№ 421
гр. Благоевград, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Владимир Ковачев Въззивно
гражданско дело № 20241200501157 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:35 часа се явиха:
Жалбоподателят Б. Н. Ш. – редовно уведомен, се явява лично, а
жалбоподателките Е. Н. Ш. и Ф. Б. Ш. – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явяват. Тримата се представляват от адв. Г. Ч., с пълномощно по
делото.
Жалбоподателите Е. Х. К. и Г. Х. Д. – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явяват. Същите се представляват от адв. А. Б., с пълномощно по
делото.
Вещото лице И. Я. М., редовно призована, се явява лично.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се постъпило по делото на 14.05.2025 година заключение от * И.
Я. М..
АДВ. Ч.: Нямам възражения да изслушаме вещото лице.
1
АДВ. Б.: Да се изслуша заключението на вещото лице, като в днешното
съдебно заседание водя и двама свидетели, които ще установяват
обстоятелства, посочени във въззивната жалба и за които съдът е дал
възможност за ангажирането им. Нямам други искания.
РЕПЛИКА НА АДВ. Ч.: Ние имаме възражения по отношение на свидетелите.
Единият свидетел беше разпитван пред първоинстанционния съд и смятаме,
че не е редно втори път да бъде разпитван. Плюс това искаме максимум един
свидетел да бъде разпитан.
Съдът счита, че следва да се пристъпи към изслушването на експерта * М.,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА се към изслушване на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице * И. Я. М. – със снета самоличност от първата съдебна
инстанция, отново беше предупредена за отговорността по чл. 291 от НК,
обещава да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. И. М.: Поддържам експертното заключение. Нямам корекции и
допълнения към него.
На въпроси от адв. Б.:
В. Л. И. М.: Към момента в разглежданата сграда има два жилищни етажа.
Към първия жилищен етаж е обособено за ползване складово помещение със
самостоятелен подход от двора. Към втория жилищен етаж е въпросният
самостоятелен обект, който коментираме, разположен в мазето на сградата
също. Тоест ако разсъждаваме от тази гледна точка, дали всяко жилище
разполага със складово помещение – да, всяко жилище разполага със складово
помещение. За предназначение „избено помещение“ няма някаква дефиниция
или конкретни изисквания, на които то трябва да отговаря. Не е задължително
да има довършителни работи. Единственото нещо, чисто функционално, което
предполага ползването на избено помещение, е наличието на електричество,
така че – да, нито едно от тези помещения, включително и 2.2, включително и
Мазе № 1, няма пречка да бъдат с предназначение „избено помещение“.
Говорим като технически изисквания. На място като избени помещения се
ползват помещения 2.2 и 2.5 от частта, която е Мазе № 2. Мазе № 1 също има
2
функционално предназначение за избено помещение, защото към момента
няма друго предназначение. Това е, Мазе № 1 също е избено помещение.
На въпроси от адв. Ч.:
В. Л. И. М.: Като борим и тоалетната, в приземния етаж има 6 помещения.
Едно помещение ползват Вашите доверители, а всичките останали са с
отделен вход и се ползват от собствениците на втория етаж. Ако говорим за
преустроени помещения по процедурата на ЗУТ или на ЗТСУ – не, няма
такава документация за извършено преустройство; ако говорим за реално
функционално преустройство – да, част от тях са преустроени функционално.
Помещение 2.6 е тоалетна, помещение 2.3 общо взето има вида на кухненско
помещение, 2.4 също е почти пригодено за живеене, а 2.2 и 2.5 са чисто
складови помещения. В кадастралната карта няма нанасяне на обект в
полуподземния етаж, т.е. отделни кадастрални номера за тези помещения
няма, няма отделен кадастрален номер за нито едно от помещенията, които са
разположени в полуподземния етаж. Не са записани в кадастралната карта.
Доколкото си спомням този въпрос възникна и в последното съдебно
заседание по предходното дело, и въпросът беше поставен така, защото този
обект, разположен в полусутерен, се ползва частично за живеене, и аз
продължавам да смятам, че този обект не отговаря на условията нито за
жилище, нито за ателие, нито за каквото и да било друго, което е свързано с
ползване по функцията, която установяваме на място. По отношение на
характеристиката за друг вид самостоятелен обект, там има една част
техническа и една част юридическа, като аз мога да ви отговоря само по
отношение на техническата част и не мога да разсъждавам дали този обект
отговаря на юридическата част от изискването за самостоятелен обект,
касаеща собствеността. За съжаление това не е единственият случай, в който
няма абсолютно никакво съответствие между разпоредбите на ЗУТ и
разпоредбите на Закона за кадастъра. Няма квалификация за друг вид
самостоятелен обект, няма изисквания, няма обособяване. Всичко що бъде
написано – пералня, сушилня, работилница или каквото се сетите, докъдето
стигне фантазията на архитекта, дори и да бъде една стая, може да бъде
квалифицирано като друг вид самостоятелен обект в сградата, и за съжаление
по този начин се нанася всичко. Аз не мога да кажа. По Закона за кадастъра
това отговаря на условията за друг вид самостоятелен обект в сградата, но не
отговаря на условията за ателие или жилище и на функцията, на която се
3
ползва в момента.
На допълнителен въпрос от адв. Б.:
В. Л. И. М.: По отношение на изискванията на ЗУТ за работилница няма
никакви изисквания, освен извършваната дейност да отговаря на хигиенните
норми при ползването, т.е. да не надвишава шумовото натоварване и да не
надвишава замърсяването на сградата, в която е разположен. Височини,
осветеност или всичко останало – няма квалификации и няма изисквания. По
отношение на Закона за кадастъра – съвсем пък нищо не е цитирано, просто
казва „и други“.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ. Ч.: Нямам други въпроси към вещото лице. Ние възразяваме да бъде
прието заключението, не го споделяме. Според нас заключението е непълно,
неточно и неясно, като не го възприемаме в този му вид.
Съдът счита, че експертното заключение следва да бъде прието по делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА към доказателствата по делото експертното заключение на вещото
лице * И. Я. М., депозирано на 14.05.2025 година.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице * И. Я. М. в размер на 500
/петстотин/ лева, съответстващи на определения от съда предварителен
депозит, внесен от страната.
ОСВОБОЖДАВА вещото лице И. Я. М. от участие в заседанието в 11:50 часа
и същата напусна съдебната зала.
АДВ. Б.: Свидетелите са Б. П. Ж. и В. Х. Д., като по отношение на последния
правим искане по-скоро не за преразпит, а допълнителен разпит за нови
обстоятелства, които са предмет на изследване във въззивното производство, в
частност посочените и в жалбата, а именно – кога и от кого е извършено
преустройството на полуподземния етаж, предмет на спора пред настоящата
инстанция, с какво предназначение е създаден и кога същият този обект, който
е предмет и на съдебно-техническата експертиза. Такива въпроси в тази
насока на посочения свидетел не са задавани. Ето защо аз считам, че в случая
са налице и предпоставките по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ГПК, който дава
възможност както за преразпит, така и за допълнителен разпит на свидетели,
4
които вече са изслушвани пред съда.
АДВ. Ч.: Аз си казах становището, така че предоставям на съда.
Съдът, след кратко съвещание, счита, че следва да бъдат допуснати до разпит
доведените свидетели. По този въпрос съдът вече се е произнесъл, като
становищата на пълномощниците на страните в днешното съдебно заседание
не променят извода на съда в тази посока.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените в днешното съдебно заседание от адв. Б.
свидетели, а именно – Б. П. Ж. и В. Х. Д..
СНЕМА самоличността на същите:
Б. П. Ж. – ***.
В. Х. Д. – ***.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която
носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината, след
което свидетелят В. Х. Д. беше отстранени от съдебната зала.
На въпроси от адв. Б.:
СВИД. Б. Ж.: Познавам Е. К. и Г. Д.. Познаваме се от 1980 година, когато аз
бях омъжена там, приятелски семейства с майката и таткото, много близки.
Помня техните баба и дядо – баба Е. и дядото – в момента не мога да се сетя
как беше, той по-рано почина. Б. Ш. и Фидана Ш. ги познавам също, и тях ги
познавам отдавна. Страните имат имот в гр. Р., той се намира на ул. И., *
мисля, че беше точно, с къща, два етажа с приземен етаж. В имота няма други
постройки. Гаражи мисля, че си имат, дето да вкарват през портата колата. Аз
много често съм ходила в този имот и съм посещавала сградата. Спомените ми
за тази сграда са точно откогато бяхме близки семейства, от 80-та година,
доста далечни спомени, събирали сме се навсякъде в тях. Още тогава съм
влизала в приземния етаж, там таткото на децата – Х., който доста бързо си
отиде, има работилница, където всъщност дядото на момичетата – на Е. и на
Г., си имаше работилница в приземния етаж, заедно работеха със сина му и
след това той всъщност продължи работата си в работилницата. След това
работилницата има стая, то си е стая, където с жена му много пъти си пием и
кафето, дори и сега, в днешно време, с мивка, т.е. стая, която се обитава, плюс
5
друга стая, където Х. си съхраняваше инструментите, плюс тоалетна и баня.
На този етаж са всъщност техните помещения – влизаме от входната врата
през коридора, където е първо работилницата, след това другите две стаи, а
преди това е и санитарният възел. Няма избено помещение, от което да се
влиза от друго място на същия този етаж. Откъм двора всъщност влизаме към
етажа и от етажа слизаме надолу към приземния етаж – това е, което зная.
Откакто дядото си имаше там работилница, оттогава тези помещения
съществуват в този им вид, който описах. Те след това направиха някакви
козметични промени – подобрения за мивката, защото е още от дядото,
поставиха плочки, отдолу е с балатум, масичка в стаята, където влизаме
всъщност за отдих, където таткото на децата си почиваше след като работеше,
в стаичката има маса със столчета, мивката. От първия момент, от който
датират моите спомени, същите помещения, които досега описвах, бяха по
следния начин: на пода – покритие с балатум, стените си бяха измазани, с
прозорци, светлина – това беше всъщност от бабата и от дядото, което те
наследяват, и след това козметичните проблеми – на мивката знам, че слагаха
нови плочки. Дядото на Е. и на Г. имаше работилница там и си работеше, а Х.
– татко им, всъщност помагаше на дядото, като след това и той се научи. В
работилницата имаше триони, нямаше да кажем големи машини, просто
дърводелски неща си правеха. Откакто аз съм посещавала този имот, не знам
някога да се е ползвал като тип избени помещения, да съхраняват зимнина или
пък непотребни вещи, то просто стаите са си измазани, не са използвани за
изба. В стаята за отдих Х. – татко им, навремето си беше изработил нещо като
легълце, да си почине, след това в санитарния възел в стаята – да си измие
ръцете, да си отдъхне. На този етаж има монтиран котел за парното, той е в
отделно си помещение. Не мога да си спомням Ш. да ползват помещение на
този етаж. Не, те всъщност имат откъм другата страна, където влизат, мисля,
че имат мазе ли, какво е, парен котел ли – не съм влизала и не мога да ви кажа.
Това, за което казвам, че те влизат, за това помещение на Ш. се влиза оттам,
откъдето си влизат те за етажа. Това не е един и същ вход с този за
помещенията, които описах – работилница, санитарен възел, стая за почивка.
Различен вход е, отделни са. Не мога да си спомня, но мисля, че няма
възможност от това избено помещение, което казах, че Ш. ползват, да се
премине към останалата част – към работилницата, към стаята за отдих.
Спорове между тях не е имало за този имот, за ползването му като
6
работилница, стаята за отдих и санитарния възел. Тези помещения ги е създал
в този им вид – за работилница, дядото на Е. и на Г..
На въпроси от адв. Ч.:
СВИД. Б. Ж.: Всъщност тези помещения на приземния етаж са създадени от
бабата и от дядото и след това остават на сина, всъщност бащата на Е. и на Г..
Сигурна съм, че остават на сина, то си беше на тях – на бабата и на дядото, и
след това остават на сина, защото той е наследникът, той е там, в къщата, на
втория етаж. Той не единствен наследник на бабата и дядото, има и сестра,
която живее на първия етаж. Остава само на сина, защото така са казали
бабата и дядото. То толкова време се ползва от сина дето беше, лека му пръст,
от жена му, от децата, това си е тяхно. Аз така съм го приела, че е тяхно, това
е моя преценка и е така. Х. си работеше там, сега вече други подробности не
зная, но си е тяхно това помещение. Аз съм влизала във всички помещения на
приземния етаж, в това, което е тяхното. Във всички помещения съм влизала.
Аз казах какви са козметичните промени – тъй като с времето стените бяха
избледнели, ги боядисаха, след това поставиха други плочки на мивката, да е
по-приветливо, по-уютно – това са козметичните промени от тях. Не зная
семейството на Ф. Ш. и нейните деца да са имали претенции към тия
помещения, не мога да Ви кажа. Не зная дали те да са имали помещения в този
приземен етажа, аз мисля, че те отделно си имат там, където им е парният
котел. Не съм влизала и не мога да Ви кажа къде се намира парният им котел.
Те си влизат от тоя вход, откъдето си влизат и за долу, където им е парният
котел, аз там не съм влизала. Те не влизат от един и същи вход. Всъщност
сестрата на Х., те не влизат, те от отделен вход си влизат и са на първия етаж.
Аз не съм влизала там, където са им парният котел, мазето. Не мога да Ви
кажа къде се намира парният им котел, не съм влизала, а те си влизат от
различни входове от тук, откъдето си влизат за втория етаж Е.. Дворът си го
ползваше баба Л. – бабата дето беше, и сега от майката на Е. и на Г.. Ходила
съм скоро на гости, сутринта сме си пили кафето. Дворът ми направи
впечатление, че е подреден, насаден с чушки и домати. Не мога да Ви кажа
дали семейство Ш. ползват двора, такива подробности не мога да Ви кажа, аз
нямам никакви взаимоотношения с тях. Дворът не е разделен, дворът си е на
общо.
На въпроси от жалб. Б. Ш.:
7
СВИД. Б. Ж.: Откакто аз знам мазето си е така. Откакто се познаваме си е
така, и то не е мазе. От 1980 година се познаваме, бяха си живи баба Л. и
дядото, оттогава се познаваме. Не мога да кажа дали дворът е ограден с ограда
и дали отпред има препятствия, за да не може да минавате вие.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към свидетелката.
АДВ. Ч.: Нямам други въпроси към свидетелката.
ЖАЛБ. Б. Ш.: Нямам други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката Б. П. Ж. от по-нататъшно участие в
заседанието и същата напусна съдебната зала в 12:12 часа
На въпроси от адв. Б.:
СВИД. В. Д.: Е. К. и Г. Х. Д. ги познавам, те двете са дъщери на мой приятел
от детинство, с баща им бяхме големи приятели. Баща им се казваше Х..
Родителите на Х. ги знам много добре – дядо Б. и баба Л.. Знам за имота им в
Р. – къщата, в която живеят в момента Г.. Тази къща се намира на ул. П., ама не
мога да си спомня кой номер. Този имот представлява двуетажна къща, а може
да се каже и триетажна, защото приземният етаж си е етаж, и дворно място.
Много пъти съм ходел и влизал в тази къща. Ние преди да се оженим – и аз, и
Х., като младежи сме израснали заедно, после работихме в Енергото заедно с
него, и до неговата смърт в месеца един – два пъти сме разпивали там. В
приземния етаж съм влизал, там беше работилницата на Х.. Тя беше първо на
дядо Б. и после Х. я наследи, там му беше работилницата долу. Стая имаше
там, маса и столове, седнехме там и си пием кафе, бира, ей такива неща.
Мисля, че в тази част, където беше работилницата, бяха 4 помещения. От
входната врата слизаш две – три стъпала надолу и коридорчето както е, от
лявата страна беше парното помещение, после направо вратата, където беше
работилницата, и оттам имаше преход към другата стая, където пиехме кафе,
едно-друго, а другите помещения бяха нещо като багажно, не съм и влизал, по
спомени сега връщам лентата назад. Може една от стаите да е била санитарно
помещение, ама там не съм влизал, не знам. В работилницата дядо Б. правеше
дърводелски услуги и Х. му помагаше – на някой човек врата да се направи,
прозорче, ей такива неща. Той нямаше машини, имаше дърводелски
инструменти от стария тип – рендета, бичкии, триони, дървени длета,
старомодни, той беше стар майстор – много възрастен. Дядо Б. е дядо на Е. и
на Г.. Не мога да си спомня кога е правена тая работилница, защото аз съм
8
ходил като е била направена, иначе e от дядо Б. правена. От дядо Б. си е
правена и и после вече Х. я наследи, ползва се с тия инструменти там, и така
беше, но иначе може би от построяването на къщата е направена, защото дядо
Б. си прави дограмата на цялата къща. Това не мога да ви кажа, дали е имало
спорове от годините, когато аз имам спомени за сградата, за ползването на тия
помещения като работилница, стая към тях. Нямам никакви спомени с някой
да се карат и спорят, нито пък с Х. сме сядали честно, да ми е споменавал
нещо. Те си се уважаваха. На къщата когато менихме керемидите – беше 1982
– 1983 година, всичко беше нормално при дядо Б.. Към този момент – 82-ра –
83-та година, когато сменяхме керемидите, тази работилница съществуваше в
приземния етаж, даже челните дъски, които менихме, дядо Б. и Х. слязоха
долу в работилницата да ги рендосат, да ги оправят. Мисля, че извън тези
помещения, за които ви описах откъде се влиза, на същия този етаж има и
друго мазе, което да се ползва от Ш., но ние нямахме достъп до това
помещение, защото от другата страна на Х. сестра му си влиза и аз не съм
влизал там, не знам, не мога да ви кажа. Помещението, в което влизаше на Х.
на сестра, е със самостоятелен вход. То не е свързано с работилницата и с тази
част, с работилницата си няма нищо общо това помещение.
На въпроси от адв. Ч.:
СВИД. В. Д.: На приземния етаж има работилница на дядо Б. и той ползваше
тази работилница заедно със сина си Х.. Може да има 25 – 26 години откакто
почина Х., не съм се замислял коя година беше. Не съм казал, че сме
съученици с него, а приятели от детинство. Не съм ходил след смъртта на сина
и не знам кой ползва това помещение. Там ходя само когато Г. или Ленчето ме
викнат, че нещо няма ток, „ела, чичо В., да видиш оти“. Посещавам тази къща
и след смъртта на Х., ама само при такива случаи, ако трябва нещо да се
ремонтира. Обадят ми се момичетата: „ела, чичо В.“, отивам, отремонтирам,
пием по една ракия. Аз, доколкото си спомням, долу беше с един балатум и Х.,
докато си беше жив, той постоянно белосваше, за да освежи малко, а сега вече
и парното направиха, но него си го правиха децата вече.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Ч.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля В. Х. Д. от по-нататъшно участие в
заседанието и същият напусна съдебната зала в 12:21 часа
9
АДВ. Ч.: Нямам искания за други доказателства.
АДВ. Б.: Нямам други искания.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. Ч.: От името на моите доверители моля първоинстанционното решение
в частта му, касаеща отмяната на дарението поради невъзможен предмет,
касаещ построената двуфамилна сграда, да бъде потвърдено в тази част, а
съдът да се произнесе и да отмени осъщественото дарение през 2006 година,
касаещо дворното място, защото първоинстанционният съд не се е произнесъл
в тази част на осъщественото дарение. Това е едното искане към въззивния
съд. Второ, моля да бъде допусната до делба двуфамилната сграда, съответно
при квоти – 4/12 ид. части за Ф. Б. Ш., по 1/12 за нейните две деца, всяко едно
от тях, по 3/12 за всяка една от двете ответнички – това е по отношение на
двуфамилната сграда. По отношение на дворното място – моля да бъде
допуснато до делба и дворното място, при квоти съответно: 1/2 за моята
доверителка Ф. Ш. и по 1/4 за всяка една от двете ответнички. По отношение
на безспорно приетите обстоятелствата – няма да ги коментирам, няма да се
спирам, като това ще бъде описано в писмената защита, но искам само да
поясня на съда защо исканията ми са такива. По отношение на направеното
дарение през 2006 година ние смятаме, че действително предметът е
невъзможен, защото е налице както фактическа невъзможност, така и правна
невъзможност. Фактическата невъзможност се изразява в това, че всъщност се
осъществява второ поред дарение във времето – един път общите
наследодатели даряват на сина си, впоследствие даряват на внучките си един
и същ предмет, т.е. имаме налице фактическа невъзможност. Налице е и
правната невъзможност за невъзможен предмет, тъй като никой не може да
прехвърля, дарява и т.н. повече права, отколкото разполага – това е пък
правната невъзможност, така че действително е налице невъзможен предмет.
Защо искаме да бъде допуснато до делба и дворното място – за това, защото и
разпоредбите в ЗУТ на чл. 19, ал. 1 и последващите, и практиката всъщност
дават възможност, дворното място е 620 кв. метра, дава напълно възможност
да бъдат образувани два УПИ, и практиката доказва, че винаги може да бъдат
намалени с 50 кв. метра, т.е. по 250 кв.м., когато се касае за град и когато има
10
излаз на улица. В случая тия проблеми ги няма, така че напълно може да бъде
разделено и дворното място. По отношение на двуфамилната сграда – тук
идват многото проблеми за нейната делба. Не става въпрос за първия етаж, че
принадлежи на моите доверители, че вторият етаж принадлежи на
ответничките – това въобще не го коментирам, а става въпрос за приземния
етаж и таванските помещения. Очевидно след три съдебно-технически
експертизи, и третата, изслушана в днешното съдебно заседание, по
отношение на таванския етаж – там няма проблеми, очертава се като
безпроблемно да бъде и безспорно обстоятелство, че става въпрос за
подпокривно пространство. По отношение обаче на приземния етаж – тук е
налице едно дълбоко противоречие в казаното от вещото лице. Не може с две
заключения по назначена съдебно-техническа експертиза да твърдиш, че става
въпрос за идеални части от общи части на сградата и в един момент да
твърдиш, че става въпрос за друг вид самостоятелен обект с код 960. По този
повод Върховният касационен съд има едно прекрасно решение – това е
Решение № 261/23.10.2013 година по Гражданско дело № 3777/2013 година на
I ГО на ВКС, съдията Бонка Дечева. Казвам прекрасно, защото в него по
изключително добър, убедителен и категоричен начин е описано какво
наричаме самостоятелен обект в сградата, и когато става въпрос за наличие на
друг самостоятелен обект, защото тук се преплитат и ЗКИР, и ЗУТ, значи
съдът какво приема – приема, че трябва да бъдат налице кумулативни
предпоставки – първото, което е – да има идентификатор, второто – да бъде
ясно предназначението на съответния обект още при неговия строеж и да бъде
нанесено в кадастралната карта. Какво имаме в настоящия казус?! Първо,
нямаме идентификатор, второ – в кадастралната карта изобщо не е нанесено, и
трето – навсякъде в нотариалните актове пише „мазе“. Ние не можем по
никакъв начин да твърдим и да приемем твърдението на ответната страна,
която всячески се опитва да докаже, че това било друг вид самостоятелен
обект, като пределно ясна е целта – да бъде допуснат като самостоятелен
обект, това, че нейните доверителки го придобили по давност и прочие.
Смятам, че това е излизане от целта на съдебния процес, обръщане на нещата
с неверни доказателства. Чухме тук и втория свидетел, той не е стъпвал в дома
от миналия век. Значи братът на моята доверителка Ф. Х. е починал 90-те
години, за какво говорим?! Той нищо не знае по жилището – кой какво ползва
и какви подобрения има. За нас тези обекти не са самостоятелни, нито пък
11
друг вид самостоятелен обект, и следва да бъде допусната цяла сграда, като се
приеме приземният етаж, както и подпокривното пространство като идеални
части към сградата и така да бъде допусната до делба, при квотите, които
казах. Сега много важно по отношение на съдебните разноски – на мен,
доколкото ми е известно, в първа фаза на делата съдът не се произнася по
съдебните разноски, обаче първоинстанционният съд се е произнесъл. При
това положение и аз пред въззивната инстанция излагам нашите направени
съдебни разноски и моля решението да бъде отменено в тази част и да се
вземат предвид и направените от нас съдебни разноски, така че право на съда
е да се произнесе и в тази част. В този смисъл моля за решението. Подробни
съображения ще изложа в писмени бележки.
АДВ. Б.: Уважаеми Въззивни съдии, моля да постановите решение, с което да
уважите въззивната жалба на доверителките ми и отхвърлите жалбата на
ищците. Подробни съображения ще изложа в писмени бележки. Претендирам
разноски по списък и доказателства, които представям.
РЕПЛИКА НА АДВ. Ч.: Правя възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок, като предоставя на страните възможност за
депозиране на писмени защити по делото в двуседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 12:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12