Решение по дело №7350/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260344
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20201100507350
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр.  София, 02.10.2020 г.

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   

 СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ                                                                                          

                                                                      ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 7350 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.                               

          Образувано е по частна жалба на взискателя А. „К.“ ЕАД, ЕИК ******срещу постановление на ЧСИ М.М.с рег.№ 786 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20167860400469, обективиран в съобщение изх. № 715 от 11.01.2020г., с което е оставено без уважение искането на взискателя да бъде извършен опис и оценка на движими вещи и офис техника – собственост на длъжника Сдружение „К.за у.р.“.

        Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания акт и моли същия да бъде отменен. Претендира разноски.

Длъжникът, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище по частната жалба, като заявява, че е в невъзможност да удоволетвори вземането на взискателя, тъй като не притежава движимо или недвижимо имущество, офис, банкови сметки.

ЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.

         След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

            Процесното изпълнително дело № 20167860400469по описа на ЧСИ М.М.с рег.№ 786 с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 25.04.2016 г. на А. „К.“ ЕАД, ЕИК ******, към която е приложен изпълнителен лист от 22.03.2016г., издаден по адм. дело № 11606/2014г. по описа на ВАС, съгласно който Сдружение „К.за у.р.“ е осъдено да заплати на А. „К.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 30 000 лева, представляваща адвокатски възнаграждение, както и изпълнителен лист от 22.03.2016г., издаден по адм. дело № 14214/2015г. по описа на ВАС, съгласно който Сдружение „К.за У.р.“ е осъдено да заплати на А. „К.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 18 000 лева, представляваща адвокатски възнаграждение в касационното производство. До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на председателя на сдружението – Д.И.на 19.08.2016г. на адрес: гр. София, ул. „******“ № ******. Наложен е запор на банковата сметка на сдружението в „Първа инвестиционна банка“ АД. С молба вх. № 14405 от 19.08.2016г. сдружението – длъжник, чрез председателя Д.И.е посочил, че същото няма средства в банкова сметка, ***, няма офис, а адресът на който същото е регистрирано е лична собственост на председателя на сдружението.

            По изпълнителното дело е представен изпълнителен лист от 18.07.2017г., издаден по адм. дело № 1025/2017г. по описа на ВАС, съгласно който Сдружение „К.за у.р.“ е осъдено да заплати на А. „К.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 5 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, изпълнителен лист от 20.12.2017г., издаден по адм. дело № 11453/2017г. по описа на ВАС, съгласно който Сдружение „К.за у.р.“ е осъдено да заплати на А. „К.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 2 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и изпълнителен лист от 13.12.2018г., издаден по адм. дело № 4081/2014г. по описа на ВАС, съгласно който Сдружение „К.за у.р.“ е осъдено да заплати на А. „К.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, с искане същите да бъдат присъединени по изпълнителното дело.

            По делото на лист 62 е представено удостоверение изх. № **********/03.12.2018г. на Столична община, район „Витоша“, съгласно което, сдружението „К.за у.р.“ няма декларирани имоти и МПС на територията на Столична община.

            С молба вх. № 1911 от 27.02.2019г. сдружението длъжник, чрез председателя – Д. И., отново е посочил,       че сдружението не разполага с финансови средства, движимо и недвижимо имущество, за да удоволетвори вземането на взискателя, както и че на адресът, на който е регистрирано същото никога не е имало и няма офис, а жилището е собственост на физическо лице.

            С молба вх. № 16944 от 23.12.2019г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши опис и оценка на движими вещи и офис техника  - собственост на длъжника, находящи се на адрес: гр. София, ул. „******“ № ******, като с обжалваното постановление, обективирано в съобщение изх. № 715 от 11.01.2020г., получено на 22.01.2020г. от дружеството взискател, съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение. За да постанови обжалвания акт, ЧСИ е приел, че имотът не е собственост на длъжника, съгласно удостоверение изх. № **********/03.12.2018г. на Столична община, район „Витоша“ и съгласно молба вх. № 1911 от 27.02.2019г.

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

            Същата е допустима, тъй като е насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ за извършване на искано изпълнително действие, каквото по съществото си представлява искането за извършване на опис и оценка на движими вещи и офис техника, обективиран в разпореждане от 11.01.2020 г. на съдебния изпълнител, по повод молба на взискателя по изпълнителното дело.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Закона за юридическите лице с нестопанска цел седалището на юридическото лице с нестопанска цел е населеното място, където се намира неговото управление, а ал.2 - адресът на юридическото лице с нестопанска цел е адресът на неговото управление.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебният изпълнител е следвало да извърши опис и оценка на движим вещи на посочения адрес, доколкото между страните не е спорно, че това е и адресът на който сдружението длъжник е регистрирано. Наред с горното в нормата на чл.69  от ЗС е установена оборима презумпция, че владелеца държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. 

Изпълнението върху движими вещи като принудителен способ за удовлетворяване на взискателя от имуществото на длъжника, се състои от поредица от последователни фактически и правни действия, които съдебния изпълнител следва да извърши. По начало, съгласно разпоредбата на чл. 442 от ГПК, обект на изпълнението може да бъде само вещ, която е на длъжника. С оглед това, съдебният изпълнител, започвайки принудителното изпълнение върху движими вещи, съгласно разпоредбата на чл. 465 от ГПК, може да опише тези вещи, намиращи се във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че те принадлежат на друго лице. Така, доколкото изпълнението върху движимите вещи е комплекс от действията, включващи описа, оценката и продажбата им, то щом преди приключването им съдебния изпълнител установи, че е насочил изпълнение върху чужди вещи, той може да откаже извършването на тези действия. В противен случай би се стигнало до изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника – тоест – до противоречие с нормата на чл. 442 от ГПК.

Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на ЧСИ М.М., с което е отказано извършване на опис и оценка на движими вещи и офис техника, следва да се отмени, а делото да се върне на съдебния изпълнител за продължаване на процесуалните действия по изпълнението, съгласно мотивите на настоящото.

По разноските:

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на взискателя и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

        

            Водим от горното, съдът

 

                                                                 Р  Е  Ш  И:        

 

ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ М.М.с рег.№ 786 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20167860400469, обективиран в съобщение изх. № 715 от 11.01.2020г., с което е оставено без уважение искането на взискателя да бъде извършен опис и оценка на движими вещи и офис техника – собственост на длъжника Сдружение „К. за у. р.“.

        

             Решението  не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

                                                                                             2.