РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№  469

 

гр. Пловдив, 14 март 2023 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              ПЕКТЪР КАСАБОВ

                                                 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 71 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.М., против Решение № 2174 от 21.11.2022 г. на Пловдивски районен съд, VІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 4860 по описа на същия съд за 2022 год., с което е отменено Наказателно постановление № 356063-F385220 от 03.09.2018 год., издадено от Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ОСКАРБОС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.О.Х., на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 702 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 2, вр. с чл. 82, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС, като административнонаказателното производството е прекратено.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска същото да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лв. за производството пред въззивната и касационната инстанция.

3. Ответникът по касационната жалба – „ОСКАРБОС“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е на становище, че решението на районния съд е правилно. Претендира присъждане на сторените разноски в касационното производство.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 356063-F385220 от 03.09.2018 год., издадено от Директора на Дирекция “ Контрол” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „ОСКАРБОС“ ЕООД, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 702 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 2, вр. с чл. 82, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.                                                                                                                  

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F385220 от 17.05.2018 год., съставен от Росица Димитрова Петрова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТП на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

„ОСКАРБОС“ ЕООД, с ЕИК *********, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на доставчик на облагаеми доставки на стоки с данъчна основа 3510,00 лв. с получател Колби 12 ЕООД с ИН по ЗДДС ВG201795646 ЕООД Оскар Бос не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 702 лв. в законоустановения срок от 01.01.2018 г. до 15.01.2018 г. за данъчен период месец декември 2017 г. съгласно изискванията на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. За извършената доставка дружеството е издало фактура № ********** от 01.12.2017 г.

Данъчното събитие е настъпило на 01.12.2017 г. и ДДС е станал изискуем на същата дата. Издадената фактура № ********** от 01.12.2017 г. не е включена в дневника за продажби и при определяне на резултата в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 16003517202 от 15.01.2018 г., подадени в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период декември 2017 г.

Към датата на издаване на настоящето НП дружеството не е начислило дължимия ДДС по извършената доставка, документирана с фактура № ********** от 01.12.2017 г.

Нарушението е установено на 14.03.2018 г. при приключила насрещна проверка на „Колби 12“ ЕООД, която е документирана с протокол № П-22000118039033-141-001/14.03.2018 г.

В АУАН е посочено още, че нарушението е за първи път, както и че се потвърждава от приложените доказателства: фактура № **********/01.12.2017 г. – копие – справка-декларация по ЗДДС и дневник за продажби за данъчен период декември 2017 г.

7. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 356063-F385220 от 03.09.2018 год., издадено от Директора на Дирекция “ Контрол” в ТД на НАП гр. Пловдив.

8. За да постанови оспореното в настоящото производството решение, районният съд е приел на първо място, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в обстоятелствената част на акта е посочено, че жалбоподателят не е начислил следващият се по доставката ДДС за данъчен период месец декември 2018 г., вместо месец декември 2017 г. Според решаващия съд този пропуск не може да бъде преодолян с издаването на НП, тъй като АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация, следователно, за да се гарантира в максимална степен правото на защита на нарушителя той трябва да бъде запознат с посочените факти още от началото на административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

На следващо място, районният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени и поради изтекла абсолютна давност на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН.

ІV. За правото:

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Правилно в случая районният съд е съобразил задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

В случая административнонаказателно производство, в хода на което е издадено спорното наказателно постановление, е образувано и проведено, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН  (обстоятелство, което не е спорно между страните), но доколкото нарушението е извършено на 16.01.2018 г., то очевидно към настоящия момент абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, се явява изтекла. Съгласно посочената норма, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. четири години и шест месеца от датата на извършване или довършване на нарушението, какъвто именно е настоящия случай.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 480 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХIХ касационен състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2174 от 21.11.2022 г. на Пловдивски районен съд, VІІ наказателен състав, постановено по АНД № 4860 по описа за 2022 год. на същия съд

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на „ОСКАРБОС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.О.Х., сумата от 480 лв., представляваща сторените в производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                   2.