в хода на
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Приложено е копие
на обжалвания ЕФ, който е връчен на жалбоподателя, чрез неговия законен
представител – Р К.
В съдебно заседание, жалбоподателят е редовно призован и се представлява от
адв. П., която поддържа жалбата и направените с нея искания за отмяна на обжалвания
ЕФ и за присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Като допълнително
съображение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ сочи, че от събраните по
делото доказателства се установява, че са издадени два ЕФ с един сериен номер, но с
различно съдържание, което се счита за процесуален порок, представляващ основание
за безусловна отмяна на обжалвания ЕФ. Сочи се, че по един недопустим начин в хода
на съдебното производство АНО е представил ЕФ с коригирано съдържание, като по
този начин е поставил жалбоподателя в невъзможност да организира защитата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмени
бележки, представени от надлежно упълномощен юрисконсулт, излага подробни
съображения за законосъобразност на ЕФ. Претендира разноски за юрисконсулт.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че макар и жалбата да е депозирана от юридическото лице,
посочено като собственик на заснетото МПС, същата е допустима, независимо, че не
изхожда от законния представител на дружеството в лично качество. Това е така,
доколкото чл. 59, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че нарушителят, поискалият обезщетение
и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на
държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок
от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от
издаването им. Следователно легитимирано да обжалва ЕФ е лицето, посочено в него
като нарушител. Видно от представеното копие на ЕФ, връчен на санкционираното
юридическо лице (лист 5 от делото), с представен оригинал в хода на съдебното
следствие (л.39 от делото), като лице, на което е наложена глоба като вид
административно наказание е вписано именно юридическото лице „Р и А КРЪСТЕВИ“
ЕООД, ЕИК: *********, а не неговият законен представител, поради което жалбата е
допустима като подадена именно от вписаното в ЕФ лице, на което е наложена глоба.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което
има правен интерес от обжалването му. Разгледана по същество, същата е основателна,
поради следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
2
На дата 08.05.2024 г. в 17: 39 часа в гр. София, по бул. Цариградско шосе до №
198 с посока от ул.Патриарх Герман към пътен възел Цариградско шосе се движело
МПС – лек автомобил АУДИ СКУ7 с рег. № със скорост на движение от 93 км/ч при
ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26, което
представлявало превишение от 43 км/ч.
Видно от база данни КАТ (справка на л.13 от делото), собственик на процесния
лек автомобил е „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: *********.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в него
лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и
валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща
проверка, видно от протокола, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно
поведение се санкционира. Посочено е наименованието на пътя, където е извършено
нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък,
посоката на движение, датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 96 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената
съгласно приложения снимков материал скорост и т. нар. наказуема скорост, която се
дължи на максимално предвидени грешки при измерване на скорост: от 3 процента при
скорост над 100 км./ч или 3 км/ч при скорост под 100 км/ч. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в
полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително
установената скорост е намалена с 3 км./ч.
Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено
с пътен знак В-26 – 50 км/ч, което се доказва и от приложената снимки на пътния знак.
Посочено е и че знакът се намира в посочения в ЕФ участък, видно от протокола
за използване на АТСС. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с
пътен знак В-26. Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в
атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена правилно,
доколкото нарушението е извършено в населено място.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
3
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013
г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа
система е допустимо, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на
контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш.
Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са
единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата,
осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо,
както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
Въпреки, че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали подлежи на
обжалване, пред кой орган и в какъв срок, то на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във
връзка с 189, ал. 8 от ЗДвП е законосъобразно образувано съдебно производство, а
правото на защита на административнонаказаното лице не е ограничена. Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма, дерогираща приложението на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, поради което издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката
снимков и писмен материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ е законосъобразно и
съответстващо на действително осъществилата се фактическа обстановка при спазване
на изискването за съответствие между словесното описание на твърдяното за
извършено нарушение и неговата правна квалификация /с цифри и словесно/, ведно с
релевантната санкционна разпоредба. Липсата на съществено процесуално нарушение
при непосочване на срока на обжалване и пред кой орган се подкрепя и от практиката
на АССГ - Решение № 6041 от 14.10.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 7673/2015 г.,
Решение № 2465 от 8.04.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 11571/2014 г. и други.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, с пътен знак В-26, чието наличие се
установи от представената снимка (л.11). Същата е била превишена от водача,
4
обстоятелство, което е безспорно установено.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е
било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в населено място, но при
наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, от 50 км/ч. Съответно е
следвало да спазва тази скорост на движение, съгласно правилото за поведение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и да се избира скорост на движение в максималните граници
посочени с пътния знак.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС
ARH S1 с №120cc97, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да
не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Системата, с която е заснето нарушението, е преминала периодична проверка, годна е
да извършва дейността си, съгласно представените доказателсвта и съобразно чл. 30,
5
ал. 5 от Закона за измерванията е одобрен тип средство за измерване.
Освен снимка на управлявания автомобил към моментна на нарушението, е
налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към материалите,
изпратени от административнонаказващия орган. Видно от снимката на нарушителя,
същият е сам на пътното платно, липсват други автомобили в обсега на системата,
поради което не се пораждат каквито и да е съмнения, че именно скоростта на
заснетото МПС е измерена от техническото средство.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр, ал. 1 от ЗДвП когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. Както бе посочено, такъв е бил наличен и е предвиждал
движение на МПС в участъка със скорост не по-висока от 50 км/ч. Движейки се с 93
км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение, поради което законосъобразно е
следвало да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност по реда
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП. По отношение на
определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от
административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен размер съдът не би
могъл да я измени. Правилно е посочена в ЕФ и нарушената законова разпоредба.
Въпреки, че съгласно изложените по-горе съображения нарушението, за което е
издаден процесния ЕФ е извършено, съдът намира, че са налице основания за отмяна
на атакувания ЕФ поради допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му.
В случая съдът констатира съществено разминаване между връчения на
жалбоподателя електронен фиш (наличен в оригинал на лист 39 от делото) и
представеният по административнонаказателната преписка – л.9 от делото. При
сравняване на двата ЕФ е видно, че в представения на съда от СДВР екземпляр като
наказано лице фигурира изрично Р Рв - законен представител на фирма "Р и А
КРЪСТЕВИ ЕООД", като е посочено неговото ЕГН, както и ЕИК на дружеското, което
представлява.
В представения ЕФ на лист 39 от делото обаче, който видно от разписката за
връчване в края на документа е получило дружеството, за санкционирано лице е
посочено юридическото лице "Р и А КРЪСТЕВИ ЕООД", с посочване на неговото
ЕИК205045318. В този екземпляр въобще не фигурира законният представител на
дружеството и каквито и да било негови индивидуализиращи данни. Налице е
съществено разминаване в екземплярите на електронния фиш, което е недопустимо
при положение, че ЕФ е един и не може да има колизия между отделните екземпляри
по отношение на това кой е субектът на административнонаказателна отговорност.
При положение, че с екземпляра, връчен на жалбоподателя-юридическо лице, е
санкционирано именно то и то с наказание "глоба", е налице съществено процесуално
6
нарушение. В случая съдът приема, че са нарушени разпоредбите на чл. 189, ал. 5 изр.
1, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочените текстове Електронният фиш по ал. 4
се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. Чл. 188, ал.
2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Законодателят
изрично е предвидил с ЕФ наказание "глоба" да се налага на законния представител на
юридическото лице, собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на ЮЛ. В
случая е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ, доколкото
санкцията е наложена на лице, което не може да носи отговорност за това нарушение,
т.е. да бъде негов субект.
Второ, съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. В случая с ЕФ е наложена глоба на юридическо лице (видно от
връчения на жалбоподателя екземпляр), което ЗАНН не допуска, а това представлява
самостоятелно съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на
обжалвания ЕФ.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е притеснителен
фактът, че е оформен и приложен към административно наказателната преписка
документ, който очевидно е бил преправен, след запознаване с аргументите в жалбата
на „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: *********, като единствен сред които се откроява
именно неправилната индивидуализация на субекта на нарушението и вида на
предвиденото наказание, така както тезата на институцията – издател на фиша, е
предявена с връчването на същия. Доколкото и без ползване на специални знания из
областта на техниката може да се установи, че съдържанието на документа,
представен на вниманието на съда от СДВР с преписката, е недопустимо променено
след неговото генериране и връчване на жалбоподателя, което няма как да бъде
изпълнено без намесата на човешки фактор (действие, причините за което и неговото
авторство съдът в настоящото производство няма да коментира в допълнителни
детайли, доколкото не е предмет на изследване в рамките на повдигнатия правен спор,
а може да бъде такъв на друг вид производство), този съд ще обсъжда за нуждите на
административнонаказатателния процес единствено електронният фиш, връчен на
жалбоподателя. Следва да се приеме, че именно с него му е предявено
административното обвинение (това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на
санкционния акт) и спрямо него той е реализирал правото си на защита.
7
В случая не може да се коментира техническа грешка, тъй като пороците на
съдържанието са твърде очевидни. Следва да се отбележи, че в специалната процедура
по издаване на атакувания санкционен акт нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира
приложение, още повече че тя касае правомощията единствено на наказващия орган.
При констатация на неправилна индивидуализация на нарушителя, издателят на фиша
е следвало да прекрати производството по същия и да пристъпи към съставянето на
нов фиш, ако не са изтекли съответните срокове за това, който именно да връчи на
нарушителя, а не да манипулира по недопустим начин съдържанието на вече
компрометирания акт.
Съдържанието на окончателния правоохранителен акт, такова, каквото е
предявено на нарушителя с връчването на акта, е единственото указание за това, каква
е действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по
фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от
доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се очертават
окончателно параметрите на претендираната отговорност и подбраната спрямо субекта
на нарушението санкция, по отношение на които елементи не съществува правен ред за
изменение. По тези причини и в настоящото производството съдът не разполага с
компетентност да подменя изразеното властническо изявление на наказващия орган
досежно лицето, на което следва да бъде наложено наказание, още по- малко да го
тълкува или извежда от събрания по делото доказателствен материал, доколкото
противното разбиране би поставило правомощията на контролиращата инстанция в
противоречие с принципа reformatio in pejus и по съществото си би представлявало
изземване на компетентност.
Поради изложените по-горе съображения обжалваният Електронният фиш
следва да бъде отменен.
При този изход на делото право на разноски има въззивникът, който претендира
сумата от 400 лева – възнаграждение за адвокат, като за направата на този разход са
представени надлежни доказателства, а именно договор за правна помощ, в който е
посочено, че сумата е заплатена в брой. Същата не е прекомерна и следва да бъде
възложена в тежест на СДВР.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 9210946 на СДВР за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на „Р и А
КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП и
8
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на „Р и А
КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща направен разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9