№ 343
гр. Плевен, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500442 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от Н. Л. Т. с ЕГН********** чрез
адв. Н. М. от АК- гр.Ямбол срещу Решение № 25/ 24. 02. 2025 г. по гр. д. №
530/ 2024 г. по описа на РС-Никопол.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
уважен предявеният иск, като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемият „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** е изразил
становище чрез юрисконсулт З.Х., че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъде присъдено
1
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен
и недоказан предявеният от Н. Л. Т. с ЕГН********** иск с правно основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит №L 340901, сключен на 11. 02. 2024 г. между страните
по делото.С решението ищецът е осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да
заплати на ответника направените по делото разноски а юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на
събраните по делото доказателства, че договорът за потребителски кредит не
страда от пороци, водещи до неговата действителност в цялост и не
противоречи на изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.1 – 12 и т. 20, е
ал.2 ЗПК.
По отношение на формирането на ГПР и неговият размер районният съд
е приел, че не е нарушена нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 относно посочване на
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПК по определения в приложение №1 начин. Прието е, че в
договора ясно е посочен размерът на ГПР по кредита, посочена е и общата
сума,у дължима от потребителя. Въз основа на тези мотиви районният съд е
приел, че договорът е действителен и е отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд възприема
2
изцяло изложените мотиви в обжалваното решение, като счита, че не са
налице нарушения на разпоредбите в ЗПК, които водят до нищожност на
договора на основание чл. 22 ЗПК, както е посочено в исковата молба.При
проверката на договора за потребителски кредит не е установено нарушение
на разпоредбите на чл. 10, ал.1 ЗПК( относно хартиения носител, размер и
шрифт, писмена форма, екземпляри) на чл. 11, ал.1, т.7 – 12 ЗПК( относно7.
общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. (нова
– ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин;11. условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването;12. информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
3
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит), чл.11, ал.2 ЗПК( относно общите условия) и чл. 19, алр4
ЗПК( относно размера на ГПР). В договора и общите условия са уредени
всички клаузи от потребителския кредит относно усвояването, изпълнението
и погасителните вноски по кредита, както и допълнителните такси, лихви и
всички разходи по договора).
По отношение на размера на ГПР въз основа на доказателствата по
делото съдът приема, че определеният ГПР в договора не надхвърля по
размер максимално допустимия такъв в чл. 19, ал.4 ЗПК.Съгласно цитираната
разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. От заключението на ССЕ става ясно, че договорът е сключен през
2024 г. и максималният размер на ГПР вече не е 50 % , а е 68, 95 %, а в
договора е отразен ГПР 65, 60 %, т.е. под максимума определен в
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и ал.8 и
чл. 80 ГПК и чл. 25, ал. 1 НЗПП следва въззивникът да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 25/
24. 02. 2025 г. по гр. д. № 530/ 2024 г. по описа на РС-Никопол.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и ал.8 и чл. 80 ГПК и
чл. 25, ал. 1 НЗПП Н. Л. Т. с ЕГН********** да заплати на „ЮТЕКРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв. за въззивната истанция.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи
4
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5