Р Е
Ш Е Н
И Е № 74
гр.П., 12.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на трети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 45 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „П. С. Д. Т.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П.,
представлявано от управителя Г.С.Д., против НП № 44-000040/31.01.2020 г. на Началник
ОО”АА” гр.Т., с което и на основание чл.178,ал.1,т.2,пр.2 от ЗДвП на ЮЛ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за това, че „на 19.12.2019 г., около 13.40 ч., на път III-2002, км 32+708, направление гр.П.-с.З.,
като превозвач притежаващ лиценз № 1302 от 18.07.2016 г. валиден до 17.07.2026
г. за пътнически превози в Общността, е допуснал да се извърши обществен превоз
на пътници по автобусна линия П.-с.З.-с.З. С. с пътен лист № 548847/19.12.2019
г. с автобус“Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ от кат.М2, с
рег.№ Т **** ТН собственост на превозвача, като се констатира следното
нарушение: Автобуса е с промяна в конструкцията, а именно четири броя повече
седалки, без това да е извършено при условията и реда на нормативните
изисквания“ – нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП.
В подробно
мотивираната жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до опорочаване
на цялото производство по реализиране на административно- наказателната
отговорност на превозвача. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по
жалбата – ОО“АА“ Т. представляван в с.з. от Началника Д. С., оспорва жалбата
като неоснователна и моли НП да бъде изцяло потвърдено.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
19.12.2019 г. около 13.40 ч., на път III-2002,
км 32+708, настъпило ПТП с участие на автобус“Фолксваген Крафтер
2.5 ТДИ“ от кат.М2, с рег.№ Т **** ТН собственост на превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от управителя Г.С.Д..
Превозвачът притежавал лиценз № 1302 от 18.07.2016 г. валиден до 17.07.2026 г.
за пътнически превози в Общността и извършвал обществен превоз на пътници по
автобусна линия П.-с.З.-с.З. С. с пътен лист № 548847/19.12.2019 г. На
местопроизшествието бил изпратен и екип от ОО“АА“ Т. в състав инспекторите М.Б.Х.
и И.С.И.. При пристигане на място двамата съдействали на органите на разследване
от РУП П., като при самото им влизане в
катастрофиралия автобус длъжностните лица установили, че са монтирани 20 бр.
седалки + седалката за шофьора, а по свидетелство за регистрация /респ.
удостоверение за техническа изправност, приложено л.13/ би следвало да бъдат
16+1 седалки. Във връзка с изясняване на
тези обстоятелства, на ЮЛ била изпратена покана /получена лично от управителя
на 08.01.2020 г., л.14/. След анализ на събраните доказателства, на 28.01.2020
г. в сградата на ОО“АА“ Т., в присъствие на управителя Г.Д. бил съставен АУАН №
271762 /приложен л.12/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено
началото на АНО против превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД за допуснато нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят се
запознал с констатациите по акта и го подписал без възражения, след което било издадено атакуваното в настоящия процес НП №
44-000040/31.01.2020 г. на Началника на ОО”АА” Т., връчено лично на 10.02.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И.С.И., св.М.Х. /присъствал както огледа на
автобуса непосредствено след ПТП, така и при съставяне и връчване на акта/,
както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства. Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя
видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея
наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като констатира,че при
реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното
нарушение са допуснати отделни съществени и неотстраними нарушения на правото
на защита на жалбоподателя които, макар и непосочени в жалбата, са основания за
отмяна на НП, поради следните съображения:
Видно от приложеният АУАН, нарушението за които е ангажирана
отговорността на превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД е
установено /след допуснато ПТП/ на 19.12.2019 г., за което е бил съставен АУАН № 271762 от
28.01.2020 г., а атакуваното НП е издадено на 31.01. 2020 г. Съгласно
чл.44,ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право
„…в 3-дневен срок от подписването му да
направи писмени възражения по него”. Тъй като чл.84 от ЗАНН препраща
към НПК досежно изчисляването на сроковете, приложимата норма е на чл.183,ал.2
която определя, че „срокът, който се
изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния
ден”. Следователно, щом актът е връчен на нарушителя веднага след
съставянето му на 28.01.2020 г. /вторник/, срокът за писмени възражения започва да тече
от 29.01.2020 г. и изтича на 31.01.2020 г. /петък/, до края на последния ден
преди изтичането на който е издадено атакуваното НП. Ето защо съдът приема, че
неправилно и незаконосъобразно Началникът
на ОО“АА“ Т. е издал НП, като не е изчакал да изтече 3-дневният срок, който е
елемент от средствата, предоставени на всеки нарушител по ЗАНН за защита от
вменените му нарушения. Начинът, по който е издадено НП е довел до
възпрепятстване на упражняването на правото на жалбоподателя по чл.44,ал.1 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи обосновани писмени
възражения по него. Ето защо съдът намира това допуснато нарушение за
съществено, изхождайки от критерия за същественост на нарушението, изразяващ се
в обстоятелството дали е от категорията на тези, допускането на които е
ограничило правата на някоя от страните в процеса. Безспорно е, че така
констатираното макар и само в НП нарушение е от вид, който не може да се
преодолее евентуално в последващ стадий на административнонаказателното производство,
поради което съдът приема, че същото е съществено и на това основание ОТМЕНЯ
обжалваното НП като незаконосъобразно, без да се произнася по съществото на
правния спор.
Независимо от
посоченото по-горе процесуално основание за отмяна, за процесуална пълнота на
изложението съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна
на издаденото НП, поради следните съображения: Като нарушена разпоредба в АУАН
и НП е посочена чл.146,ал.1 от ЗДвП, която е бланкетна по своя характер и
съдържа правило за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите – членки на ЕС, или друга държава-страна по Споразумението за
ЕИО като изрично е посочено, че такова изменение на конструкцията, следва да се
извърши при условия и по ред, определен с Наредба на МТИТС. Следователно, за да
е съставомерно едно нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП, то бланкетната му
диспозиция следва да бъде задължително попълнена посредством посочване на конкретно
нарушената разпоредба от подзаконовия нормативен акт – в случая Наредба № H-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС. Подобно
изискване пряко следва и от задължителното за съдилищата ТР
№2/2002 г. на ОСНК на ВКС – т.4.1, където изрично се посочва, че „в постановлението за привличане задължително
следва да се посочи и приложимата норма от особената част на НК, а когато наказателната норма е бланкетна
или препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни
разпоредби”. В тази връзка следва да се посочи, че приложимата в случая
санкционна разпоредба на чл. 178,
ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, регламентира наказването на лице, което, без
да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели
или изменя конструкцията на моторно превозно средство. В случая обаче никъде в
материалите по делото съдът не намери посочване на относимия ред, по който е
следвало да се извърши реконструкцията на автомобила, респ. разпоредбите на кой
нормативен акт не са били спазени от жалбоподателя (в случая очевидно това е Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС). С
оглед на това е нарушено правото на защита, доколкото наказаното ЮЛ – превозвач
не би могло да разбере в пълнота вменените му факти и правна квалификация, по
които да се защитава. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, изискваща посочването на точна правна квалификация на
вмененото административно нарушение, вкл. и с посочване на бланкетните
разпоредби на нарушението. Обстоятелството, че това не е сторено от
административнонаказващият орган е довело до допуснато второ неотстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на издаденото
НП.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА НП № 44-000040/31.01.2020 г. на Началника на
ОО”АА” гр. Т., с което и на основание чл.178,ал.1,т.2,пр.2 от ЗДвП, на ЮЛ –
превозвач „П. С. Д. Т.“ЕООД ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление гр.П., бул. „Б.“№***, представлявано от
управителя Г.С.Д., за нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: