Решение по дело №339/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 94 от ЗАПСП и с цена общо в размер на 6280 лв.

Ищецът твърди в исковата молба, че в средата на 2003 г. имал няколко срещи с И. Б. в качеството му на управител на „И.к. - Р." ООД и главен редактор на вестник „Н. Ж.. Б. му казал, че замислил цялостно обновление на издателската си дейност и му възложил да изработи нова художествена концепция и ново графично оформление на в. „Н.ж... В края на месец ноември ищецът изработил художествена концепция и графично оформление на в. „Н.ж.., които направил факт с брой 229/11 334/ от 4 декември 2003 г. И. Б. признал авторството му като изписвал в редакционното каре на в. „Н.ж..- художествена концепция и графично оформление: К. К.. През пролетта на 2004 г. ответникът възстановил в. „Й.х." в същия формат и с черно- бял печат, с които издавал в. „Н.ж... Художествената концепция и графично оформление на ищеца, направени за в. Н.ж.., Б. възпроизÔеждал във всички страници на турско- езичния вестник, без да изписва името му в редакционното каре. През лятото на 2004 г. Б. издал няколко броя с пълна цветност на първа и последна страница и започнал да изписва името на ищеца като автор на художествената концепция и графичното оформление, а след това го изписвал и на черно- белите издания на вестника. Б. изписвал ищеца в редакционното каре на всеки издаден брой на в. „Й.х." до броя от 17 август 2007 г. и ползвал художествената му концепция и графичнооформление във всяка страница и във всеки брой на вестника исам признавал авторските му права без да имат договор и без да му заплаща. През 2007 г. в. „Й.х." променил изцяло своя формат, започнал да се отпечатва като таблоид и с пълна цветност. През 2008 г. Б. премахнал името на ищеца от редакционното каре на издавания от него в. „Й.х." и променил изцяло художествената концепция и графичното оформление на вестника. Ответникът го ощетил, като не му платил възнаграждение за ползваното от него авторско право, поради което претендира обезщетение в следните размери: за 11 броя от 2005 г., за 10 броя от 2006 г., за 8 броя от 2007 г. или общо за 29 броя на в. „Й.х." за всеки брой по 10 лв., или общо сума в размер на 290 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди; Ответникът нарушил авторските му права като спрял да го изписва в редакционното каре на в. „Й.х." в 3 броя от 2007 г., в 11 броя от 2008 г. и в 8 броя от 2009 г, с което му причинил имуществени вреди и го ощетил с 220 лв.- или за 22 броя по 10 лв. Ответникът нарушил авторските му права, като спрял да го изписва в редакционното каре на в. „Й.х." в 3 броя от 2007 г., в 11 броя от 2008 г. и в 8 броя от 2009 г., с което му причинил и неимуществени вреди и го ощетил с 22 лв., или му дължал за 22 броя по 1 лев. В съдебно заседание по писмена молба на ищеца на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение на предявените искове, както следва: претенцията по първия иск за обезщетение за имуществени вреди за това, че ответникът ползвал негово авторско право да се счита предявена общо за сумата от 2320 лв.; 2) претенцията за обезщетение за имуществени вреди по втория иск за това, че ответникът спрял да го изписва в редакционното каре на в- к „Й.х.” в 3 броя от 2007 г., в 11 броя от 2008 г. и в 8 броя от 2009 г., да се счита за сумата 1760 лв. и 3) претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за това, че ответникът спрял да го изписва в редакционното каре на в- к „Й.х.” в 3 броя от 2007г., в 11 броя от 2008 г. и в 8 броя от 2009 г. да се счита за сумата 2200 лв. Налице бил деликт. Обяснява, че обекта на авторското му право бил графичното оформление на в. ”Й.х.” и ответникът признал авторството му, като го е посочвал в карето като автор на графичното оформление през исковия период, без да му заплати възнаграждение за това. В съдебно заседание поддържа исковете и моли да бъдат уважени, ведно със законна лихва. Счита, че не следва да се приемат заключенията на вещите лица, тъй като били изготвени въз основа на доказателства, които не били приети като такива. В писмена защита излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска "П." Е.-издател на вестник „Й.х.”, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул."Б." №*, с управител И. Я. Б.. В писмения отговор и в писмена защита ответникът оспорва исковете. Сочи, че липсвали твърдения в исковата молба, които да конкретизират кой е обектът на авторското право и в какво се материализира, кога е създаден, кога и кой е извършил нарушението и в какво се изразява то. Графичното оформление в периодичното издание билвсекидневен процес и се извършвал в редакцията при създаването на поредния брой и за всяка страница бил различен и най- често това било колективна дейност. Авторск¯то право върху графичното оформление принадлежало съгласно ЗАПСП на този, който го е създал- в случая, това били лица, които са в трудово- правни отношения с издателя. Оформлението се хонорувало на всяка страница и хонорарите се вписвали на всеки брой. В хоноруваните броеве на "Н.ж.. и "Й.х." никъде не съществувало името на ищеца, който не бил автор по смисъла наЗАПСП. Той извършил консултантска дейност към "П." Е., за което му било платено. Ищецът не бил създавал графично оформление на вестник "Н.ж.. и не следвало да има претенции, че ответникът възпроизвеждал същата за "Й.х.". Обяснява, че в началото на месец ноември 2003 год. решили да подобрят някои графични елементи във вестник "Н.ж.., което било възложено на А.С.Т.- компютърен дизайнер във вестника. С ищеца работили единствено върху подобрението на някои графични елементи, за което бил поканен като консултант. Ищецът стоял 4- 5 дни в компютърното в редакцията на „Н.ж.. без да чете текстовете. Дали му поръчка за концепцията на бъдещия вестник "П." и ответникът искал да го запознае сработещите в редакцията на "Н.ж... Тогава разбрали, че ищецът е компютърно неграмотен. Той помолил да бъде вписан в карето на вестника като автор на концепцията и графичното оформление на вестника, за да му се направи реклама. При създаването на вестник "П.", ищецът получил поръчка и аванс на 22.12.2003 год. в размер на 1200 лв. от "П." Е., издател на бъдещия вестник „П.” за създаване на нова графична концепция на седмичника. Ищецът дошъл след една година само с цицерова линийка и донесъл дискета с "главата" на новия вестник "П.", но без концепция. По създаването на вестник "П." работели управителя на „П.” Е., М. П.- първи зам.-главен редактор на вестник "Н.ж.., И. Л.- зам.-главен редактор на "Н.ж.., К.А.- кореспондент на БНТ, М. А.- компютърен дизайнер и направили сборно издание от идеите на всички, в това число и на ищеца, които М. А. претворила в страници.Обяснява, че всеки автор подписвал договор с издателя, в който се регламентирали авторските му права, а такъв договор с ищеца не бил подписван. Претворяването на концепцията в графично оформление ставало всеки ден във вестниците и в нея участвали редакторите и оформителите, и не било възможно да се прави графично оформление на вестник без присъствие на работното място. Във връзка с издаването на вестник "Й.х." ответникът обучавал И.И., С.К., С.Е., а с М. А. заедно създали "главата" на вестника. Решили графически да се движат близо до изданието- майка- вестник "Н.ж.. и по този начин, с помощта на целия нов екип и с помощта на заместник- главните редактори М. П. и И. Л., без да се откъсват от производството на редовния вестник, в навечерието на новата 2004 год. създали първия брой на "Й.х.". Ищецът отново поискал името му да бъде вписано в издателското каре на вестника, което Б. сторил. Вестник "Й.х." излезнал на 30.12.2003 год., а не през месец март 2004 год., както твърди ищеца и той нямал нищо общо с графичното оформление на този вестник. Управителят на ответното дружество се съгласил да впише ищеца като автор в каретата и на трите вестника, за да му направи услуга- безплатна реклама на името му, защото бил без работа и без средства и искал да му помогне. В писмената защита изложеното в писмения отговор се поддържа като се излагат и допълнителни съображения. В хоноруваните броеве на вестниците "Н.ж.иват" и "Й.х." и в счетоводната документация, никъде не съществувало името на ищеца. През исковия период за графично оформление били изплащани авторски хонорари на шест лица, които били в трудовоправни отношения с издателя "П." Е.. Ищецът извършвал консултантска дейност към "П." Е., за което му било платено- видно от представената фактура. Ищецът не сочел доказателства в подкрепа на твърденията, направени в исковата молба. Че ищецът не бил автор на твърдяното от него графично оформление, било безспорно доказано от свидетелските показания. Счита, че и двете експертизи са изпълнили задачите така, както са поставени и въз основа на събраните по делото доказателства. Предявеният иск бил деликтен, но нито в исковата молба, нито в писмената защита били направени твърдения, обосноваващи непозволено увреждане. Предпоставките на този иск не били доказани. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа искането за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 94 от ЗАПСП с цена общо в размер на 6280 лв.

От фактическа страна се установява следното:

От удостоверение от 16.02.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд за актуално състояние на „П.” Е. гр. Кърджали се установява, че ответното дружество е със седалище гр. Кърджали, с управител И. Я. Б.. Дружеството има разнообразен предмет на дейност, в т. ч. издателска дейност и разпространение на печатни издания.

Ответникът „П.” Е. гр. Кърджали издавал вестник „Н.ж.., който имал разработена художествена концепция. В началото на м. ноември 2003 г. ответникът решил да подобри някои от графичните елементи на вестника и възложил това на А.Т.- компютърен дизайнер, с която се разбрали художествената му концепция да не се променя. Ищецът бил поканен като консултант. Той работел 4- 5 дни в компютърното върху подобрението само на някои графични елементи, като на компютъра работела само А.Т.. Ищецът помолил управителя на ответното дружество И. Б., името му да бъде вписано в карето на вестник „Н.ж.. като автор на концепцията и графичното му оформление, за да му се направи реклама. Така, по договорка между двамата, името на ищеца било вписвано в карето на вестник „Н.ж.., макар че колектива на вестника, пред който Б. споделил това, не бил съгласен. Така, от брой 229/11 334/ от 4 декември 2003 г. на вестник „Н.ж.., издателят започнал да изписва в редакционното каре на вестника- художествена концепция и графично оформление: К. К..

Ответникът възложил на ищеца и обмислянето на нова графична концепция на бъдещия седмичник- вестник „П.”. С фактура от 22.12.2003 година, ответникът заплатил на ищеца чрез неговата фирма „К.- К. Г.”, със седалище и адрес на управление- София, ул. "С." * вх. * ап.**, сумата в размер на 1200 лв.- за консултански услуги- графично оформление на вестник. След около една година ищецът представил дискета с "главата" на новия вестник "П.", но без концепция. По създаването на вестник "П." работели управителя на „П.” Е.- И. Б., М. П.- първи зам.-главен редактор на вестник "Н.ж.., И. Л.- зам.-главен редактор на "Н.ж.., К.А.- кореспондент на БНТ, М. А.- компютърен дизайнер. Те направили сборно издание от идеите на всички, в това число и на ищеца, които М. А. претворила в страници. Ищецът участвал при създаването на главата на пилотния брой на вестник „П.” и при промяната на някои от графичните елементи на вестник „Н.ж...Макар, че ищеца дълго време бил изписван като автор на графично оформление на посочените вестници, той лично не е оформял и не е участвал в комбинацията на отделни страници на следващите броеве на посочените вестници.

За издаването на вестник "Й.х.", ответникът обучил И.И., С.К., С.Е. и заедно с М. А. създали "главата" на вестника, който бил издание към вестник „Н.ж.. и към седмичника „П.” на турски език, и излизал веднъж месечно. Графичното оформление се осъществявало от св. М. А., И.И., С.К., гл. редактор И. Б., зам. главните редактори- свидетелките М. П. и И. Л.. Всички работели в екип. По графичното оформление на вестник „Й.х.” ищецът не еработил. Така, в навечерието на новата 2004 год. бил създаден и първия брой на вестник "Й.х.", който излезнал на 30.12.2003 год., в същия формат и с черно- бял печат, с които ответникът издавал и в. „Н.ж... Отново по уговорка между И. Б. и ищеца, започнали да изписват името му и в редакционното каре на в. „Й.х." като автор на графичното му оформление, като през 2007 г. вестникът започнал да се отпечатва като таблоид и с пълна цветност.

От заключенията на вещото лице Г. Добруджалиева и обясненията на същата в съдебно заседание, които съдът приема като правилни, компетентно изготвени и обосновани, се установява средната стойност на обичайното възнаграждение, получавано от автор за ползване на графично ¯формление на печатно издание за всяка страница и за всеки брой на подобно месечно издание. Възнаграждението при използване на графичното оформление, когато се трансформират основни полиграфически параметри като формати и цветност на страниците на печатното издание, се запазвало в размерите, които били изплащани преди трансформацията. Нямало завишение на цената на авторското право, ако графичното оформление е използвано и авторът не бил изписан изобщо и, ако били направени промени в графичното оформление и авторът не бил изписан изобщо. При евентуално установяване на нарушение, приходите реализирани от ответника с оглед тиража на вестника щели да бъдат в рамките на обичайното възнаграждение, получавано от автор за ползване на графично оформление на всекидневно издание, а именно: в размер на 1392 лв. за 29 броя на в. „Й.х." за периода от 1 брой от януари 2005 г. до брой 8 на вестника до м. август 2007 г., в размер на 603.68 лв. за 22 броя на в. „Й.х." от брой 9 от м. септември 2007 г. до брой 8 м. ноември 2009 г. Това била сумата, която би се определила като възнаграждение за автор, при положение, че бил сключен договор между него и издателя за цялостно графично оформление на всеки брой от в. „Н.ж.. в посочения по- горе период без участието на други автори. Общите приходите, реализирани от продажбата на в. „Й.х." за периода от м. януари 2005 г. до м. ноември 2009 г. не можело да се установят, тъй като се отчитали общо с приходите от в. „П.". В „П." Е. не се съхранявал тиража на в. „Й.х." за периода от м. декември 2004 г. до м. декември 2006 г. При прегледа на тиража на печатното издание за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. във всеки брой допълнително с химикал бил отбелязан автора на графичното оформление и хонорара, който следвало да му бъде изплатен. Хонорарите били начислени в лист за Авторски хонорар, изготвен за всеки брой на вестника. На външни автори хонорарите били изплащани с РКО, а на лицата, роботещи по трудово правоотношение в „П." Е., хонорарите били начислявани по ведомост за заплати, сумите са превеждани по дебитни карти. От допълнителното заключение на вещото лице Добруджалиева се установява, че през исковия период от м. януари 2005 г. до 24.11.2009 г. за графично оформление на вестник „Й.х.” били изплащани авторски хонорари на Г.Ю.С., М. М. А., В.И.А., Ш.Б. А., Н.М.Д. и на Г.С.Х., които били в трудови правоотношения с ответника по иска „П.” Е., а на външни лица не били изплащани хонорари за графично оформление на вестника.

В заключението на вещото лице В. Шентова, и обясненията на същата в съдебно заседание, което съдът приема като правилно, компетентно и обосновано,е посочено, че вестникът е периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация, издава се циклично и може да бъде ежедневник, седмичник или месечник. Той същевременно е и сборно произведение, тъй като обичайно включва произведенията на много автори (кореспонденти, писатели, поети, художници, фотографи и др.). Общият дизайн на вестниците е начин на подреждане върху вестникарската страница на информационния материал, който е подчинен на редакторски цели и графични принципи. Графичната концепция на даден вестник определя неговия облик за определен период от време и се материализира в графичното оформяне на всеки негов брой. Съобразно европейската практика и принципи, най- малката част от вестник, която може да бъде самостоятелен обект на графично оформление, е една цяла негова страница, но не и част от страница. Графичното оформление на печатно издание винаги представлява специфична комбинация от конкретни знаци и символи, намиращи се в особено съотношение по между си. Всеки вестник, следвайки възприетата графична концепция, има графично оформление на всяка страница от всеки брой, включващо главата на вестника и разположението на печатните материали, в т. ч. заглавията им, рекламните карета и фотографиите. Без графично оформление печатният вестник не може да съществува. Графичното оформление в съвременните условия се материализира на електронен носител и така се носи за печат. Според европейската практика, графичното оформление на вестник като печатно издание се отнася до целия вестник от даден брой- от първата до последната страница. Всеки брой на вестника се изработва чрез подбор, редактиране, разполагане и форматиране на отделните материали върху всяка страница, съобразно възприетата графична концепция, обикновÕно от целия редакционен екип на издателя. Отговорен за крайното оформление на отделния брой на вестника е главният редактор. Всеки брой на вестника представлява сборно произведение от отделни части, които сами за себе си могат да имат характер на произведения и техните автори да имат други права върху самото произведение. С оглед доказателствата по делото, вещото лице приема, че ищецът не е участвал пряко в реализирането на нито една страница от вестника. Предложил бил някои от елементите, по същество свързани с колонцифрата и оформянето на надзаглавия с акцент за вътрешните страници на в. „Н.ж... За вестник „Й.х.” посочва, че е регионален вестник, носи спецификата на такъв и излиза като месечник. Експертизата е установила, че форматът на вестника е различен през годините, като първоначално е бил формат три четвърти, а след 2005- таблоиден формат -(А3) половината от големината на голям формат. Форматът на колоните бил съобразен с формата на вестника- първоначално 7 колони, в последствие намалени при таблоидния формат на 6. Главата на вестника била основен автопрезентиращ елемент на периодичните издания, която не била променяна от времето преди шаблона и която била с графиката на главата на в. „Н.ж... Концепцията и подчиненото на нея графично оформление на първата страница, било напълно сменено. Структурата на вътрешните страници на всички сравнявани броеве била динамична. Променяли се имената на рубриките и датите върху нея, заглавията и надзаглавията, различни били буквите с акцент, различни били дължината на чертата над надзаглавието, както и дължината на растерните ленти за рубриките от колонцифрата. Всички използвани елементи- шрифтове, линии и украсни акценти били обичайни и можело да се намерят в стандартните графични инструментариуми на различни програмни продукти за текстообработка и изображения. Вещото лице посочва, че цялата графика на вестника, както концепцията му, така и конкретното оформление на броевете, след пилотния брой, била сменена при запазване единствено изображението на главата. В броевете, където ищецът бил изписван като автор, първата страница не била променена, но във вътрешните страници се използвала колонцифра, сходна на колонцифрата на в. „Н.ж.., както и надзаглавие и акцент. След 2006 г. ищецът не бил изписван като автор, а цялата концепция на вестника била променена, в т. ч. и графичното оформление на всяка страница изглеждало различно.В съдебно заседание вещото лице обяснява, че главата на вестник „Й.х.” е коренно различна от главата на вестник „Н.ж... Графичното оформление на вестника се извършва брой за брой и всеки брой си има собствено графично оформление, което е съобразено със съдържанието на вложените вътре материали.

Фактическата обстановка по делото се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д. П., И. П. Л., М. М. А., от заключенията на вещите лица Г. Добруджалиева и В. Шентова, които съдът кредитира като компетентни и обосновани, от представената от ответника по делото фактура с № 146/22.12.2003 г., която не е оспорена от ищеца. Съдът не кредитира показанията на св. М. П. Б. като неотносими. Ищецът макар и да оспорва експертизите на вещите лица, по същество в тази връзка не прави нови доказателствени искания и не сочи нови доказателства. Несъстоятелен е и довода на ищеца, че заключението на вещото лице Добруджалиева почивало на доказателства, които не били приложени по делото, тъй като вещото лице е изпълнило задачата, съобразно определението на съда. Изрично на вещото лице е било възложено да извърши справка при ответното дружество и да прегледа тиража на вестник „Й.х.” от определен период от време, което вещото лице е сторило.

За да постанови решението си, съдът от правна страна взе предвид следното:

Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, между които е и графично оформление на печатно издание. Обект на авторско право са и периодични издания. Чл. 4 от Закона изключва от обектите на авторското право „идеи и коÝцепции”.

Съгласно чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в Закона. А съгласно чл. 6 ал. 1- до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14. В чл. 10 ал. 1 от ЗАПСП е посочено, че авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

Съгласно чл. 94 от ЗАПСП при нарушение на авторски права се дължи обезщетение за всички причинени вреди. Искът по чл. 94 от ЗАПСП е деликтен, защото се основава на правото на автора да иска обезщетение за причинените му вреди от лицето, което неправомерно, в нарушение на нормите на ЗАПСП, ползува произведението, принадлежащо на автор или ползувател, без да е сключен договор или без да е заплатено за ползуването на автора. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП следва да се разглежда като специална в областта на авторското право по отношение на общия принцип на чл. 45 от ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска са установяване нарушаване на авторското право, вина у нарушителя, вреда и причинно- следствена връзка между нарушението и вредата. Дължимото обезщетение по чл. 94 ал. 1 ЗАПСП може да се търси, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, които не се предполагат, а трябва да бъдат доказани от носителя на правото.

С оглед доказателствата по делото и сочените разпоредби, съдът приема, че предпоставките на иска по чл. 94 от ЗАПСП не са налице. Поради това предявените искове като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят изцяло. В тази насока съдът съобрази следното:

Ищецът претендира да е автор на обект на авторско право- графичното оформление на турско- езичния вестник „Й.х.”, което било възпроизведено от вестник „Н.ж.. и се позовава на законовата презумция по чл. 6 от ЗАПСП- предположение за авторство. Твърди, че ответникът признал, че той е автор на графичното оформление на вестника, тъй като през исковия период изписвал името му в редакционното каре на вестника като автор на графичното оформление. Според ищеца вредите за него произтичали от това, че ответникът възпроизвеждал създадено от него графично оформление за вестник „Н.ж.. във всяка страница и всички броеве на в. „Й.х.” през исковия период без да му заплаща и от това, че спрял да изписва името му в редакционното каре на в- к „Й.х.”. При тези твърдения и с оглед нормите относно авторските права, ищецът носи доказателствената тежест да установи и докаже факта, че е налице обект на авторско право и, че именно той е автора, създателя на обекта на авторското право- графичното оформление на вестник „Й.х.”, а ответникът е нарушил авторските му права върху графичното оформление на вестника.

Съдът приема, че по делото не се установява, ищецът да е създал обект на авторско право, респ. да е автор на графичното оформление на вестник „Й.х.” за посочените в исковата молба броеве. За да направи този извод, съдът отчете следното: Вестникът е периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация, издава се циклично и може да бъде ежедневник, седмичник или месечник. Той същевременно е и сборно произведение, тъй като обичайно включва произведенията на много автори. Графичната концепция на даден вестник определя неговия облик за определен период от време и се материализира в графичното оформяне на всекÞ негов брой, като най- малката част от вестник, която може да бъде самостоятелен обект на графично оформление, е една цяла негова страница, но не и част от страница. Графичното оформление на вестник като печатно издание се отнася до целия вестник от даден брой- от първата до последната страница и обикновено е краен резултат от съвместния труд на екип от хора, който намира крайна реализация върху електронен носител, предаван в печатницата за размножаване на копия от него.

Вестник „Й.х.” е периодично издание на ответното дружество „П.” Е. гр. Кърджали с управител И. Б. и в случая няма спор, че в част от броевете на вестник „Й.х.”, името на ищеца е било изписвано в каре- художествена концепция и графично оформление. Графичното оформление в периодично печатно издание- каквото е вестникът, е всекидневен творчески процес, който се извършва на място в редакцията на вестника при създаване на всеки пореден брой, и за всяка страница, и на всеки пореден брой оформлението е различно и за това се плащат отделни хонорари. Касае се до колективна дейност, осъществявана с участието на главния или заместник- главния редактор, различни автори, компютърен дизайнер и др.Журналистите оформят текстовете със заглавия, подзаглавия, акценти и разбивки, а главният и заместник- главният редактор определят мястото на информацията, репортажът или кореспонденцията като това се определя за всеки брой. В крайна сметка, всеки ден на място се създава нов графичен продукт, който не може да бъде по- малък от страница, а по делото се установява, че ищецът е работил при ответника само няколко дни. Така, съгласно показанията на свидетелите, когато ответникът решил да промени облика на вестник „Н.ж.., ищецът посетил няколко пъти редакцията на вестника, където го ползвали като консултант като на същия било възложено да мисли за концепцията на бъдещ вестник „П.”. От свидетелските показания се установява и, че ищецът дал само някои идеи за вестник „Н.ж.., които били обсъждани колективно. Нямало припокриване, прехвърляне на графичното оформление от вестник „Н.ж.. във вестник „Й.х.”, което било на турски език. Ищецът извършил само консултантска дейност към "П." Е., за което му било платено, видно и от представената по делото фактура.Още повече, че както вещото лице Шентова посочва, че цялата графика на вестника, както концепцията му, така и конкретното оформление на всеки от броевете, е динамична по характер и характеристиките се менят в зависимост от съдържанието и влаганите материали. В броевете, където ищецът бил изписван като автор, първата страница не била променена, във вътрешните страници се използвала колонцифра, сходна на колонцифрата на в. „Н.ж.., както и надзаглавие и акцент. След 2006 г. ищецът не бил изписван като автор, цялата концепция на вестника била променена, в т. ч. и графичното оформление на всяка страница изглеждало различно.

По делото се установява и това, че трудът по графичното оформление се хонорувал на всяка страница и хонорарите се вписвали на всеки брой, като вещото лице Добруджалиева е констатирала, че в хоноруваните броеве на вестник "Й.х." и в счетоводната документация при ответното дружество, никъде не съществува името на ищеца. През исковия период за графично оформление били изплащани авторски хонорари на шест лица, посочени от вещото лице Добруджалиева, които били в трудовоправни отношения с издателя "П." Е., между които не е ищеца по делото. Ищецът бил вписван като автор в издателското каре на вестниците по волята на издателя с рекламна цел за ищеца.

Както вече се посочи, съгласно чл. 6 от ЗАПСП, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, но до доказване на противното. Изхождайки от значението, съдържанието и характеристиките на понятието „графично оформление на печатно издание” Þ събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответната страна, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, заключенията на назначените по делото експертизи, както и представената по делото фактура с № 146/22.12.2003 г., съдът приема, че презумцията по чл. 6 от ЗАПСП е оборена и ищецът не е автор на графичното оформление на вестник „Н.ж.., респ. и на вестник „Й.х.”.От събраните по делото доказателства не се установява участието на ищеца в изработването на графичното оформление на вестник „Н.ж..,за да претендира същият, че ответникът е възпроизвеждал създадено от него графично оформление и в турско- езичния вестник „Й.х.”, респ. ищецът не установява той да е автор на графичното оформление на посочените в исковата молба броеве на вестник „Й.х.”. Така, събраните по делото доказателства оборват категорично презумцията по чл. 6 от ЗАПСП, на която се позовава ищеца по делото.

Впрочем, следва да се приеме, че ищецът не е създал графично оформление на нито една страница от в. „Й.х.”, тъй като не е участвал пряко в съставяне на такава през периода от 2005 г.- 2009 г. С оглед доказателствата по делото може и следва да се приеме, че той е участвал в колектив, работещ върху графичното оформление само на бр. 229 от 2003 г. на в. „Н.ж.. и на пилотния брой на в. „П.” от м. декември 2004 г. И тъй като презумцията по чл. 6 от ЗАПСП е оборена и съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАПСП, авторското право върху периодични издания, каквото е вестник „Й.х.”, издавано от ответника по иска „П.” Е. гр. Кърджали с управител И. Б., принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението, следва да се приеме, че в случая авторското право не принадлежи на ищеца по иска, а на ответника- издателя „П.” Е. гр. Кърджали, който е издавал турско- езичния вестник „Й.х.”. Поради изложеното, предявените искове за обезщетение за вреди- имуществени и неимуществени, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят изцяло.

При този изход на делото следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника по иска разноските по делото в размер на 1082 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. К. от гр. София с ЕГН * против „П.” Е. гр. Кърджали с управител И. Я. Б. искове, както следва: 1/ за сумата в размер на 2320 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за това, че ответникът възпроизвеждал създадено от него графично оформление без да му заплаща в 11 броя от 2005 г.; за 10 броя от 2006 г., за 8 броя от 2007 г. или за общо 29 броя на в- к „Й.х.”; 2) за сумата в размер на 1760 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за нарушаване на авторските му права поради неизписването му в редакционното каре на в- к „Й.х.” в 3 броя от 2007 г., в 11 броя от 2008 г. и в 8 броя от 2009 г. и 3) за сумата в размер на 2200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на авторските му права, поради неизписването му в редакционното каре на в- к „Й.х.” в 3 броя от 2007 г., в 11 броя от 2008 г. и в 8 броя от 2009 г.

ОСЪЖДА К. Г. К. от гр. С. с адрес ул. „А.к.. № * . * офис *., с ЕГН * да заплати на „П.” Е. гр. Кърджали с управител И. Я. Б. разноски по делото в размер на 1082 лв. за адвокатски хонорар и възнаграждение за вещи лица.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: