РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 20.04.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия
Десислава Алексиева гр. дело № 3638
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 20275806 от 14.12.2020 г. по гр. дело № 58202/2019 г. на Софийския
районен съд, 77 състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Т.Г.С. с ЕГН ********** дължи на „Т.Б.“
АД, ЕИК********на основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД сумата от 6 030,08 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №10200КР-АА-0110/05.08.2014г., ведно със законна лихва от
25.04.2019 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 19,50 лв. за периода от 15.10.2018 г.
до 15.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 10.05.2019 г. по ч.гр.д. № 23788/2019г. на СРС, 77 състав, като е отхвърлен
иска за главница над уважения размер до предявения от 6 403,44 лв. С решението е осъден на основание чл. 78, ал.1 ГПК Т.Г.С. с ЕГН ********** да заплати
на „Т.Б.“ АД, ЕИК********сумата от 540,26 лв. за разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от иска. С решението е осъден „Т.Б.“ АД, ЕИК********на
основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на
Т.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 52,32 лв. за разноски в настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу
така постановеното решение в частта, с
която са уважени исковете е постъпила въззивна жалба от ответника Т.Г.С.. В
жалбата се твърди, че неправилно СРС е приел, че началният момент на срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД е датата, на която уведомлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост е достигнало до кредитополучателя. Поддържа, че
поръчителят също следва да бъде уведомен за предсрочната изискуемост, тъй като
противното означава, че същият е поставен в неравностойно положение спрямо
останалите страни по договора за кредит, а клаузите с които се допуска да не
бъде уведомен поръчителят за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
противоречат на добрите нрави. Твърди, че по договора за кредит липсва
разпоредба, сочеща, че само на кредитополучателя се обявява предсрочната
изискуемост, а Банката не е изпълнила задължението си да уведоми поръчителя за
предсрочната изискуемост съгласно чл. 13 вр. чл. 10, ал. 3 от договора за
кредит. Неправилно първоинстанционният съд приел, че срокът по чл. 147 , ал. 1 ЗЗД тече от датата на която, уведомлението на банката за предсрочна изискуемост
е достигнало до кредитополучателя. Поддържа, че този момент следва да бъде неплатената
вноска от 15.05.2018 г., а след като банката е бездействала е загубила правата
си срещу поръчителя, като се позовава на чл. 14, ал. 1, т. „л“ от договора за
кредит. Счита, че не е обсъдено възражението, че в договора липсва разпоредба, която
предвижда, че само кредитополучателят следва да бъде уведомен за предсрочната
изискуемост. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част
и отхвърляне на предявените искове и искане за присъждане на направените
разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.Б.“ АД оспорва жалбата по подробно изложени в отговора съображения и
моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
12 от ГПК във връзка с наведените възражения и доводи на страните,
намира за установено следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника в качеството му на поръчител по
процесния договор за банков кредит от 05.08.2014 г., за които е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 23788/2019 г., 77 с-в, СРС.
Със
същата заповед за незабавно изпълнение, Й.С.в качеството й на кредитополучател
е осъдена да заплати процесните суми по договора за кредит на Банката, но в
срока по чл. 414 ГПК не е постъпило възражение от същата, поради което
заповедта за незабавно изпълнеие спрямо нея е влязла в сила.
В
хода на първоинстанционното производство е приет Договор за потребителски
кредит № 10200КР-АА-0110/05.08.2014 г., сключен между „Т.Б.“АД в качеството му
на кредитор, Й.Р.С.в качеството ѝ на кредитополучател и Т.Г.С. в
качеството му на поръчител. По силата на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от
договора, банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 9500 лева, което вземане е обезпечено с поръчителство от Т.Г.С.. Съгласно
чл. 14, ал. б. „г“, поръчителят дължи същото, за което се е задължил и
кредитополучателя и в същия обем. Връщането на заема е уговорено на 120
анюитетни ежемесечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от
05.09.2014г. до 05.08.2024 г. Съгласно чл. 4, ал.1, редовната главница по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базов лихвен процент
/БЛП/ на банката по кредити за физически лица в BGN плюс фиксирана надбавка в
размер на 8.32%. Договореният лихвен процент може да се променя съответно при
промяна на БЛП по методика, посочена в чл. 4, ал.4 от договора. Съгласно чл.
10, ал.1, при забава на
кредитополучателя банката има право на договорената лихва върху просрочените
суми за времето на забавата, както и на обезщетение за времето на забавата в
размер на законната лихва, което се погасява преди просрочените анюитетни
вноски. Съгласно чл. 10, ал.3, банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като изпрати уведомление по реда на чл. 13 при непогасяване в срок
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата и/или лихвата по
кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, б. „а“ от договора, кредиторът може да изиска
предсрочно погасяване на предоставения кредит ведно с начислените лихви с първи
предстоящ падеж като обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на
задължение по договора.
С
Анекс № 102АL -**********/04.01.2017 г.
към договора за потребителски кредит е изменен
с чл. 2.1 падеж на кредита 15.08.2024 г. и е договорен нов погасителен план –
92 месечни вноски, считано от 15.01.2017 г. до 15.08.2024 г. Анексът и
погасителният план към него е подписан както от Кредитополучателя , така и от
поръчителя Т.Г.С..
На
17.12.2018 г., кредитополучателя Й.С.е уведомена от Банката с писмо, че поради
неизпълнение на задължение по кредита с просрочие от 53 дни, Банката обявява
кредита за изцяло предсрочно изискуем и е поканила длъжникът да заплати в
7-дневен срок предсрочно изискуемата главница
в размер на 6519,29 лева, просрочена главница 147,77 лева и просрочени
лихви 123,55 лева. Писмото е връчено чрез „Български пощи“ ЕАД съгласно
известие за доставяне / л.41- 43 по делото/.
От
приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно се установява, че банковата сметка на кредитополучателя е
заверена със сумата по предоставения кредит от 9 500 лв. на 05.08.2014г., с
което кредитът е усвоен изцяло. Общо към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 25.04.2019г. кредитополучателят е извършил плащания общо в размер
на 6 680,69 лв., с които са погасени възнаградителна лихва в размер на 3 506,13
лв., главница 3 147,62 лв. и наказателна лихва 26,54 лв. След датата на
подаване на заявлението са извършени доброволни плащания на суми в общ размер
на 290 лв., с които са погасени държавна такса 132,54 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и част от наказателната лихва в размер на
57,46 лв. Общо доброволно платени суми са в размер на 6 970,69 лв. Непадежиралата
и непогасена главница към 16.04.2019г., както и към датата на подаване на
заявлението – 25.04.2019г. е 6 352,38 лв. Непогасената главница по кредита
в случай, че доброволно платените след подаване на заявлението суми общо в
размер на 290 лв. се отнесат за погасяване на месечните вноски е в размер на 6
151 лв.
Дължимите
падежирали вноски за периода от 15.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението 25.04.2019 г. са в размер на 211,27 лв. главница, вноски за
договорна лихва с настъпил падеж в размер на 83,83 лева и 3,96 лв. наказателна
лихва. Вещото лице посочва, че по-значително
закъснение е настъпило при погасяване на
вноските с падежи 15.05.2018г., 15.06.2018г. и 15.07.2018г., които са
изплатени на 09.10.2018г. последното плащане преди подаване на заявлението е
извършено на 07.03.2019г., с което е погасена частично вноската с падеж
15.02.2019г.
По
делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на допълнителната
ССчЕ, съгласно което към 16.04.2019г. – датата на извлечението от счетоводните
книги на банката, вземането на ищеца при настъпила предсрочна изискуемост на
17.12.2018г. възлиза на 6 405,94 лв. главница, 76,70 лв. законна лихва за
забава за периода 29.01.2019 г. - 16.04.2019 г. От приложената Таблица № 1 се
установява, че в периода 15.10.2018 г. до 17.12.2018 г., неплатената падежирала
главница е 222,40 лв., неплатената вноска за възнаградителна лихва е в размер
на 135,51 лева, а наказателната лихва за забава за периода 15.10.2018 г.-17.12.2018
г. е в размер на 3,34 лв. Общият размер на дължимата главница, вкл. предсрочно
изискуемата е – 6 667,06 лв. След обявяване на предсрочната изискуемост са
платени общо 538 лв., които са отнесени за погасяване на договорна лихва до
17.12.2018 г., законна лихва за забава и главница. След подаване на заявлението
са платени суми в общ размер на 290 лв.
Въз основа на така установената фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За
да уважи исковете, СРС е приел, че началният срок по чл. 147 ЗЗД е датата, на
която е обявена предсрочната изискуемост, като е достатъчно същата да бъде
обявена единствено на кредитополучателя, но не и на поръчителя, поради което е
приел, че в случаят срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е спазен. Задълженията по
договора за кредит в размер на 6 030,08
лв. и законна лихва в размер на 19,50 лева в исковия период не са платени,
поради което са основателни до тези размери.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото
е и правилно, като настоящия въззивен състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. В решението е възпроизведена фактическата
обстановка. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на
17.12.2018 г. По делото е установено, че на тази дата, кредитополучателят Й.С.е
получила изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Обективната
предпоставка, предвидена в чл. 11, ал. 1, б. „а“ от договора за кредит, а
именно неизпълнение на задължение на Кредитополучателя по договора за кредит,
при отчитане на предоговорения падеж на задълженията по договора в чл. 2.2 от
Анекс от 04.01.2017 г. и погасителния план към него, се установява от
заключението на допълнителната ССчЕ. По делото е установено наличие на
неплатени вноски за главница и за възнаградителна лихва с падежи на 15.10.2018
г. и 15.11.2018 г. При кумулативното наличие на двете предпоставки – неплащане на
задължение по договора за кредит и упражняване на правото на банката да направи
кредита предсрочно изискуем, всички вземания са станали предсрочно изискуеми на
17.12.2018 г. Този извод е в съответствие с т. 18 Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че вземането по договор за кредит става
изискуемо при неплащането след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е дадено
разрешение, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника- кредитополучател и то ако са били налице обективните
предпоставки за загубване преимуществото на срока. От този момент неплатеният
остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и
по отношение на поръчителя.
Противно
на доводите на въззивника, настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че не е необходимо предсрочната изискуемост да бъде
обявявана и на поръчителя. Предсрочната изискуемост както за кредитополучателя,
така и за поръчителя, настъпва от датата, на която волеизявлението на банката,
че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател, и именно това е и началният момент на течението на
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за предявяване на претенциите на
банката срещу поръчителя. В този смисъл Решение № 149/19.12.2016 г. по т.д. №
2142/2015 г. на ВКС - I т.о.,
Решение № 40/17.06.2015 год. по т.д. № 601 по описа за 2014 г., І т.о.
Възраженията на ответника във връзка с предсрочната изискуемост са обсъдени от
първоинстанционния съд, поради което не е налице соченото нарушение.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че неуведомяването на поръчителя за предсрочната
изискуемост го поставяло в неравностойно положение, а клаузите, с които се
допуска това противоречали на добрите нрави. Противно на твърденията на
въззивника, в случая следва да бъдат съобразени характеристиките на института
на поръчителството, а именно неговия обезпечителен и акцесорен характер. Поръчителят
се е задължил към кредитора на едно трето лице /главен длъжник/ да отговаря с
цялото си имущество за изпълнението на чуждото /главно/ задължение по аргумент
от чл. 138, ал. 1 ЗЗД, чл. 140 ЗЗД, чл. 133 ЗЗД. Уговорка за уведомяване на
поръчителя за предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит не
е предвидена в договора, а такова задължение за уведомяване на поръчителя за
предсрочната изискуемост не следва от тълкуването на чл. 10, ал. 3 и чл. 13 от
договора за кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 урежда хипотезите, в които Банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем –при непогасяване в срок изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата и/или лихвата, а чл. 13 касае способа
за връчване на съобщения по договора за кредит и условия за фингираното им
връчване. Следователно, тези разпоредби не уреждат задължение на
кредитополучателя да обявява кредита за предсрочно изискуем и на поръчителя. Подобно
изискване отсъства и в нормативната уредба, а същото се възприема и от
константната съдебна практика по въпроса съгласно гореизложеното. Следователно
възраженията в този смисъл на въззивника са неоснователни.
Въпросът
за началния момент, от който тече срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е разрешен с
Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГTК на ВКС,
с което е прието, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва
да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост. Съгласно разясненията в мотивната част на същото, при
постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор
от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само
едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Посоченият в
чл. 147, ал. 1 ЗЗД относително кратък срок на бездействие на кредитора, след
изтичането на който поръчителството се прекратява по право, е обвързан от
крайния момент, към който поръчителят е поел отговорност за главния дълг.
Следователно възражението на въззивника, че шестмесечният срок е започнал да
тече от датата на неплатената вноска 15.05.2018 г. е неоснователно. Срокът по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост – 17.12.2018 г. Позоваването от въззивника на чл. 14, ал. 1, т. „л“
от договора за кредит урежда хипотезата на настъпил падеж на последната
погасителна вноска по договора по аргумент от чл. 14, ал. 1, б. „м“, какъвто не
е случая.
Според
чл. 147, ал.1 ЗЗД, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от
падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно
разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този
период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. В настоящият случай
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече на 17.12.2018 г. и
не е бил изтекъл към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК –
25.04.2019 г. Следователно, исковете, предявени от „Т.Б.“ АД срещу Т.С. са
основателни.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Относно
разноските по производството:
На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, но такива не се
претендирани, поради което не следва да се присъждат.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20275806 от 14.12.2020 г. по гр. дело №
58202/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 77 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Т.Г.С.
с ЕГН ********** дължи на „Т.Б.“ АД, ЕИК********на основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД сумата от 6 030,08 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №******0110/05.08.2014г.,
ведно със законна лихва от 25.04.2019 г. до изплащане на вземането и лихва за
забава в размер на 19,50 лв. за
периода от 15.10.2018 г. до 15.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.05.2019г. по ч.гр.д. № 23788/2019 г. на СРС, 77
състав, както и В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 78, ал.1 ГПК Т.Г.С. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.Б.“
АД, ЕИК********сумата от 540,26 лв. за разноски в първоинстанцинното
производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.