№ 62
гр. Балчик, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тринадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20253210200115 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявена жалба от Д. В. Н. ЕГН ********** от
***, чрез адвокат К. С. от АК-Д., със адрес в ***, срещу Наказателно постановление
№***год. на В.Ж.Ж., Началник на РУ-Балчик, с правно основание в разпоредбата на чл.58Д
и сл. от ЗАНН.
В жалбата си, Д. Н., твърди, че обжалваното наказателно постановление е
необосновано,незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Твърди се, че има допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
неправилно е приложен материалния закон. Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призована, жалбоподателката не се явява лично в съдебно заседание.
Представлява се в съдебно заседание от процесуалният си представител адвокат К. С.. От
името на своята подзащитна, адвокат С. заявява, че поддържа жалбата. Прави
доказателствени искания. Пледира, че процесното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло, като незаконосъобразно. Претендира направени деловодни разноски.
Представя писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представя изрично
писмено становище по делото. В него се твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Моли съда да потвърди наказателното постановление. Прави изрично възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на
жалбоподателя.
Събрани и приети са писмени доказателства.
1
Като свидетели по делото са разпитани актосъставителя С. Б. Й. и С.В.Р. /по искане
на жалбоподателя/.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката е управлявала МПС, представляващо лек автомобил марка“П.***
“ с Рег. №ТХ****МТ.
На ***год., при обход на служители на РУ-Б. в гр.Б., по улица ***, е установено, че
на паркинга на магазин “А.“ в гр.Б. е паркиран на място определено за хора с увреждания,
обозначено с пътен знак Д21, лек автомобил марка П.*** с Рег.№ТХ ****МТ, собственост
на жалбоподателката.
Свидетелят С. Б. Й. преценява, че Д. Н. е допуснала административно нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което съставя срещу нея Фиш №GT***. Жалбоподателката
получава съставения фиш.
В последствие, Н. подава писмено възражение срещу издадения фиш, регистриран в
деловодството на РУ-Балчик с №240000-1162 на 24.03.2025 година.
На основание чл.186, ал.2 от ЗДвП издадения срещу Н. фиш е анулиран и срещу него
е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №*** на ***
година за същото нарушение. АУАН е съставен от свидетеля С. Б. Й. и връчен на същия ден,
на жалбоподателката. В момента на съставяне на АУАН, жалбоподателката не вписва
изрични възражения срещу него. От представената административна преписка не се
установяват представени пред АНО, изрични писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на образуваната административна преписка, административно-
наказващия орган издава наказателно постановление №***г., с което приема, че
жалбоподателя Д. Н. е допуснала административно нарушение на разпоредбата на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което на основание чл.178Д от ЗДвП на същия е наложено
административно наказание, а именно Глоба в размер на 200 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по
отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
По делото е установено, че препис от наказателното постановление е връчено на Н.
на 13.05.2025год. Жалбата е депозирана в деловодството на въззиваемата страна на с Рег.
№240000-1956 от 21.05.2025год./видно от справката от АИС АНД/. Съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на
МВР, упълномощен с това правомощие,съгласно заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г.на
Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че подадената жалба е допустима, но неоснователна и недоказана.
Категорично от показанията на разпитания свидетел С. Й. се установява, че
процесният автомобил е бил паркиран на място предвидено на хора с увреждания пред
магазин “А.“. Автомобилът бил спрян точно пред знака за инвалидни места, който факт
изключва и опровергава твърденията на защита, че жалбоподателката не би могла да
разбере, че е налице забрана за спиране на конкретното паркомясто, тъй като същото е
предвидено за хора с увреждания.
Съдът не кредитира и представените копия от снимки от жалбоподателката, тъй като
същите не могат да пресъздадат достоверно именно конкретният момент на нарушението,
тъй като са направени по друго време в друга обстановка. Същите не могат да се кредитират
и с оглед факта, че са копия от фотоси от мобилно устройство и не биха могли да имат
качеството на веществени доказателства.
Съдът не кредитира и твърденията на защита, че не е имало хоризонтална
маркировка на конкретното място, указващо, че става въпрос за паркомясто за инвалиди.
Съдът приема, че такава маркировка е имало към момента на извършване на
административното нарушение, макар и поизтрита с времето на ползване. В конкретния
случай, освен хоризонтална маркировка, мястото е указано и с пътни знаци, което не се
оспорва от жалбоподателката и според настоящия съдебен състав изключва възможността за
липса на умисъл, при извършването на маневрата „паркиране“.
Твърденията на защитата на жалбоподателката, че е имало и други паркирани
автомобили на местата за инвалиди, по същество не опровергава факта на извършване на
нарушението, тъй като от доказателствата по делото се установява, че тези места са повече
от едно. Съдът счита, че фактът, че е имало и други неправилно паркирани автомобили, не
изключва виновното осъществяване на деянието от страна на жалбоподателката.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Р., тъй като същия не е пряк
очевидец на случилото се и не може да даде показания за това дали е имало осъществено
административно нарушение или не.
Съдът не кредитира и твърденията на защитата, изложени едва в последното съдебно
заседание, че има данни друг да е управлявал автомобила/т.е. паркирал/, а именно съпруга
на жалбоподателката. С оглед на това съдът е отхвърлил искането за неговия разпит,
направен от защитата на жалбоподателката. Съдът преценява, че в писменото възражение
срещу фиша, жалбоподателката не твърди, че друг е управлявал автомобила. При
връчването на АУАН, когато същата се е запознала със съдържанието му, не е посочила
изрично възражение, че друг е управлявал /паркирал/ автомобилът.
3
Според настоящия съдебен състав, това ново твърдение, изложено едва в последното
съдебно заседание и съответно направено искане, е линия на защита на жалбоподателката,
която съдът счита, че е неоснователна и недоказана, с оглед преценката на всички събрани
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Това твърдение е изложено едва
след даване ход на делото по същество.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства се установява именно описаната
от съда фактическа обстановка, а не твърденията на жалбоподателя, че неправилно е
описана установената фактическа обстановка.
На следващо място съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, при съставянето на АУАН и наказателното постановление.
Процесуалните нарушения са съществени, когато засягат правото на защита на
страната/жалбоподател/, като й пречат да организира своята защита. Опорочаването следва
да е до степен, в която да се стига до незаконосъобразност на обжалвания административен
акт.
В конкретния казус, както актосъставителя, така и административно-наказващия
орган достатъчно подборно и ясно са описали фактическата обстановка. Правилно са
определи правната квалификация на деянието. Мотивирали са своите изводи.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице допуснати твърдените в жалбата,
съществени процесуални нарушения.
При определяне на вида и размера на наложеното административно наказание,
административно-наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения.
Административното наказание е правилно определено и са съобразени съответните
материално и процесуално правни норми.
Гореизложената фактическа обстановка се установява, от събраните писмени
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.
В предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Обжалваното наказателно постановление е правилно, обоснованото и
законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено.
По разноските:
Жалбоподателката, чрез своя процесуален представител представя договор за правна
помощ и съдействие, като моли съда да присъди деловодни разноски под формата на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Въззиваемата страна, не представя списък
с разноски и не прави изрично искане за присъждане на такива.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че не следва да се присъждат деловодни
разноски в полза на жалбоподателя под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.
Направените от жалбоподателя деловодни разноски, следва да останат за неговата
сметка,така както са направени.
4
Не следва да се присъждат и направените деловодни разноски в полза на
въззиваемата страна, тъй като такова искане не е направено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1, във вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №***г. на В.Ж.Ж., Началник
на РУ-Балчик, с което за констатирано на ***г. в гр.Б., на паркинга пред магазин „А.“, ***,
при паркиране на лек автомобил марка “П.*** “ с рег. №ТХ****ТМ, административно
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на Д. В. Н. ЕГН ********** от ***, на основание
чл.178Д от ЗДвП, е наложено административно наказание, а именно - ГЛОБА в размер на
200лв. (двеста лева), като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5