Р Е Ш Е Н И Е
№ 260740
гр. Пловдив, 21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието секретаря
Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4139/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004032 от 21.05.2020 г., издаден
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на Т. Д. с ЛНЧ **********
с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на постановлението, свързани с нарушаване на
процесуалните правила и неосигуряването на преводач на санкционираното лице,
както и за нарушаване на процедурата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, касаеща санкционирането
на управителя на юридическото лице, притежаващо процесното ППС, или посочено в
декларацията от него физическо лице. Същите възражения се поддържат и в съдебно
заседание. Моли се НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна е взела
становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде
потвърдено НП като законосъобразно. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.05.2020 г. около 09:19 ч. в
гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока север-юг при
ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС лек автомобил „БМВ 635 Д КУПЕ“ с рег. № **** се
е движил със скорост от 107 km/h, като е превишил максимално допустимата и това
е установено с АТСС TFRM-1 № 546.
Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 110 km/h, както и автомобилът
да е собственост на „Самиташ металбау“ ООД с ЕИК *********. За нарушението била
съставен снимка № 11972, а за използването на АТСС протокол рег. № 1030р-14845/04.05.2020
г.
Установява се автоматизирано
техническо средство TFRM-1 № 546
да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на
валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало последваща техническа проверка на 13.03.2020
г., а АТСС да е средство, което е все още в употреба и съгласно чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
За констатираното нарушение е
подадена декларация от физическото лице Т.Д. по чл. 188 от ЗДвП. за това, че на
02.05.2020 г. за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя Т.Д..
Установява се от приложената в
преписката справка от база данни за регистрирани автомобили, че собственик на
автомобила е юридическо лице. В тази връзка служебно бе извършена справка в ТР
към АВ, съгласно която собственик на капитала е Х. Д., а управители са Х. Д. и
С.Д..
За установеното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. №
432296/07.05.2020 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят е отразил, че не възразява. При съставянето
му съдържанието му било разяснено от полицейския служител, който го съставил – Х.С.,
както и от лице, което придружавало жалбоподателя и говорило родния му език,
както и английски език. От друга страна жалбоподателят комуникирал с
актосъставителя на български език, като само относно техническите реквизити на акта
се налагало да му бъде превеждано от лицето, което дошло с него. Актът му бил
предявен за запознаване с неговото съдържание, за което го подписал. Било му
връчено и копие от него.
За извършеното нарушение било
издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 750 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на Х.С. – ***, както и от писмените
доказателства по делото – АУАН, снимков материал от автоматизираното техническо
средство от клип с идентификационен № 11972 и снимка на самото АТСС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, протокол
за успешно премината последваща проверка № 4-32-20/13.03.2020 г., протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-14845/04.05.2020 г., разпечатка от база данни
за собственост на автомобил, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за
нарушител/водач, справка от ТР към АВ от партида на дружество, копие на
свидетелство за управление на МПС от държава членка на ЕС, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/18.07.2019 г. на МВР.
Собствеността върху лекия
автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото
последното е изрично отбелязано в узнатото, съгласно изявлението на
жалбоподателя, от него постановление.
Разпитан в съдебно заседание
свидетелят С. потвърждава авторството на АУАН. В допълнение пояснява, че при работата
си по преписката и съставяне и връчване на АУАН жалбоподателят лично е дошъл и
с млада дама, която е осъществявала превод, в случаите когато жалбоподателят не
разбирал. Потвърждава, че Д. говорил български език и разбирал разясненията на
актосъставителя. Само относно техническите характеристики на акта се наложило
да му бъде извършен превод, което сторила придружителката му. Спомня си
преписката да съдържала попълнена от същото лице декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Показанията на свидетеля съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства,
поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се
потвърждават от приетите по делото писмени доказателства. Единствено в частта
относно собствеността на капитала на дружеството съдът не оцени с доверие
показанията, му доколкото противоречат на справката от ТР към АВ за това, че
управител в дружеството е Х. Д., а не Т.Д..
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване
на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на
административнонаказателното производство. Актът не е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е
изчерпателно описано и не са посочени подробно съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Действително е посочена измерената скорост, редукцията
ѝ след допустимата грешка при измерване, както и допустимата скорост за
движение в населени места. Същевременно съществена част от нарушението е конкретното
превишение на допустимата скорост. Именно нейните показатели липсват. Това
съдът намира за съществен пропуск, който е ограничил правата на санкционираното
лице от самото начало на производството и го е поставило в позиция да не може
да разгърне в пълнота правото си на защита, като не е могъл ясно и категорично
да разбере с колко е превишил допустимата скорост на движение. Наистина, може
да се направи заключение за стойността ѝ, но това би нарушило отново
правата му. Освен това по същността си представлява допиване на акта или пък
негово тълкуване, което е недопустимо правомощие за съда. Не може да се гадае
каква би била волята на актосъставителя и наказващия орган. Още повече, че от
съществено значение за санкционната норма е и конкретният размер на
превишението на скоростта, тъй като това именно определя и основанието и
размера на санкцията. Всичко това дава основание на съда да прецени, че същото
нарушение е съществено и последицата от него е отмяната на наказателното
постановление.
Иначе актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът
е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и
нарушителя, който не е направил възражения, когато му е бил предявен за
запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал. Не са засегнати
правата на санкционираното лице да разбере конкретните рамки на вмененото му
нарушение, доколкото същото е разбирало български език и само си е осигурило
превод, като е довело друго лице на съставянето и връчването на акта. В този
именно смисъл са и показанията на актосъставителя, които в тази част са доста
подробни.
Същевременно основателно съдът
намира възражението за авторството на деянието и свързаната с него разпоредба
на чл. 188 от ЗДвП. Преди всичко следва да се посочи, както и се установи от
доказателствата, че собственик на автомобила, с който е извършено нарушението,
е дружество. Това обстоятелство е и неоспорено. Принципното положение, което
въвежда чл. 188 от ЗДвП, е, че собственикът е отговорното лице за извършеното
със съответното ППС нарушение и именно той се наказва с предвиденото наказание,
освен ако не посочи друго лице. Следователно, за да бъде наказано друго лице,
единствено и само собственикът на съответното ППС трябва недвусмислено в
установената от закона форма да декларира, че друго лице е управлявало в деня
на нарушението същото ППС, като приложи и изискуемите документи. Същевременно
ал. 2 на същия член регулира отношенията, засягащи собствеността на
юридическите лице. Тогава отговорно е лицето законен представител на
юридическото лице или посоченото от него като отговорно. Важат същите
предпоставки, които бяха изброени по-горе. Установи се по делото, че собственик
на процесното МПС е юридическо лице. Следователно единствено и само
представителят на това дружество може да посочи лице, което е управлявало.
Тоест това следва да е бил х. Д., тъй като именно той е бил единственият
представител на дружеството към момента на извършване на нарушението. Наличната
по делото обаче декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която е посочен жалбоподателят
като лице, управляващо МПС-то, е подписана и произхожда от лице, което към
момента на подписването ѝ не е било оправомощено с представителни
функции. Това именно е бил жалбоподателят Т.Д., който не е имал право да
подписва такава декларация, а управителят на дружеството собственик е бил х. Д..
Следователно и декларацията не е валидно правно основание да породи последиците
си и отговорността за авторството на деянието да бъде прехвърлена към настоящия
жалбоподател. Следвало е АУАН и респ. НП да бъде издадено на управителя на
дружеството. Затова и съдът счете, че в нарушение на процедурата е привлечено
към административнонаказателна отговорност друго лице, без да съществува
валидно правно основание и да е спазена предвидената за това форма. Това
представлява съществено нарушение на процедурата, което на още едно основание
засяга съществено правата на жалбоподателя и ги ограничава. И на това основание
следва да бъде отменено наказателното постановление.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената
заповед, в предвидената от закона форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му не се съдържат задължителните реквизити и се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице, свързани
с изложеното по-горе относно АУАН, като същите са пренесени и върху постановлението.
Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган не е отразил конкретното превишение на
скоростта, както и е ангажирана отговорността на лице по недопустим и
незаконосъобразен начин. Като се изключи това са спазени другите изисквания за
издаване на НП и същото съдържа всички останали реквизити. Спазени са и
условията за ползване на АТСС.
Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира
на място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя и самото АТСС е статично.
То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от
него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно.
За да е законосъобразно
използването на техническото средство следва да са налице следните условия,
които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ след изменението
с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се
посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, преминало е техническа проверка. Спазени са изискванията
на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на
АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на задействане, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, броя на установените нарушения.
Въпреки изразеното становище съдът
счита за необходимо да отбележи, че на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства се установява нарушението от обективна страна, за това,
че конкретното МПС се е движило с установената скорост в населено място в
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Не се установява обаче
авторството на извършеното нарушение, както и субективната страна на
нарушението.
По посочените съображения следва
да се приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е
привлечено като материалноотговорно лице жалбоподателят, а и не са спазени
задължителните формални изискания за съдържание на АУАН и НП, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като незаконосъобразно и
последицата от това – да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004032 от 21.05.2020
г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на Т. Д. с
ЛНЧ ********** с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.