МОТИВИ:
ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия С.Г.И. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1вр. чл.29 б.”А” и б”Б”, вр.
чл.20, ал.2 от НК и срещу подсъдимия А.Г.А.
за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така
както е предявено. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в
обвинителният акт, поради което подсъдимите следва да бъдат признати
за виновни по предявеното им обвинение и им се наложи наказание от три
години за подсъдимия И. и една година за А..
Подсъдимите участват в
съдебно заседание лично и с назначени
защитници. Признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитниците изразява становище, че наказанието на подзащитния му следва да
бъде определено в условията на чл.55 от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени
от прокурора в обвинителния акт.
На 18.09.2020г. в неустановен час през деня
обвиняемите А.Г.А. и С.Г.И.,*** се разхождат в кв. „К.“, в същия град.
Минавайки покрай гараж, находящ се на ул. „А.“ №***, те решават да извършат
кражба на вещи от същия. В изпълнение на взетото решение обвиняемите И. и А.
влизат в гаража през незаключената врата и вземат следните вещи - 1 бр.
прахосмукачка „Тайфун“, 1 бр. ръчна помпа метална, 1 брой найлонова торбичка, 1
комплект ключове тип лули от №6 до №22, 30 броя гаечни ключове с различни
номера и 2бр. тръбни ключове. Излизат по обратния път и тръгват към ромската
махала на града. По пътя, в близост до посочения по-горе адрес, в храсти
оставят прахосмукачката „Тайфун“. В същия ден продават 1 бр. черна найлонова
торба, съдържаща посочените по-горе ключове и 1 бр. желязна ръчна помпа за гуми
- черна на цвят за сумата от 12 лева, на свидетеля Х. И., като не му казват, че
вещите са крадени.
След разкриване на кражбата с протокол за доброволно
предаване от 19.09.2020г. свидетелят Х. С. И. *** предава на органите на РУ на
МВР - Ямбол част от вещите, а именно : 1 бр. ръчна помпа, 1 бр. найлонова
торбичка и гаечни ключове „лула“ - 3 бр. С разписка от 24.09.2020г. същите са
върнати на свидетеля М.Г. ***.
Със същата
разписка на свидетеля В. е върната и 1 бр. прахосмукачка „Тайфун“ зелена
на цвят, чието местонахождение е посочено от подс. И. на свидетелят В. А. *** -
*** при РУ на МВР - Ямбол.
Видно от
заключението на назначената по делото оценъчна експертиза се установява, че общата
стойност на вещите, предмет на кражбата, собственост на М.В. е 176,20 лева.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че с определение по ЧНД № *** год. по описа на ЯРС, вл. в сила
на 11.10.2019 год. подсъдимия И. има
определено общо наказание по НОХД №№ ***, ***, *** и *** год. в размер на 1
година и 4 месеца за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
Наказанието
е изтърпяно на 26.06.2020 год.
С
Определение по ЧНД № *** год. на ЯРС, вл. в сила на 30.05.2018 год. на подсъдимия И. е определено общо наказание
в размер на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим по НОХД
№№ *** г. и ***.
Наказанието
е изтърпяно на 30.07.2018 год.
Подсъдимия
А. е осъждан с Определение №***., по
НОХД № ***. на ЯРС на основание чл.197, т.З, вр. чл. 195, ал.1, т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ от НК е постановено
наказание „Пробация“ в размер на 8 месеца.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена както от направените от
подсъдимите признания, така и от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява, че
подсъдимия С.Г.И. е осъществил
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл.196 ал.1 т.1вр.чл.194 ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.а и б.б, “Б”
от НК, а подсъдимия А.Г.А. състава на чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на неустановен час на 18.09.2020г., в гр. Ямбол,
ул. „А.“ №***, от гараж на адреса, действайки в съучастие като съизвършители са
отнели чужди движими вещи на обща стойност 176,20 лева, от владението на собственика
им М.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив от подсъдимия С.Г.И. и в условията
на повторност от подсъдимия А.Г.А. и не представлява
маловажен случай
От събраните по делото доказателства се
установява, че при извършване на деянията И. е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.196 ал.1 т.1вр. чл.29, ал.1 б.а и б.б от НК, тъй като
е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година,, изпълнението на които не е отложено по
чл.66 от НК. , по ЧНД № *** год. по описа
на ЯРС му е определено общо наказание от една година и четири месеца лишаване
от свобода , при първоначален строг режим, както и че е осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК. С Определение по ЧНД № *** год. на
ЯРС, вл. в сила на 30.05.2018 год. на
подсъдимия И. е определено общо наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода, при първоначален общ режим по НОХД №№ *** г. и *** год.
Наказанията са изтърпени съответно на 20.06.2020
год. и на 30.07.2018 год., като от изтърпяване на наказанията по тях не са
изтекли пет години.
От събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимия А. е действал в условията на повторност по смисъла на
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК , тъй като е извършил престъплението ,
след като с Определение №***., по НОХД № ***. на ЯРС е осъждан за друго такова
престъпление по чл.197, т.З, вр. чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и от изтърпяването на наказанието пробация не са изтекли пет
години.
Съдът прие, че извършеното
от подсъдимия А. престъпно деяние
не представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на
чл. 93 ал.1 т.9 НК, като изходи от начина на осъществяване на деянието и
обществената опасност на дееца- извършил е настоящото престъпление само месец и
половина , след акто присъдата му по НОХД № *** год. на ЯРС е била влязла в
сила.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява още, че подсъдимите са участвал както в прякото отнемане на вещите –
предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите. И двамата са
действали, като извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
За придобиване на владението вьрху
вещите подсьдимите не са получили сьгласието на собственика им М.В.. Подсьдимите
не е придобил владението на правно основание, което да ги прави или е годно да
ги направи собственик на процесните вещи.
При осъществяване на престъплението
подсъдимите са действали с пряк умисъл, тъй като ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от фактическа власт върху вещите техния собственик, но
въпреки това са искали и целели
установяването на своя собствена
фактическа власт върху тях. Същите са разбирали,
както противоправния и общественоопасен характер на извършеното, така и
неговите общественоопасни последици, но въпреки това са искали настъпването на
тези последици. Същите са съзнавали и факта, че вършат престъплението след като
вече са били осъждан с влезли в сила
присъди на лишаване от свобода.
Относно вида и размера на
наложеното наказания, съдът взе предвид следното:
Съдебното следствие се проведе по
правилата на глава ХХVІІ от НПК.
За извършеното от подсъдимия И. престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години. При индивидуализирането
на наказанието съдът съобрази с
изключително ниската стойност на отнетото, изразеното съжаление, съдействието за
разкриване на обективната истина и му наложи наказание при условията на чл.55,
ал.1 т.1 от НК, а именно осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в
затвор, при първоначален строг режим.
За извършеното от
подсъдимия А. престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При
индивидуализирането на наказанието съдът
съобрази с изключително ниската стойност на отнетото, изразеното
съжаление, съдействието за разкриване на обективната истина, младата му възраст
и му наложи наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, а именно четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в
затвор, при първоначален общ режим.
При този изход на делото, подсъдимите
бяха осъдени на осн. чл.189, ал.3 от НК
да заплатят на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер по 54,90 лв.
Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Причини
за осъществяване на деянието от
страна на подсъдимия са липсата на средства за съществуване ,
както и незачитането на установения в
страната правопорядък.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: