Решение по дело №689/2019 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 8
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Стефанова-Иванова
Дело: 20192170100689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е 8

31.01.2020 г., град Средец

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Средецкият районен съд, III граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Венета И.

при секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдия В.И.  гр. д. 689/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК, вр. чл. 187 ал.5, т.2 вр. чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД и е образувано по повод искова молба на С.К.И., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.Й.Ж. против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, представлявана от Директора Главен комисар С.К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1111,50лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на  171 часа  за периода 01.09.2016г.-30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 30.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че в периода 01.09.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в Мобилен гранично полицейски взвод в ГПУ -Средец към РДГП Елхово, която е структурно звено на „Гранична полиция” при МВР. Същият бил със статут на държавен служител. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо около 1200ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1371 часа дневен труд. За положения извънреден нощен труд от 171 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, не му било заплатено  дължимото допълнително възнаграждение в размер на 1111,50 лева. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява от упълномощения си процесуален представител. Постъпила е писмена молба от последния, с която се поддържа исковата молба и се прави искане да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца и неговия представител, както и се прави искане по реда на чл. 214 от ГПК за изменение размера на иска, а след приемане на направеното изменение същият се счита предявен за сумата от 1157,25 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 170,46 часа за посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

            В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила исковете. Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в ЗМВР и специалните наредби на министъра на вътрешните работи. Изложени са съображения, че положеният  от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен  съобразно разпоредбите на действалите през  исковия период Наредба 8121з-908/02.08.2018г и Наредба 8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи. Счита се, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се явява обща разпоредба спрямо специалните такива по ЗМВР и посочените подзаконови нормативни актове, поради което не следва да се прилага в случая. Същата не била приложима и поради липса на предвидените в закона предпоставки. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не се ангажират доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представя писмена защита, в която излага, че не възразява срещу несвоевременното призоваване, желае да се даде ход на делото в отсъствие на негов представител, поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба, представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.  

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 187 ал.5, т.2  вр. чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като същите са допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен на длъжност „старши полицай“ в Мобилен гранично полицейски взвод в ГПУ -Средец към РДГП Елхово, която е структурно звено на „Гранична полиция” при МВР, както и че в периода 01.09.2016г.-30.09.2019г. е бил държавен служител, като е полагал труд на смени по утвърден график, включително и през нощта – за времето от 22, 00 ч. до 06, 00 ч., при сумарно отчитане на работното време.

По делото е изготвена от в. л. Д. съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено въз основа на извършена проверка в счетоводството на ответника на следните документи- протоколи за отчитане на работното време между 22,00ч. и 06,00ч. , времето на разположение и положения труд на официални празници за процесния период, както и платежни бележки/фишове за заплати/.  Съгласно заключението за посочения период  ищецът е положил труд на 149 нощни смени от по 12 часа и реално отработеният нощен труд е в размер на 1192 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 съставляват 1362,46 часа дневен труд. Вещото лице посочва още, че съгласно данните от протоколите разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 170,46 часа и дължимото за този извънреден труд възнаграждение възлиза на сумата от 1157.25 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно  чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на   държавните  служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/чл.187,ал.1 ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие/чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите , работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.

През процесния исков период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн.ДВ бр.60 от 02.08.2016г.,изм. И доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016г./, която предвижда възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази  наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).

С оглед на изложеното и предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1192 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 съставляват 1362,46 часа дневен труд, т.е налице е разлика от 170,46 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1157,25 лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, съдът счита, че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличаването размер.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 350 лева за платено адвокатско възнаграждение. Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради правната сложност на делото и близостта на стойността до минималния размер на адвокатските възнаграждения от 300. 00 лева, по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Средец дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е размер на 50 лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150, 00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Средецкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, гр.София , бул."Мария Луиза" 46,  представлявана от Директора- Главен комисар С.К., да заплати на С.К.И., с ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата от 1157,25 лева (хиляда сто петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 170,46 часа за периода 01.09.2016г.- 30.09.2019г., които часове са разликата между отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350, 00 лева  (триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, гр.София , бул."Мария Луиза" 46,  представлявана от Директора- Главен комисар С.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Средец държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева) и сумата от 150, 00 лева (сто и петдесет лева)-възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 31.01.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: