М О
Т И В
И
Към Присъда на КРС по НЧХД № 1098/2016
г.
27.08.2018 г., гр.Кюстендил
На 29.06.2016 г. в
Районен съд гр.Кюстендил е депозирана тъжбата от адвокат ,Р.Б., пълномощник на А.Х.Ц. , ЕГН – **********,***
против А.Р.Т., ЕГН – ********** ***, за извършеното от него престъпление от частен характер по чл. 130
ал.1, от НК. С тъжбата си адвокат Б. е предявил срещу подсъдимия и граждански
иск за сумата от 30000
лева, представляваща обезщетение за причинени и с престъплението неимуществени
вреди, резултат от описаното в тъжбата престъпление .
Тъжителят, не се
явява в ОСЗ,като вместо него е представляван от адвокат Б.. На 26.07.2017
година е даден ход на делото като в съдебно заседание, тъжителя чрез адвокат Б.
поддържа тъжбата си и моли подсъдимия да бъде признат за виновен за извършване на престъплението описано в тъжбата, като му бъде наложен
наказание и да бъде осъден, да заплати
претендираната като граждански иск сума в размер на 3000/три хиляди/
лева.
Подсъдимият Т.,
не се явява но е представляван от защитника си адвокат А.П., която оспорва
изцяло тъжбата и твърди ,че подсъдимият не е извършил престъплението.
Кюстендилският
районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа
и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане ,както поотделно, така и
в тяхната съвкупност и при реда и
условията на чл.13, чл.301 и сл. от НПК , приема за установено следното :
На 01.01.2016 година около
07,30 часа до 08,00 часа тъжителят заедно с приятелката си И.И.А. след
посещение на заведение в града се отправили към паркинга при магазин „била“ в
гр. Кюстендил за да наемат такси.намирали се в близост до заведение“ Астория“
когато пристигнал таксиметров автомобил. Тъжителят отворил вратата за да се
настанят в автомобила при което група от младежи тръгнали към същият автомобил.
Започнал спор относно кои е извикал автомобила и кои следва да пътува с него.
Тъжителят твърдял, че първи е извикал автомобила но това било оспорвано от
младежите. При това Подсъдимият приближил тъжителя и му нанесъл удар-побой с
юмруци и ритници,вследствие което Ц. получил телесни увреждания- лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 , във вр. с ал.1 от НК. Уврежданията се
изразяват във фрактура на носните кости, счупено ребро и луксация на хрущял на
носа. В резултат на това пострадалия е претърпял разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Т.Е. спрямо него било извършено престъпление
по чл.130, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Пристигналият на
място таксиметров автомобил при гледката на случващото се потеглил и изоставил
на паркинга биещите се по между си. Пострадалият е посетил лечебно заведение за
оказване на помощ. Прегледан е от съдебен лекар и по делото са представени
медицинските документи доказващи това.
Подсъдимият , А.Р.Т.,
чрез защитникът си адвокат А.П. не се признава за виновен. Твърди се, че не е
искал да удря някой, нито бил посягал на пострадалия или приятелката му. При
това не, сочи свидетели на случилото се. Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда.
Съдът след като
извърши проверка на доказателствата,чрез разпит на посочените от страните
свидетели, както и на представените писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, изложеното в обвинителния
акт, а именно:
Подсъдимият А.Р.Т. на посочената в тъжбата дата и час се намирал
на паркинга в пространството пред магазин „Била“ и заведението“Астория“ гр.
Кюстендил. Заедно с него били и приятелите му, които защитата не пожела да
посочи и доведе за разпит по делото. При това във времето от 07,30 часа до
08,00 часа след като пристигнал таксиметров автомобил извикан от пострадалия Ц.
се разразил спор относно това , кои да се качи и пътува с таксито. Спора
прераснал р ръкопашна свада. Подсъдимия нападнал с юмруци и ритници пострадалия
А.Х.Ц.. В резултат на ударите му Ц. получил лека телесна повреда изразяваща се
в фрактура на носните кости,счупено ребро и луксация на хрущял на носа. Това
довело до разстроиство на здравето му извън случеите на чл.128 и чл.129 от НК.
В хода на съдебното следствие последният посочи свидетели очевидци, които в
последствие след призоваването им са разпитани и на практика потвърждават
твърдението на пострадалия.
Съдът ще
кредитира поради тази причина
показанията на свидетелите: И.И.А.,Ю. Н. В., А. А. В., Е.Х.Г.. Същите се
явяват свидетели очевидци на сбиването и резултатите от него.показанията дадени
от тях са последователни и логични. Затова съдът ги намира и за достоверни –
обективни и безпристрастни.
Както вече бе
отбелязано защитата на подсъдимият или самият той не представиха свидетели по
делото. Показанията им се потвърждават от приложените и приобщени по делото
писмени доказателства.
В същото време
съдът намира за обективно и безпристрастно и заключението на вещото лице по
делото. На практика то се подкрепя от другите приобщени по делото
доказателства.Изводите – заключението на вещото лице не се оспорват от
защитата.
Подсъдимият не
осъждан и по делото няма представени доказателства относно трайна негова
нагласа къмто извършване на престъпления.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият А.Р.Т.,
ЕГН –********** на 01.01.2016 година, около 07,30 часа и 08,00 часа на паркинга
в пространството между магазин „Била“ гр. Кюстендил и заведение „Астория“ е
нанесъл побой с юмруци и ритници на А.Х.Ц.- ЕГН – ********** *** и така е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал.1 от НК, причинявайки и , лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и извън случаите на чл. 128
и чл.
129 от НК - а именно – фрактура на носните кости,счупено ребро и луксация
на хрущял на носа.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл- подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването
на престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено опасните
последици.
По делото се
установява, че пострадалият е бил сам сред нападналата го група младежи от
които се откроил подсъдимият Т. с това ,че нанесъл удари с ръце и крака по Ц..
Разпитаните по
делото свидетели посочени от жалбоподателя с изключение на свидетелката И.А. не
са очевидци на случилото се но обективно и последователно сочат възприетите от
тях факти и обстоятелства непосредствено след
произшествието.Съдебномедицинската експертиза изключва категорично възможността
установените при пострадалата увреждания да са причинени по начин и
обстоятелства извън тези описани от нея.
Ето защо съдът
счита, че е налице и субективната страна на престъплението по чл. 130, ал.2 във вр.с ал.1 от НК -
подсъдимият е бил наясно, че срещу него стои безпомощен млад човек и въпреки
това е осъществил нападението си удряйки и блъскайки на земята пострадалия при
явната подкрепа на приятелите си.
Вземайки предвид,
че подсъдимият не е отсъждан, както и това, че липсват доказателства сочещи
високата степен на обществена опасност на последния или трайна престъпна
нагласа съдът определи наказанието на подсъдимия по редът на чл.78а от НК.
Като прецени
събраните по делото доказателства, степента на обществена опасност на
извършеното престъпление, както и данните за личността на подсъдимия, съдът
прие наличие на изключителни смекчаващи вината обстоятелства - подсъдимият
нелошите характеристични данни, липсата на криминални регистрации, употреба на
алкохол, или други упойващи вещества, като счете, че е налице криворазбраната
идея за мъжественост. По тази причина съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъплението по чл. 130, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и в
същото време определи наказанието при условията на чл.
78а от НК - като освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда /лева.
В хода на съдебното производство, с тъжбата си,
тъжителя е предявила срещу подсъдимия и граждански иск, който е приет за
съвместно разглеждане по делото . Същият е с правно основание чл. 45 и 52 от ЗЗД и е за сумата от 3000 лева.
По отношение на
предявения граждански исков и доколкото
основателността му зависи от наличието на виновно поведение от страна па подсъдимия, респ. осъществяване
състава на соченото престъпления, съдът намери следното :
С престъплението по чл. 130, ал.2
във вр.с ал.1 от НК , в извършването на което подсъдимия
бе признат за виновен на тъжителя
са причинени неимуществени вреди, провеждано е лечение и са търпени болки и
страдания а в същото време в частност е
уронен престижа и името му.
От разпита на
свидетелите по делото се установи, че тъжителя
много тежко е изживял случилото му се. Почувствал се много
засегнат, угнетен.
При това
положение съдът намери, че са налице всички предпоставки на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД- след като Т.
е причинили на Ц. телесни и психически увреди , съзнателно,
умишлено и поради това причинените и вреди подлежат на обезщетяване по
правилото на чл.52 ЗЗД. Причинените вреди имат неимуществен характер. При
анализ на изложеното съдът намира, че справедливо е така причинените вреди да
бъдат обезщетени със сумата от 1000 лв., като до пълния предявен размер от 3000
лв. съдът отхвърли иска като неоснователен.
Тъй като
отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения размер на
гражданския иск от датата на причиняване на вредите, до окончателното му изплащане.
Осъди подсъдимия
да заплати и сторените от тъжителя разноски по делото в размер на
520,00/петстотин двадесет / лева от които 400,00 лева адвокатски хонорар и
120,00 лева възнаграждение на вещи лица по делото.
Осъди подсъдимия
да плати сумата от 12,00 лева държавна такса за образуване на делото.
Осъди
подсъдимият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 50 лева – по сметката на КРС за уважения граждански иск, както и 5
лева за служебно издаване на ИЛ.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :