РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Кюстендил, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520102065 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
осъдителни иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.318, ал.1 и
чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Еко Био Земеделие“ ООД против
„Винпром-Кюстендил“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8559,60 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на доставени 20
380 кг. пресни череши, второ качество, по неформален договор за доставка по
издадена фактура № 2561/14.07.2022г. за посочената стойност; сумата от 1200
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.07.2022г. до 02.10.2023г.; сумата от 15 859,20 лв. с ДДС, представляваща
неплатена цена на доставени 37 760 кг. пресни сливи, по неформален договор
за доставка по издадена фактура № 2642/23.09.2022г. за посочената стойност;
сумата от 2200 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 24.09.2022г. до 02.10.2023г., ведно със законната лихва върху
двете главници от завеждане на делото до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба са развити съображения, че страните са в трайни
търговски отношения, по силата на които ищецът произвеждал, а ответникът
изкупувал ежегодно сливи и череши, които влагал в дейността си. Съответно,
през месец юли 2022г. ищецът бил доставил на ответника 20 380 кг. пресни
череши, второ качество, на стойност от 0,35 лв. без ДДС за килограм, обща
стойност 7133 лв. без ДДС, възлизащи на 8559,60 лв. с ДДС, за която била
1
издадена фактура № 2561/14.07.2022г., обективираща договор за търговска
продажба. През месец септември 2022г. ищецът бил доставил на ответника 37
760 лв. пресни сливи на стойност от 0,35 лв. без ДДС за килограм, обща
стойност 13 216 лв. без ДДС, възлизащи на 15 859 лв. с ДДС, за която била
издадена фактура № 2642/23.09.2022г., обективираща договор за търговска
продажба. Стоката била предадена на ответника в деня на издаване на
фактурите. До настоящия момент ответникът не бил заплатил горецитираните
суми въпреки точното изпълнение от страна на ищеца, съответно, ответникът
бил дължал и законната лихва за забава върху сумата от първата фактура за
периода от 15.07.2022г. до 02.10.2023г. /датата на подаване на исковата
молба/, възлизаща на 1200 лв., както и законната лихва за забава върху сумата
от втората фактура за периода от 24.09.2022г. до 02.10.2023г., възлизаща на
2200 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск за реално изпълнение на парично
задължение по договор за търговска продажба, ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по
неформален договор за доставка на череши и сливи; доставянето на
посочените количества череши и сливи, описани в процесните фактури;
размера и изискуемостта на продажната цена; изпадането на ответника в
забава за плащане на цената, за което изпадане в забава не сочи
доказателства, и размера на мораторната лихва.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на продажната цена.
Не е спорно между страните, а и от представените писмени документи
се установява, че същите са в облигационни отношения по силата на които
ищецът се е задължил да достави на ответното дружество процесните
количества сини сливи и череши, срещу което последният следва да заплати
дължимата се цена.
Видно от копие на фактура № **********/14.07.2022г. същата е
издадена за сумата в размер на 8559,60 лв., представляваща цената на 20 380
кг. пресни череши – второ качество.
Видно от копие на фактура № **********/23.09.2022г. същата е
издадена за сумата в размер на 15 859,20 лв., представляваща цената на 37 760
кг. пресни сливи.
Представени са копия от Приемателни бележки №№ 28/01.07.2022г.,
34/06.07.2022г., 35/06.07.2022г., 41/12.07.2022г., 249/20.09.2022г. и
272/21.09.2022г., издадени от „Винпром – Кюстендил“ АД и подписани от
2
представители и на двете дружества, в които е описано, че ищецът е предал на
ответника определени количества сини сливи.
От приетото заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
процесните фактури са осчетоводени и в двете дружества съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена
стойност, като и двете счетоводства са водени редовно и съобразно
нормативните изисквания. Няма данни да са били заплатени суми по
издадените фактури. Съответно, задълженията на ответното дружество
възлизат в общ размер на 24 418,80 лв., представляващи главница, и общата
сума в размер на 3070,02 лв., представляващи лихва за забава.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че ищецът
е изпълнил задължението си да предаде стоките, предмет на продажбите,
съответно за ответника е възникнало задължението да заплати договорената
цена, което същият е признал, включвайки в счетоводните си регистри
процесната фактура в посочения размер на претендираното вземане. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване, в този смисъл е трайната практика на ВКС – Решение №
23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение №
30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о. и др. При така
установеното завеждане на вземането в счетоводството на ответника,
обстоятелството дали същият е включил вземането в справката-декларация по
ЗДДС се явява без правно значение за спора.
По силата на чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай
ищецът претендира настъпването на изискуемостта на вземането си от датата
на издаване на процесните фактури, а именно – 14.07.2022г. по първата
фактура, и 23.09.2022г. по втората. Съответно, същият е доставил стоките на
ответника с оглед на приемателните бележки, след което е издал процесните
фактури, осчетоводени в последствие в счетоводството и на двете дружества.
Ответникът, в чиято е доказателствената тежест, не доказва, а и не твърди, да
е погасил вземането на ищеца по процесните фактури, поради което дължи
стойността на същите в заявения размер. По отношение на възражението, че
стоките не били доставени, както беше вече посочено, ищецът доказа това
свое твърдение с оглед на представените приемателни бележки, подписани от
3
представители и на двете дружества. Ето защо предявеният иск за главници е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. По отношение на
претендираните лихви за забава, обаче, се установи, с оглед на приетата по
делото ССчЕ, че по първата фактура лихвата възлиза на сумата в размер на
1185,78 лв., а по втората – в размер на 1884,24 лв., тоест в общ размер на
3070,02 лв., която сума е по-малка от претендираната от ищеца обща сума в
размер на 3400 лв. Съответно, за сумата над 3070,02 лв. до пълния
претендиран размер от 3400 лв. искът ще бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил списък на разноските съгласно чл.80 ГПК. Ответната
страна е направила възражение за прекомерност на същите, което съдът
намира за основателно, предвид че размерът на претендираните адвокатски
възнаграждения в настоящото производство не е в минимален размер
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а делото не се отличава с фактическа или правна сложност.
Поради тази причина съдът следва да редуцира претендираното адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата, до размера от 2875.50 лева. Съдът не счита, че следва да присъди
допълнително адвокатско възнаграждение за всяко следващо заседание, на
основание чл.7, ал.9 от Наредбата, предвид че от общо четирите заседания, на
две от тях ход на делото не е бил даден. Съответно, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 4296,67 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за
вещо лице и държавна такса, съразмерно на уважената част от ищцовата
претенция.
На ответното дружество следва да бъде заплатена, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата в размер на 15,42 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от ищцовата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.318, ал.1 и чл.327, ал.1
ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.П.С.да заплати
на „Еко Био Земеделие“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. ****, представлявано от Е. К. Е. сумата от 8559,60 лв. с ДДС,
представляваща неплатена цена на доставени 20 380 кг. пресни череши, второ
качество, по неформален договор за доставка по издадена фактура №
4
2561/14.07.2022г. за посочената стойност; сумата от 1185,78 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2022г.
до 02.10.2023г.; сумата от 15 859,20 лв. с ДДС, представляваща неплатена
цена на доставени 37 760 кг. пресни сливи, по неформален договор за
доставка по издадена фактура № 2642/23.09.2022г. за посочената стойност;
сумата от 1884,24 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 24.09.2022г. до 02.10.2023г., ведно със законната лихва върху
двете главници от завеждане на делото до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху вземането по
фактура № 2561/14.07.2022г. за разликата над сумата в размер на 1185,78 лв.
до пълния претендиран размер от 1200 лв., както и иска за мораторна лихва
върху вземането по фактура № 2642/23.09.2022г. за разликата над сумата в
размер 1884,24 лв. до пълния претендиран размер от 2200 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Винпром-Кюстендил“ АД,
ЕИК *********, да заплати на „Еко Био Земеделие“ ООД, ЕИК *********,
сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 4296,67 лева
за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса,
съразмерно на уважената част от ищцовата претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Еко Био Земеделие“ ООД,
ЕИК ********* да заплати на „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК *********
сумата в размер на 15,42 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от ищцовата претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
на страните с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5