Решение по дело №16716/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7983
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20181100516716
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 25.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16716 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Л.К.Б. срещу решение от 09.05.2018 г. по гр.д. №43431/2017 г. на Софийски районен съд, 77 състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 415,55 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*********, за периода мес.05.2013 г. – мес.04.2016 г., ведно със законната лихва от 27.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 21,00 лв. – главница за цена на услугата дялово разпределение за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2016 г., и сумата от 40,74 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 16.02.20117 г., за които суми е издадена заповед за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №11864/2017 г. по описа на СРС, 77 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че СРС неправилно е приел количеството на доставената ТЕ. Поддържа, че е заплатила вземанията за процесния период, както и че част от тях са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия и за лихва за забава.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.

Третото лице-помагач „Нелбо” ЕАД не взема становище по въззивната жалба.

Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени до пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвала топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда в режим на етажна собственост, за да се счита за потребител /клиент/. При това тя остава такава дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричните разпоредби на чл.108 ал.4 ЗЕЕЕ отм. и чл.153 ал.6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, а от комплексната СТСчЕ се установява, че разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключението на комплексната СТСчЕ се установява още, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от ищцовото дружество правилно и съобразно нормативните изисквания, като дължимите от ответника суми са за начислена топлинна енергия, подадена от щранг-лира в банята, както и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която вещото лице е преизчислило, съобразно Наредба №16-334/2007 г., т.е. с проектна мощност на отоплителната инсталация. По делото липсват данни, а и няма наведени твърдения в тази насока, жалбоподателят да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителна сметка в установените срокове, съгласно действащите през процесния период Общи условия, които имат силата на закон за страните, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.70 ал.6 Наредбата за топлоснабдяването.

От заключението на комплексната СТСчЕ се установява, че дължимите от ответника суми за начислена топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. – мес.04.2016 г. са в размер на 415,55 лв., до който размер искът за главница е основателен. Вещите лица сочат още, че размерът на таксата за дялово разпределение за процесния период е 21,00 лв., а лихвата за забава – 66,99 лв.

Не следва да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя за наличието на изтекла погасителна давност, тъй като възражението е преклудирано, доколкото е релевирано едва във въззивната жалба, т.е. след изтичане на едномесечния срок за отговор по чл.131 ГПК.

Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №403006/09.05.2018 г., постановено по гр.д. №43431/2017 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.