Определение по дело №491/2024 на Окръжен съд - Враца

МОТИВИ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №353/31.07.2024Г. ПО ЧНД№491/2024Г.ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба с вх. №5693/23.07.2024г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от
осъдения Л. С. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с
която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за
остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода", които съда прие и прочете
като писмени доказателства по делото.
В съдебно заседание, осъденият М. участва лично, като поддържа молбата си и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание. Същият оспорва констатациите направени в доклада по
чл.155 ЗИНЗС, оспорва и заповедите, с които са му наложени дисциплинарни
наказания. Излага доводи, че през престоя му в Затвора-Враца до момента не е
извършено нищо полезно спрямо него и че самия л.св. ако не осъзнае вината, не може
да му се помогне. Посочва, че е имал добро поведение, но не е отчетено от
затворническата администрация. Знае, че по досие не е бил най-примерния затворник,
има наложени дисциплинарни наказания. По една част от наказанията действително
признава вината си, но за други е наказан неоснователно, постановки са направени
спрямо него.
А. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора - Враца, упълномощен от
Началника на Затвора - Враца изразява становище за неоснователност на молбата.
Сочи, че М. изтърпява наказание в размер на 5 години за престъпления по чл.196,
чл.216, чл.345 НК, от които е изтърпял изискуемия минимум - повече от две трети, тъй
като настоящия случай е при опасен рецидив. Наблюдава се прецедент при който
рисковите точки при първоначални точки са 104, преминават в 111 и след това намалят
до актуалните 109, но отново в рамките на високите стойности от рецидив. Според
становището на представителя на Затвора – Враца, престоя в затвора на М. е
проблемен и неблагоприятен. Въвличан е в множество междуличностови проблеми,
което е налагало преместване в различни спални помещения. Склонен е да реагира
агресивно, както при решаване на битови, така и на други проблеми.Следва да се
отбележи, че не е заявявал участие и не е депозирал молби за включване в
корекционни програми. Не на последно място е, че към настоящия момент се счита за
наказан, заради наложени заповеди за дисциплинарни наказания.
Счита, че с цялостното си поведение не е дал достатъчно доказателства
изискващи се в чл.439а НПК предвид, което моли съда да остави молбата на л.св.М.
без уважение.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Счита, че
работата с лишения от свобода следва да продължи и същия не следва да бъде
условно-предсрочно освободен. По отношение на осъдения М. е налице първата
предпоставка за УПО, а именно същият е изтърпял повече от две трети от наложеното
му наказание, което е видно от доказателствата по делото, което е определено в
условията на чл.25 НК и едно от деянията е извършено при условието на опасен
1

рецидив. От друга страна, също видно от доказателствата по делото, не са налице
доказателства за трайното му поправяне, което превръща молбата му в неоснователна.
В последна си дума М. заявява, че е участвал в квалификационен курс за помощник
строител. Моли, съда да уважи молбата му.
Съдебният състав прие за допустими и относими приложените писмени
доказателства – становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска
от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо
досие на осъдения и актуална справка за остатъка от наложеното наказание "Лишаване
от свобода".
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определение постановено по ЧНД № 16/2022г. по описа на Районен съд
Кнежа са групирани наказанията на л. св. М., като от наложените по НОХД №
213/2020г. на PC - Кнежа, НОХД № 79/2020г. на РС Козлодуй, НОХД № 141/2020г. на
РС Козлодуй, НОХД № 161/2020г. на РС Козлодуй и НОХД № 336/2020г. на РС
Козлодуй е определено едно общо наказание в размер на 4 години и 4 месеца
"лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.24 НК , съдът е увеличил общото
наказание с 1 година и 8 месеца, като е определил на М. едно общо най – тежко
наказание в размер на 5 /пет/ години "лишаване от свобода", което да изтърпи при
първоначален "строг" режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 НК съдът е приспаднал времето, през което М. е
имал фактически изтърпени наказания и задържания.
С Решение №58/2023г. по НДВ №75/2023г. на Апелативен съд – Велико
Търново производството по ЧНД №16/2022г. на РС Кнежа е възобновено, като
определението постановено по ЧНД № 16/2022г. по описа на Районен съд Кнежа е
отменено в частта, относно приложението на чл.25, ал.2 НК. С определение
№58/2023г. по ЧНД №95/2023г. по описа на РС Кнежа на основание чл.25, ал.2 НК
съдът е приспаднал от определеното по ЧНД № 16/2022г. по описа на Районен съд
Кнежа общо наказание от 5/пет/ години "лишаване от свобода", времето през което М.
фактически изтърпяното наказание, наложено на осъденото лице по НОХД №79/2020г.
по описа на РС Козлодуй, с начало от 25.06.2020г. до привеждане в изпълнение на
процесното определение. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато
предварително задържане за времето от 21.03.2020г. до 25.06.2020г., като един ден
задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.
Л.св. М. е постъпил в Затвора на 25.06.2020г., като е изтърпял ефективно 4
години, 1 месец и 6 дни, от предварителен арест 3 месеца, 4 дни, от работа 5 месеца, 2
дена. Към датата на съдебно заседание 31.07.2024г., остатъкът от изтърпяваното
наказание е 2 месеца и 18 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Първоначално отчетените стойности на риска от рецидив са в средни
стойности - 104 точки. В профилът на криминогенни нужди дефицитни зони се
очертават:
2

- Криминално минало - многократно осъждан за користни престъпления, за
убийство - деяние извършено в непълнолетна възраст и шофиране без надлежно
разрешително;
- Отношение към правонарушението - омаловажава характера на
реализираното поведение, с утвърдени криминални нагласи;
- Управление на финанси и доходи - липсват постоянни доходи и умения да
разпределя финансите си по разумен начин, голяма част от средствата му са
придобити от нерегламентирани дейности;
- Жилищно устройване – живее в пренаселено жилище, при незадоволителни
битови условия;
- Начин на живот и обкръжение - привързан към криминално проявени лица;
- Междуличностни проблеми – склонен да влиза в конфликтни стуации и
реагира необмислено, осъждан е за убийство;
- Умения за мислене - не разпознава проблемните ситуации, в които се
забърква, не се заема пряко с проблемите си, склонен да повтаря допускани грешки от
криминалното си минало без да извлича поука от действията си.
Рискът от вреди е среден за служителите и за лишените от свобода. В
условията на контролирана среда не декларира дискриминационни нагласи. Нисък е
рискът от суицид и самоувреждане. Рискът към обществото е определен като среден и
се определя от криминалната му история.Рискът от бягство също е в ниски стойности.
В първоначално изготвения план на присъдата като целите и задачите са
заложени:
- Приемане отговорността и осъзнаване на мотивите за собственото си
поведение;
- Осмисляне на отношението си към приятелския кръг, под чието въздействие
се намира тук и с които за в бъдеще ще контактува;
- Поставяне на основни цели за в бъдеще;
- Разпознаване на проблемите около него и подходи за избягването им;
- Участие в корекционни програми "Умения за мислене" и "Справяне с
житейските проблеми, чрез промяна в мисленето".
За времето на престой в затвора са изготвяни 4 текущи оценки, като рискът от
рецидив във всички случаи се е запазил висок. Числовите стойности са варирали от
104 до 111 точки. При всички извършени преоценки рискът от рецидив остава висок,
като се регистрира повишение на стойностите. Дефицитни стойности се запазват при
разделите: "Настоящо правонарушение", "Криминално минало", "Отношение към
правонарушението", "Жилищно устройване", "Взаимоотношения", "Управление на
финансите", "Начин на живот и обкръжение", "Междуличностни проблеми" и "Умения
за мислене". Рискът от сериозни вреди като цяло е отчетен като среден.
При изготвената актуална оценка на риска от рецидив отчетените стойности са
в диапазона на високите нива – 109 точки. Съпоставена с предходно извършената се
отбелязва съвсем леко понижение на стойностите в дефицитните зони.
Отразено е в доклада, че с поведението си л.св. М. показва, че престоя му е
очертан като проблемен и неблагоприятен, предвид история на възниквали
междуличностни противоречия, което е налагало пренастаняването му в други спални
3

помещения и групи.
Посочено е в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС, че л.св. М. не е много добре приет
в затворническата общност на трета група, предвид личностовите му особености на
нападателен, неуравновесен и стремежът му за себедоказване. Склонен е да реагира
агресивно като начин за разрешаване както на битови, така и на други проблеми. Във
взаимоотношенията си винаги е търсил вината в другия и е бил мнителен. В резултат
на тези му особености непрекъснато се е въвличал в пререкания и конфликти. Оказвал
е натиск при въвличане в нерегламентирани взаимоотношения.
Л. св. М. е записан за ученик в 9-ти клас през учебната 2023/2024г., като е
посещавал сравнително редовно учебните занятия до 15.04.2024г., когато депозира
декларация за отказ от учебна дейност. По време на престоя си в затвора л. св. М. е
включван 3 пъти в учебна дейност, след депозирани от него заявления и в последствие
се е отказвал. Депозирал е и няколко молби за включване в трудова дейност, но
същите не са били одобрени, тъй като не отговаря на критериите за заемане на
съответните длъжности.
Не е участвал в корекционни програми и не е депозирал и молби за участие в
същите. Има регистрирани участия в спортни турнири организирани от
администрацията на затвора. Последното му включване е в турнири по футбол /м. юли
2023г./ и волейбол /м. август 2023г./, както и в спартакиада през месец юни 2023г. В
периода 18.07.2023г. - 09.08.2023г. завършва успешно Квалификационен курс:
Професия "Помощник в строителството", специалност "Основни и довършителни
работи". През месец юни не е участвал в религиозен курс "Християнски ценности".
Социалните контакти с роднини са частично съхранени. Контактува основно с
майка си, от която търси главно материална подкрепа.
ИСДВР посочва, че въпреки проведената корекционна работа с лишения от
свобода М., след направената преоценка е отчетено, че същия не се повлиява от
оказваното корекционно въздействие. Не е дал достатъчно категорични доказателства
за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. На този етап
от изтърпяване на присъдата заложените цели и задачи в плана на присъдата не са
изпълнени, предвид и отказа на л. св. да го подпише и изпълнява.
Очертана е отчетлива регресивна поведенческа тенденция, произтичаща от
системно допускани в кратък времеви период дисциплинарни нарушения, което е
показателно за слабите възможности да ограничава собственото поведение в
съответствие с правилата и нормите. До момента л.св. М. е наказван съгласно ЗИНЗС
13 /тринадесет/ пъти, последните от които са:
1)Заповед № 829/07.03.2024г. на Началника на Затвора-гр.Враца - наложено
дисциплинарно наказание на основание чл. 104, т. 4 от ЗИНЗС - "Забрана за участие в
колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3
месеца";
2)Заповед № 215/15.01.2024г. на Началника на Затвора-гр.Враца - наложено е
дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС "Извънредно дежурство
по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 /пет/ дни";
3)Заповед № 1913/19.06.2023г. на Началника на Затвора-гр.Враца - наложено е
дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС "Писмено
предупреждение";
4

Не е награждаван съгласно ЗИНЗС поради липса на основания за поощрения.
На 18.06.2024г. е изготвено препланиране на присъдата, но лишеният от
свобода е отказал да бъде запознат с него. Отказът му е удостоверен и с подписа на
двама лишени от свобода като свидетели. Това обстоятелство, според ИСДВР
затвърждава наличните дефицити в зона "Умения за мислене" при лишения, както и че
у осъдения липсват убедителни доказателства за неговото поправяне, както и
заложените в плана на присъдата цели и задачи не са изпълнени в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. М. първата предпоставка формално е налице, същият
е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание "Лишаване от свобода".
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО – достатъчно доказателства
за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на
осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в
пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и
от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата
администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването
им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
Провежданата корекционно-възпитателна работа с него, в която е акцентирано върху
промяна на нагласите му към по-добро поведение, не е дала резултат. Даваните насоки
и мотивиране към спазване на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС не довеждат до
промяна в действията му.
Несъмнено отрицателните тенденции при изпълнението на наказанието на
лишения от свобода преобладават. Корекционният процес до момента не дава
очакваните позитивни резултати, което е видно от последната преоценка на осъдения и
повишения риск от вреди. Същият с цялостното си поведение е показвал едно рисково
поведение и импулсивност в действията си и упоритост при нарушение на реда в
затворническото заведение. Наложените наказания не са изиграли ролята си, те са
показател, че осъдения М. няма добро поведение, неспазва реда в пенитенциарното
заведение, злоупотребява с възложеното му доверие. Налице е лошо отношение към
правилата и реда.
5

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно 2/3 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При изложените съображения съдът постанови мотивите си.

Председател:
6

Номер на акта:	353
Дата:	31 юли 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия:	Ана Божидарова Ангелова-Методиева

Дело:	20241400200491
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юли 2024 г.

Определение по дело №491/2024 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите