Р Е
Ш Е Н
И Е №260040
гр.Кюстендил, 23.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на
двадесети и пети
февруари
през две хиляди
двадесета и първа година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:М. НАЧЕВ
РОСИЦА САВОВВА
при секретаря Виолета Здравкова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧХД
№ 48
по описа за 2021 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 260012/
07.10.2020 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НЧХД № 405/2019 г. на
ДнРС подсъдимите Д.А.С. и И.Д. ***, Кюстендилска област са признати за виновни в това, че на 29.12.2018г.
около 01:00 часа в гр. Д., в къща,
намираща се на ул.“*******“ № **
са причинили на М.С.Д. *** разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с което са извършили престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. На основание чл.78А от НК двамата подсъдими са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв за всеки от тях. ДнРС е уважил предявения от М. Д. граждански иск срещу всеки от
подсъдимите в размер на по 1 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането– 29.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като предявените искове за разликата
над 1 000 лева до 5 000 лева за всеки от тях са отхвърлени като неоснователни. Със същата
присъда подсъдимите са осъдени и да заплатят разноските по делото, както и
държавните такси за уважените граждански искове.
Присъдата се обжалва с
въззивна жалба от тъжителя М.Д. в наказателната част на приложението на чл.78а
от НК, както и в отхвърлителната гражданска част на присъдата за разликата над
1 000 до 5 000 лева за всеки от подсъдимите. Сочи се, че размера на
наложеното административно наказание е неправилно определен и че с огблед
тежестта на деянието същият следва да се определи в максималния размер на по 5 000 лева за
всеки подсъдим. Изтъкнати са съображения за несправедливост на присъденото
обезщетение и се иска уважаване на гражданските искове в пълния претендиран
размер.
Пред КнОС е постъпило
писмено възражение от адв. Ю.Д.- защитник на подсъдимите С. и Д., в което са
изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Пред въззивния съд повереникът на тъжителя-
адв.Ст.К.поддържа въззивната жалба и иска изменение на първоинстанционната присъда
в посочената наказателна и гражданска част. Претендира разноски за двете
инстанции.
Адв. Д.- защитник на подс. С. и Д.
пред окръжния съд изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на присъдата. Твърди, че по делото не са доказани доказателства за претендираните разноски и
моли отхвърляне на тази претенция.
Подсъдимите и въззиваеми страни
в производството пред окръжния съд С. и Д. искат потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Кюстендилският
окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като
съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на
страните, счита, че въззивната жалба е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319, ал.1 НПК. Разгледана по
съществото, тя е основателна частично, което налага нейното
изменение по реда на чл.337, ал.3 вр.
чл.336, т.3 НПК по следните съображения:
За да постанови
атакуваната присъда, с която е признал Д.С. и И.Д. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 130, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, в мотивите си ДРС е приел следната фактическа обстановка:
Подс. Д.С. и св. Б. имали
дълготрайна връзка, която била прекратена. Св. Б. започнала връзка с тъжителя М.Д.,
който в края на м. декември й гостувал в гр.Д. На 28.12.2018г. в помещение на
първия етаж в дома на родителите на св. Б.
се събрали нейни приятели. Входната врата на къщата и на механата били
заключени. Към 01.00 часа в механата били останали само тъжителя, св.Б. и двама
нейни приятели. Тогава в механата нахлули двамата подсъдими, като се насочили
към тъжителя. Подс. С. държал в ръцете си бухалка, с която му нанесъл удар в
областта на главата, а подс. Д. хвърлял по него каквито предмети намери в
механата. Тъжителят паднал на земята; подс. С. му нанесъл още няколко удара с
бухалката, а подсъдимия Д. -с чаши и бутилки от намиращата се в близост маса.
Намиращите се в механата младежи започнали да пищят и викат, което от своя
страна довело да събуждането на родителите на св. Б..
Те изтичали по пижами и видели тичащи хора по
стълбите, а вътре в механата- тъжителя с течаща от главата кръв. Съпругата на св.- Б. припаднала, което
наложило същият да вика ЦСМП, след което на излизане видял в двора на къщата си
подс. С.. Хванал го, подпрял го на къщата и започнал да му вика да спре. Подс. С.
му отговорил, че ще пребие тъжителя. Св. Б. държал подс. С. две- три минути
опрян на къщата, като през това време видял и подс. Д. да излиза от механата.
Веднага след това двамата подсъдими напуснали двора.
На място пристигнал екип
на Бърза помощ и полиция. След направения му преглед тъжителя бил насочен към
„Свети И. Рилски 2003”ЕООД, където раната на главата му била обработена и зашита,
другите наранявания също били обработени.Тъжителят сигнализирал органите на
прокуратурата за нанесения му побой. Бил издаден амбулаторен лист от 29.12.2018
г., а въз основа на него- на 31.12.2018 г. и медицинско свидетелство, в които
били отразени получените от Д. увреждания. На 02.01.2019г. тъжителят е
освидетелстван от съдебен лекар в гр.П., като са установени и описани в съдебно
медицинското свидетелство травматични изменения, подробно отразени в същото.
От изготвената и приета по
делото СМЕ на в.л. д-р П. се установява, че Д. е претърпял следните увреждания:
в окосмената част над челото, малко в ляво-разкъсно-контузна рана с размер 4.0
см с наложена сутура; в областта на лява мишница и предмишница- хематоми със специфична
форма с диаметър около и над 5.0 см, успоредни един на друг хематоми на
отстояние около 3.0 см, най- вероятно от описания от пострадалият
предмет-бухалка,в областта на лява скапула масивен хематом с размер 17.0/13.0
сантиметра,следи от поне три удара от описания предмет,палпаторна болезненост в
лява раменна става, със затруднение на движението и налична палпаторна
болезненост в процесус олекрани вляво. Заключението на в.л е, че същите биха
могли да бъдат получени при удари с твърди тъпи предмети и или падане върху
такива, като характеристиката на кръвонасяданията дава основание да се
предположи, че ударите са нанесени от твърд тъп предмет с цилиндрична форма и диаметър около 6.0/8.0 см, което отговаря на
описанието на пострадалия, а именно бухалка. Кръвонасяданията със същата
характеристика биха се получили и при удари с бутилка. Заключението е, че те са
получени в упоменатото време, а именно 28/29.12.2018г. Разминаването в
характеристиките на кръвонасяданията /цвят, големина и форма/,описани в
различните медицински документи показват нормалния ход на оздравителния процес
при такива травми. Възстановяването ще бъде пълно за около месец, през който
период лицето би търпяло болки и страдания с постоянно затихващ интензитет. Възможно
е да има ограничение в движението на снагата и левите крайници в първите
две-три седмици.
Установените по делото факти са безспорни, доколкото по отношение на
постановената присъда не е постъпила жалба от страна на двамата подсъдими,
респ. не се налага подробен анализ по отношение на доказателствения материал по
делото, свързан с установяване на авторството на деянието. ДнРС подробно е анализирал
доказателствения материал по делото; посочил е причините, поради които приема
показанията на свидетелите, в коя част и защо, както и мотивирал в коя част ги отхвърля, като е изложил и
мотивите за това- в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Назначената СМЕ е подкрепила
доводите на ДРС относно установените фактически положения- както относно
уврежданията на пострадалия, така и
относно приетия механизъм за получаване на травмите. Несъмнено
на датата 29.12.2018 г. двамата подсъдими в условията на съучастие са
нанесли на частния тъжител лека телесна
повреда с разстройство на здравето, като са действали с пряк умисъл, което
деяние обосновано е било квалифицирано по
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Единствените спорни моменти, изтъкнати
в жалбата на частния тъжител, касаят справедливостта на наказанието и размера
на предявения граждански иск. Ето защо въззивният съд няма да излага собствени
мотиви по отношение на авторството на
деянието и неговата квалификация, които подробно са изтъкнати от страна на
първостепенния съд и към които настоящия състав изцяло се присъединява, а единствено следва да даде отговор на
посочените спорни въпроси, които са предмет на въззивната жалба.
По отношение на справедливостта на
наказанието. Мотивът на ДнРС за приложение на разп. на
чл.78а от НК е бил свързан с наличието на предпоставките, визирани в
тази разпоредба. Несъмнено тя е налице- подсъдимите са неосъждани, от
престъплението няма имуществени вреди и същите не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на тази глава. В този аспект нейното
приложение е правилно и същите напълно
законосъобразно са освободени от наказателна отговорност, като им е наложено
административно наказание „глоба“. Не се
споделя довода за необходимостта от увеличението й до максимален размер. При
определяне на глобата съдът следва да се съобрази не само със степента на обществена опасност на
деянието (която несъмнено е висока), но и
с финансовото положение на подсъдимите. Те са млади хора, нямат други
противообществени прояви и няма данни да упражняват обществено полезен труд.
Определянето на глобата в минимален
размер от 1 000 лева (който размер спрямо доходите в страната не е малък)
според настоящия съд ще способства за тяхното превъзпитание. В този аспект
изтъкнатите доводи за необходимостта от увеличение на този размер са
неоснователни. Размерът на глобата е определен правилно и присъдата в наказателната й част следва да се потвърди.
По отношение на предявените
граждански искове. На първо място съдът изрично
подчертава, че доколкото в тъжбата се твърди, че двамата подсъдими са
действали в условията на съучастие,
предявяването на граждански иск срещу
двамата в условията на солидарност с претенцията на присъждане на солидарно
обезщетение в размер на 10 000 лева от двамата е било напълно
законосъобразно от страна на тъжителя. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, тъй
като е приложим института на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. А разп. на
чл.53 от ЗЗД сочи, че когато увреждането е причинено от неколцина, те отговорят
солидарно за вредите, причинени от увреждането. В този аспект тъжителят напълно
правилно е предявил един иск срещу двамата подсъдими в условията на солидарност, а ДнРС, като ги е
приел в условията на разделност, е допуснал нарушение на закона. То обаче не е
съществено, поради което не са налице основания за отмяна на пирсъдата и
връщане на делото за ново разглеждане в тази част, а следва да се приеме, че
размера на присъденото обезщетение срещу тях е
в общ размер на 2 000 лева. На преценка следователно подлежи
обстоятелството- дали е справедлив този
общ размер на обезщетението, съответно за по 1 000 лева за всеки от тях.
От
издаденото медицинско свидетелство на
31.12.2018 г. се установяват, че Д. е претърпял
следните травматични увреждания: разкъсно контузна рана в окосмената
част на челото с диаметър 4 см; в
областта на лява мишница и предмишница- хематом със специфична форма с диаметър
около и над 5 см и успоредни един на друг хематоми с отстояние от около 3 см; в
областта на скапулата- масимев хематом с
размер 17.0/13 см- следи от поне три удара от предмет- бухалка; палпаторна
болезненост в лява раменна става със затруднение на движението и такава-в
процесус олекрани вдясно. Посочените
увреждания несъмнено са причинили болки и страдания на пострадалия, като е
имало и ограничение на движението на
снагата и левия крайник в първите 2- 3
седмици. Възстановителният период е продължил в рамките на около 1 месец.
Същевременно следва да се изтъкне, че в случая не се касае за едно телесно
увреждане, а за няколко такива, които обаче съгласно ППВС №3/1979 г., т.17 и 18 се квалифицират
като едно. Техният брой, характеристики и интензитет следва да се отчетат при
определяне на обезщетението.
Пострадалият
Д. е претърпял леко телесно увреждане,
което е нарушило неговия телесен интегритет и неприкосновеност; причинени са
му вреди от неимуществен характер,
които се изразяват в понесените болки и страдания за един период в рамките на
около 1 месец. Същевременно пострадалият за този период от време е бил със
затруднени функции на снагата и лявата
ръка, изпитвал е болки и страдания в областта на главата и другите
посочени по- горе части на тялото. В
случая не може да не се отчете и начина на причиняване на механизма на
увреждането (липсата на какъвто и да повод от страна на пострадалия, който се
е намирал в дома на приятелката си с
компания); внезапното нападение от страна
на двама подсъдимите посреднощ, навлизането в чужд дом, отправените удари с бухалки и бутилки в жизненоважни части на
тялото на пострадалия, множеството телесни увреждания. Специфичният начин на
нападението от страна на подсъдимите, средството за извършване на
престъплението и проявената агресия,
наличието на няколко причинени телесни удвреждания, непредизвикани по никакъв
начин от страна на пострадалаия несъменно са фактори, които не могат да не се
отчетат при определяне на размера на
обезщетението. Несъмнено подсъдимите са длъжни да репарират виновно
причинените му вреди. Присъдените обезщетения на пострадалия- съответно по
1 000 лева за всеки от подсъдимите, респ. в общ размер на 2 000
леватях според настоящия съдебен състав са несправедливи и срледва да се
увеличат, като се отчетат всички горепосочени фактори.
В този аспект настоящият съдебен състав
намира, че справедливо ще бъде обезщетение в размер на 4 000 лева общо,
поради което размерът на гражданските искове следва да се увеличат с по 1 000 лева , или всеки от
подсъдимите следва да се осъди за заплати обезщетение в размер на по 2 000 лева. Тако общия
размер на обезщетението за претърпени болки
и страдания в размер на 4 000 лева
би съответствал на принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД и ще
репарира всички виновно причинени на пострадалия Д. неимуществени вреди.Ето
защо присъдата следва да се измени в посочената гражданска част.
По разноските, претендирани
от въззивника. Още при предявяването на тъжбата М.Д.
е претендирал всички сторени от него разноски
в наказателното производство. С присъдата си ДнРС му е присъдил разноските за вещо лице и
държавна такса в размер на 148, 50 лева, но
не и за адвокатско възнаграждение, които са били надлежно претендирани.
По делото пред ДнРС е било представено копие от адвокатско пълномощно с дата
03.01.2019 г., но не и договор за правна защита и съдействие. Пред ОС е
представен посочения договор от същата дата, в който е направено отбелязване,
че сумата, платена от Д. на повереника му на 03.01.2019 г. е в размер на
1 100 лева и е била платена по
банков път. Ето защо тези разноски се
дължат от двамата подсъдими на тъжителя. За въззивното производство обаче е
представено и извлечение от интернет- банкиране на английски език, от което се
установява, че по сметката на повереника на Д. чрез интернет-банкиране е
изплатена сума в размер на 520. Няма отбелязване обаче каква е валутата, респ.
дали посочената сума е в лева или в друга валута. В този аспект по делото не
фигурират доказателства, установяващи размера на сторените разноски пред
въззивния съд, поради което подсъдимите следва да платят единствено разноските
за първата инстанция, но не е за втората.
Присъдата следва да се измени и в частта
за определените държавни такси. С
оглед увеличения размер на гражданските искове
всеки от подсъдимите следва да заплати
по 80 лева, представляваща държавна такса за уважения граждански иск.
В
отхвърлителната гражданска част присъдата е правилна и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.3 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда
№ 260012 на Дупнишкия районен съд, постановена на 07.10.2020 г. по
НЧХД № 405/ 2019 г. в гражданската й част, в частта за
разноските и за държавните такси, като
УВЕЛИЧАВА присъдените на
тъжителя М. С. Д. обезщетения за претърпените от същия неимуществени вреди,
причинени от деянието на подсъдимите Д.А.С.
и И.Д.Д., извършено на 29.12.2019 г.в
гр. Д. от 1 000 лева на 2 000 лева за всеки от тях;
УВЕЛИЧАВА размера на
присъдените държавни такси за предявения гражданския иск от 50 лева за всеки от
подсъдимите на 80 лева за всеки от тях съразмерно уважената част на същия;
ОСЪЖДА Д.А.С. и И.Д.Д. да заплатят солидарно сторени
от М. СЕРГИЕВ Д. разноски за първата
инстанция в размер на 1 100 лева (адвокатско възнаграждение).
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.