Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№16716 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Л.К.Б. срещу
решение от 09.05.2018 г. по гр.д. №43431/2017 г. на Софийски районен съд, 77
състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата 415,55 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*********, за периода мес.05.2013
г. – мес.04.2016 г., ведно със законната лихва от 27.02.2017 г. до
окончателното изплащане, сумата от 21,00 лв. – главница за цена на услугата
дялово разпределение за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2016 г., и сумата от 40,74
лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 16.02.20117 г., за
които суми е издадена заповед за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№11864/2017 г. по описа на СРС, 77 състав, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че СРС неправилно е приел количеството
на доставената ТЕ. Поддържа, че е заплатила вземанията за процесния период,
както и че част от тях са погасени по давност. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия и за лихва за
забава.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач
„Нелбо” ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която
предявените установителни искове са отхвърлени до пълните предявени размери, не
е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвала топлинна енергия е без значение – достатъчно
е да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда в режим на етажна собственост, за да се счита за
потребител /клиент/. При това тя остава такава дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в
тази хипотеза и съгласно изричните разпоредби на чл.108 ал.4 ЗЕЕЕ отм. и чл.153
ал.6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост.
В случая количеството на доставената
в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, а от комплексната
СТСчЕ се установява, че разпределението на отчетената от общия топломер
топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата
на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на комплексната СТСчЕ се установява още, че
в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от ищцовото дружество
правилно и съобразно нормативните изисквания, като дължимите от ответника суми са за
начислена топлинна енергия, подадена от щранг-лира в банята, както и за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която вещото лице е
преизчислило, съобразно Наредба №16-334/2007 г., т.е. с проектна мощност на
отоплителната инсталация. По делото липсват данни, а и няма наведени твърдения
в тази насока, жалбоподателят да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителна
сметка в установените срокове, съгласно действащите през процесния период Общи
условия, които имат силата на закон за страните, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл.70 ал.6 Наредбата за
топлоснабдяването.
От заключението на комплексната СТСчЕ се установява, че
дължимите от ответника суми за начислена топлинна енергия за периода мес.05.2013
г. – мес.04.2016 г. са в размер на 415,55 лв., до който размер искът за
главница е основателен. Вещите лица сочат още, че размерът на таксата за дялово
разпределение за процесния период е 21,00 лв., а лихвата за забава – 66,99 лв.
Не следва да
бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя за наличието на изтекла погасителна
давност, тъй като възражението е
преклудирано, доколкото е релевирано едва във въззивната жалба, т.е. след
изтичане на едномесечния срок за отговор по чл.131 ГПК.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №403006/09.05.2018
г., постановено по гр.д. №43431/2017 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.